Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 41
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20192110200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      18.04.2019 г.                                            гр.Айтос

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Районен съд Айтос                                                                  наказателен състав

На първи април                                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                     Районен съдия: Таня Спасова

при секретаря Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдията Спасова н.а.х. дело № 86 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от А.Д.Т. с ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 137 от 13.02.2019 г. на Директора на РДГ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено наказание глоба от 280 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата срещу наказателното постановление.

Административно наказващият орган, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. 

Районен съд – Айтос, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

          С обжалваното наказателно постановление № 137 от 13.02.2019 г. на Директора на РДГ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено наказание глоба от 280 лева. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН сер. ЮИДП бл. № 107076 от 24.01.2019 г., а като дата на нарушението в АУАН и НП е посочена следната дата: 22.01.2019 г.

С акта за установяване на административно нарушение сер. ЮИДП бл. № 107076 от 24.01.2019 г. актосъставителят В.А.Р. е констатирал нарушението, като е посочил, че нарушението е осъществено на 22.01.2019 г. Като дата на откриване на нарушението е вписана дата 24.01.2019 г. Разписката, с която дървесината, е предоставена за съхранение на жалбоподателя е съставена с дата от 24.01.2019 г., когато според АУАН е била извършена проверката, при която е констатирано нарушението.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, като и двамата сочат, че в деня на проверката в с. Мъглен са констатирали нарушението и съответно незабавно е пристъпено към съставяне на АУАН за извършеното нарушение, като нарушителят отказал да подпише акта. Поради това същият бил връчен при условията на отказ. Не си спомнят денят на проверката и не могат да обяснят разминаването между датата на съставяне на акта, датата на откриване на нарушението и датата на извършване на нарушението при положение, че констатирането на нарушението и съставянето на АУАН са се случили в деня на проверката. АУАН е бил съставен непосредствено след извършване на проверката, при която се констатирало извършеното нарушение, като се предполага в съдебно заседание от актосъставителя, че е била допусната грешка.

Въз основа на изложеното съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление, като съображенията са следните:

Видно от изложеното при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато същество процесуално нарушение - в акта е посочена дата на извършване на административното нарушение - 22.01.2019 г., но тази дата не съвпада с датата на извършване на проверката – 24.01.2019 г., при която от актосъставителя и свидетеля е констатирано нарушението за първи път. Въпреки че актосъставителят и свидетелят не могат да посочат датата на проверката, то според съда това се е случило на 24.01.2019 г. Това е така, тъй като именно тази дата е посочена като дата на съставяне на АУАН и дата на откриване на нарушението в АУАН, като и двамата свидетели са категорични, че нарушението е констатирано по време на извършване на проверката, последвана от незабавно съставяне на АУАН на мястото, на което открили нарушението. От тази дата – 24.01.2019 г. е разписката за отговорно пазене на вещи. При това положение остава неяснота по отношение на датата на извършване на деянието, посочена като 22.01.2019 г., т.е. два дни по – рано от извършване на проверката, при която се констатирало нарушението. Безспорно датата на извършване на нарушението и датата на откриване на нарушението могат да не съвпадат, но в настоящия случай от свидетелите, извършили проверката, се поддържа точно обратното – те са посетили мястото веднъж - по време на проверката, като установили по време на проверката, че жалбоподателят съхранява незаконна дървесина в гаража си. Не са посещавали мястото нито преди проверката, нито след проверката, за да има различие между датата на извършване на нарушението и датата на откриване на нарушението, още по-малко нарушението да е извършено два дни по-рано от проверката, при която е констатирано от тях. Няма никакви доказателства за извършено на 22.01.2019 г. нарушение, като въз основа на събраните доказателства може да се обоснове извод, че се касае до съхраняване на незаконна дървесина, открита по време на извършване на проверката на 24.01.2019 г., която следва да бъде и датата на извършване на нарушението. Изложеното създава неяснота относно приетата от наказващия орган дата на извършване на същото, като подобно несъответствие е недопустимо, защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата е извършено нарушението. Датата на деянието е съществен елемент от състава на нарушението, като подобно несъответствие в АУАН и НП обосновава извод, че наказателното постановление се явява издадено при съществено нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Не може да се приеме, че е налице фактическа грешка, тъй като един от белезите, чрез който се индивидуализира конкретнотото нарушение е чрез датата на деянието. Още повече, че такова несъответствие не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Айтоският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 137 от 13.02.2019 г. на Директора на РДГ Бургас, с което на А.Д.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите е наложено наказание глоба от 280 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: