РЕШЕНИЕ
№ 2115
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря Д.АЛ.И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110156408 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу С. Ц. А. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1). по договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден №
******** от 02.06.2014 г.: сумата от 671,98 лева, дължима за периода от 03.02.2020 г. до
30.08.2020 г., от която: 378,46 лева, представляваща стойност на месечни абонаментни такси
и потребени услуги за телефонен номер **********, 121,10 лева, представляваща стойност
на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********, 52,60 лева, представляваща
стойност на предоставена услуга интернет и 119,82 лв., представляваща стойност на
абонаментни такси за фиксиран интернет и телевизия, както и сумата от общо 4,96 лева –
такси за предсрочно включване; 2). по договор № ********* за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане със системен партиден № М ******* от 25.06.2016 г.
сумата от 117,69 лева, дължима за периода от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г., от която: 115,21
лева, представляваща стойност на месечни абонаментни такси за телефонен номер
********** и 2,48 лева, представляваща такса за повторно включване по договора (с оглед
направено оттегляне на исковата претенция за сумата от 10,57 лева с уточнителната молба
от 21.03.2022 г. и допуснато с определение от 25.03.2022 г., влязло в законна сила); 3).
сумата от 311,74 лева, представляваща незаплатена цена за мобилно устройство [фирма] за
периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 14.03.2019
г. към договор № *********/02.06.2014 г. за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане със системен партиден номер ********, 4). сумата от 1 532,58 лева,
представляваща незаплатена цена за мобилно устройство [марка] за периода от 03.02.2020 г.
до 30.08.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г. към договор №
*********/02.06.2014 г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
1
системен партиден номер ******** и 5). сумата от 144,90 лева, представляваща незаплатена
цена за устройство - апарат [марка] за периода от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г. по договор за
продажба на изплащане от 15.05.2018 г. към договор № *********/25.06.2016 г. за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М******* (след връщане на исковата молба в частта относно претенцията за неустойка на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК с определение от 16.11.2021 г., влязло в законна сила), ведно
със законна лихва за забава върху главниците от 671,98 лева, 117,69 лева, 311,74 лева, 1
532,58 лева и 144,90 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 2766/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г., поправена по реда на
чл. 247 ГПК с разпореждане № 20018255 от 02.03.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата бил сключен договор № ********* от
02.06.2014 г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер ******** за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За всяка
предоставена услуга, респ. продукт между страните се сключвали допълнителни
индивидуални договори, представляващи приложение към първоначалния, имащ характер
на рамков такъв. Към договора страните подписали Приложение № 1 за номер ********** с
месечна абонаментна такса от 54,99 лв. и тарифен план [тарифен план] , Приложение № 1 за
номер ********** с месечна абонаментна такса от 20,99 лв. и тарифен план [тарифен план]
Приложение № 1 за услугите ************ и ************ – за предоставяне на фиксиран
интернет и телевизия с месечна абонаментна такса от 16,99 лв. и тарифен план [тарифен
план], Приложение № 1 за номер *********** за предоставяне на услугата мобилен
интернет с месечна абонаментна такса от 7,95 лв. и тарифен план „30 Mbps“. Посочва се, че
към договора със системен партиден номер ******** от 02.06.2014 г. между [фирма], в
качество му на продавач и С. Ц. А., в качеството и на купувач, бил сключен договор за
продажба на изплащане от 14.03.2019 г. за продажба на мобилно устройство [фирма], като
заплащането на продажната цена било разсрочено на 24 вноски, първата от които, платена
при подписването му и 23 вноски, всяка в размер от по 23,98 лв., платими на съответния
падеж съгласно погасителен план. Към договора от 02.06.2014 г. между същите страни и в
същото качество бил сключен и договор за продажба на изплащане от 12.11.2019 г. за
продажба на мобилно устройство „[марка]”, като заплащането на продажната цена също
било разсрочено на 24 погасителни вноски, платими на съответния падеж, всяка една от
които в размер на 72,98 лева. Поради неизпълнение от страна на ответницата в срок на
задълженията си за заплащане на уговорените суми по договора в продължение на повече от
124 дни, на 16.07.2020 г. същият бил прекратен, а с това и всички услуги към него.
Ищцовото дружество изяснява, че с ответната страна били страни и по договор № *********
от 25.06.2016 г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер М******* от 25.06.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни
услуги и приложения към него. Посочва, че към този рамков по характера си договор, между
страните били сключени Приложение № 1 за номер ********** с месечна абонаментна такса
от 18,99 лева, както и договор за продажба на изплащане от 15.05.2018 г. за продажба на
апарат „[марка]”, като заплащането на продажната цена било разсрочено на 24 погасителни
вноски, платими на съответния падеж, всяка една от които в размер на 28,98 лева. Твърди,
че ответницата не е изпълнила задълженията си по двата договора, съответно за периода от
03.02.2020 г. до 03.08.2020 г. и от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г., въпреки предоставените и за
ползване услуги, респ. продадени устройства. Конкретно се изяснява, че неизпълнените от
потребителя С. А. задължения са, както следва: 1. по договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № ******** от
02.06.2014 г. сумата от 671,98 лв. за периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г., от която 378,46
лв. стойност на месечни такси и потребени услуги за телефонен номер **********, 121,10
2
лв. стойност на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********, 52,60 лв.
стойност на услугата интернет и 119,82 лв., стойност на абонаментни такси за фиксиран
интернет и телевизия, както и сумата от общо 4,96 лв. – такси за предсрочно включване,
дължима съгласно утвърден от мобилния оператор ценоразпис; 2. по договор № *********
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № М
******* от 25.06.2016 г. за периода от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г. сумата от 128,26 лв., от
която: 115,21 лв. стойност на месечни абонаментни такси за телефонен номер **********,
2,48 лв. такса за повторно включване по договора и 10,57 лв. - такса за събиране на
просрочени задължения по договора, от която претендира сумата от 117,69 лв. /сбор от
сумата от 115,21 лв. и сумата от 2,48 лв./, с оглед оттеглянето на исковата претенция за
сумата от 10,57 лв., направено с уточнителната молба от 21.03.2022 г; сумата от 311,74 лв.,
представляваща незаплатена цена за мобилно устройство [фирма] за периода от 03.02.2020 г.
до 30.08.2020 г., сумата от 1 532,58 лв., представляваща незаплатена цена за мобилно
устройство [фирма] за периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г., и сумата от 144,90 лв.,
представляваща незаплатена цена за устройство - апарат [марка] за периода от 12.12.2019 г.
до 11.06.2020 г., които не са заплатени от ответницата. За процесните вземания [фирма]
издало фактура №: [№] от 03.02.2020 г.; фактура № [№] от 02.03.2020 г.; фактура № [№] от
01.04.2020 г.; фактура № [№] от 04.05.2020 г.; фактура № [№] от 02.06.2020 г.; фактура №
[№] от 01.07.2020 г.; фактура № [№] от 12.12.2019 г.; фактура № [№] от 13.01.2020 г.;
фактура № [№] от 12.02.2020 г.; фактура № [№] от 12.03.2020 г.; фактура № [№] от
13.04.2020 г. и фактура № [№] от 12.05.2020 г., които не били заплатени. С тези
съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковете. Намира за дължима и
претендира и законна лихва за забава върху вземанията от 671,98 лв., 117,69 лв., 311,74 лв.,
1 532,58 лв., 144,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2021 г.
до окончателното изплащане на вземанията.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Ц. А.
посочва, че при наближаване на срока за заплащане на издадените и фактури за процесните
задължения, същата изпратила запитване по електронна поща до ищцовото дружество с
искане за разсрочване на задълженията, но не получила отговор, поради което така
създаденият спор между страните е предмет на разрешаване по настоящото дело. В хода на
производството по ч. гр. дело № 2766/2021 г. по описа на Софийски районен съд, А., в
качеството си на длъжник, е депозирала писмено възражение по чл. 414 ГПК, с което е
оспорила дължимостта на сумите, без да наведе конкретни доводи, поради които счита
същите за недължими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 2766/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви
състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение,
съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и
предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По същество:
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от
3
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването между него и ответницата на облигационни правоотношения през
процесния период, породени от сочените рамков и индивидуални договори за електронни
съобщителни услуги и договори за покупко-продажба на изплащане с твърдените предмет и
съдържание; че е изпълнил задълженията си по тези правоотношения, като реално е
предоставил за ползване на ответницата мобилните телефонни номера, през процесните
периоди е доставил съобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури
и е прехвърлил собствеността върху устройствата, предмет на договорите за продажба,
както и падежа на вземанията си.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между ищеца [фирма] (тогава „[фирма]“), в качеството му на мобилен оператор и доставчик,
от една страна и ответницата С. Ц. А., в качеството и на абонат - потребител, от друга, е
възникнало договорно правоотношение, породено от договор № ********* от 02.06.2014 г. с
предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги. В клаузата на т.3.2. от
последния е предвидено, че всяка избрана от абоната конкретна услуга или пакет от услуги
и условията по тях, в т.ч. срок на ползване, ценови условия и т.н. ще бъде описвана в
нарочни приложения, представляващи неразделна част от договора. Данните по делото
сочат, че въз основа на тази договорна клауза между страните са сключени: Приложение № 1
от 11.10.2019 г. относно телефонен номер ********** за избор на тарифен план за
ползваните от С. А. мобилни услуги - „[план] 54“ с месечна абонаментна такса от 54,99 лева
и предвиден срок на ползване 24 месеца от подписване на приложението; Приложение № 1
от 08.12.2019 г. относно телефонен номер ********** за избор на тарифен план „[план] 20“
с месечна абонаментна такса от 20,99 лева и предвиден срок на ползване от 24 месеца от
подписване на приложението; Приложение № 1 от 17.09.2018 г. за предоставяне на пакет
фиксиран интернет и телевизия с избран тарифен план [тарифен план] ([план] Mbps+ ТВ
Смарт) и месечна абонаментна такса от 16,99 лева с предвиден срок на ползване от 24
месеца от подписване на приложението и с включена опция за допълнителни ТВ пакети
срещу допълнителна такса и Приложение № 1 от 17.04.2015 г. относно ползване на услугата
фиксиран интернет (високоскоростен оптичен интернет) с избран тарифен план „30 Mbps“, с
месечна абонаментна такса от 7,95 лева и срок на ползване от 24 месеца. В т. 5.2.3 от
приложението е предвидено продължаване срока на действието му за неопределено време
след изтичане на 24-месечния период, при липсата на искане от абоната за прекратяването
му. Изяснява се също, че във връзка с договор № ********* от 02.06.2014 г., между [фирма],
в качеството му на продавач, и ответницата С. Ц. А., в качеството и на купувач, е сключен
договор за продажба на изплащане от 14.03.2019 г. за покупко-продажба на мобилно
устройство „[фирма] A7 Black“ срещу заплащането от купувача на цената на вещта –
разсрочено, чрез първоначална вноска в размер от 23,98 лева и 23 месечни вноски в общ
размер от 551,54 лева, съгласно погасителен план, обективиран в договора. Уговорено е
първоначалната вноска да се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща
месечна вноска – в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури,
издавани за ползваните услуги по договора за услуги, чрез включването им в последните. В
договора изрично е отразено, че закупуването на устройството при посочените условия е
обусловено от ползването от купувача на електронни съобщителни услуги, предоставяни от
продавача по силата на договор за услуги. Съгласно клаузата на т. 2 от договора вещта се
определя в приемно-предавателен протокол, представляващ неразделна част от последния,
като собствеността върху същата преминава върху купувача от момента на предаването и. В
приемно-предавателен протокол от 14.03.2019 г. за закупено крайно устройство ответницата
С. А. е удостоверила с подписа си получаването на мобилния апарат към договор за услуга
за телефонен номер **********. На 12.11.2019 г. между страните е сключен и договор за
покупко-продажба на мобилно устройство „[марка] +128GB Bl+PH SamS10cl“ срещу
заплащането от купувача на цената на вещта – разсрочено, чрез първоначална вноска в
4
размер от 72,98 лева и 23 месечни вноски в общ размер от 1 678,54 лева, съгласно
погасителен план, обективиран в договора. Уговорено е първоначалната вноска да се
заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща месечна вноска – в сроковете
за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за ползваните услуги по
договора за услуги, чрез включването им в последните. В договора изрично е посочено, че
закупуването на устройството при конкретните условия е обусловено от ползването от
купувача на електронни съобщителни услуги, предоставяни от продавача по силата на
договор за услуги. Съгласно клаузата на т. 2 от договора вещта се определя в приемно-
предавателен протокол, представляващ неразделна част от последния, като собствеността
върху същата преминава върху купувача от момента на предаването и. В приемно-
предавателен протокол от 12.11.2019 г. за закупено крайно устройство ответницата С. А. е
удостоверила с подписа си получаването на мобилния апарат към договор за услуга №
************.
Между страните не се спори, а и събраните по делото писмени доказателства сочат, че
ищецът [фирма] (тогава „[фирма]“), в качеството си на мобилен оператор и доставчик, от
една страна и ответницата С. Ц. А., в качеството си на абонат - потребител, от друга страна,
са били обвързани и от договорно правоотношение, породено от сключен договор №
********* от 25.06.2016 г. с предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги. В
клаузата на т. 3.2 от последния е предвидено, че договорът урежда условията, валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като за всяка конкретно избрана услуга или пакет от
услуги, и условията на ползване по тях, е предвидено сключването на допълнително
приложение, представляващо неразделна част от договора. Установява се, че въз основа на
тази договорна клауза между страните е сключено Приложение № 1 от 12.11.2019 г. относно
телефонен номер ********** за избор на тарифен план за ползваните от С. А. мобилни
услуги – национален мобилен интернет, с избран конкретен тарифен план -„[план] 2XL
LMD“ с месечна абонаментна такса от 18,99 лева и предвиден срок на ползване 24 месеца от
подписване на приложението. Между същите страни е сключен и договор за продажба на
изплащане от 15.05.2018 г., по силата на който [фирма] (тогава „[фирма]“) продава на С. Ц.
А. устройство „[марка] 15,6/4GB/1ТВ/ W10 Grey“ срещу заплащането от купувача на цената
на вещта – разсрочено, чрез първоначална вноска в размер от 28,98 лева и 23 месечни
вноски в общ размер от 666,54 лева, съгласно погасителен план, обективиран в договора.
Уговорено е първоначалната вноска да се заплаща от купувача при предаване на вещта, а
всяка следваща месечна вноска – в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи
фактури, издавани за ползваните услуги по договора за услуги, чрез включването им в
последните. В договора изрично е посочено, че закупуването на устройството при
конкретните условия е обусловено от ползването от купувача на електронни съобщителни
услуги, предоставяни от продавача по силата на договор за услуги. Съгласно клаузата на т. 2
от договора вещта се определя в приемно-предавателен протокол, представляващ неразделна
част от последния, като собствеността върху същата преминава върху купувача от момента
на предаването и. В приемно-предавателен протокол от 15.05.2018 г. за закупено крайно
устройство ответницата С. А. е удостоверила с подписа си получаването на мобилния апарат
към договор за услуга за телефонен номер **********.
Наличието на така описаните договорни правоотношения, чието възникване не е
оспорено от ответната страна, свързани с предоставяне от мобилния оператор [фирма] на
ответницата С. А. за ползване на мобилни услуги срещу заплащането от нейна страна на
дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове,
съответно с прехвърляне на собствеността върху конкретни устройства срещу заплащането
на покупно-продажна цена, обуславя извода, че по делото е установена първата
предпоставка за възникване на процесните вземания в полза на ищцовото дружество –
съществуващо през съответния период договорно правоотношение.
По делото не е оспорено, че в изпълнение на задълженията си по процесните договори
5
през релевантните отчетни периоди ищецът [фирма] е изпълнил задълженията си и реално е
предоставил за ползване на ответницата конкретни мобилни услуги, съответно, че е
прехвърлил собствеността върху следните устройства: [фирма] [фирма] апарат [марка].
Теза факти следват и от издадените от ищеца фактури, приети като доказателства по
делото, както следва: фактура № 0[№] от 12.12.2019 г. за отчетен период 09.11.2019 г. –
08.12.2019 г. с обща стойност за плащане от 60,29 лева, от които 31,31 лева за предоставен
мобилен интернет и 28,98 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане
11.01.2020 г., фактура № 0[№] от 13.01.2020 г. за отчетен период 09.12.2019 г. – 08.01.2020 г.
с обща стойност за плащане от 47,96 лева, от които 18,98 лева за предоставен мобилен
интернет и 28,98 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 12.02.2020 г.,
фактура № ********** от 12.02.2020 г. за отчетен период 09.01.2020 г. – 08.02.2020 г. с
обща стойност за плащане от 50,45 лева, от които 21,47 лева за предоставен мобилен
интернет и 28,98 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 13.03.2020 г.,
фактура № 0[№] от 12.03.2020 г. за отчетен период 09.02.2020 г. – 08.03.2020 г. с обща
стойност за плащане от 58,55 лева, от които 29,57 лева за предоставен интернет и такси и
28,98 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 11.04.2020 г., фактура №
0[№] от 13.04.2020 г. за отчетен период 09.03.2020 г. – 08.04.2020 г. с обща стойност за
плащане от 47,96 лева, от които 18,98 лева за предоставен мобилен интернет и 28,98 лева –
вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 13.05.2020 г., фактура № 0[№] от
13.04.2020 г. за отчетен период 09.03.2020 г. – 08.04.2020 г. с обща стойност за плащане от
47,96 лева, от които 18,98 лева за предоставен мобилен интернет и 28,98 лева – вноски за
изплащане на стоки и краен срок за плащане 13.05.2020 г., фактура № 0[№] от 12.05.2020 г.
за отчетен период 09.04.2020 г. – 08.05.2020 г. с обща стойност за плащане от 18,98 лева за
предоставен мобилен интернет и краен срок за плащане 11.06.2020 г., фактура № 0[№] от
03.02.2020 г. за отчетен период 28.12.2019 г. – 27.01.2020 г. с обща стойност за плащане от
233,69 лева, от които 132,24 лева за предоставени мобилни услуги, абонамент за фиксиран
интернет, домашен интернет и телевизия и 96,96 лева – вноски за изплащане на стоки с
краен срок за плащане 04.03.2020 г., фактура № [№] от 02.03.2020 г. за отчетен период
28.01.2020 г. – 27.02.2020 г. с обща стойност за плащане от 220,61 лева, от които 117,16 лева
за предоставени мобилни услуги, абонамент за фиксиран интернет, домашен интернет и
телевизия и 96,96 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 01.04.2020
г., фактура № [№] от 01.04.2020 г. за отчетен период 28.02.2020 г. – 27.03.2020 г. с обща
стойност за плащане от 224,56 лева, от които 127,60 лева за предоставени мобилни услуги,
абонамент за фиксиран интернет, домашен интернет и телевизия и 96,96 лева – вноски за
изплащане на стоки с краен срок за плащане 01.05.2020 г., фактура № 0[№] от 04.05.2020 г.
за отчетен период 28.03.2020 г. – 27.04.2020 г. с обща стойност за плащане от 246,66 лева, от
които 149,70 лева за предоставени мобилни услуги, абонамент за фиксиран интернет,
домашен интернет и телевизия и 96,96 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за
плащане 03.06.2020 г. и фактура № ********** от 02.06.2020 г. за отчетен период 28.04.2020
г. – 27.05.2020 г. с обща стойност за плащане от 203,84 лева, от които 106,88 лева за
предоставени мобилни услуги, абонамент за фиксиран интернет, домашен интернет и
телевизия и 96,96 лева – вноски за изплащане на стоки с краен срок за плащане 02.07.2020 г.
и фактура № ********** от 01.07.2020 г. за отчетен период 28.05.2020 г. – 27.06.2020 г. с
обща стойност за плащане от 203,90 лева, от които 106,94 лева за предоставени мобилни
услуги, абонамент за фиксиран интернет, домашен интернет и телевизия и 96,96 лева –
вноски за изплащане на стоки и краен срок за плащане 31.07.2020 г.
Изясни се, че ответницата С. А. не оспорва предоставянето на посочените услуги от
дружеството – оператор, нито предаването на продадените от него устройства, което
последно обстоятелство следва от удостоверяването, направено в изготвените към
договорите и подписани и от двете страни приемно-предавателни протоколи за закупени
крайни устройства.
6
В депозирания по делото писмен отговор ответната страна не оспорва процесните
вземания по основание и размер, като доводите и са насочени към причината за възникналия
спор, породен от отказа на ищеца за разсрочване на задълженията. От представената към
отговора на исковата молба извадка от електронна кореспонденция с ищцовото дружество
от 01.04.2020 г. се изяснява, че ответницата А. е отправила искане за разсрочено плащане на
сумите по две неплатени фактури, обосновано с възникнали материални затруднения. В
отговор от същата дата [фирма] посочва, че няма промяна в установения петнадесетдневен
срок за плащане на фактурата, както и, че не може да бъде изготвена индивидуална схема за
разсрочено плащане.
С оглед изложеното, съобразявайки данните, следващи от представените фактури и
процесуалното поведение на ответната страна, изразяващо се в липсата на изрично
оспорване на реалното потребление на процесните мобилни услуги, съответно признанието
за дължимост на суми по фактури с настъпил падеж към 01.04.2020 г. - момента на
отправяне на искането за разсрочване на дълга, съдът намира за установено по делото
изпълнението от страна на ищеца на задълженията му по процесните договорни
правоотношения през исковите отчетни периоди, приемайки и за приложима към
настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 182 ГПК относно доказателственото значение на
водените при ищеца счетоводни записвания, чиято редовност е останала неоспорена от
ответницата, конкретно, при издаване на процесните фактури.
Ето защо, за С. А. е възникнало насрещното задължение за заплащане в срок на
стойността на доставените от ищеца мобилни услуги, респ. на цената на продадените
устройства.
По делото не се твърди и не се доказва такова плащане, поради което съдът приема за
установено, че в полза на [фирма] са възникнали процесните вземания, което обуславя
уважаване на исковите претенции.
Като законна последица от това върху вземанията от 671,98 лв., 117,69 лв., 311,74 лв.,
1 532,52 лв., 144,90 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
За прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че въпреки дадените и
указания, ответницата не е уточнила и не е отправила нарочно и изрично искане към съда за
разсрочване изпълнението на задълженията по реда на чл. 241 ГПК, в случай на уважаване
на исковете, не са представени доказателства за сочените причини, обосноваващи същото,
като твърденията и, обективирани в писмения отговор, касаят отправено от ответницата към
ищеца извънсъдебно искане за разсрочване, с довод за неправилното му отхвърляне, което
последно обстоятелство не е предмет на проверка в настоящото производство.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора –основателност на предявените искове, право на разноски има само ищцовото
дружество. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 88,82 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 2766/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви, и сумата от 305,32 лева – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство (които размери съдът определи в съответствие с
предмета на делото, след прекратяване на делото по отношение на част от вземанията, за
която прекратена част, предвид основанието за това, на ищеца не се следват разноски).
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя –
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
7
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно съдебно заседание.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу С. Ц. А., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200 ЗЗД, че С. Ц. А. дължи на
[фирма] следните суми: 1). по договор № ********* за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане със системен партиден № ******** от 02.06.2014 г.: сумата от
671,98 лева, дължима за периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г., от която: 378,46 лева,
представляваща стойност на месечни абонаментни такси и потребени услуги за телефонен
номер **********, 121,10 лева, представляваща стойност на месечни абонаментни такси за
телефонен номер **********, 52,60 лева, представляваща стойност на предоставена услуга
интернет и 119,82 лв., представляваща стойност на абонаментни такси за фиксиран интернет
и телевизия, както и сумата от общо 4,96 лева – такси за предсрочно включване; 2). по
договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със
системен партиден № М ******* от 25.06.2016 г. сумата от 117,69 лева, дължима за периода
от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г., от която: 115,21 лева, представляваща стойност на месечни
абонаментни такси за телефонен номер ********** и 2,48 лева, представляваща такса за
повторно включване по договора; 3). сумата от 311,74 лева, представляваща незаплатена
цена за мобилно устройство [фирма] за периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г. по договор
за продажба на изплащане от 14.03.2019 г. към договор № *********/02.06.2014 г. за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
********, 4). сумата от 1 532,58 лева, представляваща незаплатена цена за мобилно
устройство [фирма] за периода от 03.02.2020 г. до 30.08.2020 г. по договор за продажба на
изплащане от 12.11.2019 г. към договор № *********/02.06.2014 г. за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер ******** и
5). сумата от 144,90 лева, представляваща незаплатена цена за устройство - апарат [марка] за
периода от 12.12.2019 г. до 11.06.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 15.05.2018
г. към договор № *********/25.06.2016 г. за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане със системен партиден номер М*******, ведно със законна лихва за забава
върху главниците от 671,98 лева, 117,69 лева, 311,74 лева, 1 532,58 лева и 144,90 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 2766/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане № 20018255 от 02.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Ц. А., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес]
сумата от 88,82 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
2766/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав и
сумата от 305,32 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9