№ 2724
гр. *, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110103662 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С. Ц. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес:
гр. *, ул. * срещу „Застрахователна компания *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, Район *, бул. „*, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане от ответника на сумата от 5 384,32 лева /след допуснато изменение на предявения
иск чрез увеличение на неговия размер/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил
марка и модел „*”, с рег. № *, вследствие на ПТП от 01.12.2022 г., настъпило в град *, ул. “*
по вина на водача на лек автомобил марка и модел "*", с рег. № *, обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност"
по застрахователна полица, издадена от „Застрахователна компания *” АД, със срок на
действие от 12.12.2021 г. до 11.12.2022 г., валидна към датата на събитието, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 01.12.2022 г., около 18.20 ч., е настъпило ПТП в град *, ул. “* при
което водачът на лек автомобил марка и модел "*", с рег. № *, при маневра на заден ход
блъснал паркираният автомобил „*”, с рег. № *. Посочва, че водачът на лек автомобил "*", с
рег. № *, бил застрахован в „Застрахователна компания *” АД, съгласно полица, валидна към
датата на събитието.
Твърди се, че водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП, а на
02.12.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила. Установените вреди
се изразявали в щети по задна лява врата и декоративна лайсна задна лява врата.
Сочи се, че застрахователят заплатил на ищеца сумата от 559,83 лева като
застрахователно обезщетение. Твърди се, че същото било крайно недостатъчно да покрие
щетите, тъй като след извършено проучване в сервизи установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, възлизала на 5 600 лева.
В открито съдебо заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за основателност и доказаност на исковата претенция, Претендират се сторените
1
в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Застрахователна компания *” АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
събитието, както и настъпилото ПТП.
Твърди се, че след предявяване на преписката и преглед на документите е определно
застрахователно обезщетение по експертна оценка, както ищецът е искал в изготвеното
уведомление за настъпило застрахователно събитие. Поддържа, че при определяне на
обезщетението и неговия размер застрахователят е взел предвид възрастта на увреденото
МПС, както вида и степента на вредите. Излага твърдения, че определената сума,
необходима за репариране на щетите на увреденото МПС, е в размер на 559,83 лева, която
сума е преведена по банковата сметка на ищеца. Твърди, че след изплащане на
обезщетението ищецът не е отправял нова покана до ответника за извършване на друго
плащане по посочената застрахователна преписка, като по този начин плащането било
прието без да са заявявани възражения.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за уважаване на исковата претенция единствено до размера, посочен в
експертното заключение по допуснатата в производството Съдебно-автотехническа
експертиза, касаещ експертна оценка. Претендират се разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно
предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна
процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец
в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено
обезщетение по заведената от ответното дружество Щета № */30.01.2023 г.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно
деяние /виновно причинено от водача на "*", с рег. № */, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на
ищеца в заявените размери, вид, характер и обем
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се
презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта
да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията,
включително че е платил на ищците обезщетение в дължимия за случая размер.
Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застрахователна полица, издадена от „Застрахователна компания *” АД, валидна към
датата на събитието, настъпило на 01.12.2022 г., в град *, ул. “* между ищеца и
2
застрахования при ответника водач, виновен за настъпване на застрахователното събитие. В
този смисъл, ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собствениците и
водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на
трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Установи се, на следващо място, от представения по делото Двустранен констативен
протокол за ПТП от 01.12.2022 г., съставен и подписан от участниците в произшествието,
съдържанието на който не е оспорено от ответника, че на 01.12.2022 г., в град *, ул. “* е
реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм,
както следва: лек автомобил марка „*", с per. № *, извършва маневра на заден ход и блъска с
теглича си паркираният лек автомобил марка „*", с per. № *, собственост на С. Д..
Така описаният механизъм се потвърждава и от събраните в производството гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М. А. С., както и от заключението по
назначените първоначална и повторна Съдебно-автотехническа експертизи. От този
механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка "*", с рег. № *.
Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация Част I № * от
23.08.2022 г., собственик на увредения лек автомобил марка и модел „*”, с рег. № *, е
ищецът С. Ц. Д..
Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след
извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис - заключение по
щета № */30.01.2023 г., както и от заключенията по назначените Съдебно-автотехническа
експертизи, като същите са, както следва: по задна лява врата /подмяна и боядисване/ и
декоративна лайсна задна лява врата /подмяна/.
От заключенията по назначените Съдебно-автотехническа експертизи се установява
също така, че посочените щети са настъпили в резултат от пътнотранспортното
произшествие, същите са в зоната на удара и при съпоставяне механизма на произшествието
и установеното увреждане става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил марка и модел "*", с per. № * и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Поради което
съдът намира за доказана и пряката причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на застрахования водач и претърпените имуществени вреди.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя
е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не
следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на
частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на
действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият
3
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. №
1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г.
по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на
ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О.,
Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.
От заключението по допуснатата повторна Съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, предвид неговата обоснованост, включително в открито съдебно
заседание, както и поради липсата на основание за съмнение в неговата правилност, се
установява, че щетите по автомобила възлизат в общ размер на 5 944,35 лева, включваща
стойността на необходимия труд и материали, като същата е изчислена при отчитане на
предлаганите цени в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество, както
в и сервизи, притежаващи такъв сертификат. Съдът намира, че именно тази цена на труда е
релевантна, доколкото на пазара съществуват и двата типа сервизи, съответно
действителната пазарната цена следва да бъде определена като средно аритметична
стойност между паричния еквивалент на предлаганите услуги във всички сервизи. Така
посочената сума от 5 944,35 лева съответства на пазарните условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на
увреждането, поради което и настоящият съдебен състав счита, че съобразяването с
посочения вариант от експертното заключение и определянето на дължимата сума според
него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 5 944,35 лева следва да
бъде приспаднато доброволно заплатеното такова в размер на 559,83 лева. Следователно
неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 5 384,52 лева,
поради което предявеният иск се явява доказан, освен по основание, и по размер и следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от
5 384,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
24.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както следва: в
размер на 215,37 лева за държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, 1 000 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено като минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид и включения във възнагражденито ДДС.
Поради посоченото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени всички претендирани
от него съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1 365,37 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Застрахователна компания *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, Район *, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. *, ул. *, сумата от 5 384,32 (пет хиляди триста осемдесет и четири лева и
тридесет и две стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автмобил марка и
модел „*”, с рег. № *, вследствие на ПТП от 01.12.2022 г., настъпило в град *, ул. “* по вина
на водача на лек автомобил марка и модел "*", с рег. № *, обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица, издадена от „Застрахователна компания *” АД, със срок на действие
от 12.12.2021 г. до 11.12.2022 г., валидна към датата на събитието, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, Район *, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. *, ул. *, сумата от общо 1 365,37 (хиляда триста шестдесет и пет лева и
тридесет и седем стотинки) лева - разноски за настоящото производство, от която: 215,37
(двеста и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки) лева - държавна такса, 150 (сто
и петдесет) лева – депозит за вещо лице, 1 000 (хиляда) лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5