Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Б.С. 13.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ наказателен състав, в публичното си заседание на 22 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД.№ 538/2020г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
Е.П.А. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000810/02.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ - Б.С., с което му е наложено административно наказание глоба от 100лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП. Прави се искане за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и наведените от страните доводи и съображения, приема за установено следното:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото
доказателства е видно, че на 23.09.2020г., около 14.45ч., в гр.Б.С., по ул.”Александър
Стамболийски”, срещу № 22, служителите при РУ Б.С. – свидетелите Л.М.Ц. и А.К.Д.,
спрели за проверка мотоциклет „Сузуки ХФ 650”, с рег.№ ВР 0725 В, собственост
на Деян Милчев Иванов от гр.Б.С., управляван от жалбоподателя. В хода на
извършената проверка служителите констатирали, че водачът не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Жалбоподателят представил на проверяващите СУМПС №
*********, издадено от ОДМВР Враца, от което било видно, че притежава кат. „В“ и кат.„М“. За
констатираното свидетелят Ц. - младши автоконтрольор, съставил АУАН против жалбоподателя, в
присъствието на свидетел-очевидец А.К.Д., за извършено нарушение по чл.150а,
ал.1 ЗДвП. Актът
за нарушение бил връчен на жалбоподателя на същата дата и подписан от него без
възражения.
Въз основа на така
съставения акт, било издадено и обжалваното НП от началник РУ Б.С., с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства - АУАН № 307408/23.09.2020г., НП № 20-0248-000810/02.10.2020г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Л.М.Ц. и А.К.Д.. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че
НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени
от компетентни органи, в кръга на възложените им правомощия.
От фактическите изводи, направени след съвкупна преценка
и анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода, че жалбоподателят
е осъществил нарушението чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно подробно и ясно описание на деянието и фактическите
обстоятелства, при които е било извършено, поради което липсва съмнение относно
вмененото на лицето противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението, от фактическа страна, и
нарушената законова разпоредба, а приложената от наказващия орган санкционна
норма съответства на установеното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Следователно за да управлява МПС, водачът
трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е.
да удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. След като в случая по безспорен начин се установява, че жалбоподателят
е управлявал МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, то
несъмнено следва да се приеме, че същият е осъществил фактическия състав на
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Не се споделя становището на жалбоподателя, че при
извършената към момента на проверката справка от сектор „Пътна полиция“ било
видно, че същият бил правоспособен за съответната категория водач, но същата
тази категория не била нанесена в СУПМС. Действително в справката
за нарушител/водач е посочено, че лицето е положило
изпит за категория А – Протокол № 929 от 04.09.2020г., но след като категорията
не е била отразена в притежаваното от водача СУМПС, то основателно е прието, че
е налице нарушение на ЗДвП. Това е така, защото неотразяването в СУМПС на
придобитата категория води автоматично до липса на удостоверяване на този факт
с официален документ, какъвто е СУМПС. Последното се издава от органите на МВР
при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и
удостоверява правоспособността на водача за посочения в него срок на валидност,
т. е., че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната
категория за този срок. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при придобиване на
нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на
контролните точки или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3 на водача
се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно
изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция"
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и
документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство
за управление на МПС. Следователно, в случая освен служебната информация,
необходима за издаване на ново СУМПС, е необходимо и извършване на фактически
действия от лицето по предоставяне на документи. Последното в случая не е
сторено, поради което правилно е била ангажираната административнонаказателната
отговорност за извършеното от него нарушение.
По аргумент от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50,
ал.1 и ал.2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС има две
удостоверителни функции. От една страна е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на МПС и същевременно с това е и идентификационен
документ за самоличност на българските граждани на територията на Република
България. С оглед на легалната дефиниция на горните разпоредби на ЗБЛД, СУМПС е
официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена
сила установява и удостоверява релевантния факт – правоспособността на лицето,
на което е издадено СУМПС да управлява МПС от съответната категория. С нормата
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е въведено изискването към водачите на МПС да
притежават валидно свидетелство за управление за категорията, към която спада
управляваното от тях превозно средство, а чл.150а, ал.2 регламентира видовете
категории. В случая безспорно се установява, че към 23.09.2020г. (датата на
проверката) жалбоподателят не е имал СУМПС, в което да е удостоверена
правоспособността му за категория А.
Поради това, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението.
При определяне вида и размера на
наказанието наказващият орган е наложил същото в предвидения от закона
минимален размер.
Така
образуваното и водено административнонаказателно производство срещу жалбоподателя
е протекло законосъобразно, като при съставянето на акта и издаването на НП не
са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяна на атакуваното
НП. Същото НП е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Доколкото
в хода на производството по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата
инстанция, се направиха разноски в размер на 8.70 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за сумата от 8.70 лв. – за пътни разноски за
явяване на свидетел, то тези разноски с оглед преценената законосъобразност и
правилност на обжалваното НП, респ. следващото се потвърждение на НП, следва да
се възложат на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя
за заплащането им по сметка на РС Б.С. в полза на Висш съдебен
съвет.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0248-000810/02.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ - Б.С., с което на Е.П.А. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба от 100лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН Е.П.А. ***, с ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски в размер на 8.70 лв. /осем лева и седемдесет
стотинки/ по сметка на Районен съд Б.С. в полза на Висш съдебен съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: