№ 113
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000138 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от Т. Б. Д., чрез адв.М.Т., срещу решение № 9/13.01.2025г., постановено по т.д.
№214/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявеният от
ищеца Т. Д. против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр.София, иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните суми:
183 263,20 лв. – главница;
156 600,13 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2016г. -
04.04.2024г.;
18 002,78 лв. – лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.;
14 990,29 лв. – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.;
4 325,13 лв. – държавна такса в заповедното производство и
2 612 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
дължими по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014г. от Районен съд - Варна по ч.гр.д. №
636/2014г., основани на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни
споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс №
3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по давност правото на
принудително изпълнение.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния
закон.
На първо място се излагат доводи за нарушение процедурата по чл.47 ГПК, поради
което счита, че липсват данни за уведомяването му за образуването на изпълнителните
1
производства. Оспорва извода на съда, че е без значение дали и кога длъжникът ще бъде
уведомен за наложения запор, по арг. на чл.450, ал.3 ГПК.
Навежда доводи за противоречие на първоинстанционното решение със
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2013 г. по т.д.№2 от 2013 г. на
ВКС, ОСГТК и ТР №3/2015г. по т.д. № 3 от 2015 г. на ВКС, ОСГТК, с подробно изложена
обосновка за твърдяното противоречие. Оспорва правните изводи, че с уведомяването на
третото лице се засяга правната сфера на длъжника и се прекъсва погасителната давност,
тъй като длъжникът не е уведомен за наложения запор, вкл. не е правен и опит за
уведомяването му от ЧСИ. Счита, че постановеното решение не почива на представените по
делото доказателства. Намира предприетите действия от съдебния изпълнител за невалидно
извършени, доколкото молбата, с която е бил сезиран последният е нередовна, по арг. на чл.
426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128, т.1 и т.2 ГПК, а предприетите изпълнителни
действия по изпълнителното производство счита за невалидни и непораждащи целените
последици. Позовава се и на ТР 5/2014г. от 12.12.2016 г. по ТД № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС.
В заключение сочи допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон по
тълкуването и прилагане разпоредбите на ГПК и ЗЗД досежно прекъсване на погасителната
давност, а именно чл. 450, ал. 2 ГПК, чл. 507 ГПК, чл. 110 ЗЗД, чл. 116 б. „в” ЗЗД, чл. 117, ал.
1 ЗЗД. Поддържа, че до настоящия момент не е налице уведомяване на длъжника за
наложените през 2019г. запори по изп.д. №18/2019г. по описа на ЧСИ П.И., последното
прекратено поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовавайки се на
т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
прекратено по право принудително изпълнение счита всички предприети по изпълнителното
дело действия за обезсилени по право, поради което и за неизвършени. Дори и да е имало
такива от вида на посочените в чл.116, б. „в” ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на
погасителната давност. Длъжникът не е уведомен за извършените изпълнителни действия
през 2019 г. и с връчване на ПДИ на 04.04.2024г. по новообразуваното изп.д. № 1023/2023г.
по описа на ЧСИ П.И., в поканата за което е посочен единствено запорът на банкови сметки
в „Банка ДСК” АД, наложен през 2023г. В обобщение счита правото на принудително
изпълнение на кредитора за погасено поради изтекла погасителната давност към
25.08.2022г., доколкото по делото е останало недоказано прекъсването й с валидно
извършени изпълнителни действия. Въз основа на тези оплаквания моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция изцяло,
ведно с присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната стрaна „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, гр.София, представлявано от
изпълнителните директори С.П. и С.Б., чрез ю.к.Ц., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира се съдът да потвърди обжалваното
решение, респ. въззивната жалба да бъде оставена без уважение, с присъждане на сторените
по делото съдебни разноски, за които въззиваемата страна представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не изпращат
представители, но с писмени молби поддържат становището си по обжалването, съответно
по отговора срещу въззивната жалба. Не се излагат нови обстоятелства и не се правят нови
доказателствени искания.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по
искова молба на Т. Б. Д. срещу Фронтекс Интернешънъл ЕАД с искане за установяване, че
ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер от 342 459.23 лева /поправена с
уточнителна молба на 379 793.73 лева – молба от 14.08.24г., л.111/ по договор за банков
кредит от 16.05.2007г. и допълнителни споразумения към него – четири анекса, поради
погасяването им по давност за периода от 01.03.16г. до 04.04.2024г. както и в евентуалност
от уважаване на предходния иск, съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи на
2
ответното дружество сумата от 135 136.94 лева законна лихва за периода от 17.01.14г. до
22.04.21г. върху главница от 183 263.20 лева по същия договор за кредит и споразуменията
към него /анекси/ поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че е длъжник по издадена в полза на Райфайзенбанк България ЕАД
заповед по чл.417 ГПК за суми, представляващи задължение по договор за банков кредит и
анекси към него, по ЧГД №636/2014г. на РС -Варна, като въз основа на заповедта е издаден
изпълнителен лист за задълженията на 30.01.2014г. Въз основа на листа било образувано ИД
№188/2014г. на ЧСИ Ил.Н., рег.№712 в КЧСИ за събиране на процесните суми от ищеца в
полза на взискателя Райфайзенбанк България ЕАД. Твърди се, че това изп.дело било
прекратено на 04.12.2018г. като последното изп.действие е било извършено на 28.02.2014г.
На 16.01.2019г. било образувано въз основа на същия ИЛ ново изп.дело №18/2019г. по описа
на ЧСИ П.И., рег.№883 в КЧСИ, Варна с взискател ответното дружество в качеството му на
цесионер на банката – кредитодател. Твърди се, че по това ИД липсвали доказателства за
правата на ответника като цесионер на конкретното вземане от ищеца, като се твърди, че
искането за образуване на делото е било нередовно и не е следвало да бъде образувано
изп.дело. Поради обстоятелството, че е даден ход на това изпълнение, ищецът твърди, че
извършените по него действия са невалидни. /посочват се нередовностите на молбата от
16.01.2019г. на взискателя за образуването му/ Твърди се още, че молбата била подадена от
лице без представителна власт за цесионера. Твърди се, че това изп.дело било прекратено и
ИЛ върнат на взискателя по негово искане, на 08.08.2023г. Твърди се, че изпълнителните
действия по това изп.дело не са могли да прекъснат теченето на давността поради тяхната
нередовност и незаконосъобразност. Твърди се, че длъжникът не е бил уведомяван за
изп.дело, а така и за предприетите по същото изпълнителни действия /възбрана, запори и
др./
Твърди се, че погасителната давност за вземането започнала да тече от дата
01.03.2016г. – денят следващ датата на прекратяване на делото. След 01.03.2016 г. първото
евентуално валидно изпълнително действие прекъсващо погасителната давност било едва от
04.04.2023г. – датата, на която длъжникът бил уведомен за наложен запор на банкови
сметки. По отношение на възбраната от 26.02.2019 г. по изп. дело № 18/2019 г. изтъква, че с
налагането на възбрана върху чужд имот не се накърнява правната сфера на длъжника,
поради което същата не прекъсва давността. Налагането на запор в/у банковите сметки на
ищеца в „Банка ДСК” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД било
невалидно извършено действие, тъй като ищецът не бил уведомен от ЧСИ за налагането на
запорите. Насроченият опис на движими вещи не бил извършен, поради което давността не
била прекъсвана и с това действие. Изпълнително дело №18/2019г. било прекратено на осн.
чл.433, ал. 1, т.8 ГПК, като на гърба на изпълнителния лист било отбелязано от ЧСИ, че
последното изпълнително действие е на 28.03.2019г. Твърди се, че на дата 28.03.2019г. и до
прекратяване на изпълнително дело №18/2019г. липсвало валидно извършено действие,
което да е прекъснало погасителната давност. Въз основа на изпълнителния лист от
30.01.2014 г. по молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД от 08.08.2023 г., която според
ищеца също била нередовна, било образувано изпълнително дело №1023/2023г. по описа на
ЧСИ П.И.. По това дело било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” АД, получено
на 13.09.2023г. Ищецът твърди, че за първи път е бил уведомен за принудителното
изпълнение върху имуществото му по това изп.дело на ЧСИ П.Иванова, на 04.04.24г. като е
бил уведомен за наложеният запор върху банкови сметки в Банка ДСК ЕАД както и за
насрочен опис на движими вещи в дома му на 29.04.2024г. В обобщение се твърди, че
поради изтичане на повече от пет години не се дължат всички суми, инкорпорирани в
изпълнителния лист от 30.01.2014г., издаден въз основа на заповедта по чл.417 ГПК,
съгласно който е образувано ИД №1023/2023г. на ЧСИ П.И.. Въвежда се довод, че давността
се прекъсва само с валидно извършени същински изпълнителни действия, каквито в хода на
изпълнителното производство не били извършвани в периода от 01.03.2016г. /когато е
3
започнала да тече погасителната давност/ до първото действие, прекъсвящо я – 04.04.2023г.
Възбраната /по изп.дело №18/2019г./, макар и вписана в СВп, но върху чужд недвижим
имот, не можела валидно да прекъсне погасителната давност. В исковата молба ищецът
пояснява разбирането си за разликата в двата института -на перемпцията и на давността
спрямо характера на извършваните от взискателя действия. Ищецът твърди още, че
вземането за законна лихва върху главницата било погасено по давност поради изтичане на
тригодишна давност – арг. чл.111, б.„в“ ЗЗД и тъй като давността не се прилага служебно,
вкл. от ЧСИ, предмет на предявения иск по чл.439 ГПК са и законните лихви върху
главницата по договора за кредит.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на иска. Не оспорва издаването и съдържанието на изпълнителния
лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. Не оспорва,
че по молба от 07.02.2014 г. на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД
било образувано изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.. По изпълнителното дело
били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: на
21.02.2014 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника; на 12.03.2014 г. бил
наложен запор на МПС, собственост на длъжника; на 11.08.2017г. на Т. Д. била връчена
покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение /заповедта
за изпълнение била влязла в сила на 25.08.2017 г./; на 04.12.2018 г. „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД било конституирано по делото като взискател и изп. дело № 188/2014 г.
по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено, на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 ГПК. На 14.12.2018
г. изпълнителният лист бил върнат на ответника. Не се оспорва, че на 16.01.2019 г. по молба
на ответника и въз основа на същия изпълнителен лист, било образувано изд. дело №
18/2019 г. по описа на ЧСИ П.И.. В молбата били посочени изпълнителните действия, които
да бъдат предприети. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело е
редовна. По това изпълнително дело №18/2019г. били предприети следните изпълнителни
действия: - на 11.02.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в
„Търговска банка Д“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, които били
вдигнати на 22.08.2022г.; на 26.02.2019г. била вписана възбрана на недвижими имоти с
идентификатори 10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10, която била заличена на
15.04.2024 г.; на 07.12.2021г. била подадена молба от ответника за предприемане на
изпълнителни действия. С постановление от 22.08.2022г. изпълнителното дело било
прекратено поради перемиране. Не се оспорва, че на 08.08.2023г., отново по молба на
взискателя, въз основа на същия изпълнителен лист, било образувано изп. дело № 1023/2023
г. при същия ЧСИ П.И.. Твърдят се предприети по това изп.дело следните изпълнителни
действия: на 18.08.2023г. ответникът подал молба за предприемане на изпълнителни
действия; на 18.09.2023г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Банка
ДСК“АД. В заключение, ответникът счита, че е прекъснал давностния срок, който е
започнал да тече на 25.08.2017г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) на
следните дати: на 16.01.2019г. с образуване на изп. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П.И.;
на 11.02.2019 г. с наложени запори на банкови сметки на длъжника; на 26.02.2019г. с
вписана възбрана на недвижими имоти; на 07.12.2021г. -с подаване на молба за
предприемане на изпълнителни действия; на 08.08.2023г. с образуване на изп. дело
№1023/2023г. по описа на ЧСИ П.И.; на 18.08.2023г, с молба за предприемане на
изпълнителни действия; на 18.09.2023г. с наложен запор на банкова сметка на длъжника в
„Банка ДСК“ АД. Ответникът поддържа, че не се е дезинтересирал от вземането си, а в
рамките на петгодишния срок съгласно ЗЗД е направил редовни искания за извършване на
изпълнителни действия с цел принудително удовлетворяване на претенцията си. От датата
на последното прекъсване на давностния срок на 18.09.2023г. до предявяване на иска не е
изтекъл погасителният срок. От датата на предявяване на иска давността била спряна на
основание чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД.
4
С определение №1379/23.10.2024г. /на л.121 и сл./ съдът е прекратил производството
по предявен първоначално в евентуалност втори иск досежно лихвите за забава върху
главницата от 183 263.20 лева, начислена за периода от 17.01.14г. до 29.02.2016г., въз основа
на договор за кредит от 16.05.2007г., вкл. в изп.лист по ЧГД №636/2014г. на ВРС, поради
погасяването й по давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД, на основание чл.232 ГПК. /поради
оттеглянето на този евентуален иск/ След частичното прекратяване, производството по
делото е съобразно приетия за разглеждане главен иск по чл.439 ГПК /възприет и от двете
страни в открито заседание/, съобразно доклад на съда в цитираното определение от
23.10.2024г.
Въззивният съд, въз основана изложените от страните твърдения, възражения и
доводи, при преценка на събраните от първата инстанция доказателства, в рамките на
въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №165/26.03.2025г./л.30 по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е постановеното от ВОС решение изцяло.
Въззивникът поддържа, че започналата да тече на 25.08.2017г. погасителна давност за
вземането по изпълнителния лист, е изтекла към 25.08.2022г. като не е била прекъсвана и
спиране междувременно, поради което правото на принудително изпълнение срещу
длъжника е погасено. Срещу това въззиваемата страна сочи, че взискателят е проявявал
активност през цялото време от стабилизиране на заповедта, въз основа на която е издаден
листа до настоящия момент като са извършвани навременно изпълнителни действия,
прекъсващи погасителната давност.
Страните не са правили нови доказателствени искания и не са въвеждали нови
фактически твърдения и правни доводи. По същество въззивникът поддържа изложеното в
исковата молба и с въззивната си жалба.
Не се спори, че по отношение на ищеца Т. Д. е налице висящо към момента
изп.производство по ИД №1023/2023г. на ЧСИ П.И., предмет на което е принудителното
изпълнение за събиране на суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ЧГД
№636/14г. на ВРС, съгласно чл.417 ГПК. Не се спори, че ответното дружество е придобило
вземането на цедента и кредитодател на ищеца по договора за кредит – Райфайзенбанк
България ЕАД като е заместило същия като взискател по изп.дело №18/2019г. по описа на
ЧСИ П.Иванова. Цесионерът е взискател и по новообразуваното и висящо изп.дело
№1023/2023г. на същия ЧСИ. Съобразно разменените във въззивното производство книжа е
очевидно, че страните не спорят относно началния момент на течене на погасителната
давност, а именно с влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК по ЧГД №636/2014г. по
описа на РС-Варна, 11 състав, на 25.08.2017г. /аналогична дата се визира и от въззивника в
жалбата му/ Не се твърди по отношение на заповедта да е подавано възражение и разгледан
иск по чл.422 ГПК. Не се твърди и плащане на някаква част от задълженията.
От всички събрани писмени доказателства, вкл. от приобщените заверени преписки
на ИД №20147120400188 по описа на ЧСИ Ил.Н., рег.№ 712, ИД №20198830400018 и ИД
№20238830401023, последните две на ЧСИ П.И., рег. № 883 се установява, че с
изпълнителен лист, изд. на 30.01.2014г., на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
по ЧГД №636/2014г. на РС – Варна, ищецът Т. Б. Д. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк
5
България”ЕАД, ЕИК *********, въз основа на Договор за банков кредит от 16.05.2007г. и
допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г.,
Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., следните суми: 183 263,20 лв. главница,
ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението; 18 002,78 лв. лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.; 14 990,29 лв.
наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014г.; 4 325,13 лв. държавна такса в
заповедното производство и 2 612,00 лв. ю.к. възнаграждение.
Въз основа на ИЛ по молба на „Райфайзенбанк България”ЕАД от 07.02.2014г. е
образувано изпълнително дело № 188/2014г. по описа на ЧСИ И. Н., рег. №712 на КЧСИ. С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагане на запори
върху банкови сметки, МПС, трудово възнаграждение и е възложил на ЧСИ издирване
имущество на длъжника и прилагане на изпълнителни способи по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
На 14.02.2014г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в
„Райфайзенбанк България” ЕАД. На 28.02.2014 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху
МПС на длъжника. На 11.08.2017г. е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за незабавно изпълнение лично на Т. Б. Д. при условие на отказ /съгласно чл.44,
ал.1 ГПК, като в разписката е удостоверено от ЧСИ, че длъжникът се е явил в кантората,
запознал се е с книжата, но е отказал да получи същите, вж. ИД 188/2014г., л.622/.
Истинността на документа не е оспорена.
На 04.12.2018г. ответникът „Фронтекс Интернешънъл"ЕАД е конституиран като
взискател по ИД №188/2014г., в качеството си на цесионер на първоначалния взискател, като
на същата дата това изп.дело е прекратено, на основание чл.433, т.8 ГПК с посочване в
постановлението за прекратяване, че последното изпълнително действие е извършено на
28.02.2014г. На 14.12.2018г. изпълнителният лист е върнат на взискателя.
На 16.01.2019г., въз основа на същия изпълнителен лист „Фронтекс
Интернешънъл"ЕАД е подал до ЧСИ П.И. молба за образуване на ново изпълнително дело –
ИД №18/2019г. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва действията
по чл.18 ЗЧСИ. По това изпълнително дело на 11.02.2019г. са наложени от ЧСИ запори на
банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“АД, „Райфайзенбанк България”ЕАД и
„Банка ДСК“ АД. Банките са отговорили по реда на чл.508 ГПК, че длъжникът има открити
сметки и запорите са наложени, независимо от липсата на наличност и наложени от други
лица запори върху същите.
На 26.02.2019г. е вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори
10135.1505.223.4.9 и 10135.1505.270.4.10. По изпълнителното дело е приложена молба от
12.03.2019г., подадена от адв.Сн.К. като пълномощник на длъжника Т. Д. за запознаване с
изпълнителното дело. Молбата съдържа изявление на пълномощника „запознах се“.
Приложено е изрично пълномощно за запознаване с материалите по делото и получаване на
преписи от документите.
На гърба на изпълнителния лист е обективирано постановление на ЧСИ от
28.03.2021г. за прекратяване на изпълнителното дело като е отбелязано, че последното
изпълнително действие е извършено на 28.03.2019г. /текстът не носи подпис на ЧСИ/.
С молба от 08.08.2023г. „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е поискал от ЧСИ П.И. да
образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист като по тази
молба е образувано ИД№ 1023/2023 г. по описа на ЧСИ П.И., висящо и към момента.
С молба от 18.08.2023г. взискателят е поискал вписване възбрана върху недвижимите
имоти, собственост на длъжника, а освен това на 07.09.2023г. е наложен запор на банкова
сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД, по което е потвърдено получаване на запорното
съобщение и налагането на запора на 13.09.2023г. от третите задължени лица.
На 04.04.2024г. на длъжника лично е връчена покана за доброволно изпълнение,
6
обстоятелство, което ищецът и въззивник изрично признава.
От изложената фактическа установеност въззивният състав достига до следните
правни изводи:
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата по изпълнителния лист
поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение. Искът е допустим, тъй
като е налице висящо изпълнително производство по издадения срещу ищеца изпълнителен
титул, спряно към момента с определение на съда рег.№652/15.05.2024г. по т.дело
№214/2024г. на ВОС, на основание чл.389 ГПК. Поради наложената обезпечителна мярка
/влязла в сила след потвърдително определение на АС-Варна/, теченето на погасителната
давност относно вземането по листа към настоящия момент е спряно, а и давност не тече по
време на процеса относно вземането.
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който
следва да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът се позовава
именно на такива факти, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание, а
именно изтекла погасителна давност за събиране на вземането, а именно конкретно след
25.08.2017г. до 04.04.2024г. /съгл. искова молба/ Изготвеният от първата инстанция доклад
на спора коректно е разпределил доказателствената тежест и оплаквания относно това не са
въведени с жалбата. С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже
предприетите действия по събиране на вземането, които прекъсват давността.
От приложените три изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на
вземанията, първоначално на банката, а след извършената цесия, на цесионера Фронтекс
Интернешънъл АД, се установяват твърденията на ответника, че проявеното от него активно
поведение за събиране на вземането е препятствало погасяването му по давност съгласно
чл.110 ЗЗД. Съобразно петутима на иска, ищецът цели отричане на правото на принудително
изпълнение на всички суми, инкорпорирани в издадения по ЧГД №636/2014г. на РС-Варна
изпълнителен лист.
От съвкупния анализ на приложените доказателства /изпълнителни преписки/ се
установява, че 5 годишната давност за процесните вземания /по ИЛ от 30.01.2014г./ не е
изтекла по отношение на ищеца за времето от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато е започнала да тече нова 5 годишна давност за вземанията, а именно от 25.08.2017г.
/съгл. решение по гр.д.№1747/2020г., IV г. о., ГК/ до 04.04.2024г., вкл. до спиране на
принудителното изпълнение с обезпечителна заповед по настоящото дело. Тя ще продължи
да тече след влизането в сила на настоящото решение, когато по силата на закона ще отпадне
занапред постановеното от първоинстанционния съд спиране на принудителното
изпълнение, без да е необходим изричен диспозитив в този смисъл. Доколкото вземанията,
чието принудително събиране цели да отрече ищецът посредством иска, са установени с
влязла в сила заповед, то същите се погасяват с изтичането на общата погасителна давност
от 5 години съгласно чл.110 вр.чл.117, ал.2 ЗЗД.
Като материалноправен институт погасителната давност е уредена по императивен
начин в закона. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност. Съобразно мотивите на т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по
т. д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
7
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. С Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г.,
основано на нормата чл.115, "ж" ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно
вземането, давност не тече, т.е. давността се спира. С Тълкувателно решение №3/28.03.2023г.
по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност не е текла. За тях давността е започнала да тече, считано от 26.06.2015г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.
Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция, че за периода от
образуване на първото изп.дело №188/2014г. /на 07.02.2014г./ на ЧСИ Ил.Н. до 26.06.2015г.
/приетото ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, т.10/ давност по отношение на вземането не е
текла, а след тази дата до образуването на следващото /второ/ изп.дело №18/2019г. на ЧСИ
П.И., давността е била прекъсвана с предприети действия по събиране на вземанията, а и
обективно поради липса на изтичане петгодишния погасителен срок. Това изп.дело е
образувано на 16.01.2019г. по молба на Фронтекс интернешънъл ЕАД от същата дата. Още
на 04.12.2018г. по изп.дело №188/14г. е бил конституиран нов взискател на мястото на
банката, което действие прекъсва започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност. В
новообразуваното изп.дело №18/2019г., на 11.02.2019г. е наложен запор върху сметките на
длъжника в Банка ДСК ЕАД, Райфайзенбанк България ЕАД и Търговска банка Д АД, които
запори са ефективно наложени, макар при постъпване в бъдеще на средства по сметките. На
26.02.2019г. е вписана и възбрана върху два самостоятелни имота на длъжника в *****,
бул.Осми приморски полк - жилище и обект, предназначен за търговска дейност.
Възраженията на длъжника, че тези имоти не са негова собственост не са доказани по
делото.
Неоснователни съдът намира посочените от ищеца/въззивник/ възражения срещу
редовността на молбите, въз основа на които е било образувано първоначалното и
последващите изпълнителни дела отново по см. на цит. ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, в
което се приема, че нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал.2 ГПК) и
такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр.чл.129 ГПК. Ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба
не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично
признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б."а" ЗЗД. В настоящия
случай, във всяка от молбите за образуване на изпълнителните дела /след перемиране на
предходно/ както и в първоначалната молба на Райфайзенбанк България ЕАД по изп.дело
№188/2014г., взискателят е посочвал изпълнителни способи конкретно и чрез възлагане на
ЧСИ съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Освен това, твърдените процесуални нарушения и
нередовности на молбите при образуване на изпълнителните дела, съдът намира, че не могат
да имат отношение към давността. Същите могат да обусловят обжалване на
незаконосъобразни изпълнителни действия на ЧСИ или ангажиране на административно-
наказателната му отговорност, но не се отразяват на теченето на давността, освен при
посоченото по-горе изключение на връщане на молбата по чл.426 ГПК/каквото не е налице в
случая/.
Неоснователно съдът намира възражението, че длъжникът не бил редовно уведомен
за предприетите изпълнителни действия, доколкото от молба на адв.Сн.К. по изп.дело
№18/2019г. на ЧСИ П.Иванова /на л.192/ се установява, че същата е била изрично
упълномощена от Т. Д. за представителството му по изпълнителното дело като се е снабдила
с преписи от същото. Длъжникът е уведомен за изпълнението още по първото образувано
изпълнително дело №188/2014г. по описа на ЧСИ И. Н., когато на 11.08.2017г., по реда на
чл.44 ГПК /при отказ/, му е връчена покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта
8
за незабавно изпълнение. /л.622/ Съгласно чл.44, ал.1, предложение последно, отказът на
получателя не засяга редовността на връчването. Давността се прекъсва с изтичане срока за
възражение след връчването на заповедта за незабавно изпълнение, т.е. на 25.08.2017г.,
когато заповедта е влязла в сила и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок (цит.
по-горе решение по гр.д.1747/2020г. на ВКС, 4-то г.о.). Във въззивното производство
страните визират като начало именно тази дата на течене на погасителната давност относно
процесните вземания.
Следващото изпълнително действие прекъсващо погасителната давност е налагането
на запори на банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“АД, „Райфайзенбанк
България” ЕАД и „Банка ДСК“АД по изпълнително дело № 20198830400018 по описа на
ЧСИ П.И. извършено от ЧСИ на 11.02.2019г. и на 26.02.2019г. Тези запори, както бе
отбелязано по-горе, са действително наложени без значение дали към момента на запора по
тях е имало наличност. Без значение за запора /съотв. прекъсването на давността/ е също и
дали длъжникът е бил уведомен за него по арг. от чл.450, ал.3 ГПК, според която запорът
върху вземане на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в
който му е връчено запорното съобщение.
При последно изпълнително действие по изп.дело №18/2019г. извършено на
28.03.2019г. /както е посочил ЧСИ/, но дори и при установеното от съда на 26.02.2019г. /с
налагане на възбраната/, до следващото изпълнително действие на 08.08.2023г. по
новообразуваното ИД №1023/2023г. на ЧСИ П.И. /въз основа на същия ИЛ/, по молба на
същия взискател Фронтекс интернешънъл ЕАД, не е изтекъл петгодишният погасителен
срок. По това ИД №1023/2023г., на 07.09.2023г. е наложен запор на банкова сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ АД, с което изпълнително действие отново е прекъсната давността.
От датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие,
започва да тече нова погасителна давност за вземането. От датата на последното прекъсване
на 07.09.2023г., с налагане запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК"АД, до
предявяване на установителния иск на 23.04.2024г., очевидно също не е изтекъл
петгодишния давностен срок. По време на процеса давност не тече съгласно чл.115, б.ж ЗЗД,
а и въз основа на обезпечителна заповед изпълнението по изп.дело №1023/2023г. е било
спряно до приключване на спора с влязло в сила решение на съда.
Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителните дела поради перемиране
на изпълнението по тях съгласно чл.433, т.8 ГПК, не се отразява на теченето на давността
относно същото изпълнение.
С въззивната жалба ищецът не поддържа възраженията си срещу валидността на
цесията и изискуемостта на вземането по същата, поради което настоящият състав не
обсъжда доказателствата в тази връзка, а препраща към мотивите на първата инстанция
съгласно чл.272 ГПК. Още повече, че ищецът не твърди да е извършил плащане към
предишен кредитор „Райфайзенбанк България”ЕАД след договора за цесия, поради което без
значение за съществуването на вземането и кога длъжникът е бил уведомен за нея.
Не на последно място съдът споделя и изводите, че не се установява нередовност и
невалидност на проведените изпълнителни действия от ЧСИ по образуваните изпълнителни
дела, съответно относимост на тези доводи на ищеца към приложимите правни норми
относно погасителната давност. По изпълнителните дела са били ясно очертани както
легитимацията на молителите, изпълнителното основание, длъжникът, а по отношение
възраженията срещу представителната власт на лицето, подало молба за образуването на ИД
№18/2019г. на ЧСИ П.И. /макар по делото да са представени достатъчно доказателства за
представителната власт на това лице/, на липса на представителна власт може да се позовава
само мнимо представляваният, не и насрещната страна. По идентични съображения съдът
намира за неоснователни и оплакванията срещу редовността на молбата за иницииране на
последното ИД №1023/23г.
9
Съгласно Решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021г., III г.о., ГК,
същинското действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик,
съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението
на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора
е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането. Несъмнено искането следва да бъде редовно
заявено, но в случая липсват дадени на молителите указания за отстраняване на
нередовности, каквито не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Поради
липса на процесуални нарушения, които да дискредитират извършените валидно
изпълнителни действия по трите изп.дела, не са налице основания да не бъдат зачетени тези
от тях, които прекъсват теченето на давността спрямо процесните вземания. Още повече,
при надлежно извършвани от взискателите действия за прекъсване на давността преди
изтичане петгодишен срок от предходно изпълнително действие, прекъсващо погасителната
давност и възлагане на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и чл.426 ГПК. Като следствие
от тези фактически и правни изводи, правото на принудително изпълнение на взискателя за
събиране на процесните вземания не се явява погасено по давност, поради което искът с
правно основание чл.439 ГПК се явява неоснователен.
При този изход от въззивното производство, разноски се следват на въззиваемата
страна съгласно чл.78, ал.3 ГПК в размер на претендираното ю.к.възнаграждение от 300
лева. Списъкът на страната е инкорпориран в отговора на въззивната жалба както и в молба
вх.№2834/14.04.2025г. Тъй като страната действително е била представлявана във
въззивното производство от упълномощения юрисконсулт, на същата се полагат разноските
съгласно чл.78, ал.8 ГПК. /без значение за тези разноски и освобождаването на ищеца от
такси и разноски за производството/
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/13.01.2025г., постановено по т.дело №214 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Варна.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., ЕГН **********, *****, да заплати на насрещната страна
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, София, сторените във въззивното
производство разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.8
вр.ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10