№ 23260
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110129695 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. М., чрез адв. Г. В.,
срещу „***********“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 80 лева, представляваща обезщетение за
първите три работни дни от временната неработоспособност, което е за сметка на ответника-
осигурител, а именно за периода от 21.12.2023 г. до 23.12.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 4,33 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2023 г. между страните бил сключен трудов
договор със срок за изпитване в полза на работодателя, по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ в ответното дружество с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 7,20 %. Със заповед № 731/05.01.2024 г., в
срока за изпитване, работодателят прекратил едностранно трудовото правоотношение с
ищеца, считано от 08.01.2024 г. Въпреки това дължимото трудово възнаграждение за месец
декември, обезщетението за временна неработоспособност за първите три дни, както и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 4,33 дни за 2023 г. не били
заплатени от работодателя. След прекратяване на трудовото правоотношение между
страните ищецът отишъл в офиса на ответното дружество, за да получи дължимите му суми
и да бъде оформена трудовата му книжка, но не бил допуснат. Ето защо моли съда да
1
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
управителя С.А.. Представителят признава изцяло предявените искове, като дори твърди, че
дължимите към ищеца вземания били в нетен размер от 870,69 лева. Изразява готовност за
незабавното им изплащане. Оспорва обаче твърденията в исковата молба, че И. М. се бил
явил в офиса на ответното дружество, но не бил допуснат. Възразява, че доколкото от страна
на служителя нямало представено писмено искане трудовото му възнаграждение да бъде
превеждано по негова банкова сметка, единственият начин за получаване на дължимите
суми било личното му явяване в офиса на дружеството. За последното до ищеца били
изпратени три покани, които обаче служителят отказал да получи. В тази връзка твърди, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал предявените
искове, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следвало да бъдат възложени
в тежест на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът признава изцяло предявените искове.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, не се налага
събирането на други доказателства. Поради това доказателствените искания на ищеца по чл.
190, ал. 1 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата
молба задачи следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 600 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
от 01.12.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 80 лева, представляваща обезщетение за първите три работни дни от временната
неработоспособност, което е за сметка на ответника-осигурител, а именно за периода от
2
21.12.2023 г. до 23.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4,33 дни за 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОТВЕТНИКЪТ ПРИЗНАВА изцяло предявените искове.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за задължаване на
ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в исковата молба
документи, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата
молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 18.06.2025 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3