Решение по дело №15516/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,14.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на десети юни април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15516 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 18.07.2018 г. по гр.д. № 8019/17 г., СРС,  ГО, 145 с-в
 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, че в полза на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*********, съществува вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.10.2016  г. издадена по ч.гр.д.№ 55036/2016г. съгласно описа на145с-в на СРС, в размер на 2024.10 лева представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.08.201 Зг. - 30.04.2016, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.16г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над установения размер на главното вземане до пълния предявен размер на претенцията по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 3560,36лева /а именно за разликата от 1536,26лева /, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, че в полза на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*********, съществува вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.10.2016 г. издадена по ч.гр.д.№ 55036/2016г. съгласно описа на145с-в на СРС, в размер на 91,83 лева представляваща законна лихва за забава за периода 30.09.2013г.- 11.03.2014г., върху дължимата главница от 2024,10лева за периода 01.08.13г. -30.04.16г. за доставена топлинна енергия до имота на ответницата с аб. № 184987, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над установения размер на акцесорното вземане за лихва за забава до пълния предявен размер на претенцията по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 428,17лева /а именно за разликата от 336,34лева /, и за периода 12.03.14г,- 30.04.16г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

                 ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:********* по  отношение на ответника Е.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, че в полза на ищеца съществува вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.10.2016г. издадена по ч.гр.д.№ 55036/2016г. съгласно описа на СРС, в размер на 15,85 лева, представляваща главница, дължима за извършване на услугата дялово разпределение за периода 01.08.201 Зг. - 30.04.2016г., както и 2,11 лева - за мораторна лихва върху главницата на предоставена и незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2013г. до 15.09.2016г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Е.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес: *** , да заплати на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*********, сумата от 323,69 лева, представляваща разноски по делото в исковото производство, и сумата от 68,72 лева - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 55036/16г. по описа на СРС, съразмерно на уважените срещу нея искове.

       Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че съдът възприел само данните от СТЕ,а ССЕ подробно е описала сумите от изравнителните сметки и какви задължения са погасени с тях и по какъв начин са отразени в информационната система.Съществувала възможност за погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки,договорено с ОУ.Неправилно била отхвърлена изцяло претенцията за суми от дялово разпределение .Сумата блила претендирана още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Ответницата е сключила споразумение за изплащане на дължимите суми,с което е  признала претенцията.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част и исковете да бъдат уважени изцяло.   Претендира   присъждане   на разноски.

                       Въззиваемата  не представя отговор на въззивната жалба .

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

          Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

           Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвали енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответницата не оспорва облигационата връзка и изразява готовност за заплащане на сумата.

                    По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                      С подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят е претендирал незаплатена топлоенергия за периода 01.08.2013 г.-30.04.2014 г.,както и сумата 15.85 лв.за дялово разпределение и 2.11 лв.лихва върху главницата.

                    За този период съдът се  е произнесъл.Според заключението на СТЕ за този период главницата е 3358.70 лв.по данни от изготвените изравнителни сметки без включени суми за дялово разпределение.Същата главница е изчислена и от вещото лице по допуснатата ССЕ без включени суми за дялово разпределение .Неоснователно е възражението,че експертизите се разминават и съдът неправилно взел предвид само заключението на СТЕ.След направените вноски от ищцата ,по споразумение между страните ,остатъкът е 2024.10 лв.Сумите са внесени и отнесени за исковия период по сключеното споразумение.

        Действително сумите за извършеното дялово разпределение от ФДР се заплащат на продавача  съобразно чл.22 ал.2 ОУ.В конкретния случай ищецът не е ангажирал относими доказателства във връзка със заявената претенция,както и е посочил фирма топлинен счетоводител,различен от този извършващ топлинното счетоводство.По тези съображения правилно съдът е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана,както и акцесорната към нея.

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

          

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от18.07.2018 г. по гр.д. № 8019/17 г., СРС,  ГО,145с-в
                   РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.