Определение по дело №940/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 851
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20217040700940
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   851

Бургас, 26.04.2021г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на  двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №  940 по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „ФЕНИКС - 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 41, представлявано от управителя Й. З. Б. против Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП град Бургас по жалба на дружеството с вх.№ ИТ-00-2339/26.03.2021г.

Иска се съдът да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и на основание чл.173, ал.1 от АПК да постанови решение по същество като констатира изтеклата погасителна давност на посочените в жалбата задължения и същите да бъдат отписани на основание чл.173, ал.1 във връзка с чл.171, ал.1 от ДОПК. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса в размер на 350 лева.

Ответната страна Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр.Бургас представя по делото административната преписка с писмо вх.№ 4366/22.04.2021г., като не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите  и изразените становища от страните, прие за установено следното:

Жалбоподателят „ФЕНИКС - 99“ ООД, ЕИК *********  е длъжник по изпълнително дело № **********/2012г. по описа на ТД на НАП - Бургас.

Дружеството подало до ТД на НАП – Бургас, офис Бургас възражение с вх. № ИТ-00-2339/15.03.2021г. за погасяване поради изтекла давност на задължения по Декларация образец 6, Задължения по РА № 1101552/30.12.2011г., Декларация по ЗКПО, Имуществени санкции по НП № 12-1328/22.10.2012г., № 12-1329/22.10.2012г. и № 12-1330/22.10.2012г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със срок на доброволно плащане през 2011г. – 2016г., за събирането на които било образувано изпълнителното дело с № **********/2012г.

С Разпореждане изх. № С210002-137-0002288/24.03.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас В. Р. на основание чл.226, ал.1 от ДОПК е разпоредено, че не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на публични задължения по ИД № **********/2012г. - изброени в табличен вид, общо в размер на 393 981.03 лева, от които главница – 205 383.12 лева и лихва – 188 597.91 лева.

Разпореждането било връчено на упълномощен представител на дружеството на 25.03.2021г., което подало  жалба до директора на ТД на НАП – Бургас с вх. № ИТ-00-2339/26.03.2021г.

В деловодството на Административен съд – Бургас е постъпила жалба с вх.№ 4366/22.04.2021г., изпратена от директора на ТД на НАП – Бургас, подадена от „ФЕНИКС - 99“ ООД, ЕИК *********, чрез административния орган с вх.№ ИТ-00-2339/15.04.2021г., против  формирания, според жалбоподателя, мълчалив отказ на директора на ТД на НАП да се произнесе по депозираната от него жалба срещу разпореждането на публичния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на „ФЕНИКС - 99“ ООД, ЕИК ********* е недопустима поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е твърденият от жалбоподателя Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП град Бургас да се произнесе по жалба на дружеството с вх.№ ИТ-00-2339/26.03.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.167 от ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява дейността си по реда на ДОПК, като в чл.173 от ДОПК е регламентирано отписването на публичните вземания. Съгласно разпоредбите на чл.266, ал.1 и чл.267, ал.2 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от извършването им или от уведомяването. Тази разпоредба е общо формулирана и затова е приложима за всички действия, без изключения, включително отказите за отписване на публични вземания поради изтекла погасителна давност по чл.173 от ДОПК. Нормата на чл.266, ал.1, изр.2 от ДОПК постановява, че жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Съгласно чл.267, ал.1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и се произнася в 14-дневен срок от постъпването на редовна жалба с решение по чл.267, ал.2, т.1 - 6 от ДОПК. На основание чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК в случаите по чл.267, ал.2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата, ведно с преписката се изпраща в тридневен срок на административния съд съгласно чл.268, ал.1, изр.2 от ДОПК, който се произнася с окончателно решение по чл.268, ал.2 от ДОПК.

Цитираните и действащи правни норми, регламентиращи защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от Дял ІV на ДОПК, са специални и дерогират разпоредбите, приложими в производствата по обжалване по другите дялове на ДОПК. Дерогират също и общите разпоредби на АПК, приложими за административните производства пред всички държавни органи, доколкото със закон не е установено друго – по аргумент на чл.2, ал.1 от АПК.

В тази връзка съдът приема, че депозираната в настоящото производство жалба е недопустима, тъй като се иска отмяна на мълчалив отказ на директора на ТД на НАП да се произнесе против разпореждане на публичен изпълнител за отказ за отписване на публични задължения поради изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе с изричен акт по направено пред него искане за издаване на индивидуален административен акт в определен срок или да направи предложение до друг орган за издаване на акта /по арг. от чл.58, ал.2 от АПК/. Тоест мълчалив отказ би бил налице при непроизнасяне в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, съответно предложение, но не и в случаите на осъществяване на контрол за законосъобразност от по-горестоящ административен орган.

В случая съдът счита, че с жалбата по настоящото дело се оспорва неподлежащ на съдебно обжалване мълчалив контролен административен акт. За да се приеме, че е налице мълчалив отказ, е необходима изрично предвидена в закона правна фикция, каквато не се съдържа в защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от ДОПК, нито в Глава седемнадесета от ДОПК, чиито норми съгласно чл.144, ал.2 от ДОПК се прилагат в производства от други дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго. Законовата фикция, уредена в нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК, съгласно която непроизнасянето на решаващия орган по чл.152, ал.2 от ДОПК в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната по административен ред част, в случая не е пряко приложима, тъй като не се обжалва ревизионен акт.

В този смисъл липсата на волеизявление на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК, в срока по чл.267, ал.2 от ДОПК не е приравнена от процесуалния закон, специален или общ, на конклудентно изразена воля чрез нормативна фикция, валидна за уреденото в Глава двадесет и седма от ДОПК административно обжалване. При тази регламентация, непроизнасянето на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК в 14-дневния срок по чл.267, ал.2 от ДОПК след сезирането му с жалба на длъжник срещу действия на публичен изпълнител не може да се приравни нито на отрицателен, нито на положителен мълчалив контролен административен акт.

Съдът приема, че всеки мълчалив акт на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК е по принцип недопустим, тъй като законът задължава този орган, упражнявайки правомощията си по чл.267, ал.2, т.1 - 6 от ДОПК, да се произнесе с писмено решение. От директора на компетентната териториална дирекция на НАП се изисква да реши всяка отправена до него административна жалба по чл.267, ал.1 от ДОПК, а съдебната обжалваемост е ясно лимитирана до изчерпателно посочените в чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК негови решения, а именно тези по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК. Единствено изричните контролни актове на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК подлежат на правораздавателен контрол. По аргумент за противното възможността съдебно да се оспорва какъвто и да е негов мълчалив контролен акт е изключена.

Съдът намира, че в случая не са неприложими разпоредбите на чл.97, ал.5 и чл.149, ал.3 от АПК по силата на препращата разпоредба на  §2 ДР на ДОПК, тъй като същите уреждат хипотезите когато на оспорване по съдебен ред подлежи първоначалният индивидуален административен акт, докато  предмет на съдебен контрол по реда на чл.268 от ДОПК може да бъде единствено актът на горестоящия административен орган – решаващият орган по чл.266, ал.1 от ДОПК, но не и действията на публичния изпълнител, които не подлежат на пряк съдебен контрол.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за недопустима процесната жалба, тъй като не е налице предпоставка за осъществяване на съдебен контрол, т.е. липсва акт по смисъла на  чл.268, ал.1 във връзка с чл.267, ал.2 от ДОПК, който да подлежи на обжалване пред съд.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК вр. с на  §2 ДР вр. с чл.268, ал.2 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

   Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ФЕНИКС - 99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 41, представлявано от управителя Й.З. Б. против Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП град Бургас по жалба на дружеството с вх.№ ИТ-00-2339/26.03.2021г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 940/2021г. по описа на Административен съд – Бургас.

ИЗПРАЩА преписката по жалбата на директора на ТД на НАП - Бургас за произнасяне по реда на чл.267 от ДОПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

   СЪДИЯ: