МОТИВИ
към
решение по АНД № 2289/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 13.04.2020г. срещу М.З.З. – родена на *** ***, ***,
българско гражданство, разведена, средно специално образование, не работи,
неосъждана, ЕГН **********, за това, че на 13.04.2020 г. за времето от 15,30
часа до 16,00 часа в гр. Пловдив в парковото пространство зад църковен параклис
„Св. Георги“ на ул. „Рани лист“, до източната ограда на СОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ е извършила непристойна проява на публично място, изразяваща се в
това, че след употреба на алкохол и неносене на предпазна маска или друго
предпазно средство на лицето, в нарушение на Заповед РД – 01 – 179 от
11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е осуетила полицейска проверка
пред друг гражданин и е отправила обидни думи и заплахи към длъжностни лица на
ОДМВР – Пловдив, а именно: „Ще ви уволня,
***, ***, ***, с което е нарушилa
обществения ред и спокойствието.
Нарушителят
З. се явява в съдебно заседание. Сочи, че и от двете страни е имало думи,
можело е и по друг начин да се развият нещата, но никой не му е лесно във време
на криза и на карантина, понякога се изпускат нерви.
В
последната си дума заявява, че е била задържана неправомерно.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
М.З.З. е родена на *** ***, ***, българско гражданство, разведена, средно
специално образование, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 13.04.2020 г. за времето от 15,30 часа до 16,00
часа, М. Д., Б. Г. и П. Д. – в качеството им на *** във Второ РУ при ОД МВР –
Пловдив, установили в гр. Пловдив в парковото пространство зад църковен
параклис „Св. Георги“ на ул. „Рани лист“, до източната ограда на СОУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, нарушителят М.З.З., която не неносила предпазна маска или
друго предпазно средство на лицето, в нарушение на Заповед РД – 01 – 179 от
11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. При опит за установяване
самоличността на З., последната, след като била употребила алкохол и без да
бъде провокирана, отправила обидни думи към служителите на МВР – М. Д., Б. Г. и
П. Д., а именно: „Ще ви уволня, ***, ***, ***, с което е нарушил обществения
ред и спокойствието.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от М. А. Д., Б. Ф.
Г., П. Г. Д., К. И. П. и М. С. Х., които непротиворечиво и последователно
описва фактите във връзка с описаната от съда като установена фактическа
обстановка. Съдът намира обясненията на М. А. Д., Б. Ф. Г., П. Г. Д., К. И. П.
и М. С. Х. за логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи
както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и
кредитира същите като истинни.
Събраните
в хода на преписка обяснения на М. А. Д., Б. Ф. Г., П. Г. Д., К. И. П. и М. С.
Х. напълно се подкрепят и от показанията на разпитания от съда свидетел А. Ц.
М., който също сочи, че между служителите на МВР и нарушителя З. имало
пререкания, макар че не бил много близо и не чул думите, поради което съдът
кредитира показанията на последния свидетел.
Горната
фактическа установка се установява и от обясненията на самия нарушител З.,
който също описва горните събития, признава, че е имала пререкания със
служителите на МВР, като сочи и причините за това, които в случая са
неотносими. Съдът намира, че обясненията на нарушителят З. напълно
кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите като истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят М.З.З. –
родена на *** ***, ***, българско гражданство, разведена, средно специално
образование, не работи, неосъждана, ЕГН ********** е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ,
за това, че на 13.04.2020 г. за времето от 15,30 часа до 16,00
часа в гр. Пловдив в парковото пространство зад църковен параклис „Св. Георги“
на ул. „Рани лист“, до източната ограда на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е
извършила непристойна проява на публично място, изразяваща се в това, че след
употреба на алкохол и неносене на предпазна маска или друго предпазно средство
на лицето, в нарушение на Заповед РД – 01 – 179 от 11.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, е осуетила полицейска проверка пред друг гражданин и е
отправила обидни думи и заплахи към длъжностни лица на ОДМВР – Пловдив, а
именно: „Ще ви уволня, ***, ***, ***.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – осуетяване на полицейска проверка пред
друг гражданин и отправяне на обидни думи и заплахи към длъжностни лица на
ОДМВР – Пловдив, а именно: „Ще ви уволня,
***, ***, ***, което действие следва да се подведе под състава на чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като З. е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните последици от
поведението си и е целяла тяхното настъпване. Същата е знаела и не е могла да
не знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на З.
със служителите на МВР, което да я мотивира да извърши горното. Напротив, установява се, че мотива на
нарушителя З. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане
на установения ред, във връзка с дейността на служителите на МВР.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък интензитет, която не намира израз във физическа
агресия. Още като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се посочат
характеристичните данни за нарушителя, липсата на данни за предходни осъждания
и налагани административни наказания, не се установява същият да е личност с
висока степен на обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би
било прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът
намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране
на същото по-леко наказание глоба и отново като съобрази липсата на отегчаващи
обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва да се индивидуализира
в минимален размер. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 100
лева като намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна
степен съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и
характера на обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава,
а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.