№ 10722
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110103179 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. С. срещу Н. И.
В..
Ищецът твърди, че на 21.08.2021г., около 19:00ч., разхождайки кучето
си порода „Джак ръсел териер“ в района на 71-во СОУ „Пейо Яворов“ в
/населено място/, бил нападнат от куче порода „Средноазиатска овчарка –
Алабай“, собственост на ответника. Посочва, че бил повален на земята и
нахапан по тялото, в цялата лява страна – крак, ръка, гръден кош и целия
гръб, като веднага след нападението претърпял оперативна интервенция, а на
26.08.2021г. допълнителна такава. Кучето на ответника нахапало и кучето на
ищеца, на което се наложило извършване на спешни интервенции и в крайна
сметка останало инвалидизирано от нападението. Поддържа, че кучето на
ответника било оставено без надзор и без намордник в двора на съседното на
къщата му училище. Изтъква, че в резултат от противоправното поведение на
ответника ищецът претърпял редица неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и психо-емоционални болки и страдания. Също така
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените разходи за
лечението на неговото куче.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 13 000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществените вреди, 1870,56лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 21.08.2021г.-20.01.2023г., 580лв. –
обезщетение за претърпените имуществени вреди и 83,46лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 21.08.2021г.-20.01.2023г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че кучето
1
„Средноазиатска овчарка – Алабай“ е отглеждано от него, но отрича да е било
оставено без надзор и намордник в съседното на къщата му училище. Твърди,
че кучето било в двора на къщата му, където нямал задължение за поставяне
на намордник, и било завързано с дебела верига. Посочва, че ищецът
разхождал кучето си близо до телената ограда на имота на ответника, бил
осъществен визуален контакт с неговото куче и незнайно как същото се
изхлузило от каишката и прескочило оградата. Счита, че е положил
необходимата грижа за отглеждане на кучето. Оспорва ищецът да е претърпял
вреди в причиннo-следствена връзка с инцидента, както и техният размер.
Намира претенциите за недоказани.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени
задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността
по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл.
49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение
на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при
ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира,
когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато
не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Съгласно ППВС № 17/63г. възможно е отговорността да се ангажира и на
двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и
от виновното поведение на дадено лице. В този смисъл е и практиката по чл.
290 ГПК – Решение № 367/12.05.2010г. по гр. д. № 1140/2009г., III ГО на ВКС
и др.
С оглед изложените в исковата молба твърдения за настъпване на
вредите както от самото животно, така и от неосъществен достатъчен надзор
върху него, съдът приема, че в случая се иска ангажиране отговорността на
ответника и на двете основания, поради което квалификацията следва да бъде
чл. 45, ал. 1 и чл. 50 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Всеки
собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи
обезщетение за вредите, причинени от последното. В практиката на ВКС /
решение № 309/04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г., IV г. о. / е изяснено,
че отговорността по чл. 50 от ЗЗД се свързва със задължението да се
упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и
2
полагане на грижа с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има
задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а
нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за
друго лице, е основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно
е при причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в
който случай, както е предвидено в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, това трето
лице заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия.
Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е обективна /безвиновна/
- каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той
дължи обезщетение.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
на 21.08.2021г. в района на 71-во СУ „Пейо Яворов“ в с. К., кучето на
ответника, представляващо „Средноазиатска овчарка – Алабай“, е прескочило
оградата на къщата му и е нападнало ищеца и кучето му – „Джак ръсел
териер“, преминаващи покрай нея. Ответникът не оспорва тези обстоятелства,
а събраните гласни и писмени доказателства изцяло потвърждават
настъпването им.
От представените писмени доказателства се установява, че на
21.08.2021г. в 20:00ч. ищецът е бил прегледан в УМБАЛ „Св. Анна“, насочен
от ЦСМП, като му е поставена диагноза ухапване от куче. Извършена е
първична хирургична обработка, изразяваща се в отстраняване на стърчащи
тъкани, почистване и подготовка на раната да бъде зашита. Направен е шев с
упойка и е изписана рецепта за антибиотик. На 26.08.2021г. е извършен
контролен преглед, като е направена отново хирургична обработка и конците
са затегнати. На 25.08.2021г. на ищеца е издадено съдебно – медицинско
удостоверение от лекар по съдебна медицина, в което е посочено, че са
установени следните наранявания: по задно външно странична повърхност на
лявото бедро в средната му трета има хоризонтално разположена неправилна
по форма линейна рана с дължина 9 см. с остри ъгли и неравни ръбове,
хирургически обработена /зашита/; на 3,5 см. под описаната рана има
кръгловата рана с диаметър около 1,5 см. с неравни ръбове; има синкаво-
червеникави кръвонасядания; по задната повърхност на лявото бедро в
средната му трета на около 7 см. от вътрешния край на описаната линейна
рана има кръгловата рана с диаметър около 0,4-0,5 см. с неравни ръбове; в
описаната област има групирани успоредни едно на друго линейни
охлузвания на кожата с размери от 2,5/0,2 см. до 3,5/0,4 см., покрити с
кафеникаво червеникави корички, стоящи над нивото на околната кожа; по
задната повърхност на лакътя на лявата ръка и горната трета на лявата
предмишница има множество охлузвания на кожата с размери от точковидни
до 3/1 см., покрити с кафеникави корички, стоящи на и над нивото на
околната кожа; двустранно на гърба има единични линейни драскотини с
дължини между 0,6 и 5,5 см., покрити с кафеиникави корички, стоящи над
нивото на околната кожа. Съдебният лекар е дал заключение, че се касае за
рани и охлузвания от ухапване от куче в областта на лявото бедро,
охлузвания в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата предмишница и
двустранно на гърба, които водят до временно разстройство на здравето,
3
неопасно за живота.
От заключението по изслушаната и приета съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че описаните в исковата молба травматични увреждания могат да
бъдат резултат от нападение от куче и посочените в съдебно-медицинското
удостоверение наранявания се намират в причинно-следствена връзка от
нападението. Вещото лице посочва, че установените увреждания водят до
болки и неудобства в продължение до 30 дни, като първите 7 дни болките са с
по-голяма интензивност. Конците от раната са свалени на 15-тия ден и към
настоящия момент състоянието на ищеца е стабилизирано и няма остатъчни
увреждания, с изключение на белезите на лявото бедро – белег с дължи 9 см.
и описаните по-горе кръгови рани с белези около 1,5 см. При изслушването си
в откритото съдебно заседание, експертът заявява, че при извършения личен
преглед на ищеца, последният все още се оплаква от болки в крака, където е
оперативната рана – външната част на бедрото, като оплакванията са при по-
голямо натоварване. Посочва, че тъй като раната е била разкъсна,
действително може да усеща придърпване.
От събраните доказателства се установява, че кучето на ответника е
нахапало и кучето на ищеца. Свидетелите П. и М. посочват, че кучето на
ответника нападнало както ищеца, така и кучето му, което разхождал в този
момент и било на каишка. По делото са представени документи, от които се
установява, че кучето на ищеца, порода „Джак ръсел териер“, е прието във
ветеринарна клиника на 21.08.2021г. поради ухапване от „Алабай“.
Установено е, че има травматична херния отдясно и разкъсани черва, заедно с
анемия. Извършена е хирургична интервенция и медикаментозна терапия.
Според заключението по съдебно-ветеринарна експертиза, което съдът
кредитира, описаните травми напълно кореспондират с нападение на дребно
животно от по-едро такова, тъй като този тип инциденти се характеризират
със захапване на животното – жертва през гръбначния стълб и по този начин
възникват разкъсвания от двете страни на меката коремна стена или гръдния
кош. Вещото лице посочва, че пряката последица от нападението се изразява
в разкъсване на коремната мускулатура и кожа от дясно на коремната стена с
изпадане и разкъсване на чревни гънки през ухапаната рана, като са се
развили и възпалителна реакция и анемия, обичайни при този вид травми.
Извършената хирургическа интервенция се изразява в оперативно вправяне
на изпадналите през разкъсната рана чревни гънки с възстановяване целостта
на чревната лигавица и възстановяване целостта на коремната мускулатура и
кожа в областта на нараняването. Проведената медикаментозна терапия,
изразяваща се в антибиотично лечение, целящо преодоляване на
възпалителната реакция, кръвоспиращи медикаменти и лекарствен продукт,
подпомагащ възстановяването на червените кръвни телца, е била необходима.
Хоспитализацията на кучето е била нужна с оглед лекарско наблюдение в
следоперативния период, както и за цялостното възстановяване на кучето. По
делото е представен лист, в който на ръка са описани извършените
ветеринарно-медицински дейности и тяхната стойност, възлизаща общо на
579,20лв., като отдолу са положени подпис и печат на ветеринарния лекар.
4
При изслушването си в откритото съдебно заседание, вещото лице заявява, че
макар документацията да не е оформена по най-прилежния начин, описаните
интервенции са били абсолютно необходими и сумата от около 580лв. е
нормален и разумен разход за извършените манипулации към датата на
извършването им.
При горните обстоятелства, съдът приема, че по делото е проведено
пълно доказване, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, и имуществени вреди, изразяващи се в извършване на
разходи за лечение на кучето си, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с нападението от кучето на ответника. Българското законодателство
разглежда животните като движими вещи, поради което собственикът на
вещта дължи обезщетение на пострадалия от причинените от тази вещ вреди.
Имуществената вреда е във вид на претърпяна загуба, изразяваща се в
сторените разходи за лечение на кучето на ищеца, порода „Джак ръсел
териер“. Съдът намира, че макар да не е представен фискален бон или
платежно нареждане за заплащане на сумата от 579,20лв. в полза на
ветеринарната клиника, представеният документ, в който са описани
медицинските дейности и тяхната стойност и е положен подпис и печат от
ветеринарния лекар, следва да се тълкува като разписка за плащането им. Но
дори да се приеме, че реално не са заплатени, то е видно, че патримониумът
на ищеца е обременен с това задължение, което по същността си отново
представлява имуществена вреда. Според експертното заключение по СВЕ,
описаните разходи са типични, обичайни и нормални за посочените
манипулации, с оглед на което не надхвърлят разумните такива за аналогични
хипотези.
Съдът намира, че по делото е установено с категоричност, че ищецът е
претърпял и неимуществени вреди в резултат от нападението от кучето на
ответника. Видно от експертното заключение по СМЕ и представената
медицинска документация, ищецът е претърпял болки и страдания в резултат
от инцидента, като несъмнено подобно нападение от куче, особено порода
„Алабай“ (значително по размери и килограми, една от най-големите породи
кучета), причинява и уплаха и стрес у нападнатия. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г.,
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В мотивите
към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди.
При съобразяване на тези задължителни разяснения, съдът намира, че
при определяне размера на справедливото обезщетение следва да бъде
съобразено, че нападението е било неочаквано и непредизвикано, че кучето –
нападател е с внушителен вид и е свалило и размятало ищеца по земята
(според показанията на свидетелите – очевидци), че му е причинило разкъсни
и охлузни рани, от които са му останали трайни белези от 9 см. по бедрото и
от около 1,5 см. по останалите места. Съдът съобразява още възрастта на
5
ищеца към датата на инцидента (почти 27г.), което предполага по-бързо
възстановяване, периодът на претърпените неудобства и болки от около 30
дни с по-голяма интензивност в първите 7 дни, претърпените хирургически
интервенции, които обаче се изразяват само в отстраняване на стърчаща
тъкан и зашиване, без да е налице навлизане в жизнено важни органи и
кухини. Състоянието на ищеца му е причинило временно разстройство, като
същото не е било опасно за неговия живот и не се е стигнало до трайно и
безвъзвратно увреждане на здравето му. Не без значение е обстоятелството,
че същият не е бил хоспитализиран, а на следващия ден самоходом е отишъл
при дъщерята на ответника, за да поиска парични средства за закупуване на
предписаните му лекарства, което показва, че е бил в добро общо състояние.
При личното си явяване в проведеното на 30.05.2023г. открито съдебно
заседание, съдът не установи да има трайни негативни последици за здравето
на ищеца от инцидента, като същият стоя през цялото време изправен до своя
процесуален представител в продължение на 45 минути, което показва, че се
е възстановил. Макар да няма събрани доказателства за негативно отражение
на събитието в емоционалната сфера на ищеца, съдът приема, че обичайно
настъпва подобно отрицателно засягане на психическото състояние на лицето
с оглед създадената стресова ситуация и несъмнено изпитани страх и уплаха.
При съобразяване на всички тези фактори, както и икономическата
конюнктура в страната към датата на инцидента (според практиката на ВКС),
съдът приема, че справедливото обезщетение, което би могло да компенсира
претърпените негативни преживявания, възлиза на 4500лв.
Съдът намира, че определените по-горе размери на дължимите
обезщетения не следва да бъдат редуцирани и ответникът следва да отговаря
за тях. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗВМД,
„агресивни кучета“ са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна
реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и
нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на
смърт. В случая, кучето на ответника е проявило именно такава спонтанна и
неадекватна реакция, насочена както срещу друго животно, така и срещу
човек, като с оглед силата и нейното естество е довела до засягане на здравето
и на двамата. Това го определя като агресивно куче и предприетите
обезопасителни мерки спрямо него трябва да са значителни. След като се е
стигнало до инцидента, очевидно такива мерки не са взети, като нито кучето е
било вързано достатъчно здраво, за да се избегне откъсването от синджира,
нито оградата на имота е била с необходимите височина, плътност и здравина,
за да предотврати прескачането й. Ако стопанинът бе взел достатъчно мерки
за обезопасяване и надзор на кучето си, то не би се стигнало до нападението.
В тази връзка, в Решение № 249/24.09.2012 г. по гр. дело № 1450/2011 г., III г.
о. на ВКС е разяснено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД не изисква животното
да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност. Когато кучето е от агресивна порода, собственикът и/или лицето,
под чийто надзор е, са длъжни да поставят животното при такива условия и
да го контролират така, че да не се допускат инциденти. В противен случай -
носят отговорност за причинените от поведението на кучето вреди.
6
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието
на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на
отговорност при нанесена от животното вреда.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът следва да
отговаря за причинените от кучето си вреди, като предявените искове за
главните вземания се явяват основателни до размер на сумите от 579,20лв. и
4500лв., а за разликата до пълните предявени размери от 580лв. и 13 000лв.
подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира и лихва за забава върху главните вземания, считано
от датата на деликта – 21.08.2021г. до датата на завеждане на исковата молба
– 20.01.2023г. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Тоест, от този момент
дължи и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 572,20лв. за периода
21.08.2021г.- 20.01.2023г. възлиза на сумата от 83,34лв., а върху сумата от
4500лв. за същия период на 647,50лв. съобразно общодостъпен интернет
калкулатор. Ето защо, исковете за акцесорните вземания се явяват
основателни до размер на сумите от 83,34лв. и 647,50лв., а за разликата до
пълните предявени размери от 83,46лв. и 1870,56лв. подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни
съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер от 686лв. държавна такса, 800лв.
депозити за експертизи и 1500лв. платено адв. възнаграждение. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност на адв. хонорар, което е
неоснователно, тъй като същият е под минималния размер по Наредба №
1/2004г. От общия им размер – 2986лв., следва да му се присъдят 1115,48лв.
Ответникът не доказва извършването на разноски и не претендира
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/ № 33,
да заплати на С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: с. К., /населено място/, на
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 50 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК
следните суми: 4500лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от нападение от куче
„Средноазиатска овчарка – Алабай“, собственост на ответника, на
21.08.2021г. в района на 71-во СУ „Пейо Яворов“ в с. К., 647,50лв.,
представляващи лихва за забава върху горната сума за периода 21.08.2021г.-
20.01.2023г., 579,20лв., представляващи обезщетение за претърпени
7
имуществени вреди в резултат от горното нападение, представляващи
сторени разходи за лечение на пострадалото куче „Джак ръсел териер“,
собственост на ищеца, 83,34лв., представляващи лихва за забава върху
горната сума за периода 21.08.2021г.-20.01.2023г., и 1115,48лв .,
представляващи разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
4500лв. до пълния предявен размер от 13000лв., иска за лихва за забава
върху горната сума за разликата над уважения размер от 647,50лв. до
пълния предявен размер от 1870,56лв., иска за главницата за обезщетение
за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 579,20лв. до
пълния предявен от 580лв. и иска за лихва за забава върху горната сума за
разликата над уважения размер от 83,34лв. до пълния предявен от
83,46лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8