Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 29.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 12.10.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 886/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба депозирана от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ………… със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ул. …….. № .., представлявано от С. П. и К. К. чрез процесуалния представител адв. М.Г. ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ……. със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „…. № . да бъде осъдена на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати сумата от 7985.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ….по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2018 г. на АМ „Тракия“, км. 41, посока към гр. Пловдив, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

В хода на производството на основание чл. 219, ал. 3 вр. 1 ГПК „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „………….“ № … е привлечена в качеството на трето лице помагащ на страната на ответника Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и последният е предявил обратен иск на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ……. като лице осъществяващо надзор на пътя по силата на Договор за обществена поръчка № РД-33-17/01.09.2015 г., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 7985.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №…. по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2018 г. на АМ „Тракия“, с на км. 41, посока към гр. Пловдив с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр, чл. 45 ЗЗД.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода 22.03.2018 г. – 21.03.2019 товарен автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № СВ8178МК, е застрахован по имуществена застраховка ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

През време на действие на договора - на 26.07.2018 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило при движение по републикански път - автомагистрала „Тракия“, км. 41, посока към гр. Пловдив. Причина за настъпилото ПТП е наличието на появило се на пътното платно куче     . За настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП.

Ответникът релевира доводи относно доказателствената стойност на представения по делото протокол за ПТП относно механизма на ПТП.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др., протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто-техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).

В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетеля А.С., както и е изслушана авто–техническа експертиза. Свидетелят е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като няма причина да се счита за заинтересован от изхода на делото. Показанията му са логични и последователни и пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Кореспондират и с изложеното от вещото лице, при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти.

В случая местопроизшествието е било посетено от съставителя. Протоколът за ПТП удостоверява установените от съставителят обстоятелства и обвързва съда относно мястото, времето, участника в процесното ПТП и нанесените на автомобила вреди. Не са налице противоречиви данни. Ето защо оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по реда на чл. 146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си по делото. В хода на процеса по делото не са ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при ответника автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. От показанията на свидетеля С. се установява, че същият се управлявал процесното МПС със скорост 130-140 км. в час. Показанията му не са оборени от други доказателства. С оглед установените пътни условия – движение по автомагистрала без данни за влошени метрологични условия, същият не е имал задължение и основание да съобразява, че е възможно на пътното по автомагистралата ще се появи куче, което ще бъде ударено от автомобил, намиращ се в дясна лента, вследствие на това ще изхвърчи в посока към автомобила, управляван от свидетеля и ще настъпи ПТП с управлявани от него товарен автомобил. Не може да се очаква от водачите да предвидят препядствие – летящо куче, на автомагистрала.

Неоснователно е и възражението на ответника, че застрахователят не е следвало да заплаща обезщетение, тъй като няма доказателства дали не е налице изключен застрахователен риск. Застрахованият е изпълнил задължението си своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи обстоятелствата, при които същото е настъпило – чл. 403, ал. 1 и ал. 4 КЗ. Също така не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал по делото.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да отстрани процесното препятствие по пътя. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.

В настоящия случай се установи, че автомобилът е ударил с предната си част куче, отхвърлено вследствие на настъпил непосредствено преди това удар с друго МПС на пътя, който е стопанисван от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 30 ЗП вр. с чл. 167 ЗДвП своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.

Неотносимо към предмета на делото е възражението за липса на снимков материал от произшествието. Районният съд не споделя довода на ответника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.

По изложените съображения районният съд счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на служители на ответника.

По делото се установи също така, че застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 7960.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Автокаско“.

Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Няма доказателства за размерът на ликвидационните разноски, поради което на основание чл. 162 ГПК размерът следва да бъде определен съобразно обичайното за този тип дела – 25 лв.

Размерът на вредите е безспорно доказан от заключението на приетата по делото САТЕ, като възраженията в обратния смисъл са неоснователни.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 7985.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Автокаско“ , настъпило на 26.07.2018 г. на АМ „Тракия“, км. 41, посока към гр. Пловдив, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Ето защо и доколкото не се установи ответникът да е изпълнил това свое задължение, предявеният иск се явява изцяло основателен.

В предмета на делото е включен обратен иск, предявен срещу третото лице-помагач на ответника.

Жалбоподателят се позовава на неизпълнение на задълженията на ответника по обратния иск, произтичащи от чл. 12, ал. 5, ал. 7, ал. 8, ал. 9 и ал. 19 и чл. 28 от договора за обществена поръчка.

В същите страните са постигнали съгласие изпълнителят, в рамките на своите права по договора да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение; да изпълнява допълнителните, писмени или устни, разпореждания на възложителя, възникнали в процеса на работа; да започна работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа автомагистралата на договореното ниво, съгласно „Технически правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата" на НАПИ от 2009 г., „Техническа спецификация“ на АПИ от 2014 г. и „Оперативен план за зимно поддържане“; да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия, аварии и други извънредни ситуации, възникнали по магистралата, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна организация на движението, съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците; в минимално кратък срок и при необходимост да отстрани последиците, възникнали в резултат на извънредни случаи, посочено по-горе, в зависимост от възникналата опасност; да следи метеорологичните прогнози и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване на безопасността на движението. Постигнато е съгласие при причиняване на ПТП и/или възникване на щети в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

При преценка основателността на релевираните от ответника доводи, следва да се съобразят установените в нормата на чл. 20 ЗЗД критерии при тълкуването на договорите - трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В случая ответникът не е представил по делото посочените в договора за обществена поръчка „Технически правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009 г., както „Техническа спецификация“ на АПИ от 2014 г. и „Оперативен план за зимно поддържане“, които са част от съдържанието на договора и имат значение при определяне обхвата на задълженията на изпълнителя за осигуряване на безопасни условия на движение. Независимо от това следва да се съобразят постигнатите между страните уговорки в раздел V „Възлагане на дейностите по договора“. В чл. 5 страните са се съгласили, че дейностите по поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на договора. Подробно описаните в раздел VІІІ „Права и задължения на изпълнителя“, следва да се тълкуват във връзка с раздел V „Възлагане на дейностите по договора“. Ето защо при тълкуване на договора, с оглед въведените в чл. 20 ЗЗД критерии, се налага изводът, че изпълнението на задълженията на изпълнителя се предпоставя от наличието на нарочно възлагане от страна на възложителя посредством уговорените месечни, допълнителни или извънредни задания. С оглед на това задълженията на изпълнителя за поддържане на пътищата и пътните принадлежности към тях, с цел осигуряване на безопасни условия на движение, предполагат наличие на изрично задание от страна на възложителя. Жалбоподателят не твърди наличието на такова задание, което да има отношение към конкретния пътен инцидент, нито ангажира доказателства в тази насока. Ето защо следва изводът, че задълженията на ответника по обратния иск, свързани с осигуряването на поддържката на пътя и отстраняване последиците на ПТП, са по изрично възлагане от страна на ищеца по обратния иск. С оглед на това доводите на ищеца по обратния иск в тази насока са неоснователни (вж. в този смисъл Решение № 262115 от 31.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № …… г., Решение № 261242 от 24.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10751/2019 г., Решение № 166 от 27.04.2018 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 189/2018 г., Решение № 350 от 13.03.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2229/2019 г.).

По изложените съображения съдът счита, че предявеният по делото обратен иск е неоснователен.

По разноските:

ЗД „БУЛ ИНС“ АД доказва разноски от 919,42 лева, от които: 319.42 лева държавна такса, 200 лева депозит за автотехническа експертиза и сумата 400 лева адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.

По отношение на внесения от ищеца депозит в размер на 200 лв. за изготвяне на САТЕ по сметка на СРС по г.д. № 36440/2020 г. на СРС, ГО, 76-ти състав, същият следва да бъде възстановен по сметка, посочена на л. 14 от г.д. № 886/2020 г. на РС – Ихтиман, като на СРС се изпрати препис от настоящото решение, от платежно нареждане на л. 84 от г.д. № 36440/2020 г. на СРС, ГО, 76-ти състав и от молба на л. 14 от г.д. № 886/2020 г. на РС – Ихтиман.

Ответникът по обратния иск „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК …. претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 НЗПП, в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ …, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „……“ № . ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ул. …. № .., представлявано от С. П. и К. К. на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 7985.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ….. по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2018 г. на АМ „Тракия“, км. 41, посока към гр. Пловдив, с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ ……, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „.“ № . против „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „….“ № …. е привлечена в качеството на трето лице помагащ на страната на ответника на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като лице осъществяващо надзор на пътя по силата на Договор за обществена поръчка № РД-33-17/01.09.2015 г. да заплати сумата от 7985.42 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ….. по застраховка „Автокаско“ за застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2018 г. на АМ „Тракия“, на км. 41, посока към гр. Пловдив с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 07.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ …., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК …… 919,42. – разноски в производството.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ …, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК…….. 50 лв. - разноски в производството.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ул. .. № ., представлявано от С. П. и К. К. внесеният депозит в размер на 200 лв. за изготвяне на САТЕ по сметка на СРС по г.д. № ….. г. на СРС, ГО, 76-ти състав, по сметка, посочена на л. 14 от г.д. № ….. г. на РС – Ихтиман.

На Софийския районен съд да се изпрати за изпълнение препис от настоящото решение, от платежно нареждане на л. 84 от г.д. № 36440/2020 г. на СРС, ГО, 76-ти състав и от молба на л. 14 от г.д. № 886/2020 г. на РС – Ихтиман за изпълнение в частта относно възстановяване на депозита на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ….

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: