№ 1464
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501577 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. К. Б., срещу решение №
1413/12.05.2022г., постановено по гр.д. №8397/2021г. на ВРС, 46-и състав, с което
въззивницата е осъдена да заплати на И. И. В. сумата от 23 161лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на осъществено от въззивницата нарушение на правото на ищеца на
семеен живот с дъщеря му Д. В.а за периода 20.06.2016г.-10.06.2021г., чрез лишаване от
възможност да се вижда, да контактува, да отглежда и да се грижи за детето, да участва във
възпитанието му, да изгради емоционална връзка с него, и обезщетение за неимуществени
вреди за 18 и 19 .06.2016г. за нарушаване на правото на ищеца не семеен живот с
малолетното му дете, включващо правото му да вижда, да отглежда, да се грижи за детето,
да участва във възпитанието му, като изгражда емоционална връзка с него, изграждане на
доверие, лишаване от свобода, злепоставяне на бащата пред детето; обида, страдание и срам
от опетняване на личността на ищеца и доброто му име в обществото, причинени от
изнасяне на неистински твърдения, в резултат на подадена неистинска декларация по чл.9
от ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е издадена заповед за защита по
чл.18, ал.1 ЗЗДН по гр.д. № 6892/2016г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.06.2021г., до окончателното им изплащане на основание
чл.45 ЗЗД и сумата от 2 552лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. По подробно изложени в жалбата
съображения моли атакуваното решение да се обезсили като недопустимо, евентуално да се
отмени като неправилно, като предявените искове са отхвърлят като неоснователни. Твърди
се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила относно призоваването на въззивницата и лишаването на
същата от възможност да участва пълноценно при разглеждането на делото и ангажира
доказателства. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и при неизяснена
1
фактическа обстановка. Съдът не е обсъдил доказателствата, касаещи всички правно
релевантни факти; обосновал е изводите си за основателност на иска на заключения,
изведени в противоречие с нормалната житейска логика и в противоречие със събраните по
делото доказателства; не са обсъдени и преценени всички доказателства по делото, в
тяхната взаимовръзка, като приемуществено са кредитирани, представените от ищеца; при
разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения във вразка със събирането
на доказателствата, като по този начин е лишил ответника от възможността да проведе
доказване във връзка с оспорването на иска. Излага също, че отсъбраните по делото
доказателства не се установяват посочените в нормата на чл.45 ЗЗД елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и не следва да се ангажира
отговорността на ответницата. Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че
ответницата е упражнила от името на своята малолетна дъщеря правото на защита по реда
на ЗЗДН в нарушение на изискванията за добросъвестност. Твърди, че е депозирала
искането за защита след като е изчерпала всички други средства за защита и помощ от
специализирани правителствени и неправителствени организации. Оспорва да е налице
причинна връзка, между подадената от нея декларация по чл.9 от ЗЗДН и извършения на
18.06.2016г. арест на ищеца. По изложени подробно доводи и съображения, моли решението
да се обезсили като недопустимо, евентуално да се отмени като се постанови ново, с което
искът се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемият И. И. В. е представил писмен отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за неоснователност на същата. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, доразвиват подробно доводите си и излагат становище по съществото на
спора,като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при
първоинстонционното разглеждане на спора: разглеждане и постановяване на решение по
нередовна искова молба, поради липса на конкретизиране кое действие на ответницата
съставлява деликт, от който са произлезли вреди за ищеца и противоречие между
изложените в обстоятелствената част факти и формулирания петитум; невръчване на
ответницата на препис от депозирана от ищеца на 26.10.2021г. молба; нарушение на
процесуалните правила за призоваване, разглеждане на делото и събиране на
доказателствата са неоснователни. Видно от дА.те по първоинстонционното дело на
ответницата е връчен препис от исковата молба, като същата е депозирала отговор в срока
по чл.131 ГПК; съдът се е произнесъл по доказателствените искания и на двете страни, като
е допуснал относимите към спора доказателства, включително и тези поискани от
ответницата и е дал съответните указания въз основа на правилата за разпределяне на
доказателствената тежест. Евентуално допуснатите нарушения при преценката на събраните
по делото доказателства, по естество и тежест не може да обуслови недопустимост на
произнасянето на ВРС. Доколкото първоинстонционния съд се е произнесъл в рамките и до
общия размер на заявените претенции – 23 161лв., от които 5001лв. за периода 18 и
19.06.2016г. и 18 160лв. за периода от 20.06.2016г. до 10.06.2021г. или 1816 дни, липсата на
отделни нарочни диспозитиви по всяка от претенциите, не обуславя недопустимост на
решението. С оглед непосредствената цел на въззивното производство – повторно
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и на въззивната
инстанция са свързани с установяване истинността на фактическите твърдения на страните
чрез преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество,
като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция, настоящият състав следва да поправи
допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с обсъждане и
преценка на доказателствата. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а
2
спора следва да се разгледа по същество.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. И. В. срещу Р. К. Б.
осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 23 161 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от които 18160лв., по 10 лв. на ден за 1816 дни, за периода от 20.06.2016г. –
10.06.2021г., претърпени в резултат на осъществено от ответницата нарушение на правото
на ищеца не семеен живот с дъщеря му Д., чрез лишаването му от възможност да се вижда,
контактува, отглежда и се грижи за детето, да участва във възпитанието му, да изгради
емоционална връзка с него, злепоставяне на бащата пред детето, обида , страдание и срам от
опетняване на неговата личност и доброто име на ищеца в обществото и нарушаване на
правото му да се придвижва спокойно, причинени в резултат на подадена от ответницата
неистинска декларация по чл.9 ЗЗДН към молба за защита от домашно насилие, по която е
издадена заповед за защита по гр.д. № 6892/2016г. по описа на ВРС за упражнено сексуално
и физическо насилие и 5001лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на 18
и 19.06.2016г., изразяващи се в нарушаване на правото на ищеца на семеен живот с
малолетното му дете, включващо правото му да вижда , контактува, отглежда и се грижи за
детето, да участва във възпитанието му и да изгражда емоционална връзка с него, лишаване
от свобода, злепоставяне на бащата пред детето, обида, страдание и срам от опетняване на
неговата личност и доброто му име в обществото, причинени от изнасяне от ответницата на
неистински твърдения в молба подадена, въз основа на която е издадена заповед за защита
по гр.д. № 6892/2016г. на ВРС за упражнено сексуално и физическо насилие, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
Фактическите твърдения на които се основава иска са в следния смисъл: страните са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр.д. № 56969/2015г. по описа на
СРС. От брака си имат едно дете Д., р. на 18.12.2012г.. На 09.07.2014г. ответницата отвела
детето от семейното жилище и се установила в гр.София, с което попречила бащата да
контактува с детето. На 17.06.2016г. ответницата като законен представител на детето Д. се
снабдила със заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН срещу ищеца по гр.д. №
6892/2016г. по описана ВРС, като ответникът бил задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо детето, забранено му е да доближава на по-малко от 50м. от детето, като и
до обитаваното от него жилище и местата за социални контакти. При сезирането на съда, Р.
Б. се позовала на осъществявано от И. В. сексуално насилие спрямо детето. С влязло в сила
решение по делото, съдът е отрекъл извършването на сексуално насилие спрямо детето, като
заповедта за защита е изгубила действие на 26.08.2016г., но и след това ответницата
продължила да използва тази заповед в редица производства, образувани срещу И. В..
Знаейки, че декларираните по реда на чл.9 ЗЗДН факти не са се осъществили ответницата се
позовала на тях с цел да осуети контакта на бащата и детето, включително и да предотврати
предаването на детето по реда на принудителното изпълнение, за което е образувано изп.д.
№ 3600/2016г. на ЧСИ Н.М., по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 56969/2015г. по
описа на СРС. Издадената въз основа на неверни твърдения заповед за защита станала повод
за образуване на две наказателни производства срещу ищеца, като с влязло в сила решение
по НАХД№446/2017г. на ВРС, той е оправдан за това, че в периода 28.05.2016г. –
18.06.2016г. е осуетявал упражняването на родителските права на майката; с присъда
№2/08.01.2018г., постановена по НОХД №2603/2017г. е признат за невиновен за това, че на
18.06.2016г. не е изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие от 17.06.2016г.
Заповедта е използвана и за образуване на досъдебно производство срещу ищеца по пр.пр.№
14379/2017г. за блудство. Ищецът твърди, че с противоправното си поведение, ответницата е
нарушила правото му на семеен живот с дъщеря му, да контактува с детето, да го отглежда и
да се грижи за него, да участва във възпитанието му и да изгради емоционална връзка с него.
В резултата на заповедта за защита от 18.06.2016г. ищецът не се е срещал с детето, въпреки
многобройните опити за това. Твърди още, че след издаването на заповедта за защита било
нарушено правото му на придвижване, тъй като се опасявал, че при пътуване до гр.София
може да срещне случайно детето, а ответницата да злоупотреби с тази среща, като сезира
властите. Със сезирането на органите на полицията и ВРП на 18.06.2016г. за изпълнение на
заповедта за незабавна защита, и последвалите действия по влизане в дома на ищеца и
публичен арест, ответницата уронила доброто имена ищеца в обществото и професионалния
3
му авторитет. В резултат на полицейската акция и извършения арст, който е отменен с
решение № 1533/08.07.2016г. по адм.д. № 1839/2016г. по описа на ВАдмС случаят станал
публично достояние. Арестът получил широк медиен отзвук като в множество медийни
публикации на агенция „Блиц“, , „Варна утре“, „Стандарт нюз“, „Пик“ в периода
м.06.2016г. – м. 09.2020г. е изнесена информация, че ищецът е „арестуван в дома си по
обвинение, че е насилвал 4-годишната си дъщеричка“, „дълго време е упражнявал
сексуално, психическо и физическо насилие над детето“. В множество публикации ищецът е
посочен като педофил и съдружник в НПО на с други лица, както се съдържала и негова
снимка и видео от ареста, както и, че в молбата си бившата съпруга на И. В. е изложила
твърдения, че той е упражнил сексуално, физическо и психическо насилие над детето им.
Ищецът твърди, че статиите не са свалени от страниците на медиите и се разпространяват и
към момента.
Ищецът счита, че ответницата е злоупотребила с права, като е сезирала съда с неистинска
информация недобросъвестно с цел да отдели детето от бащата и бащата и да наруши
правото на ищеца, гарантирано му от закона да не вижда детето, да го злепостави. Твърди,
че с това поведение ответницата е извършила посегателство върху честта, достойнството и
доброто му име, нарушени била правата на ищеца да общува с детето си, да се придвижва
свободно.
Ответницата е оспорила иска по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата
молба, че е упражнявала превратно или недобросъвестно предоставени й от закона
процесуални права. Твърди, че при споделеното от детето относно интимните отношения
между бащата и присъстващите в дома му лица, укоримо би било тя да не предприеме
действия. Съмненията за осъществявано по отношение на детето насилие били сериозни и
потвърдени от специалисти- психолози и психиатри. Оспорва съзнателно да е изнасяла
неверни дА. в производството по ЗЗДН. Като майка добросъвестно е упражнявала правата
си, доверявайки се на получена от детето информация, като е имала субективната увереност,
че актовете на насилие, за които е сезирала съда са действително извършени. Счита, че не е
налице непозволено увреждане, доколкото тя добросъвестно е упражнявала
конституционните си права да подава сигнали, молби, жалби, като оспорва наличието на
причинна връзка между понесените от ищеца вреди и сезирането от нейна страна на съда по
реда на ЗЗДН.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че: страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение
№8721/15.06.2016г. постановено по гр.д. № 56969/2015г. по описа на СРС по обща вина на
страните, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете Д. е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на детето с
бащата; с решение от 18.07.2018г., постановено по в.гр.д. № 12598/2016г. по описа на СГС,
решението по гр.д. № 56969/2015г. е отменено, в частта относно определения режим на
лични отношения, като е определен по-разширен режим, с преспиване на детето в дома на
бащата за уикендите през две седмици от месеца, през празнични дни и дните през
ваканцията; по молба на Р. Б., като законен представител на детето Д. за налагане на мерки
за защита на детето по реда на ЗЗДН е образувано Гр.д. № 689/2016г. по описа на ВРС. В
молбата за защита и представената с нея декларация по чл.9 ЗЗДН Р. Б. е твърдяла, че И. В. е
осъществил сексуално насилие спрямо детето, като се е позовала на становище на психолог,
в което са изведени съмнения за проявено сексуално насилие спрямо детето. На 17.06.2016г.
въз основа на молбата и декларацията, ВРС е издал заповед за незабавна защита
№69/17.06.2016г., с която на основание чл.5 ЗЗДН е постановено И. В. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето и му е забранено да се доближава на по-
малко от 50м. до детето Д. и жилището й, като е определено местоживеене на детето при
неговата майка.
Заповедта е връчена на 20.06.2016г.
Видно от дА.те по приложеното в настоящото производство гр.д. № 689/2016г. , в
съдебно заседание, проведено на 16.08.2016г. Р. Б., чрез процесуалния си представител адв.
4
Балачев е заявила, че на 18.06.2016г. е предложила на И. В. да оттегли молбата за защита,
ако той й предаде детето; с постановеното по делото решение №3274/26.08.2016г., ВРС е
отхвърлил молбата на Р. Б. за налагане на мерки за защита; С решение по в.гр.д. №
1985/2016г. първоинстанционното решение е частично отменено, като спрямо И. В. е
наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – да се въздържа от домашно насилие , а именно
задържане на детето извън определения режим на контакти, без съгласие на майката, в
останалите части, в които са приети за недоказани твърденията за осъществено спрямо
детето физическо и сексуално насилие, решението е потвърдено.
От приложената справка по проверка на преписки от 5-то РУ на ОД на МВР Варна се
установява, че на 03.06.2016г. Р. Б. е депозирала жалба за неизпълнение на определение от
18.12.2015г. на СРС по привременни мерки относно режим на лични контакти на ищеца с
детето Д..
Представени са: решение №563855/18.12.2018г., постановено по гр.д. № 39964/2016г.
на СРС, с което е отхвърлена подадена от Р. Б. за защита по реда на ЗЗДН срещу И. В., за
неизпълнение на постановени с определение на СРС от 18.12.2015г. привременни мерки;
молба от 12.12.2018г. от Р. Б.- лично и в качеството й на законен представител на детето Д.
за защита от домашно насилие спрямо И. Б.; решение по ВНАХД№ 793/2017г. от
28.09.2017г. по описа на ВОС, с което И. В. е признат за невинен за това, че на 12.06.2016г.
в гр.Варна е осуетил изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете –
определение на по гр.д. № 56969/2015г. по описа на СГС за привременни мерки; присъда от
08.01.2018г. по НОХД №2603/2017г. на ВРС, с която И. В. е признат за невинен за това, че
на 18.06.2016г. в гр.Варна не е изпълнил заповед за незабавна защита от домашно насилие
от 17.06.2016г., издадена по гр.д. № 6892/2016г. на ВРС; заповед за задържане на И. В. от
органите на полицията по реда на ЗМВР на 18.06.2016г.; протокол за обиск на И. В. от
18.06.2016г.; решение №1533/08.07.2016г. на АС – Варна за отмяна на заповед от
18.06.2016г. за прилагане на ПАМ-задържане за срок от 24 часа.
По делото са представени постановления: на ДСИ Л.С., при СРС от 19.10.2016г. по
изп.д. №1226/2016г., на ДСИ Павлина Русева при РС Варна от 05.01.2017г. по изп.д. №
1226/2016г., на ЧСИ Захари Димитров по изп.д. № 190/2017г. от 13.04.2017г., 24.04.2017г.,
18.05.2017г., 31.05.2017г., 14.06.2017г., 29.06.2017г.; на ЧСИ Георги Н. по изп.д. №
367/2017г. от 08.01.2018г., 12.02.2018г.; 19.04.2018г. и по изп.д. № 204/2019г. от
18.03.2019г., 08.04.2019г., 19.04.2019г.22.04.2019г., 06.05.2019г., 20.05.2019г., 10,24, 05 и 30
юни 2020г., 30.03.2021г., с които на Р. Б. са налагани глоби по реда на чл.527 ГПК за
неизпълнение на незаместимо действие по предаване на детето Д. за изпълнение на режима
на личен контакт, съгласно определение по гр.д. № 56969/2016г. на СРС и решение по
в.гр.д. № 12598/2016г. и издаден изпълнителен лист.
По изп.д. № 204/2019г. по опис ана ЧСИ Г.Н., на 05.03.2019г. Р. Б. е депозирала
молба в която посочва, че съдебното решение не се изпълнява поради нежеланието на детето
и извършени блудствени действия спрямо детето.
Представени са копия от медийни публикации в сатовете „Блиц“, „ Варна утре“,
„Пик“ от м. юни 2016г., м. 11.2018г. със заглавия съдържащи инфоррмация за обвинения от
страна на съпругата на ищеца, че той е изнасилил 4-годишната им дъщеря, за семейно
драма, арест на Д-рВ., като в публикациите е поместена гледната точка на ищеца; за участие
на И. В., обвинен в педофилия в неправителствена организация.
По делото са представени: становище от проведена психологична консултация на Д.
В.а, от която се установява, че на 25.09.2014г. майката Р. Б. по препоръка на адвоката си е
завела дъщеря си на психологическо обследване, след което е изведена констатация, че
срещите с бащата не се отразяват добре на детето и майката е насочена към Агенция за
закрила на детето; психологическо изследване на Д., от клиничен психологт от 24.09.2015г.,
който е дал становище, че поведението на детето на предпазване и поставяне на граници
може да се приеме за последица от преживяно травматично събитие; протоколи от
18.04.2019г., 23.04.2016г. и 20.05.2016г. за предаване на детето от ответницата на ищеца за
осъществяване на режим на личен контакт; протоколи по изп.д. №3600/2016г. на ЧСИ
Н.Митев от 14.05.2016г., 28.05.2016г. за предаване на детето на бащата, протокол от
30.05.2016г., с който е констатирано, че детето не е върнато на 29.06. след предаването му на
бащата за изпълнение на режима; молба от 08.06.2016г. от Р. Б. до Директора на ДСП София
5
за съдействие относно връщане на детето; медицински направления за детето от
23.06.2016г., 30.06.2016г.,07.07.2016г.; сигнал подаден от ответницата, по който е
образувана преписка №44032/2017г. по описа на СРС, изпратена по компетнтност на ВРП, в
който тя е изложила твърдения, че по врме на съжителството си с ищеца, когато детето е
било на 1 година и половина, е чувала многократно от детето фраза, която и дава
основание, че спрямо детето е осъществено сексуално насилие, а освен това, И. Б. гонел Р. Б.
от стаята, в която тя спяла с детето и оставал с него при заключена врата; в рамките на
бракоразводния процес не е разкривала дА. за блудството на бащата, за да него травмира; за
споделени от Д. през юли 2017г., извършени блудствени действия спрямо нея от лице, което
живее в дома на баща й, за които тя е съобщила на баща си, а той отговарял7 „точно според
плана“; постановление на РП Варна за прекратяване на досъдебното производство поради
липса на доказателства за извършено престъпление.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че събитията покрай ареста на
ищеца и последващата липса на контакт с дъщеря му са възприети от него като травмиращи.
В резултат на тези събития са настъпили разстройства в социалното и емоционалното му
функциониране; силно е нарушен авторитетът му в обществото. Невъзможността да вижда
детето си е довела до интровертна нагласа, затвореност, ограниченост на споделянето,
трудно допускане на други хора до вътрешните му преживявания, затруднение в
емоционалния контакт.; налице е понижен праг на фрустрация; повечето събития и контакти
като фрустрационни, а това води до кумулиране на напрежение и малоценностови
преживявания; емоционалната сфера на ищеца се характеризира с вътрешна напрегнатост,
готовност за възникване на неочаквано събитие, нарастващо чувство на вътрешна
напрегнатост; И. В. приема ролята на родител, но се чувства силно неудовлетворен от това,
че няма възможност за пълноценно родителстване.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Л.Щ. и З.Ч., /ангажирани от
ищеца/ се установява, че за последен път ищецът е виждал детето си през м. Юни 2016г.,
преди ареста му. До тогава между бащата и детето имало силна емоционална връзка. От
ареста И. излязъл сринат, неадекватен и не разбирал какво се случва, заеквал, говорел
несвързано. Отказвал социални контакти, загубил пациенти, а част от близките му спрели да
общуват с него. След 2016г. ищецът, който до тогава заедно със свидетеля, работел към
„Конфедерация за защита на правата на децата“ се отказал за да не навреди на
организацията. Свидетелите посочват също, че ищецът спрял да ходи в София, където
живеели негови роднини и имал имущество, защото се опасявал от нови обвинения за
насилие. В момента ищецът говорел за детето си, но това го разстройвало и често се
разплаквал, продължавал да прави безуспешни опити да се вижда с детето. Свидетелката
Чапарова, която е присъствала на ареста на ищеца разказва, че пред дома му имало много
полицаи. Свидетелката знае от ищеца, че три дни преди ареста, той е бил при съдия
изпълнител, където му е даден 3-дневен срок да предаде детето, но то искало да остане при
него. През целия период, докато детето било при И., той се молел на майката да го вземе, но
тя не се отзовала. На полицията И. обяснил, че ще предаде детето на майката и на
18.06.2016г. чакали майката от 11 часа, но тя дошла да вземе детето в 3 и половина и когато
ищецът отворил вратата за да предаде детето, полицаите влезли вътре, а после го арестували.
Случаят бил отразен в различни медии, като имало заглавия като :варненски зъболекар
блудствал и насилвал сексуално детето си“, „виден варненски лекар е педофил“. Тези
публикации още стояли в медиите.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно
установено, че ответницата Б. е отправяла сигнали и молби, представяла е декларации, в
които е изложила твърдения за осъществено от ищеца сексуално насилие спрямо общото им
дете, каквото не е установено в нито едно от водените между страните съдебни
производства, както и в образувание срещу ищеца наказателни и административни
производства. С отправянето на тези обвинения за извършено сексуално насилие и
престъпление –ответницата е упражнила от името на дъщеря си правото на защита по реда
на чл.3 от ЗЗДН в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални
права. Титулярът на процесуални права е свободен да прецени дали и кога да упражни
правата си, като подаването на молба за защита от домашно насилие по реда на ЗЗД
поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена
възможност за защита на права. При сезирането на съответния орган страната може да се
6
позове на факти и обстоятелства, каквито намери за добре и съобразно интересите си.
Страната е добросъвестна и когато фактите, на които се позовава не се установят в
съответното производство. Противоправно упражняване на правото на иск е налице когато
сезирането на съда, е извършено не с цел изложените в молбата твърдения да се проверят и
да бъдат взети съответните мерки, а когато молителят знае, че те са неверни и сезира съда за
да навреди другиму. В случая безспорно от доказателствата по делото се установява, че
изложените от ответницата твърдения за осъществено спрямо детето сексуално насилие от
страна на ответника- негов баща са изложени след като с определение на съда в
производството по чл.49 СК е определен режим на лични контакти на ответника с детето и,
че същите са останали недоказани. Съдът приема, че при подаване на молбата за защита по
ЗЗДН и последващите сигнали и жалби ответницата е съзнавала, че изнася неверни
твърдения, с цел да възпрепятства осъществяването на режима на лични контакти. Съдът
намира за неубедителни обясненията, с които ответницата оправдава опасенията си за
извършени с детето блудствени действия и добросъвестността си при излагането на такива
твърдения едва след приключване на бракоразводния процес. Ответницата е завела детето
при психолог, изготвил становище от 17.11.2014г. по препоръка на адвокат и скоро, след
като се е разделила с И. В.. При обследването, психологът не е дал становище за
осъществено спрямо детето насилие, а само са вписани изразените от майката притеснения.
Липсват констатации за осъществено насилие спрямо детето и при обследването от
25.09.2014г. Ответницата е запозната с тези становища, поради което съдът приема, че
същата е знаела, че спрямо детето не е осъществявано насилие, въпреки нейните съмнения.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ответницата се е
противопоставяла на осъществяване на определения от съда режим на лични контакти на
дето с бащата, а в редките случаи, когато режима се е реализирал са съставяни протоколи в
присъствие на свидетели или в рамките на осъществяване на изпълнителен способ. Начина
на осъществяване на срещите сочи на трайно нежелание от страна на ответницата да се
съобразява с определения режим на личен контакт. От друга страна ищецът без да нарушава
формално режима на лични отношения е взел детето и не го е върнал, тъй като според
постановеното от съда, майката трябва да вземе детето от гр.Варна. По делото липсват
доказателства, от които да се установява, че до 12.06.2016г., т.е. 15 дни след отвеждането на
детето от ищеца в гр.Варна, ответницата е осъществила връзка с ищеца и е направила опити
да посети дома му и да вземе детето. Молбата до ДСП за съдействие е подадена на
08.06.2016г., като в същата липсват твърдения за насилие спрямо детето, а молбата за
защита от домашно насилие е подадена на 17.06.2016г.. Предвид установеното, съдът
намира, че молбата за защита по реда на ЗЗДН и изложените в нея твърдения за
осъществявано спрямо детето сексуално насилие е подадена с цел да се осуети
възможността ищеца да вижда детето си и да се увредят неговите интереси.
Поведението на ответницата, с което тя е възпрепятствала осъществяването на
режима на лични отношения между ищеца и детето му, дори и след отхвърляне с влезли в
сила решения на твърденията й за сексуално и физическо насилие и в отклонение на
постановените от съда мерки за личен контакт, съдът намира за неправомерно. От
представените доказателства се установява, че от м. юни 2016г., ответницата без законово
основание за това е възпрепятствала осъществяването на контакти между ищеца и дъщеря
му. З а осуетяване на тези контакти на ответницата многократно са налагани глоби от
съдебен изпълнител. Освен това тя е продължила да настоява, че спрямо детето е
осъществено сексуално насилие и след като с влезли в сила съдебни решения, твърденията
в този смисъл са приети за неверни, позовавайки се на такова насилие пред съдебен
изпълнител. Депозирала е и сигнал за блудствени действия, за което е образувана преписка
№44032/2017г. по описа на СРС.
Действията на ответницата по снабдяването със заповед за незабавна защита, в
хипотезата на превратно упражняване на права и последващото продължително осуетяване
на режима на лични отношения е довело до прекъсване на връзката на ищеца с детето му.
Между ищеца и детето липсва т контакти от шест години. Тези обстоятелства са нанесли
непоправими вреди в емоционалната сфера на ищеца, който е бил лишен от възможност да
види как израства детето му и да изгради връзка с него. Отнето му е правото да се грижи за
дъщеря си. Това поведение на ответницата представлява неправомерна намеса в личния
семеен живот на ищеца.
7
От доказателствата по делото безспорно се установява, че извършения на ищеца
арест, който е признат за незаконен с влязло в сила съдебно решение е резултат единствено
от действията на ответницата по подаване на молба за защита по ЗЗДН. Като в резултата на
този арест, ищецът е изпитал негативни емоции- чувство на срам, неразбиране какво се
случва.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму,
Безспорно от доказателствата се установява, че ищецът е преживял тежко раздялата и
невъзможността да вижда детето си тежко. От ангажираните по делото гласни доказателства
се установява, че ищецът се разстройва и плаче, когато говори за детето. Правел
многократно и безуспешни опити да се види с него. Възпрепятстването на контактите с
детето от страна на ответницата е лишило ищеца от възможност да познава и общува с
детето, да се радва на време, прекарано с дъщеря му и да участва във възпитанието й и се
отразило травматично на ищеца. Той е пропуснал времето на детството на единственото си
дете, като нарушаването на правото на ищеца на семеен живот с дъщеря му е продължило в
период на повече от 6 години. В тази връзка, съдът кредитира показанията на ангажираните
от ищеца свидетели, които споделят преки и непосредствени впечатления, като не са налице
обстоятелства, които да сочат на заинтересованост и показанията им и кореспондират и с
установеното от заключението на СПЕ.
Настоящият състав на въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС, не е налице
причинна връзка между подаване на молбата за защита по ЗЗДН и нарушаване доброто име
и авторитета на ищеца в обществото, както и, че поведението на ответницата е довело до
ограничаване на възможността на ищеца за свободно придвижване. Видно от информацията
в медийните публикации, ищецът сам е потърсил някои от медиите, за да съобщи за случая и
да изложи своята гледна точка.Не се установява и, че поведението на ответницата,
изразяващо се в подаване на молби, сигнали, жалби се е отразило на възможността на ищеца
да се придвижва свободно.
Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира за безспорно
установено, че с отправянето на обвинения и твърдения за извършено сексуално насилие от
ищеца спрямо детето на страните и ограничаването на осъществяване на определен от съда
режим на лични отношения между ищеца и дъщеря му, ответницата е извършил
противоправно деяние. От това деяние за ищеца са настъпили вреди. Причинените вреди са
в причинноследствена връзка с виновното поведение на Р. К. Б., поради което са налице
елементите за ангажиране на отговорността й по реда на чл.45 ЗЗД.
С оглед устновените емоционални страдания, претърпени от ищеца и техния интензитет и
продължителност, съдът приема, че обезщетение в размер на общо 23161 лв. е
справедливо. е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане,
въззивницата следва да бъде осъден да заплати на И. И. В. сумата от 1225лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1413/12.05.2022г., постановено по гр.д. № 8397/2021г. По
описа на ВРС
ОСЪЖДА Р. К. Б., ЕГН *********, с адрес: гр. София, ул.“Янко Сакъзов“ №36, ет.4,
ап.10, да заплати на И. И. В., ЕГН **********, гр.Варна, бул.“Княз Борис“ №279, сумата
1225 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, от получаване от страните на съобщение за постановяването му, на основание на
8
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9