№ 274
гр. Русе, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200543 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Тир Паркинг Русе“ ООД до Районен съд-Русе против
Наказателно постановление № 729447 - F727580/06.10.2023г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна в ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който взема
становище за неоснователността на жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща представител и не се
представлява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.08.2023г. в обект стопанисван от „Тир Паркинг Русе“ ООД, находяща се в
гр.Русе, бил. „България“ № 292 била извършена проверка от служители на НАП – Варна,
офис Русе. Проверката установила, че в търговския обект има регистрирано в НАП
фискално устройство модел „Датекс" с ИН на ФУ № DT 942137 и ФП № 02942137 и се
предлагат услуги: паркинг и съпътстваща услуга - престой, видно от отпечатания по време
на проверката контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Тир Паркинг Русе“ ООД
1
било регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с идентификационен
номер по ЗДДС BG207069638, т.е. това било лице, което следва да начислява данък върху
добавената стойност (ДДС) за доставките, които извършва натериторията на страната и
същите били облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. В търговския обект се
извършвали услуги по паркиране с цел "престой" като в издадените фискални бонове била
посочена услуга с наименование „съпътстваща услуга — престой". Установили, че
извършените доставки на услуги по паркиране се документират с издаване на фактура и
фискален бон за извършените плащания в брой , като е приложена фактура №
**********/22.08.2023г и фискален касов бон № 0068201/22.08.2023г. към нея на стойност
48,90 лв, с купувач AKTEРE MAH.TUNAHAN.CAD.NO HASSA HATAY с
идентификационен № 27556780606 – Република Турция. Св.С. А. - старши инспектор по
приходите при НАП при Централно управление, съставила АУАН против дружеството за
нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба № Н – 18/2006 г., а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото въз основа на него НП
са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна. Фактическата
обстановка, посочена в АУАН с оглед констативната му функция не се оспорва от
жалбоподателя; в тази връзка следва да се посочи, че АУАН е подписан без възражения и
съдът изцяло възприема фактическите констатации в него.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срока по
чл.34 от ЗАНН и съдържа всички необходими реквизити.
Спор по фактите по делото няма - с жалбата не се възразява срещу фактическите
констатации, макар че в нея изрично е посочено, че е налице „противопоставяне на така
установената фактическа обстановка“; всъщност това възражение има характер на
юридическо, защото произтича от това, че се оспорва правният въпрос къде е мястото на
изпълнението на доставката и съответно какъв е нейният характер и съответно се
претендира, че правилно и законосъобразно сделката не е с начислен ДДС, тъй като е
следвало да се отнесе към данъчна група „А“. Това е основният по делото въпрос и по който
единствено страните са на противоположни мнения; верността и истинността на процесните
2
фактури и касови бонове към тях не се подлага на съмнение, а видно от тях и при двете
доставки не е начислен ДДС, като е посочено ,че същите са в група „А“.
С разпоредбите на чл. 21 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС се въвеждат общи правила за
доставките на услуги, съобразно статуса на получателя – данъчно задължено или данъчно
незадължено лице и неговото местоположение. Съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗДДС когато получателите са данъчно незадължени лица, каквито в случая са двете
украински дружества, мястото на изпълнението е там където е установена независимата
икономическа дейност на доставчика, наказаното дружество в случая, т.е. в Република
България.
Със следващите разпоредби на закона се уреждат хипотези, при които мястото на
изпълнение при доставка на услуги на ДЗЛ е различно от посоченото по-горе.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 б.“а“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на
услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с
недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги
или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 4, т. 1, б. "а" от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се
намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при
предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници,
свързани с недвижимия имот. Аналогична е разпоредбата на чл. 47 от Директива
2006/112/ЕО, според която мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти,
включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на
настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на
ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на
права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на
строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи
надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот. Във своята практика по
тълкуване на тази разпоредба СЕС трайно и непротиворечиво приема, че в тези случаи
връзката между доставката на услуги и недвижимия имот трябва да е достатъчно пряка и
свързана с точно определен недвижим имот, който е основен елемент от услугата. Това са
услуги, които се отнасят до използването, управлението, облагородяването на недвижим
имот и т. н. Изискването за пряка връзка на услугите с имота е изрично нормативно
регламентирано и с разпоредбата на чл. 31а от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011. В
чл. 31а § 2 б."й" от Регламента е посочено, че услугите се разглеждат като услуги, които
имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато се предоставят или прехвърлят на
права, за ползване на недвижими имоти или части от тях, включително разрешение за
ползване на част от имота, като предоставяне на права за лов и риболов или достъп до
салони в летища, или използването на инфраструктура (като например мост или тунел), за
което се събират такси. На основание чл.31а § 1 б. “а“ и § 2 б.“й“ от Регламента
извършването на доставка на услуга по паркиране с цел „престой“ е услуга, свързана с
недвижим имот, тъй като съществува достатъчно пряка връзка с недвижимия имот,
3
обособен като паркинг. В този смисъл не може да бъде споделено възражението в жалбата,
че същността на услугата не е от такова естество, а всъщност е налице двуякост на
доставката, състояща се от две услуги – предоставяне на информация за гранична и
митническа обработка на товарните автомобили на ГКПП, както и организиране и
поддържане на система за поредността на пристигане и гарантирано излизане от него при
спазване на поредност от една страна, а от друга и осигуряване на престой на камионите при
за времето, през което изчакват реда си за обработка и преминаване през ГКПП. Основният
недостатък, от който страда това възражение се изразява в това, че всъщност между
пристигащия камион и наказаното дружество възникват облигационни отношения и по-
конкретно договор за наем с предмет паркинга, който е недвижим имот и е предоставен за
временно ползване срещу насрещна престация (цена), а не сочените в жалбата и които имат
напълно ирелевантно значение в случая. Същественото в случая е, че доставката на услугата
произтича от недвижимия имот (паркинг) и то именно във връзка с предоставяне на
ползването му срещу наемна цена, т.е. налице е хипотезата на чл.21 ал.4 т.1 б.“а“
предложение 1 от ЗДДС. Това е така и защото услугата по паркиране с цел „престой“
обективно не би било възможно да бъде осъществена без обособяването на недвижимия
имот като паркинг. Въпреки, че дружеството осъществява и посочените в жалбата две
услуги, то същите не могат да се осъществят ( реализират ) без наличието на ползване върху
паркинга, като част от недвижимия имот и в този смисъл мястото на изпълнението е именно
там където се намира той. В този смисъл съдът намира, че мястото на изпълнение на
услугата следва да се определи по този специален ред, който дерогира общите правила по
чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и в този смисъл е без значение потребителят дали е данъчно
задължено или незадължено лице, а съответно и какво е местоположението му. Не е
основателно и възражението, че доставката следва да се приеме като информационна
услуга, защото както бе посочено в случай на липса на паркинг тя не би могла да бъде
реализирана.
Въз основа на изложеното съдът намира, че мястото на изпълнението на услугата се
намира на територията на страната и на основание чл.12 ал.1 от ЗДДС е налице облагаема
доставка на услуга, която на основание чл.25 ал.2 от с.з. е възникнала към момента на
предоставянето . При това положение предоставената услуга е следвало на основание чл.66
ал.1 от ЗДДС конкретната услуга по паркиране е облагаема с 20 % ДДС е и следвало да се
причисли към данъчна група „Б“, като се начисли законоустановената ставка. В този смисъл
наказаното дружество е допуснало от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.27
ал.1 т.2 от Наредба Н -18/2006г. вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, за което правилно е ангажирана
отговорността му по чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, която до момента на влизане в сила на
наказателното постановление е имала характер на по-благоприятен наказателен закон,
предвид измененията в санкциите в насока на завишаване както на минимума, така и
максимума (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.).
Наказанието е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27
ал.2 от ЗАНН, като е наложено наказание от 500 лв., което е минимума от 500 лв. към
4
момента на нарушението. Видно от заповед на кмета на община Русе № РД – 01 -
2111/29.06.2023г. (л.22 от делото) през ГКПП „Дунав мост“ за едно денонощие преминават
около 3 000 товарни автомобила, което съпоставено с Разрешение за ползване № ДК -07-Р-
38/31.05.2023г., издадено от Началника на РДНСК – Русе по отношение на паркинга, то към
момента на проверката ставката от 20 % не е начислена по отношение на огромен брой
потребители на услугата. В този смисъл е следвало наказанието да се определи към
максимално предвидения размер на санкцията, но с оглед липсата на съответен протест от
прокурора, съдът няма правомощие на тази фаза от процеса да измени наказателното
постановление досежно размера на санкцията.
Предвид изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност и изричното искане
от страна на процесуалния представител на АНО, дружеството следва да заплати на АНО
разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва
да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 729447 - F727580/06.10.2023г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Тир Паркинг Русе“ ООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер
на 500 лв. за нарушение по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Тир Паркинг Русе“ ООД да заплати на ЦУ на НАП сумата от 150 лв. за
разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5