Р
Е Ш Е Н И Е
№
133 / 24.10.2012г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета
година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Д.В.
Прокурор : Иван Иванов
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 213 по описа за 2012 година,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
обвиняемата С.Ш.С. родена на ***г***, област Разградска, българска гражданка, с
основно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това,
че 27.11.2008г. в село Самуил, област Разградска в писмена молба – декларация,
вх.№ 1138/ 27.11.2008г. подадена до Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” село Самуил, област Разградска на осн. чл.13, ал.1 от Закона за
социално подпомагане е потвърдила неистина – че е неосигурена, с което е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, като на основание чл.2, ал.2 в.в. чл.78а НК /в редакцията на ДВ бр.75/ 2006г./ Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и и НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от
днес пред ОС - Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 133/ 24.10.2012г.
ПОСТАНОВЕНО
ПО АНД № 213/ 2012г.
ПО
ОПИСА НА РС – ИСПЕРИХ
Районна
прокуратура – Исперих е депозирала предложение за освобождаване от наказателна
отговоръност и налагане йна административно наказание Глоба по реда на чл.78а
от НК на С.Ш.С., за осъществено престъпление по чл.313, ал.1 от НК за това че
на 27.11.2008г. в село Самуил, област Разградска в писмена молба – декларация
вх.№ 1138/ 27.11.2008г. подадена до директора на Дирекция „Социално подпомагане”
село Самуил, област Разградска на осн. чл.13, ал.1 от Закона за социално
подпомагане е потвърдила неистина – че е неосигурена.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Исперих поддържа
предложението от фактическа и правна страна, като предлага съдът да наложи на
обвиняемата С. административно наказание Глоба в предвидения от закона
минимален размер, като същия бъде съобразен с редакцията на нормата на чл.78а
от Нк към момента на извършване на деянието т.е. от ДВ бр.75/ 2006г.
Обвиняемата С.Ш.С. се явява лично в съдебно заседание.
Заявява че е запозната със съдържанието на предложението на РП – Исперих.
Твърди, че при подаване на декларацията не е знаела че върши престъпление.
Разговаряла с други майки, които и казали че може да подаде такава декларация,
което и направила. Считала, че ако не е отговаряла на изискванията това е
можело да бъде установено по служебен път от адресата на документа – Дирекция
„Социално подпомагане” село Самуил. Заявява
съжаление за случилото се.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги
обсъди по отделно и в съвкупност по реда на НПК намира за установено от
фактическа страна следното :
Обвиняемата
живеела в село Голям Извор, община Самуил, област разградска, като на
31.10.2008 година родила детето Мелиса С.С.. Същата била регистрирана като
земеделски произцводител, като във връзка с това била осигурена по реда на
чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от Кодекса за социално осигуряване и по този ред имала
право на обезщетение за общо заболяване, бременност, раждане и отглеждане на
дете по реда на чл.50, 51 и 53 от КСО. Независимо от това на 27.11.2008г. С.С.
посетила Дирекция „Социално подпомагане” село Самуил и подала молба –
декларация до директора на същата с вх.№ 1138/ 27.11.2008г. за получаване на
месечни помощи за отглеждане на дете до една година от неосигурена майка на
осн. чл.8 от Закона за семейни помощи за деца. Въпросната декларация се
изисквала по силата на чл.13, ал.1 от Закона за социално подпомагане и чл.10 от
Закона за семейните помощи за деца, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства сред които и какъв е осигурителния статус на декларатора – дали лицето е осигурено, самоосигуряващо
се или неосигурено. На база на подадената декларация посетила Дирекция
„Социално подпомагане” село Самуил отпуснала на обвиняемата месечна помощ за
отглеждане на дете в размер на 100.00лв., която лицето получавало в периода
01.11.2008г. до 31.10.2009г. В същия период от Национален осигурителен институт
С.С. получавала и обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на две
годишна възраст, поради това че като земеделски производител е била
самоосигуряващо се лице, преди раждането. През месец ноември 2009 година обвиняемата
подала в Дирекция „Социално подпомагане”
село Самуил нова молба за детски добавки, като при проверка на социалния статус
на лицето било установено неосъответствие между декларирани доходи осигурителен
статус. С оглед на констатациите от извършената от социалните служби проверка
директорът на Дирекция „Социално подпомагане” село Самуил издал Заповед № РД –
01-0060/ 12.02.2010г., с която наредил обвиняемата С. да въстанови на
дирекцзията сумата 1200.00лв. – получена като детски добавки в периода
01.11.2008г. до 31.10.2009г., като неосигурено лице, както и дължимата законна
лихва върху тази сума в размер на 85.44лв.
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя от приобщения в производството писмен
доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно производство № ЗМ – Их – 169/
2010г. подробно описан в съдебният протокол от 24.10.2012г. изготвен по делото.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
От
обективна страна безспорно по делото е доказано, че обвиняемата е осъществила
състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 27.11.2008г. в село
Самуил, област Разградска в писмена молба – декларация вх.№ 1138/ 27.11.2008г.
подадена до директора на Дирекция „Социално подпомагане” село Самуил, област
Разградска на осн. чл.13, ал.1 от Закона за социално подпомагане е потвърдила
неистина – че е неосигурена. Събраните в досъдебното производство писмени
доказателства безспорно сочат, че към инкреминирания момент С.С. е била
осигурена като земеделски производител в периода преди да роди детето Мелиса С.С.,
с оглед на което е и получавала от Национален осигурителен институт обезщетение за отглеждане на малко дете до
навършване на две годишна възраст. По силата на закона при такъв осигурителен
статус на лицето не са се следвали получените социални помощи в размер на
100лв. месечно за отглеждане на дете, дължими от държавата за неосигурени лица.
Касае се до
подадена декларация пред орган на властта какъвто е Дирекция „Социално
подпомагане” село Самуил, а установяване истинността на визираните
обстоятелства в молбата-декларация е условие вменено по силата на чл.13, ал.1
от Закона за социално подпомагане и чл.10 от Закона за семейните помощи за
деца.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – обвиняемата С. е била
в известност относно своя социален статус и че е била осигурено лице по смисъла
на закона с оглед регистрацията си като земеделски производител по повод на
която е внасяла осигуровки преди да роди, но въпреки това е декларирала писмено
неверни данни пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – а именно своя социално осигурителен статус.
При
определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и
наложи наказание в минималния установен от закона размер от 500.00лв. към
момента на извършване на деянието, в който е действала нормата на чл.78а от НК
в редакцията и от ДВ бр.75/ 2006г., като отчете чистото съдебно минало на
лицето и обстоятелството че е майка на малолетно дете, както и факта че
деянието е осъществено в голяма степен поради ниска правна култура и липса на
юридически адекватна осведоменост на лицето.
По
изложените съображенвия съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :