№ 12627
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221110150000 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК и е в неговата втора фаза –
по извършване на делбата.
С Решение № 30787 от 14.12.2023г. на Софийски районен съд е
допуснато извършването на съдебна делба, на основание чл.34 ЗС, на следния
недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № ,, по скица № 15-46936-
29.04.2022г. на Службата по Геодезия картография и кадастър – гр. София, с
площ от 750 кв.м. по скица, с административен адрес: град Нови Искър, район
Нови Искър, Банка №3, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи ,, както и построената в него Жилищна сграда с
идентификатор № ,.1, по скица № 15-464937-29.04.2022г., със застроена
площ по скица от 79 кв.м., между:
П. Р. Н., с ЕГН ********** и М. Р. Н., с ЕГН **********, при следните
квоти:
За П. Р. Н. – ½ идеална част от правото на собственост.
За М. Р. Н. – ½ идеална част от правото на собственост.„
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът предявява
искане по сметки, съгласно чл.346 ГПК. Сочи, че е извършил необходими
разноски на стойност 37 004 лева. Преди около три години, с цел да се запази
съсобствения имот. Посочва, че е извършил необходимите разноски като
държател на притежаваната от ответника ½ идеална част, както и че е
информирал за извършването им. Твърди, че е извършвал почистване и
извозване на строителни отпадъци, изграждане на нова електрическа
инсталация – котле на стойност от 8000 лева, изграждане на нова ВиК
инсталация на стойност 8000 лева, почистване и ремонт на таванско
1
помещение на стойност 1231.20 лева, извършване на ремонт на покрива на
сградата ( обща част ) на стойност 10 000 лева – като извършените СМР са
подробно описани в представена молба – уточнение. Моли съда да осъди
ответника да му заплати 18 502 лева – представляващи половината от
извършените строително-монтажни работи в общ размер на 37 004 лв. Прави
възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на процесния имот.
В отговора на исковата молба ответната страна оспорва претенцията на
ищеца . Сочи, че ищецът бил извършил козметични ремонтни дейности, но без
нейно съгласие. Твърди, че подобренията са извършени преди повече от 5
години и сумите са погасени по давност. Излага, че ВиК системата била на 35
години и не се налагало да бъде сменена, а избеното помещение било
подредено и не се налагало да се почиства. Не изразява становище по
отношение на способа за извършване на делбата.
След преценка на доводите на страните, съдът намира от
фактическа страна следното:
За поделяемостта и пазарната оценка на имотите, предмет на делбата, по
делото са изслушани и приети без възражения от страните основно и
допълнително заключение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза,
от които се установява, че еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
,.1 е реално поделяема без значителни преустройства, вземайки предвид, че
достъпът до всеки от жилищните етажи е през една врата откъм стълбището и
в сутеренния и в таванския етаж могат да се обособят складови площи към
всеки от новообразуваните жилищни самостоятелни обекти. Посочва, че
разделянето е възможно, но само след изготвяне и съгласуване между
съсобствениците и с общинската администрация на инвестиционен проект,
включващ части Заснемане, Архитектура, Ел., ВиК, О и В и евентуално
конструкция и вертикална планировка. По отношение на Поземлен имот с
идентификатор № , сочи, че същият е реално неподеляем. Пазарната
стойност на процесните имоти е определена от вещото лице на
приблизително 547 600 лева.
По делото е представена и експертиза, която да отговори на въпроса
извършени ли са твърдените от ищеца ремонтни дейности в процесния
жилищен имот, каква е стойността на извършените строително-монтажни
работи и с каква сума се е увеличила стойността на имота вследствие на
извършените СМР. В своето заключение вещото лице посочва, че към
настоящия момент е констатирано наличие на резултат от извършването на
СМР на приблизителна амортизационна настояща стойност в размер на 11 900
лева. Стойността, с която се е увеличила стойността на имота е определена на
3 400 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По способа за извършване на делбата:
В настоящата втора фазана съдебната делба, съдът следва да реши
въпроса чрез кой способ да се ликвидира съсобствеността, след като
2
принадлежността на правото на собственост и съответните квоти е установена
с влязлото в сила решение в първа фаза. Съсобствеността се разглежда от
законодателя като конфликтна категория и временно, анормално състояние,
като се предоставят различни способи на съпритежателите на вещното право,
с които съсобствеността помежду им да бъде ликвидирана, включително
потестативното субективно право на делба на общата вещ, с което разполага
всеки съсобственик дори и при уговорка в противен смисъл съгласно чл.34,
ал.1 ЗС.
При извършване на съдебна делба по чл.341 и сл. ГПК съсобствеността
може да бъде прекратена посредством един от изчерпателно уредените
в ГПК способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий
по реда на чл.352 ГПК, чрез разпределение на имотите от съда по реда
на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан по реда на чл.348 ГПК.
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя
от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, налице ли са
условията за възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на
водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите.
В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да
се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл.348
ГПК, чл.349 ГПК, чл.350 ГПК и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение
от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът -
предмет на делбата е поделяем – в този смисъл Решение № 39 от 13.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора
Гроздева, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В тази връзка при разглеждане на основния принцип при извършването
на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да
получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като
евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН.
Посоченият принцип е приложим съответно в настоящото производство на
основание препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗС, съгласно която е
налице съответно приложение на правилата за делба на наследство по
отношение на делбата на дялова съсобственост.
При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в
сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, което има сила на присъдено нещо
3
относно лицата, които имат право на собственост, относно дяловете, имотите,
които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите (арг.
от чл.298 ГПК). При постановяване на решението по извършване на делбата
съдът е обвързан от СПН, формирана с решението по допускане на делбата по
отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по
площ, вид, местонахождение, етажност и други характеризиращи и
индивидуализиращи белези.
Съдебната делба като двуфазно производство се реализира във втората й
фаза и се извършва в рамките и обхвата на решението по допускането й, като
се осъществи по този начин съдебно признатото преобразуващо субективно
право на делба. В рамките на обособените от решението по допускане на
делбата обекти и с оглед обективните предели на СПН, съдът е длъжен да
извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат
включени всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344, ал. 1
ГПК – в този смисъл Решение № 377/19.10.2010 г. по гр. д. № 742/2010 г. на ІІ
ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
От водещо значение е обстоятелството, че делбеният съд се произнася
относно поделяемостта на даден имот с оглед изискванията на закона в сила
към момента на постановяване на решението - Решение № 1 от 21.01.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1452/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя
Зяпкова, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 203 ЗУТ съсобствено
жилище може да бъде разделено при съдебна делба реално и поставено в
различни дялове, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в
самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи
от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
Необходимо е изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен от
главния архитект на съответната община/район по предложение на съда и в
определен от него срок с оглед съответствието му на действащите технически,
санитарно-хигиенни и други норми и правила.
С оглед на гореизложеното по делото е назначена и изслушана съдебно-
техническа и оценителна експертиза с непосредствени задачи установяването
на реалната поделяемост на процесните имоти, както и даване на експертно
заключение относно пазарната оценка на същите. От представените
4
заключения, които настоящият състав кредитира като пълни, обосновани и
компетентно съставени се установява, че Поземлен имот с идентификатор
№ , е реално неподеляем. От друга страна, намиращата се в неговите граници
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ,.1 е реално поделяема,
при предварително представен от страните архитектурен проект, какъвто
същите не са представили.
В допълнение на гореизложеното, следва да се посочи, че при липсата на
одобрен инвестиционен проект по отношение на поделяемостта на процесния
недвижим имот не може да се извърши делба чрез реалното обособяване на
дялове, съответстващи на броя на съделителите.
По делото е представено становище на Главния архитект на Район “Нови
искър” ( лист 216 ), в което се посочва, че сграда с идентификатор ,.1 е
поделяема, но доколкото липсва представен за разглеждане инвестиционен
проект, е безпредметно искането за становище относно поделяемостта на
горепосочения имот. В тази връзка следва да се посочи, че видно от
Разпореждане № 28144/13.02.2025г., постановено по настоящото дело, съдът е
указал на страните необходимостта от представяне на инвестиционен проект,
като е дал достатъчен срок за изпълнение на дадените указания. В така
определения срок страните не са проявили активност и не са представили
инвестиционен проект. И макар и съдът да е длъжен да указва съдействие на
страните, той не може да ги замести и да компенсира тяхното бездействие.
Следва да се посочи, че съдът не е компетентен да провежда
административното производство по разделянето на делбените имоти и
именно поради това е необходим одобрен инвестиционен проект, какъвто в
настоящото производство липсва. В тази връзка съдебната практика
константно приема, че при липса на инвестиционен проект, или проект за
изменение на кадастралната карта, когато такъв е необходим, съдът може да
приеме, че имотът е реално неподеляем. – така Решение № 60116 от
21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 611/2021 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Емануела Балевска. В случая процесуалното бездействие на
страните има за последица извод на съда за недоказана възможност за
поделяне на имота. – така Решение № 20 от 06.02.2015г. по гр.д. №
4692/2014г. на ВКС, I ГО и Решение № 38/21.06.2017г. по гр.д. № 3511/2016г.,
I ГО на ВК.
5
Поради посоченото и след преценка на съвкупния по делото
доказателствен материал, съдът счита, че за целите на настоящото
производство неприложими се явяват способите по чл. 352 и чл.353 ГПК.
По отношение на възлагателната претенция на ищеца по чл.349,
ал.2 ГПК:
Съгласно чл.349 ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. С Тълкувателно решение № 1/2004 по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС-т. 8, е прието, че само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост попада под диспозицията на чл.349 ал. 2 ГПК При нито една
хипотеза на смесена/комбинирана/ съсобственост не може да се извърши
делбата на основание чл.349, ал.2 ГПК. Съгласно изложеното в точка 8 от
мотивите на горепосоченото тълкувателно решение от обхвата на способа за
извършване на делбата, визирани в чл.349, ал.2 ГПК, се изключва всяка друга
съсобственост, освен тази която е възникнала в резултат на наследяване.
Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт-прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и
наследяване и др. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция
е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило
правото на собственост върху своя дял на основание, различно от
наследяване.
Основателността на така направената претенция се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. допуснатият до
делба имот да е реално неподеляем; 2. имотът да е жилищен; 3.
съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4. съделителят,
направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в
изключителна собственост; 5. същият да е живял в делбения имот към
момента на откриване на наследството и 6. искането за възлагане да е
направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решение за
допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК. Установяването на горните
предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната
претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго
жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва
– притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя,
който оспорва възлагателната претенция.
Видно от изявленията на страните, възлагателната претенция по чл.349,
ал.2 ГПК е направена в законоустановения преклузивен срок по чл.349, ал.4
ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Безспорно имотът, по отношение на който е направена възлагателната
претенция има качеството на жилищен такъв, а съсобствеността между
страните произтича от наследствено правоприемство. Това обстоятелство
безспорно се установява от събрания по делото доказателствен материал, а и
6
не се оспорва от процесните съделители.
Установява се и обстоятелството, че към момента на откриване на
наследството ищецът – П. Н. е живеел в процесната жилищна сграда. Това се
подкрепя и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.
Н. и А. Н., чиито показания настоящият състав изцяло кредитира като
последователни, обективни и безпристрастни, съгласно чл.172 ГПК.
По отношение на първата предпоставка – имотът да е реално
неподеляем, съдът счита, че същата не е налице. Видно в представената по
делото съдебно-техническа експертиза вещото лице посочва, че
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ,.1 е реално поделяема, без
значителни преустройства, съгласно действащите строителни норми. Това
обстоятелство не се променя от факта на неизпълението на дадените на
страните указания за представяне на съгласуван между съсобствениците и
общинската администрация инвестиционен проект. Липсата на последния не
превръща имота от поделяем в неподеляем такъв, а представлява пречка в
настоящото производство да бъдат приложени като способи за делба чл.352 и
чл.353 ГПК.
С оглед на гореизложеното, възлагателната претенция по чл.349, ал.2
ГПК следва да бъде оставена без уважение, а процесния имот изнесен на
публична продан при първоначална цена – посочената пазарна стойност на
имота в размер на 547 600 лева.
Съобразно нормата на чл.348 ГПК, ако имотът е неподеляем, и не може
да бъде поставен в дял, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. С оглед липсата на предпоставка за уважаване на възлагателните
искания от страните, и с оглед неприложимостта в настоящото производство и
на останалите способи за делба, съдът намира, че изнасянето му на публична
продан, е единствената законова възможност на извършването на съдебната
делба.
По претенцията по сметки с правно основание чл.30, ал.3 ЗС,
предявена от ищецът П. Р. Н.:
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Фактическият
състав на претенцията включва следните елементи : 1. Имотът да е бил
съсобствен с останалите съделители в процесния период; 2. Да са направени
разходи за необходими разноски на делбените имоти през посочения период; 3.
Същите да са направени със знанието и без противопоставянето на останалите
съделители.
В теорията безспорно се приема, че необходими разноски са тези, които
са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното
запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност
за извършването им. Не е необходимо разходите за необходими разноски да
са увеличили стойността на имота или неговата полезност и доходност.
Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за
неговото запазване и то с грижата на добър стопанин.
За основателността на претенцията не е необходимо съгласието на
7
останалите съсобственици за извършването на необходимите разноски, а е
достатъчно тяхното знание, доколкото съгласно чл.30, ал.3 ЗС те са длъжни да
възстановят такава част, съответстваща на тяхната идеална част от
собствеността.
Безспорно страните в настоящото производство са съсобственици на
процесния имот при равни дялове – по ½ идеална част. Това обстоятелство се
установява както от съвкупния доказателствен материал от делото, така и от
Решение № 30787 от 14.12.2023г. на Софийски районен съд, постановено в
първа фаза на делбата. Доколкото решението не е обжалвано и е влязло в сила,
същото е задължително по отношение на въпросите между кои лица, на кои
имоти и при какви квоти следва да се извърши делбата.
По отношение на направените от ищеца разноски е приета и неоспорена
по делото съдебно-оценителна експертиза, в която вещото лице посочва, че
стойността на извършените строително-монтажни работи така, както са
описани от ищцовата страна се равнява на 11 900 лева. Посочва, че същите
имат качеството на необходими такива, доколкото са свързани с предпазване
на имота от развала и за привеждане и поддържане на процесния имот в
състояние, годно за ползване по предназначение.
Съдът, след преценка на така депозираната експертиза, счита че следва
да кредитира същата като обективно, всестранно и компетентно извършена.
Изложеното в нея заключение се подкрепя от останалия събран по делото
доказателствен материал. Безспорно и от обясненията на страните и
показанията на свидетелите се установява, че такива разноски действително са
извършени от страна на ищеца. По отношение на възражението на ответната
страна, че същите нямат необходим характер, съдът счита релевираното такова
за неоснователно. Както беше изложено по – горе, необходими са не само
разноските, които са запазили вещта от погиване или повреда, но и тези, които
са насочени към нейното запазване и използване по предназначение. Иначе
казано, като необходими следва да се квалифицират не само разноските,
имащи възстановителен характер – насочени към възстановяване и
премахване на вече настъпили повреди на вещта, но и такива, които имат
превантивен характер – насочени са към поддържане на вещта в годно за
използване състояние, премахвайки съществуващата опасност от реално
повреждане на имота.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че извършените разноски имат
характера на необходими. Същите са насочени към поддържане и
възстановяване на възлови места в процесната сграда – ремонт на покрив,
почистване и ремонт на таванско помещение, изграждане на нови ВиК и
електрическа инсталация и пр, поради което следва да бъдат обезщетени като
такива.
По отношение на качеството, в което е действал П. Н. при извършване на
разноските, видно от уточнителна молба с вх.№ 83931 от 13.03.2024г. ( стр.
138 от делото ) , изрично е посочено, че при извършване на необходимите
разноски ищецът е действал като държател на ½ идеална част от имота,
притежание на другия съсобственик. Доколкото липсват данни за промяна на
8
намерението и явно демонстриране на намерение за свояване на другата ½
ид.ч. от страна на П. Н., следва да се приеме, че същият е действал като
собственик на своята ½ идеална част от вещта, но като държател на другата ½
, собственост на ответницата М. Н.. Поради това и приложима в случая е
разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС.
По отношение на последния елемент от фактическия състав –
разноските да са направени със знанието и без противопоставянето на другия
съсобственик, съдът счита, че това обстоятелство също се установява от
съвкупния доказателствен материал. Видно от протокол № 15930/04.06.2024г.
от о.с.з. ( стр. 183 по делото ), в своите показания свидетелката С. Н. изрично
посочва, че ответницата М. Н. “винаги е била уведомявана за всяко едно от
действията, тъй като струва скъпо”. Св. А. Тодорова с своите показания
сочи следното : “Майка ми не се е противопоставяла на това П. да извърши
ремонт, но той всъщност нищо не е правил. Говориха за покрива, не съм
присъствала на този разговор, но знам от майка ми, че са говорили за
покрива, когато са говорили за делбата и знам, че той й е искал пари”. Съдът
кредитира дадените показания като обективни и последователни и
съответстващи на останалите доказателства по делото.
С оглед доказаността на фактическия състав по чл.30, ал.3 ЗС, съдът
следва да се произнесе и по релевираното от ответника в условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност:
Доколкото вземането има облигационен характер, същото се погасява с
общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която тече от момента на
извършване на разноските. В случая липсват представени конкретни
доказателства, от които съдът би могъл да направи категоричен извод относно
факта изтекла ли е давността. Отговор на този въпрос не дава и представената
по делото съдебно-оценителна експертиза. Като индиция за началния момент
на давността могат да служат събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. В своите показания свидетелката С. Н. посочва следното : “ Преди
три години е правен ремонт на покрива – парното, ел. инсталацията и други
видове ремонт”. От друга страна, в своите показания свидетелката А.
Тодорова сочи: “Преди 2021г. не мога да кажа кога съм ходила в имота”. От
така дадените показания, кредитирани от настоящия състав, съдът счита, че
именно 2021г. може да се счита за най-ранен срок от който е започнало,
течението на погасителната давност. По делото няма доказателства, че
давността е започнала да тече от по-ранен момент.
От друга страна, следва да се посочи, че възражението за изтекла
погасителна давност е правопогасяващо по своя характер, поради което този
факт подлежи на доказване от страната, която го твърди, съгласно общото
правило на чл.154 ГПК. Доколкото ответната страна не проведе пълно и
главно доказване, което да убеди съда, че 5-годишната погасителна давност е
започнала да тече от по-ранен момент – преди 2021г., следва да се приеме, че
давността не е изтекла, поради което и така релевираното възражение е
неоснователно.
С оглед на всичко гореизложено, безспорно се установиха извършени от
9
ищеца необходими разноски в размер на 11 900 лева. С оглед дяловете на
съделителите – по ½ идеална част, ответникът следва да бъде осъден да
заплати половината от посочената сума, съответстваща на дела му в
съсобствеността – 5950 лева. Това е и размерът, до който предявеният иск с
правно основание чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС се явява основателен. За
разликата до пълния предявен размер от 18 502 лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно
чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Посочената стойност на дяловете ще се определи съгласно приетото в
заключението на вещото лице по допуснатата от съда на основание чл.195,
ал.1 ГПК съдебно-техническа и оценителна експертиза, което е кредитирано
от настоящия съдебен състав.
Общите правила на чл.78 ГПК по отношение на материалноправната
отговорност за разноски и нейното разпределение не намират приложение в
настоящото производство, тъй като е налице особено исково производство,
което съдържа специална уредба в тази насока. Същите ще намерят
приложение само по отношение на претенцията по сметки.
Особеността в съдебната делба произтича от обстоятелството, че
страните имат двойно качество, а именно те са едновременно ищци по
отношение на своето потестативно право на делба и ответници по отношение
на потестативното право на делба на насрещната страна по спора.
Съгласно чл.355 ГПК по отношение на разпределението на разноските
първоинстанционният съд се произнася едва при завършването на втората
фаза от делбата с краен процесуален акт, а именно решение по извършване на
делбата.
Когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и
способа за извършване на делбата, разноските се понасят от тях във втората
фаза, съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 ГПК правило.
Всички останали разноски по делбения иск, извършени от страните по
настоящото производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение,
депозити за вещо лице, се понасят от всяка страна така, както ги е направила.
По отношение на разноските, свързани с частично уважената претенция по
сметки, за същите ще се прилага общото правило на чл.78 ГПК.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав, след като
съобрази Решение № 30787 от 14.12.2023г. по описа на Софийски районен съд
10
за 2022г., влязло в законна сила, завършващо първа фаза на делбеното
производство, счита, че разпределението на разноските следва да се извърши
при установените в горепосоченото решение квоти от съсобствеността – ½
идеална част за П. Р. Н. с ЕГН ********** и ½ идеална част за М. Р. Н. с ЕГН
**********.
При пазарна стойност на процесния недвижим имот, определена в
заключението на вещото лице по кредитираната от съда съдебно-техническа и
съдебно-оценителна експертиза, в размер на 547 600 лева, всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 10 952 лева, съгласно чл.355 ГПК.
По отношение на претенцията по чл. 346 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС, с оглед
частичната основателност на същата, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
502.08 лева, съобразно уважената част от иска. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 238.00 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
В настоящото производство се доказаха и разноски за депозит по
назначените СТЕ и СОЕ в общ размер на 800.00 лева. Същите следва да бъдат
разпределени между страните съобразно квотите им в съсобствеността – по ½
идеална част, следователно 400 лева в тежест на ищеца и 400 лева в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК
следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ,, по скица № 15-46936-
29.04.2022г. на Службата по Геодезия картография и кадастър – гр. София, с
площ от 750 кв.м. по скица, с административен адрес: град Нови Искър, район
Нови Искър, Банка №3, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи ,, както и построената в него Жилищна сграда с
идентификатор № ,.1, по скица № 15-464937-29.04.2022г., със застроена
площ по скица от 79 кв.м, като от получената сума от проданта
съсобствениците да получат паричната равностойност от дяловете си в имота,
а именно – ½ идеална част за П. Р. Н., с ЕГН ********** и ½ идеална част за
М. Р. Н., с ЕГН **********
ОСЪЖДА М. Р. Н., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. Н., с ЕГН
********** сумата в размер на 5950.00 лева, представляващи сторени от
последния необходими разноски за поддържане и запазване на процесния
имот, на основание чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 18 502 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Р. Н., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
11
Софийски районен съд на основание чл.355, изр.1 ГПК сумата от 10 952 лева,
представляваща държавна такса, съобразно определения дял в делбеното
имущество и сумата в размер на 238.00 лева, представляваща държавна такса,
съобразно присъединения иск с правно основание чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3
ЗС.
ОСЪЖДА М. Р. Н., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. Н., с
ЕГН ********** сторените в настоящото производство разноски в размер на
400.00 лева.
ОСЪЖДА П. Р. Н., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд на основание чл.355, изр.1 ГПК сумата от 10 952 лева,
представляваща държавна такса, съобразно определения дял в делбеното
имущество и сумата в размер на 502.08 лева, представляваща държавна такса,
съобразно присъединения иск с правно основание чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3
ЗС.
ОСЪЖДА П. Р. Н., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Н., с
ЕГН ********** сторените в настоящото производство разноски в размер на
400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12