№ 3923
гр. С., 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110150419 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. И. срещу „Уиз Еър У.“ ЦРТ, чрез „Уиз
Еър У. ЦРТ – клон България“ КЧТ, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г., вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за следните суми: 1 613,93
лв., представляваща сбор от стойностите на предварително заплатени разходи, от които:
370,33 лв. - депозит за кола под наем, и 1243,60 лв. - за хотелски престой, във връзка с
отменен полет W6 4417 от 13.09.2022 г. по направление С. - Миконос, ведно със законната
лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. по ч.гр.д. №
25396/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че със
закупуването на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по
силата на който последният се задължил на 13.09.2022 г. в 19:30 ч. да изпълни полет с номер
W6 4417 по направление С. (България) – Миконос (Гърция). Поддържа, че тридесет минути
след като самолетът излетял, пилотът съобщил, че има технически проблем и самолетът
трябва да се върне обратно на летище С.. Няколко часа по – късно на ищцата било
съобщено, че процесният полет се отменя за следващата събота – датата, на която Б. И.
следвало да се върне в България. Твърди, че не била уведомена по – рано от 14 дни преди
датата на отменения полет, като в пряка и непосредствена последица от отмяната на полета
били направените от ищцата предварителни и невъзстановими разходи в общ размер на
1
1613,93 лв., от които: 1243,60 лв. за хотелски престой от 13.09.2022 г. до 16.09.2022 г. и
депозит за кола под наем за същия период в размер на 370,33 лв. Твърди, че се опитала
извънсъдебно да уреди отношенията си с ответника, като отправила покана за заплащане на
обезщетение чрез ЧСИ M.P., рег. №851, но плащане не последвало. Поддържа, че със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25396/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, било
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на заявителя-ищец следните суми: 250 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна
на полет W6 4417 от 13.09.2022 г. по направление С. - Миконос, ведно със законната лихва
за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането; 1 613,93 лв., представляваща сбор от
стойностите на предварително заплатени разходи, от които: 370,33 лв. - депозит за кола под
наем, и 1243,60 лв. - за хотелски престой, във връзка с отменения полет, ведно със законната
лихва за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 25,00 лв., а на процесуалния й представител и сумата в размер на 511 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в заповедното
производство пред СРС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Признава, че на 11.08.2023 г.
длъжникът-ответник заплатил на заявителя-ищец сумата в размер на 488,96 лв.,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна
на полет W6 4417 от 13.09.2022 г. по направление С. – Миконос, сумата от 25 лв. – разноски
за държавна такса и сумата от 400 лв. – разноски за адвокатски хонорар. Ето защо моли съда
да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищцата
следните суми: 1 613,93 лв., представляваща сбор от стойностите на предварително
заплатени разходи, от които: 370,33 лв. - депозит за кола под наем, и 1243,60 лв. - за
хотелски престой, във връзка с отменения полет, ведно със законната лихва за период от
12.05.2023 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е депозирал отговор на исковата
молба. Признава наличието на облигационно правоотношение между него и ищцата по
договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4417, който следвало да се осъществи по
разписание на 13.09.2022 г., както и че резервацията за полета е приета и регистрирана от
въздушния превозвач. Поддържа, че полетът е бил обявен за изпълнение със закъснение,
поради което на ищцата се дължало обезщетение в размер на 250 евро (равностойността на
488,96 лв.), което било заплатено на 10.08.2023 г., ведно със законната лихва от 17,00 лв. и
съдебни разноски в размер на 425 лв. Оспорва останалите искове, предявени от ищцата, за
което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да отхвърли оспорените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. (Регламента) вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ
2
ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет
за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.
Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в
аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство – загуба на време, равна на
или по – голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им. В този смисъл е
практиката на СЕС (Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C – 402/07 и С – 432/07),
която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента.
Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците
имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се
представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и
в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час – не по – късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез
представяне на издадените на съответния пътник превозни документи – потвърдена
резервация и бордна карта или багажен етикет.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е
приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Уиз Еър У.“ ЦРТ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Понятието "допълнително обезщетяване", посочено в чл. 12 от Регламента, трябва да се
тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в
националното право условия, обезщетение за вредата, причинена от неизпълнението на
договора за въздушен превоз. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във
въздушния транспорт на основание чл. 12 от Регламента, е да допълни предвидените в
регламента мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която
са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни
задължения. От това следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на чл. 12 от
Регламента, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена – виж решение
13.10.2011 г. по дело C‑83/10 на СЕС /ECLI:EU:C:2011:652/. Чл. 12 от Регламент № 261/2004
г. не може да бъде пречка за възможността увреден пътник да бъде обезщетен за присъща
нему вреда, доколкото националното или международното право му предоставят право на
такова обезщетение, при условие че то допълва предвиденото в този регламент фиксирано
обезщетение – виж решение 29.07.2019 г. по дело C‑354/18 на СЕС /ECLI:EU:C:2019:637/.
3
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент № 261/2004
г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на
първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е
лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред.
Основателността на предявения иск по чл. 12, т. 1 от Регламента вр. чл. 82 вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяването на следните елементи от сложен фактически състав:
1/ наличието на облигационна връзка – двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение
(пълно или частично) на договорното задължение; 3/ вреди (ефективни, предвидими),
настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице
кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, а и не е спорно между
страните по делото, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз
на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет номер W6 4417
по направление С. (България) – Миконос (Гърция), насрочен за 19:30 часа на 13.09.2022 г.
Не е спорно също така, че резервацията на полета е приета и регистрирана от въздушния
превозвач.
Безспорно е между страните по делото и обстоятелството, че процесният полет с
номер W6 4417, насрочен за 13.09.2022 г. от 19:30 ч., е бил отменен. Не се установяват по
делото освобождаващи отговорността на превозвача обстоятелства или извънредни
обстоятелства.
На следващо място, за основателността на претенцията е необходимо ищецът да
докаже направата на имуществени разходи. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, в т.ч. извлечения от сметка и информация за резервацията, несъмнено се
установява, че Б. С. И. е сторила предварителни и невъзстановими разходи, свързани с
процесното пътуване, в общ размер на 1613,93 лв., от които: 1243,60 лв. за хотелски престой
от 13.09.2022 г. до 16.09.2022 г. и депозит за кола под наем за същия период в размер на
370,33 лв. В информацията за резервацията изрично е посочено, че предварително
заплатената сума не подлежи на възстановяване. Ето защо за превозвача е възникнало
задължението за допълнително обезщетяване по смисъла на чл. 12 от Регламента.
Неоснователно е възражението на ответника за освобождаването му от отговорност
на основание чл. 17.1.6 от Общите условия за превоз на пътници и багаж, съгласно които:
„Освен ако друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е задължителни
условия на какъвто и да е приложим закон, ние не носим отговорност за загуба на приходи,
косвени или последващи щети“. На първо място в случая не е налице първото условие на чл.
17.1.6 от цитираните общи условия, тъй като в чл. 12 от Регламента изрично е
4
регламентирано правото на пътника за допълнително обезщетяване. На следващо място, не
е налице и второто условие на чл. 17.1.6 от общите условия, тъй като сторените от ищеца
разходи са пряко свързани с процесното пътуване и са в причинна връзка с неизпълнението
от ответника на договорното му задължение да изпълни полет с номер W6 4417, насрочен за
13.09.2022 г. от 19:30 ч. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07 на
Съда на ЕС, в които изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по
Регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник
има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с
полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. В допълнение към
изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 12 от Регламента, същият е приложим,
без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението,
предоставено по този Регламент, може да се приспадне от такова обезщетение. Т. е. освен
предвидените в Регламента обезщетения пътникът има право на пълно обезщетяване за
претърпените от него вреди в съответствие с националното законодателство. В този смисъл
е и решение по дело № С-83/2010 г. на СЕС от 13.10.2011 г., с което е прието, че е целта на
обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12
от Регламент № 261/2004 е да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин,
че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл
посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да
обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право. Вредата,
подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде
не само имуществена, но и неимуществена. Поради изложеното ищцата има право да
претендира обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за претърпените от
нея вреди (в този смисъл са Решение № 4098 от 20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
10018/2021 г., Решение № 3816 от 15.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13295/2021 г., и др.).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 12, т. 1 от Регламента вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл.
82 ЗЗД са доказани по делото, поради което предявените искове за сумата в общ размер на 1
613,93 лв., са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането (в този смисъл е и Решение № 994 от 3.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6106/2021
г.).
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ищеца. От представените от ответника доказателства се установява, че в хода
на процеса е заплатил сумата в общ размер на 930,96 лв., с която са били заплатени следните
суми: 250 евро – обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламента за отмяна на
5
процесния полет, 17 лв. – законна лихва от датата на заявлението до датата на плащането; 25
лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да се приеме,
че са останали незаплатени следните суми: 17,05 лв. – довнесена държавна такса за
заповедното производство; 111 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство; 32,30 лв. – държавна такса за исковото производство, както и 462 лв. -
адвокатско възнаграждение за исковото производство, дължимо при условията на чл. 38
ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер на 49,35
лв., а на процесуалния му представител следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производство в общ размер на 573 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР У.“
Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А, сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър У. Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. зона „Летище С.“, сграда ИВТ,
дължи на Б. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“,
на основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети вр. чл.
79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД следните суми: 1 613,93 лв., представляваща сбор
от стойностите на предварително заплатени разходи, от които: 370,33 лв. - депозит за кола
под наем, и 1243,60 лв. - за хотелски престой, във връзка с отменен полет W6 4417 от
13.09.2022 г. по направление С. - Миконос, ведно със законната лихва за период от
12.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. по ч.гр.д. № 25396/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на Б. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 49,35 лв. –
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР У.“ Црт, със седалище и адрес на управление: Л.О.К. 2/А,
сграда Б, Н-1103, Б., У., действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър У.
Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
зона „Летище С.“, сграда ИВТ, да заплати на адв. Д.Х.П., с личен № ****** от единните
6
регистри на Българската адвокатура, с адрес на кантората: гр. С., ул. „М.“ № 21, ет. 3, вх.
„Б“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 573 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в заповедното и исковото производство пред СРС,
дължимо при условията на чл. 38 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7