Р Е Ш Е Н И Е
№ 4945, 20.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАСОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3193 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищeцът Н.Л.Б. с
ЕГН **********, представляван от пълномощника му адвокат И.Д.С., твърди, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 14839 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г. на 09.12.2016 г. в полза на „МАКС
КОЛЕКТ“ ООД е издаден изпълнителен лист срещу него за следните вземания : за
сумата от 19.90 лева – главница, представляваща неплатена месечна такса за
доставен мобилен достъп до интернет за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г.,
дължима по Договор за мобилен достъп до интернет № ................ ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението в съда – 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане; за сумата от
2.79 лева - обезщетение за забава за периода 17.03.2015 г. -10.10.2016 г.; за
сумата от 89 лева – неустойка за невръщане на устройство за достъп и за сумата
от 325 лева – разноски по производството, като за принудителното им събиране по
молба на ответника от 29.11.2018 г. е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ
.......... за 2018 г. Ищецът счита, че към датата на образуване на изпълнително дело се е
погасило правото на принудително изпълнение на ответника за горните вземания, в
т. ч. и на част от вземането за разноските по заповедното производство в размер
на 125 лева, тъй като към 29.11.2018 г. е изтекъл 3-годишният давностен срок за
същите. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника
горните суми. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“,
бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, представляван от ..... Х.Й.Й., а
също и от пълномощника му ..... К.Б., не оспорва извършените от ищец две
плащания със суми в размери от по 100 лева преди датата на образуване на
изпълнителното дело, с които е погасено част от вземането за разноски по
заповедното производство, както и че непогасеният остатък от тях е в размер на
125 лева, но оспорва предявените искове, като твърди, че тъй като процесните
Продължение на решение по
гр. д. № 3139/19 г. на РСПд – стр. 2/5
вземания са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение се погасяват с 5-годишна давност, която към датата на завеждане на
изпълнителното дело не е изтекла, поради което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира присъждане на разноските по производството, като
прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Установява се от представените с исковата молба и приети
като доказателства по делото заверени преписи на изпълнителен лист №
11830/01.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 14839 по описа на Районен съд –
Пловдив, VІІІ гр. с. за 2016 г. /лист 14 от делото/ и на молба вх. № ...../29.11.2018
г. /лист 15 от делото/, че въз основа на влязла в сила Заповед № 8586/09.12.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 14839
по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2016 г. „МАКС КОЛЕКТ” ООД се
е снабдило с изпълнителен лист срещу Н.Б. за следните вземания : за сумата от
19.90 лева – главница, представляваща неплатена месечна такса, отразена във
фактура № ********** за период на отчитане от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. по
Договор за мобилен достъп до интернет № ................ от 22.04.2011 г., сключен с ..........., ЕИК .......,
вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.07.2016 г. и Приложение № 1 към договора на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД ведно
със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда – 02.11.2016
г., до окончателното й изплащане; за сумата от 89 лева – неустойка дължима поради
невръщане на устройство за достъп до интернет USB модем – „MW-U3500 Modacom“ след прекратяване на договора; за сумата от 2.79 лева - обезщетение
за забава за периода 17.03.2015 г. - 10.10.2016 г. и за сумата от 325 лева –
разноски по производството, като за принудителното им събиране по молба на
ответника от 29.11.2018 г. е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. №
... - ...... за 2018 г.
Не
е налице спор, че процесните вземания произтичат от Договор за мобилен достъп до интернет № ................, сключен на 22.04.2011 г. между ищеца и третото лице ................,
както и че последното ги е прехвърлило на ответника посредством сключен помежду
им на 13.07.2016 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания, а също и че преди датата на образуване на изпълнителното
дело ищецът е извършил две плащания със суми в размери от по 100 лв., с които
са погасени част от присъдените със заповедта разноски, като незплатеният
остатък от тях към 29.10.2016 г. възлиза на 125 лв.
Налице
е спор относно дължимостта на непогасения остатък от разноските, както и на
останалите присъдени със заповедта вземания с оглед на направеното от ищеца
правопогасяващо възражение.
Продължение на решение по
гр. д. № 3139/19 г. на РСПд – стр. 3/5
Посочи се по-горе в настоящото
изложение, че източник на задължението за плащане на сумата от 19.90 лв. е
договор за мобилен достъп до интернет, като съобразно даденото задължително за
съда съгласно чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от
ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г. вземанията на
доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност. С изтичане на тригодишна давност се
погасяват и вземанията за неустойки от неизпълнен договор, както и за лихви
/чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД/, като поради обстоятелството, че процесните
вземания не са установени със съдебно решение, а законът не приравнява влязлата
в сила заповед за изпълнение на влязло в сила решение, то по отношение
на тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен
срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не оспори
твърдението на ищеца, че съгласно чл. 10.12 от Общите условия на ................
месечната такса по договора за достъп до мобилен интернет се заплаща в 15-дневен
срок от датата на издаване на съответната фактура. По делото липсват данни за
датата на която е издадена посочената в издадения по ч. гр. д. № 14839/16 г. изпълнителен
лист фактура № **********, но базирайки се на обстоятелството, че в заповедта
за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, началната
дата, от която е присъдено обезщетение за забавено плащане на присъдената
главница от 19.90 лв. е 17.03.2015 г., то съдът намира, че падежът за плащане
на главницата по фактурата е настъпил на 16.03.2015 г., поради което съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД това е и денят, от който е започнала да тече и давността.
Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в
Продължение на решение по
гр. д. № 3139/19 г. на РСПд – стр. 4/5
сила
разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В изпълнителния процес давността не
спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/; „...Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/
Въз основа на установената по-горе
фактическа обстановка и цитираните правни норми и задължителна съдебна практика
могат да се направят следните изводи :
Давността за всяко едно от
процесните вземания е започнала да тече от 16.03.2015 г., като от този момент
до 16.03.2018 г. по делото липсват данни ответникът да е предприел действия,
които да са прекъснали 3-годиншния срок, като такова не съставлява и подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в
съда, по което е образувано ч. гр. д. № 14839/16 г., а що се отнася до извършените
от длъжника доброволни плащания със суми в размери от по 100 лв., то тъй като
същите не се установи да са съпроводени с нарочно признание на целия дълг, то в
съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че с тях са погасени част
от присъдените със заповедта за изпълнение разноски до размера на сумата от 125
лв., но същите не са имали за последица прекъсването на давността. А щом за
периода 16.03.2015 г. – 16.03.2018 г. не са настъпили прекъсващи давността
факти, то съдът приема, че още преди датата на образуване на изп. д. № ..../18
г. се е погасило правото на принудително изпълнение на ответника за процесните
вземания. Ето защо предявените отрицателни установителни искове като доказани
следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 505 лв. разноски по производството, в
това число 200 лв. държавна такса по производството, 5 лв. държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Л.Б. с ЕГН **********, не
дължи на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ №
Продължение на решение по
гр. д. № 3139/19 г. на РСПд – стр. 5/5
17,
ет. 1, офис 208, представлявано от ..... Х.Й.Й., следните вземания по издадения
в полза на последното по ч. гр. д. № 14839 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ
гр. с. за 2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед № 8586/04.11.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист : сумата от 19.90
лв. – главница, представляваща неплатена месечна такса, отразена във фактура №
********** за период на отчитане от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. по Договор
за мобилен достъп до интернет № ................
от 22.04.2011 г., сключен с ..........., ЕИК ......., вземането по който е
прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г. и
Приложение № 1 към него на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението в съда – 02.11.2016 г., до окончателното й
изплащане; за сумата от 89 лева – неустойка дължима поради невръщане на
устройство за достъп до интернет USB модем – „MW-U3500 Modacom“ след прекратяване на договора; за сумата от 2.79
лева - обезщетение за забава за периода 17.03.2015 г. - 10.10.2016 г. и за
сумата от 125 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ... - ...... за 2018
г.
ОСЪЖДА „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, представлявано от ..... Х.Й.Й., да заплати на Н.Л.Б. с ЕГН **********, сумата от 505 лв. разноски по производството съразмерно на уважените искове. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала! ММ