Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Хасково, 12.04.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Галя
Кирилова и прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от младши
съдия Ирена Аврамова ВНОХД № 645 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 87 от 19.10.2018 г., постановено по НОХД № 986 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Хасково, подсъдимият И.Н.Г. е признат за виновен в това, че на
19.06.2018 г. в гр. Хасково управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел Корса“ с ДК № *******, след употреба на наркотично
вещество – марихуана /коноп, канабис/, представляващо високо рисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към
Списък № 1 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по
надлежния ред, с техническо средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000 STK 6“,
с фабр, № ARJM 0048,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, предл. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
и ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/
месеца и наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. М.К., в
качеството му на защитник на подсъдимия И.Г.. Наведени са оплаквания за
неправилност на присъдата, поради което се иска нейната отмяна и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 от НК. Жалбата е
бланкетна, като е посочено, че допълнително писмено изложение ще се представи
след изготвяне на мотивите, но такова не е постъпило по делото.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага подробни съображения
за неоснователност на подадената жалба и предлага постановената присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Защитникът на
подсъдимия – адв. К. поддържа въззивната жалба и счита, че от материалите по
делото не може да се направи категоричен извод за доказаност на обвинението.
Застъпва становище за допуснато нарушение на процедурата по наредбата, което е
довело до липсата на надлежно установяване наличието на наркотично вещество,
като елемент от обективната страна на престъплението. Пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда като неправилна и за постановяване на оправдателна
такава.
Подсъдимият И.Г., редовно призован,
не се явява във въззивното производство.
Съдът,
след като се запозна със събраната по делото доказателствена съвкупност,
изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
следното:
Производството
по НОХД № 986/2018 г. по описа на РС – Хасково е образувано по обвинителен акт,
с който на подсъдимия И.Н.Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
343б, ал. 3, предл. 1 от НК. Пред районния съд е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на глава XXVII от НПК, в частност при условията на чл. 371,
т. 1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите П. А. П. и Д. Д. Б., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съставените протоколи от
досъдебното производство.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
И.Н.Г.
е роден на *** ***, *********,
***********,
************,
**************,
**********
/***********/,
ЕГН: **********.
През
месец май 2018 г. подсъдимият Г. придобил високорисково наркотично вещество
марихуана /коноп, канабис/, което употребил на 19.06.2018 г. Вечерта на същата
дата подсъдимият взел решение да управлява собствения си автомобил марка „Опел
Корса“ с ДК № *******, като с него бил приятелят му - свидетелят П. Г.Г..
Междувременно
полицейски служители при РУ на МВР Хасково - свидетелите П. А. П. и Б.С.Д.изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул и се намирали в близост до училище „А.
К.“ в гр. Хасково. Свидетелите забелязали управлявания от подсъдимия лек
автомобил, който навлязъл в черен път в посока към кв. „Б,“ и го последвали, като
автомобилът продължил по асфалтов път и излязъл на входа на същия квартал.
Около 23:50 часа на 19.06.2018 г. полицейските служители подали светлинен
сигнал и спрели автомобила на подсъдимия на ул. „*** ******“
в близост до № *.
При поискване на необходимите за извършване на проверка документи, подсъдимият
заявил, че не разполага със свидетелство за управление на МПС и представил
личната си карта. Полицаите установили, че водач на автомобила е подсъдимият И.Н.Г.
***, като им направило впечатление, че по време на проверката същият се държал
нервно и неадекватно. По тази причина свидетелите П. и Д. решили, че подсъдимият следва да
бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, с оглед на което го
отвели в РУ на МВР Хасково. В сградата на полицейското управление свидетелите Д.
Д. Б. и К.З.К.- служители от ******** ******* ********* изпробвали
подсъдимия Г. с техническо средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000 STK 6“, с
фабр. № ARJM 0048, което отчело положителен резултат за наличие на наркотични
вещества - “тетрахидроканабинол ТНС 5 - марихуана /коноп, канабис/”. На
подсъдимия Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 0027350, в който той
собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото средство и се
подписал. След това свидетелят Б. му съставил акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 0374431, с който било иззето СРМПС №
********* и 2 бр. регистрационни табели № *******. Подсъдимият Г. ***, където
отказал да даде за изследване кръвна проба, след което бил задържан за 24 часа.
Според
протокол за сервизна проверка от 19.01.2018 г. използваното техническо средство
„Дрегер – Drager Drug Test 5000 STK 6“, с фабр, № ARJM 0048 е преминало периодична
проверка за състоянието му на същата дата със срок на валидност от 12 месеца -
до 19.01.2019 г.
При
извършена на досъдебното производство справка в Сектор “Пътна полиция” при ОД
на МВР - Хасково е установено, че подсъдимият И.Н.Г. е неправоспособен водач на
МПС и няма налагани наказания по ЗДвП.
В
хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, от чието заключение се установява, че при пасивно
излагане /”пушене”/ на канабис в затворено пространство и в частност в купето
на автомобил, след извеждане от средата на задименост на чист въздух, а още
повече при тестване след интервал от 30 минути, резултатът е отрицателен. Вещото
лице е посочило, че положителният резултат от теста с техническото средство,
получен след извеждане от купето на автомобила и след 30 минути показва, че
тестваното лице пряко е пушило канабис.
За
изясняване на обстоятелствата по делото настоящият въззивен състав назначи комплексна
съдебно-медицинска експертиза с включено вещо лице токсиколог. От изготвеното
заключение е видно, че според вещите лице не е възможно при пасивно вдишване на
наркотично вещество от дим и пари в условията на затворено пространство в
купето на автомобил и проведено изследване след повече от 30 минути техническото
средство да отчете положително съдържание на наркотично вещество в слюнката на
подсъдимия И.Г., а същото следва да е отчетено в резултат на употреба на
наркотично вещество. В съдебно заседание експертът – токсиколог разяснява, че
теоретично би било възможно да се отчете наличие на тетрахидроканабинол в
слюнката на непушещия индивид, но само при условие, че изследването е извършено
в купето на автомобила, кратко време след излагането на изключително високи
концентрации дим.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия И.Н.Г. и
показанията на разпитаните свидетели П. Г.Г., П. А.
П. и Д. Д. Б., от заключенията на приетите съдебно-медицински
експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства.
В основата на установените по делото факти са показанията на полицейските
служители – свидетелите П. П. и Д. Б., които са
последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата, свързани с
изпълнението на служебните им задължения, които попадат в обхвата на предмета
на доказване по делото. Свидетелят П. подробно и хронологично възпроизвежда
протичането на извършената по отношение на подсъдимия Г. проверка. Непосредствените
впечатления на този свидетел относно поведението на подсъдимия, описано като
нервно и неадекватно, са довели до предприетото от органите на реда тестване за
употреба на наркотични вещества, извършено от свидетеля Б.. Последният
свидетелства за използваното при тестването на подсъдимия техническо средство „Дрегер
– Drager Drug Test 5000 STK 6“, с фабр, № ARJM 0048 и за констатираните от него
резултати, като е категоричен, че е отчетена положителна проба за наличие на наркотично
вещество канабис – тетрахидроканабинол, което се потвърждава и от свидетеля П..
Показанията на разпитаните полицейски служители са еднопосочни относно
последвалите, извършени от тях действия, попадащи в рамките на служебните им
задължения.
Подсъдимият
И.Г. отрича да е употребявал наркотично вещество, като изгражда защитна позиция,
че непосредствено преди извършената от полицейските служители проверка,
неговият спътник в автомобила – свидетелят П. Г. е пушил цигара с марихуана,
при което поради вдишания дим теста е отчел положителен резултат. Същото се
потвърждава и от свидетеля Г., който конкретизира, че цигарата е била малка,
съдържала е малко количество наркотично вещество, като е изпушил почти половината
в купето на автомобила и при затворени прозорци, след което я изхвърлил, а 5-6
минути по-късно били спрени от полицаите. Преди всичко, както правилно е
констатирано от първостепенния съд, не може да остане незабелязано
обстоятелството, че така изложената версия, е представена за пръв път в
първоинстанционното производство, като по време на разследването подсъдимият е
отказал да дава обяснения, а свидетелят Г. е възпроизвел съвсем различен разказ
за събитията. Поддържаната защитна версия се опровергава по категоричен начин
от заключенията на назначените по делото експертизи, които еднопосочно и
безпротиворечиво установяват, че отчетеното в слюнката на подсъдимия Г. наличие
на тетрахидроканабинол е резултат от пряка употреба на наркотичното вещество.
Вещите лица напълно отхвърлят възможността при описаната от подсъдимия и
свидетеля Г. обстановка, в която е използван наркотикът и последвалото повече
от 30 минути по-късно изследване на подсъдимия извън средата на задименост в
купето на автомобила, положителният резултат от теста с техническото средство
да се дължи на т. нар. пасивно пушене. По тази причина настоящият съдебен
състав преценява, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Г. в
обсъжданата част, доколкото е очевиден неговият опит да подкрепи версията на
подсъдимия с единствената цел да бъде оневинен. Предвид изложените съображения
въззивната инстанция намира защитната позиция на подсъдимия за некореспондираща
със събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което не обосновава
своите фактически заключения на тази част от неговите обяснения, с която
осъществява конституционно признатото си право на защита.
Приетата
по делото фактическа обстановка се установява и от събраните на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Разпечатката от 20.06.2018 г., 00:35:08
часа, принтирана на хартиен носител от техническото
средство „Дрегер – Drager Drug Test 5000 STK 6“, с фабр, № ARJM 0048,
удостоверява факта на отчетения положителен резултат за тетрахидроканабинол
/ТНС 5/. Приложена е опаковката от тест-касетата, върху която са отбелязани
трите имена, ЕГН и постоянния адрес на подсъдимия Г., марката и регистрационния
номер на управляваното от него превозно средство, наркотичното вещество
/канабис/, както и времето на изследването –20.06.2018 г. в 00:35
часа. В издадения талон за изследване № 0027350 са
отразени данните на полицейския служител, извършил тестването, както и на
подсъдимия, вида на техническото средство, времето и резултата от изследването,
като подсъдимият собственоръчно е вписал, че ги приема и се е подписал. В
съставения за извършените от подсъдимия Г. административни нарушения АУАН също
е посочен резултатът от изпробването му за наличие на наркотични вещества. От
приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение се установява, че на
20.06.2018 г. в 02:00 часа подсъдимият е бил отведен за даване на кръвна проба,
но е отказал и такава не е взета за изследване.
При
така възприетата фактическа обстановка и изложения доказателствен анализ
настоящият въззивен състав намира за правилен и законосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че подсъдимият И.Н.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3, предл. 1, от НК.
Тетрахидроканабинолът е високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Наличието
на наркотични вещества в организма на подсъдимия И.Г. е установено по надлежния
ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Основателни са
възраженията на защитата, че не е спазена уредената в посочената наредба
процедура, доколкото не е съставен предвиденият в чл. 5, ал. 2 протокол, в
който се попълва резултатът от извършената проверка за употреба на наркотични
вещества. Вместо това е съставен АУАН, който същата разпоредба изисква при
установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда в
кръвта на водач на МПС. Така допуснатото нарушение на предвидената процедура
обаче не е от естество да опорочи резултата от извършеното изследване на
подсъдимия, тъй като употребата на наркотично вещество е безспорно установена с
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени източници.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия И.Г.
първостепенният съд правилно е преценил степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и подбудите за извършване на престъплението, като е
отчел всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност. Настоящият
въззивен състав споделя извода на първата инстанция за наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко. При това положение съдът е определил
наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер
на 5 месеца, а кумулативно предвиденото
наказание глоба по реда на чл. 55, ал. 2 от НК в размер на 300 лв. Така
индивидуализирани наказанията се явяват адекватна на извършеното санкция, която ще способства в
пълнота за изпълнение на целите по чл. 36 от НК и най-вече тези на специалната
превенция спрямо подсъдимия Г.. Размерът на наказанията е справедливо определен
и отговаря на конкретната обществена опасност на извършеното престъпление и
неговия автор. Налице са
основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода. Наказанието е
определено в размер под три години, подсъдимият
не е осъждан, като за
превъзпитанието и поправянето му не се налага ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Определеният от първоинстанционния съд изпитателен срок
от три години е в минимален размер и ще повлияе възпиращо спрямо подсъдимия с
оглед опасността да бъде приведено в изпълнение така отложеното наказание.
Предвид изхода
на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия И.Г. следва
да се възложат направените във въззивното производство разноски за
възнаграждения на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска
експертиза в размер на 436,59 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 87 от 19.10.2018 г.,
постановено по НОХД № 986 по описа за 2018 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
И.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Хасково сумата
от 436,59 /четиристотин
тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени във
въззивното производство разноски за възнаграждения на вещи лица.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.