№ 398
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500423 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. М. К.
чрез адвокат А. Х. срещу решение № 3754 от 01.12.2022 г., постановено по
гр.д.№ 7383 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи
състав, с което е изменен размера на издръжката, дължима от Н. М. К. в полза
на детето Л. Н. М., дължима чрез неговата майка и законен представител Д. К.
Д., като е увеличена същата от присъдените с решение № 4157 от 11.11.2016
г., постановено по гр.д.№ 576/2016 г. на ВРС, за разликата над 200 лева до 300
лева, считано от 08.06.2022 г., с падеж до първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, на основание член 150 от СК; осъден е Н. М. К.
да заплати в полза на Д. К. Д. сумата от 300 лева, сторени разноски по делото,
на основание член 78 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС - Варна сумата от 216 лева, дължима държавна такса по
уважената претенция.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, като моли да бъде
отменено за разликата над 200 лева и да бъде отвърлен иска над тази сума до
1
претендирания размер от 300 лева. Съображенията на въззивника се свеждат
до това, че не са установени увеличени потребности на детето, както и дали
проблемите на детето със зрението са постоянни. Неправилно е прието, че
доходът на въззивника е базов такъв, а не реален, който извод не е обоснован
на събраните по делото доказателства, а е предположение. Сочи се, че следва
при определяне размера на издръжката да бъдат взети и задълженията по
кредити от страна на бащата.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото
потвърждаване. Основно се набляга на обстоятелството, че трудоспособни
лица, които неоправдано не работят, не се освобождават от издръжка,
респективно въззивникът би могъл да си осигури по-висок доход. Излага се,
че наличието на кредитни задължения е правно ирелевантен факт.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с решение № 4157 от 11.11.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 576/2016 г. на Районен съд – Варна, ответникът е
осъден да заплаща за детето Л. месечна издръжка в размер на 150 лева,
считано от 20.01.2016 г. от определяне на издръжката са изминали пет години
и през това време са се изменили условията и стандарта на живот в страната, а
и във връзка с възрастта на детето, то се нуждае от повече средства за
издръжка. Навеждат се доводи, че детето има проблеми със зрението – носи
висок диоптър очила и има болки в очите, поради което се налага често да се
посещава очен лекар и да се провежда терапия с лекарства. Определената
издръжка е под законовоопределения минимум и не обезпечава нарасналите
нужди на детето.
Ответникът в отговора на исковата молба излага, че освен дължимата
издръжка, заплаща за детето и прегледите му при офталмолог, телефонната
сметка, както и други необходими вещи /дрехи, играчки, средства за
2
развлечения/, както и суми за посещения на атракциони. Сочи, че работи като
брокер на недвижими имоти на свободна практика и доходът му е с
непостоянен и несигурен размер и време на получаване, а освен това има и
два кредита с банки, които обслужва. Твърди, че може да плаща месечна
издръжка в размер на 200 лева.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, доколкото няма такива,
събрани по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което
и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази му част.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Л. е на десет и половина години, страда от хиперметропия
/далекогледство/, няма данни за други хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и
обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид
презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година,
съдът намира за адекватен за нуждите на детето да определи общ размер на
издръжката от 500 лева. От представените по делото писмени доказателства
3
се установява, че месечният доход на майката е в размер на около 810 лева.
Доколкото майката полага непосредствените ежедневни грижи за детето, то
бащата с оглед податните си възможности следва да поеме сума в размер на
300 лева месечно. Същият е представил доказателства, че към настоящият
момент е самоосигуряващо се лице и от месец септември 2021 г. до месец
юни 2022 г. е получавал брутен доход под минималната работна заплата за
страната, както и, че има задължения по договори за кредит към две банки. На
първо място следва да бъде отбелязано, че бащата установява доходите си
като самоосигуряващо се лице посредством издадено от него удостоверение,
а това обстоятелство би следвало да се докаже посредством подадена
годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ. Също така няма данни за
имущественото му състояние. Той е в работоспособна възраст, без
здравословни проблеми, което води до извод, че е същият може да си осигури
по-добра реализация, респективно по-висок доход. Доводите, изложени от К.,
че плаща вноски по два кредита са неоснователни и не могат да обосноват по-
нисък размер на месечната издръжка. В тази връзка съдът съобразява
трайната съдебна практика, според която, при определяне издръжката на
ненавършили пълнолетие деца разходите, които някой от родителите прави за
своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия,
включително чрез кредит от банкова институция, не следва да се приспадат
от общия му доход. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че са взаимно
изключващи се твърденията на въззивника от една страна, че има брутен
месечен доход от 650 лева, а от друга – че месечно заплаща вноски по двата
кредита в размер около 740 лева. Изразходваните от него средства за детето
като дрехи, играчки, средства за развлечения и сладкиши не могат да бъдат
квалифицирани като регулярни и зависят от желанието на бащата. За
издръжката на едно дете не са необходими само средства за дрехи, играчки,
развлечения и сладкиши, а и такива за заплащане на режийни разноски
/електроенергия, вода и други подобни/, храна, лекарства, транспорт,
образование и извънкласни дейности. Поради това настоящият състав на съда
намира, че е във възможностите на въззивника да заплаща издръжка в размер
на 300 лева месечно за детето Л..
С оглед изложените мотиви следва да се потвърди
първоинстанционното решение.
4
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва
да бъде постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата
страна разноски пред настоящата инстанция, които се претендират в размер
на 300 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3754 от 01.12.2022 г., постановено по гр.д.
№ 7383 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав.
ОСЪЖДА Н. М. К. ЕГН ********** от *** да заплати на Д. К. Д. ЕГН
********** от *** сумата от 300 /триста лева/ сторени разноски по делото,
представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2, предложение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5