Определение по дело №1652/2020 на Районен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер                                                     10.06.2020 г.                                        Град Перник

Пернишкият районен съд                                                                                       Х състав

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

                                                                                 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №  1652 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба  от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с БУЛСТАТ ********* със седалище/ адрес на управление - гр. София, ж.к."Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров – Заместник  управител, ответникът Д.И.Я. с  ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на основание чл.422 ГПК, ЗА СУМИТЕ:

сумата 12196,68 лв. /дванадесет хиляди сто деветдесет и шест лева и 68 ст./,  представляваща главница по Договор  за потребителски заем с номер  PLUS-16303329, сключен на 21.08.2018 г.;

сумата 7811,47 лв. /седем хиляди осемстотин и единадесет лева и 47 ст./ възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.08.2026 г.;

 сумата 1105,49 лв. /хиляда сто и пет лева и 49 ст./ мораторна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г.,

ведно със законната лихва върху главница от 12196,68 лв. считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2019 год. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 422,27 лв. /четиристотин двадесет и два лева и 27 ст./- държавна такса и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.                                     

С последната редакция на в чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113  ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на потребител на вода, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, настоящият и постояният адрес на ответника към момента на завеждане на делото, е гр. София.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника към датата на подаване на исковата молба е в гр. София, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд София, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая Районен съд  Брезник в съдебния район, на който е настоящият адрес на ответника.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски районен съд на основание чл.119, ал.3 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №  1652 по описа на Районен съд гр. Перник за 2020г., поради липса на местна компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на който да се връчи препис от същото.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: