Р Е Ш Е Н И Е
№ 196 /5.4.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в
открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Десислава
Кривиралчева
Членове: 1. Георги Петров
2. Георги
Видев
при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора
Станка Димитрова, като разгледа касационно административно дело № 163 по описа на съда за 2023 г., докладвано от
съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на лишения от свобода И.П.С., находящ се понастоящем в
Затвор – Пазарджик против Решение № 13 от 11.01.2023 г., постановено по адм.д.
№ 1132/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав. С
обжалваното решение е потвърдена Заповед № Л-1560/25.11.2022 г. на началника на
Затвор – Пазарджик, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание “изолиране
в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Касаторът – И.П.С. –
моли да бъде отменено обжалваното решение и оспорената дисциплинарна заповед.
Сочи доводи за нарушение на материалния закон, като твърди и че решението е
постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа жалбата
си лично и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание и в представени преди него писмени
бележки. Излага съображения за правилността и законосъобразността на оспореното
решение. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение е приета за
законосъобразна Заповед №
Л-1560/25.11.2022 г. на началника на Затвор – Пазарджик, с която е констатирано
извършването от жалбоподателя на дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 и т.
5, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 2 и т. 5 от ЗИНЗС, а именно отказ на същия да
даде проба за извършване на тест за алкохол с техническо средство „Дрегер“.
Съдът се е позовал на множеството събрани писмени доказателства, от които
действително се установява, че жалбоподателят, който на 15.11.2022 г. е лъхал
на алкохол е отказал да бъде изпробван, за да се установи дали действително е
употребил такъв.
Извършеното
дисциплинарно нарушение е безспорно установено. От самото обяснение на
жалбоподателя е видно, че той писмено потвърждава отказа си да даде проба с
мотива, че е пил лекарства, в резултат, на които би бил отчетен положителен
резултат от техническото средство. Събрани са и множество други докладни
записки и обяснения, от които не оставя съмнение за отказа на жалбоподателя. От
друга страна, този отказ е незаконосъобразен и представлява дисциплинарно
нарушение, тъй като съгласно чл. 96, т. 5 от ЗИНЗС лишените
от свобода са длъжни да оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол.
Правилни са и
изводите на съда за законосъобразност и справедливост на наложеното
дисциплинарно наказание при условията на системност. Установено е, че в
последната година той е наказван многократно, включително за още два отказа за
проверка за алкохол и за извършване на заготовка за алкохол. Следователно,
действително е налице предвидената в чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС предпоставка
“системност“ за налагане на дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна
килия“. Правилно е отчетен от съда за справедлив и срока от седем денонощия,
който е около средния предвиден в закона.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че здравословното му състояние е било дотолкова
влошено, че е представлявало пречка за налагането и изпълнението на
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7
денонощия. В тази връзка са законосъобразни и обосновани изложените в
обжалваното решение мотиви, които се позовават на становището на директора на
медицинския център към затвора, че жалбоподателят не страда от заболявания
противопоказни за изтърпяване на наказанието. Действително това становище е
най-меродавно, тъй като именно директорът на медицинския център е най-добре
запознат със здравословното състояние на лишените от свобода, тъй като
разполага с цялата им медицинска документация и им извършва чести прегледи и
наблюдения. Нещо повече, основателен е и доводът на съда, че медицинските права
на жалбоподателя са били защитени предвид ежедневните посещения на медицински
специалист, осъществявани по отношение на него в наказателната килия.
Предвид
гореизложеното, обжалваното решение, с което е потвърдена заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е постановено в съответствие с относимия материален
закон. Спазени са и процесуалните правила в първоинстанционното производство,
тъй като съдът е събрал необходимите допустими и относими доказателства и след
като е обсъдил доводите на страните, законосъобразно е приел извършеното дисциплинарно
нарушение за установено, а наложеното дисциплинарно наказание за
законосъобразно и справедливо.
С оглед изхода на
делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Тъй като не е
посочен претендиран размер на юрисконсултското възнаграждение, следва да бъде
присъден минималния такъв, предвиден в закона, а именно 100 лв.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 13 от 11.01.2023 г.,
постановено по адм.д. № 1132/2022 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, едноличен състав.
Осъжда И.П.С.,
находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик да заплати на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно.
Председател:
/п/
Членове: 1. /п/
2. /п/