М О Т И В
И
към присъдата, постановена на 27.09.2017г. по НОХД №1090/2017 година от Варненски окръжен съд - наказателно
отделение
Варненската
окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по
досъдебно производство №23/2017г. по описа на ОД на МВР-Варна, срещу:
Г.Г.В. – ЕГН **********, за извършено престъпление чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК, за това, че за времето от
21.00ч. на 16.01.2017г. до около 04.00ч. на 17.01.2017г., в с.Житница, обл.Варна, умишлено умъртвил другиго - брат си Д. Г.В., ЕГН
**********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и
с особена жестокост.
Делото
е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване на наказателното
производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направено
от подсъдимия В. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласие
да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
– гр.Варна, сочи, че събраните в рамките на наказателния процес доказателства
са еднозначни и безспорни и подкрепят направените от подсъдимия самопризнания за
извършеното от него деяние, за което му е възведено обвинение. Обвинението
пледира превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и
налагане на наказание „Доживотен затвор“ за подсъдимия. Иска, съдът при прилагането на разпоредбата
на чл.58а от НК да премине към редукция, съответно определяне на наказание
„Лишаване от свобода“ в рамките от двадесет до тридесет години, и по-конкретно
двадесет и шест години.
Адв.С. - защитник на подс.В. заявява, че при налагането на наказанието, следва
да бъдат съобразени всички събрани по делото данни по отношение на подсъдимия.
Касае се за скромен и тих човек, който години наред се е грижил за своята баба,
като липсват данни за каквито и да е противообществени прояви. Същия е полагал
труд, когато му се възложи от общината. В. е оказал пълно съдействие на
разследващите органи, като благодарение на това са били установени основни
доказателства , като например е посочил окървавените дрехи, мястото където е
хвърлил кола и др..С оглед на изложеното защитата моли за справедливо и
по-снизходително наказание.
Подсъдимият
В. при упражняване правото си на лична защита изразява съжаление за случилото
се и признава вината си. В дадената му последна дума моли съда за снизхождение.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ-ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Изнесената и приета за установена фактическа обстановка е следната:
До месец август 2013г., подсъдимият Г.Г.В.
живеел заедно с брат си - Д. Г.В., баба си - Д. К. Й. и дядо си/ по майчина
линия/, в дома на последните двама, находящ се в с. Житница, Община Провадия, обл.Варна. Имотът се намирал в края на последната улица, в
най- западния край на с. Житница, в ляво от главния път за гр.Провадия и бил
предпоследния имот. Представлявал дворно място, граничещо от едната страна с
улица, а от другите три страни с частни имоти. В дворното място имало
изградени: двуетажна жилищна сграда, навес, чиято стена служила и за ограда на
имота и стопански постройки, разположени във вътрешността на дворното място. В
края на месец август 2013г., дядо им починал и още в началото на следващия
месец, В. се преместил да живее в дома на баба си Д. К., находящ се в
гр.Провадия, ул.„**** *****"№19а.
Продължил обаче да бъде адресно регистриран в с.Житница. В къщата в с.Житница
продължили да живеят само Д. В. и баба му Д. К. Й.. С нотариален акт №61, том
VI, рег. №4082, дело № 1001 от 2013г., на 19.12.2013г.,/том 2, л.310/ Д. К. Й.,
дарила своите идеални части от имотите, находящи се в
с.Житница, общ.Провадия на двамата си внука Д. Г.В. и Г.Г.В.,
като си е запазила правото на безвъзмездно ползване докато е жива. Й. и внукът
й Д. се издържали основно от пенсията на Й.. Двамата братя Д. и Г. били безработни
до края на 2016г. били включени в програма за трудова заетост в общините и по
тази програма получавали по 42лв. месечно. Когато имало работа, Кметът на
с.Житница се обаждал на подс.В. и той се явявал и
полагал труд. Д. В. пък понякога копаел гробове на починали хора от селото, за
което му плащали по някой лев. Родителите на двамата братя Д. и Г. В. били
разведени от 1986г. Майка им св.Р.Г.Й. живеела с втория си съпруг в къща,
находяща се в гр.Провадия, ул.„* *****", №51. Баща им св.Г.В. работил в
строителството, живеел в различни градове на страната и не поддържал контакт
със синовете си през последните 7-8 години.
На 27.11.2016г., Д. Й. паднала в дома си и счупила тазобедрената си
кост, което наложило провеждането на оперативно лечение. Операцията й била
извършена в МБАЛ „Св.Анна" гр.Варна. След изписване от болницата обаче, тя
не се върнала да живее в къщата в с. Житница, а се настанила в къщата в
гр.Провадия, където вече живеел подс. В.. Поводът да
бъде настанена в това жилище бил, че така и дъщеря й св.Й. ще може да полага
грижи за нея, но и желанието й било да бъде ежедневно обгрижвана
от внука си Г., тъй като докато живеела в с.Житница, другият й внук Д. й вземал парите от
пенсията и ги изхарчвал за покупка на алкохол. За да може подс.
В. да получава пенсията на баба си, направили пълномощно, което било заверено
от Кмета на с.Житница - св. М. Х. Д.. Докато Д. Й. живеела в с.Житница заедно с
двамата си внука, тя обитавала първия етаж от къщата и се отоплявала с печка на
дърва. Тъй като всички членове на домакинството им попадали в категорията на
„социално слаби", получавали ежегодно суми за отопление. С част от сумите
закупували дърва за огрев, а останалата част служила за заплащане на ползваното
за отопление електричество. С електричество се отоплявал Д. В., а дървата,
които били закупени за отоплението на Д. Й., след като тя се преместила да
живее в гр.Провадия, останали в имота в с.Житница и се намирали под навес. Тъй
като и в гр.Провадия продължила да се отоплява с дърва, периодично, подс.В. ходил до имота в с.Житница и вземал дърва, които
поставял в чували. На два три пъти, когато се налагало да вземе повече чували с
дърва, той се обръщал за помощ към свидетеля П. Г. Х. от с.Житница, който с
автомобила си, ги извозвал от Житница до Провадия. Последно, св. Х. закарал
няколко чувала с дърва до дома на подс. В. в Провадия
на 28.12.2016г. На 16.01.2017г., около 16.00ч., подс.
В. се обадил от мобилния си телефон с № 0899 582044 на мобилния телефон на св. Х.
с № ********** и го попитал как е колата му и св. Х. му отговорил, че е добре.
Тогава подс. В. му казал, че на следващия ден ще му
се обади за да превозят малко дърва от Житница до Провадия. Така на
16.01.2017г., подс. В. решил да отиде в дома, в който
живеел брат му Даниел, в с.Житница. Причините за това били две. Първата от тях
била, че дървата които имали с баба си в Провадия били на свършване и искал да
разговаря с брат си, за да вземе на следващия ден повече дърва, а втората - В.
разбрал, че брат му продавал вещи от имота в с.Житница, в това число и дърва, с
парите от които си купувал алкохол. Същевременно не заплащал консумираната ел.
енергия за осветление и отопление в имота. Според обясненията на подсъдимия,
той имал и трета причина да се срещне с Д., а именно, да потърсил сметка на
брат си защо бил блъснал баба им, от което се стигнало до счупване на
тазобедрената й кост /доказателства, че нараняването на баба им е в резултат от
блъскане от Д. по делото не са били събрани/. Съобразно взетото вече решение, около
17.20 - 17.30ч. на 16.01.2017г., подс.В. излязъл от
дома си в гр.Провадия и се отправил към спирка Добрина, в гр. Провадия, от
която планирал да се качи на влак и да отиде в с. Житница. Бил облечен с черен
плетен пуловер /с червени и бели оплетки по него/,
тъмносиньо яке, тъмни дънкови панталон и обут с тъмни
на цвят зимни обувки. На главата си имал поставена черна на цвят плетена шапка,
с бяла емблема отпред. Взел от дома си пазарска чанта, с размери 35X45 см., от
изкуствена материя, със синьо- бяло- червени шарки, с дръжки, в която имал
намерение да сложи нарязани дърва за огрев и да ги отнесе в Провадия. Пътьом,
за времето от 17.38.19ч. до 17.39.54ч., подсъдимият се отбил до намиращия се в
същия град, на ул. „Рила „ № 11, хранителен магазин, собственост на „Юмен груп" ООД и си купил
една бутилка с бира 2.5л. "Наздраве" за 2 лева, малотраен колбас за 1
лев и фъстъци за О.бОлева, поставил ги в пазарската
чанта и напуснал търговския обект. Тръгнал към ж.п. спирката. По това време
през град Провадия преминавал пътническия влак № 20167, пътуващ по маршрут гр.
Шумен- гр. Варна. От гр. Шумен, влакът потеглял в 17.00ч. На 16.01.2017г.,
влаковата композиция се движила със закъснение от около 30 минути и в 18.27ч.
потеглила от ж.п. гара Провадия към гр. Варна. След около 3-4 минути влакът
спрял на ж.п. спирка Добрина и в него се качил подс. В..
Тъй като той често пътувал по линията Провадия - Житница и обратно, както
кондуктора- свидетеля А. М. А., така и Началникът на влака-свидетелят А. Х. А.познавали
подсъдимия В. като редовен пътник, който винаги, както и в този случай, пътувал
прав, в коридора между вагоните. Винаги носил пазарска чанта. И двамата
свидетели останали с впечатление, че този пътник е социално слаб човек, бил
винаги мълчалив, пътувал винаги сам. Обичайно обаче сутрин пътувал в посока
Житница, а вечер обратно от Житница към Провадия. Този път им направило
впечатление, че пътувал за с. Житница вечерта. Когато след около 10 минути,
влакът спрял на ж.п. гара с. Житница, подсъдимият В. слязъл от влака, но не от
страната на перона, а от страната на ж.п. линиите. Носейки в ръка пазарската
чанта с покупките, подс. В. се отправил към къщата, в
която живеел брат му Д., но вървял не по асфалтирания път, а през нивите, тъй
като разстоянието до къщата било по-кратко. Когато стигнал до имота, в който
живеел брат му Д., подсъдимият видял, че червената на цвят входна врата към
имота била затворена и заключена с катинар. Тогава се отправил към втората
входна врата, зелена на цвят, която водила към плевнята, но през която също
можело да се стигне до жилищната сграда. Влязъл пред тази врата, тъй като тя не
била заключена и приближил до входната врата на втория етаж на жилищната
сграда. Видял, че и на тази врата имало поставен катинар. Забелязал, че в имота
е тъмно, никъде не светили крушки, но чул, че телевизора работил. Ритнал с крак
заключената врата, в резултат на което едната халка се отворила и катинара
виснал на входната врата. Влязъл в коридора и през вратата на стаята видял, че
брат му го нямало в къщи. Седнал на стълбите, водещи към втория етаж на къщата
и зачакал връщането му. Знаел, че в последно време, Д. често ходил при едно
ромско семейство, но вечер се прибирал в дома си.
На 16.01.2017г., около 09.00ч., Д. В. отишъл в дома на свидетеля Д. Д.
Д.. Последният живеел в къща, която се намирала в същото населено място, на
главната улица за гр.Провадия и била на около 500 метра от къщата, където
живеел Д.. В къщата живеели свидетелят Д. Д., съпругата му св.А. Д. Д., синът
им св.Й. Д. Д., снахата М. А. А.и трите им малолетни деца. Св. Д. направила на Д. кафе и му стоплила ядене, за
да се нахрани. Той изпил кафето, хапнал, след което заедно със св. Д. Д.
изчистили снега от двора на имота на Д. . Д. В., почти ежедневно ходил при това
семейство, като им помагал в поддръжката на двора, а те от благодарност го
хранили, давали му дрехи и от време на време цигари. Членовете на семейството
добре го познавали, в това число знаели и за склонността му да употребява
повечко алкохол. За това, когато се хранил заедно с тях, св. Д. Д. се стараел
да го ограничава в количеството алкохол което пиел. Д. бил физически и
психически здрав, бил добър като човек. С тях, Д. често споделял за проблемите
си. Оплаквал им се, че майка му не се интересувала от него, че „хранила
кучетата си със салам, а на него не се сещала да прати или да донесе нещо, не идвала
и да го види". Тревожил се за баба си, тъй като не знаел къде се намира
след като я изписали от болницата. Брат му не му казвал къде е тя. Около
15.00ч. на същия ден, Д. В. казал на св. Д. Д., че ще излезе и ще пообиколи за
си потърси фасове от цигари и излязъл от дома му. Върнал се след няколко минути
и казал на св.Д. , че в селото имало смърт и ще отиде до Кмета на селото, за да
попита дали са намерили хора да копаят гроба, ако не са да отиде той, за да
изкара някой лев и отново излязъл от дома им. В 17.30ч., в дома на св. Д. Д.
дошъл съседа им М., който донесъл 2 литра вино, половин литър ракия и едно
бурканче със създърма, за се почерпят, тъй като през
деня, св. Й. Д.му помогнал да изгасят запалилия се комин на къщата му. След
като си тръгнал, членовете на семейството седнали около масата да вечерят.
Сипали си по чаша ракия и отпивали от нея. Около 18.00ч., Д. В. отново дошъл в
дома на св. Д. Д. и споделил, че кметът намерил други хора и за него пак нямало
работа. Св. Д. Д. го поканил да седне при тях и му сипал около 100-150 грама
ракия. След като хапнали, св. Д. Д. му сипал и две чаши вино, които Д. изпил. Д.
се развеселил, забавлявал се, занимавал и децата. Около 20.00часа, св. Д. взела внучката си и отишли в нейната стая за
да гледат телевизия. Малко преди 21.00ч., св. Д. Д. казал на Д. В., че вече е
станало късно и, че на другия ден синът му е на работа, за това трябва вече да
си лягат. Д. станал и тръгнал, като малко преди да напусне имота, св. Д. Д. му
извикал да затвори външната вратичка и си легнал. Вървейки няколко минути, Д.
стигнал до дома си. Междувременно, подс.В. отишъл до
навеса, където се намирала козичката му и през
вратичката наблюдавал завръщането на брат си. Забелязал, че на тухлите на
навеса имало закрепено въже и го взел. Когато брат му влязъл през зелената
входна врата, бил пресрещнат от подсъдимия, който завързал ръцете на Д. с току
що взетото въже, казвайки му, че за следващия ден трябва да му приготви 5-6
чувала с дърва. Д. му отговорил, че нямало да му даде нито едно дърво, тъй като
„обещал дървата на циганите, дето го хранили". Тогава, подсъдимият го
изтласкал на улицата и му казал, че ще го води при Кмета на селото, след като
двамата не могат да се разберат. Д. не бил съгласен, поради което държейки го,
подсъдимият го вкарал в стаята, намираща се на втория етаж от къщата. Светнал
ел. крушката. Подс. В. повторил, че утре ще вземе 5-6
чувала с дърва и трябва да му ги приготви. Отново получил отказ. Д. В. казал на
брат си да се маха и да си отива в къщата в Провадия. Тогава подсъдимият се
ядосал и започнал да му нанася удари с юмруци в лицето, както и удари с крака
по главата, краката и изобщо по цялото тяло. Д. се опитвал да се отбранява, но
тъй като ръцете му били вързани с въжето, не успявал. А и физически по-здрав от
двамата братя бил подсъдимия. В един момент, Д. В. бил блъснат от брат си и
паднал по гръб напречно на леглото, намиращото се в стаята. Тогава подс. В. хванал намиращата се в стаята маса и с нея нанесъл
няколко удара по тялото на Д., в резултат на които масата се счупила на
парчета. При тези удари, закачил пердето от прозореца на стаята и при замаха,
пердето повлякло релсата, на която било закачено, тя се завъртяла и счупила
електрическата крушка, след което релсата паднала зад леглото на което лежал Д..
Подсъдимият се надвесил над него и му нанесъл още множество удари с юмруци по
главата, гърдите и тялото. С цел да накара подсъдимият да спре да го бие, Д. му
казал „ Сега ще те науча, ще ти пратя циганите да те набият". В един
момент, подсъдимият се дръпнал назад и видял, че до вратата на стаята имало
дървена пръчка, с дебелина около 4-5 см. и дължина около 50-60см. Взел я и
започнал да му нанася удари с нея. До един момент, Д. успявал да се изправи до
седнало положение на леглото, но тогава подсъдимият започвал да нанася удари с
крака по главата на брат си Д. и така отново го полежавал. След множеството
получени удари, тялото на Д. се отпуснало и той престанал да мърда. Виждайки
това, подсъдимият взел една кърпа и избърсал кръвта от обезобразеното от боя
лице на брат си. Оставил кърпата в стаята и излязъл навън. Обикалял известно
време из двора. Въпреки, че било в градината било кално от започналото
разтопяване на дебелата снежна покривка, той преминал и през нея, за да
достигне до стопанските постройки, намиращи се в дъното на имота. Стигнал и до
оградата, която се намирала от към страната на нивите. Решил да влезе в къщата,
за да види дали състоянието на брат му не се е променило към по- добро. Когато
приближил до леглото обаче, установил, че брат му е умрял. Тогава взел решение
да заличи следите си. Взел пръчката, с която удрял брат си и я занесъл в
тоалетната, намираща се двора. Скрил я там, тъй като видял, че по нея имало
кръв. Взел окървавената кърпа, с която преди това бърсал кръвта от лицето на Д.
и я сложил в чувал, който намерил в коридора. С намиращият се в стаята малък
кухненски нож отрязал въжетата, с които били вързани ръцете на убития, като
частите от въжето, които са били около китките на Д. паднали на земята, до
краката му. Останалата част от въжето- с възел и 5 края, подсъдимият поставил в
същия чувал. Ножът оставил на леглото, до тялото на брат си. Съблякъл му якето
му, както и най- горния кат дрехи, с които Д. е бил облечен- дънки, фланела, риза и др. /тъй като времето е било много
студено, Д. е бил с няколко, облечени една върху друга дрехи- ризи, фланели и
панталони/. Така съблечените от тялото на Д. окървавени дрехи, подсъдимият
постановил също в чувала. След това взел чувала с дрехите и пазарската си
чанта, в която се намирали покупките му и напуснал имота, като излязъл отново
през зелената входна вратичка. Навън било много студено, все още имало снежна
покривка. Подсъдимият В. решил да се прибира в дома си в гр. Провадия пеша, но
да върви не по асфалтирания път, а през нивите и покрай ж.п. линията. Взел това
решение, с цел да не бъде видян от някой съселянин или от друго лице. Тръгнал
от дома на Д., носейки чувала и пазарската чанта, преминал покрай имота на
доктор Кръстев /последния имот на улицата/, след това покрай северозападния
ъгъл на оградата на кравефермата на кооперация „Житница", продължил покрай
оградата на кравефермата, обиколил стадиона, минал покрай сградата на ж.п.
спирката Житница и продължил движението си покрай железопътните релси в посока
на гр. Провадия. При движението си, подс. В. преминал
покрай сграда, в която се помещава пост, с надпис „км 500+385"и когато
стигнал 17метра след бетонен стълб № 326, подсъдимият се отклонил от релсовия
път, завил в посока север, изминал 19 метра, след което в полето завил на запад
и изминал 17 метра, след това завил на юг и изминал още 8 метра. Достигнал до
храсти, в които захвърлил чувала, в който се намирали поставените от него дрехи
на убития и въжето. По същия път се върнал до ж.п. релсите и продължил да се
движи покрай тях в посока на гр. Провадия. Преминал покрай сградата на ж.п.
гара Солна мина, под надлеза за с. Житница, завода за олио и движейки се по
улиците в града, се прибрал около 04.00ч. на 17.01.2017г. в дома си в гр.
Провадия. Огледал си дрехите и установил, че по якето, панталона и фланелата му
имало кръв и ги съблякъл. Окървавените дрехи поставил в червена на цвят
найлонова торбичка, а самата торбичка с дрехите поставил в пазарската чанта, с
която бил предния ден. Преди това от чантата изкарал покупките, които се
намирали в нея. Облякъл си други дрехи. Сменил и обувките си, тъй като тези, с
които ходил до Житница били мокри. Мокрите, зимни обувки с надпис „ТОPRАСЕ“ оставил на
рафт, в коридора на къщата в гр. Провадия. След това взел дърва, запалил
печката на баба си и я нахранил. През това време обмислял какво да прави. Решил
все пак да отиде до дома в с. Житница и да вземе дървата, които бил решил, че
трябва да вземе от там и да ги превози до Провадия с колата на св.П. Х., както
се били вече уговорили. В найлонова торбичка сложил храна, за да нахрани козата
си, когато отиде в с.Житница. Около 05.50ч. на 17.01.2017г., подсъдимият взел
приготвената пазарска чанта/с кървавите му дрехи в нея/ и торбичката с храна за
козата и се отправил към ж.п. Добрина за да се качи на влак за с Житница.
Пътьом влязъл в магазин, стопанисван от „Интра 2016“
ЕООД, с управител свидетелката С. В. В.. Подс. В. казал
на св.В., че желае да си купи една вафла „Споко". Св.В. му подала такава
вафла, но го помолила да му каже каква цена е изписана на етикета на тази
стока. Той й казал „45 стотинки“ , след което си заплатил за покупката. Излязъл
от магазина и продължил към ж.п. спирката Добрина. Около 18.20ч., подсъдимият
се качил на влака, като си закупил от кондуктора билет на стойност 1 лев /
приложен по делото на л. 149, том 1/. Когато влакът спрял на ж.п. спирката в с.
Житница, подсъдимият слязъл от влака и тръгнал към селото. След като изминал
около 30-40 метра от гарата, решил в този район да скрие изцапаните с кръвта на
брат му свои дрехи. За целта, преди завоя за с. Житница подс.
В. се отбил в дясно и навлязъл навътре по поляната на разстояние около 15-20
метра. Спрял и заровил в купчина от сняг червената найлонова торбичка, в която
оставил кървавия панталон и якето. Окървавената фланела, подсъдимият извадил
преди това от торбичката и я затрупал със сняг в близост до заровената червена
найлоновата торбичка. След това, подсъдимият се върнал на пътя и продължил към
селото, носейки празната пазарска чанта и торбичката с храна за животното.
Когато стигнал до центъра на с. Житница, подс. В.
влязъл в магазина на кооперацията, от където си купил една пирожка и хапвайки я
продължил да върви към дома, в който се намирал убития му брат. Когато стигнал
до имота, влязъл както предния ден през зелената входна врата, отишъл до
навеса, където оставил пазарската чанта и нахранил козата. След това,
подсъдимият влязъл на втория етаж от къщата и видял, че тялото на брат му е
същото положение, в което го оставил. Пипнал тялото му и установил, че е вкочанено.
Излязъл и отишъл до външната тоалетна, където преди това оставил пръчката със
следи от кръвта на брат му. Взел я и я забил в изпражненията. За да я забие
изцяло и да не се вижда, подсъдимият взел един прът и с него натискал пръчката,
докато тя се покрие с изпражнения. Помислил за кратко и решил да отиде до Кмета
на селото и да му каже, че брат му не е добре. След това подс.
В. напуснал имота и вървейки по улицата тръгнал към кметството на селото.
Пътьом, той минал покрай имота на св. Д. Д.. В двора в този момент била жена
му- св. А. Д. , която простирала пране. Подс. В.
вървейки и без да спира, я поздравил и й казал, че отивал при кмета, за да му
каже, че брат му не е добре. Св. Д. го
попитала защо ще казва на кмета, а не извика линейка, но не получила никакъв
отговор. Св. Д. останала учудена, че не
получила отговор, а и подсъдимият не й казал какво му имало на Д.. Учудването й
се засилило и от факта, че предната вечер Д. е бил добре, не се е оплаквал от
нищо. Споделила с мъжа си чутото от подс. В. и той
по- късно позвънил на телефона на Д., но апаратът бил изключен.
След като подминал къщата на сем. Д. , подс. В.
отишъл в сградата на Кметство с.Житница. Влязъл в сградата, но вътре била само
секретарката на кметството с малко име П.. Подсъдимият я попитал тук ли е кмета
и след като тя му отговорила, че го няма, той й казал, че го търси, тъй като
тази сутрин отишъл до къщата на брат си и го видял, че не е добре. Тогава,
секретарката се обадила по телефона на кмета - св. М. Х. Д., обяснила му, че подс.Г.В. го търси, защото брат му не бил добре. Св.Д.
казал да го изчака, че идвал до 5 минути. Когато пристигнал в кметството, св. Д.
провел разговор с подсъдимия, който му обяснил, че дошъл със сутрешния влак,
купил си пирожка от магазина, отишъл до дома на брат си, нахранил козата и се
качил на втория етаж да види Д. какво правил. Видял го, че лежи, приближил до
него, пипнал краката му и установил, че са вдървени. Казал му „Жив ли е, умрял
ли е- не можах да разбера" и го помолил да отидат заедно и да видят брат
му. Тогава св.Д. му казал, че няма да ходят никъде, а ще се обади на полицията,
което и направил. В сградата на кметството изчакали заедно с подсъдимия
пристигането на полицейски екип. Не след дълго, в Кметството пристигнали
полицейските служители-свидетелите А. Д. М.и П. Й. Н.. В полицейската кола се
качили кмета на селото и подс. В. и потеглили към
дома на Д.. Докато пътували, полицейските служители беседвали с подсъдимия в
насока на отношенията им с Д., като подсъдимият отговарял кратко, видимо бил
притеснен, мълчалив. Казал им, че не е имал никакви проблеми с брат си. Когато
спрели пред имота, полицейските служители се качили на втория етаж от къщата,
като разпоредили на кмета и на подсъдимия да останал на площадката, намираща се
пред входната врата на втория етаж. Преди да влязат в къщата, подс. В. без да бъде питан, казал на свидетеля М. „ Не знам
какво е ставало вътре", която реплика направила силно впечатление на
полицая. Пръв в коридора влязъл св. М., следван от св. Н.. И двамата
забелязали, че на пода в коридора имало мушама, на която имало ясен и много
характерен, зигзагообразен отпечатък от подметка на обувка. Внимателно заобиколили мушамата и надникнали в стаята. Видели, че на
леглото се намирало тялото на Д., разположено напречно, в горната част на
главата му имало видимо голям хематом, а цялата му глава била облята в кръв.
Кожата на лицето му била тъмно синя. Краката му били спуснати на земята в
неестествено положение. До дясната му ръка имало малък нож, а на стената около
главата му имало петна от кръв. Вещите из стаята били разхвърляни, като част от
тях били на земята. Телевизорът работил, ел. крушката била счупена. По горната
част на дрехите на Д. имало кръв, а едната му обувка била в полусъбуто
положение. За св. М. нямало съмнение, че в случая се касаело за убийство,
поради което излязъл от къщата и докладвал на Началника на ПУ- Провадия. Св. Н.
отвел кмета и подсъдимия в сградата на Кметство Житница. През това време, св. М.
чул звън на телефон, като звукът идвал от втория етаж на къщата, където се
намирало тялото на Д.. След това, подсъдимият бил доведен отново пред имота, в
който се намирало тялото на брат му и бил охраняван в полицейския автомобил от
св. Н.. В автомобила влязъл и св. М., който продължил да беседва с него.
Подсъдимият отговарял кратко, на моменти несвързано. Св. М. се досетил и за
несвързаната реплика на подсъдимия, изречена преди да влязат в къщата „не знам
какво е ставало вътре", поради което у него се породило съмнение, че
подсъдимият или не казва нещо, което знае, или е съпричастен към извършеното
убийство, които съмнения споделил в Началника на Сектор „Криминална" при
ОД-МВР-Варна Вълчанов. Скоро след дълго, на местопроизшествието пристигнали и
други служители на ОД-МВР-Варна, на които на място били поставени съответни
задачи за извършване на оперативно-издирвателни
мероприятия за разкриване на престъплението. Подсъдимият бил отведен в
ПУ-Провадия. Свидетелите М. и Н. останали пред имота и запазили
местопроизшествието до пристигането на разследващ екип.
При извършените действия по разследването са били установени и приобщени
към доказателствения материал по делото процесната пръчка, с която подсъдимият
е нанасял удари по тялото на брат си, която е била намерена в тоалетната, в
имота в с. Житница; от същия имот е иззета и пазарската чанта, която подсъдимия
е носил в двата поредни дни- 16 и 17.01.2017г.; от дома на подсъдимия в гр.
Провадия са били иззети зимните обувки, с които е бил в нощта на убийството;
при извършения оглед на местност, заключена между дома на Д. и началото на гр.
Провадия е бил намерен и иззет чувала с дрехите на убития и едната част от
въжето, с което е бил вързан от подсъдимия ; намерени и иззети са и дрехите на
подсъдимия, заровени в снега в района, в близост до ж.п. гара Житница; иззети
са били и множество следи, и веществени доказателства от и около дома на Д. в
с. Житница, доброволно са или предадени и други вещи.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването по делото
съдебно- медицинска експертиза на трупа на Д. Г.В./ лист 207-213, том 21/ при
огледа, аутопсията и изследванията върху трупа на Д. В. са установени:
- черепно- мозъчна травма- счупване на кости от черепния покрив и
основа, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания
по меките черепни обвивки, вдишана и погълната кръв
= лицева травма- счупване на долния ръб на лявата очница,
счупване на лява и дясна яблъчни кости, счупване на
долна челюст в дясно, разкъсно- контузни
рани по лицето /общо по главата и лицето 12/, оток и кръвонасядания по
клепачите на двете очи, ожулване по кожата на носа
= остра дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност- оток на мозъка и
белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи
=оток и кръвонасядания по двете китки със следи от връзване и линейни
охлузвания по хода на браздите, масивни кръвонасядания
и разкъсно- контузни рани
по кожата на горни и долни крайници. Ограничено кръвонасядане на междуребрената
мускулатура в ляво. Ограничени кръвонасядания по кожата в областта на раменете
и лявата лопатка.
= средна степен на алкохолно опиване в стадий излъчване- наличие на 2.2
промила алкохол в кръвта и 2.4 промила в урината.
= цироза на черния дроб
Причина за смъртта на Д. Г.В. е контузията на мозъка, довела до остра
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен произход, които са и
непосредствен механизъм за нейното настъпване.
Състоянието на трупните изменения по време на аутопсията отговарят на
смърт от второ денонощие. Тъй като не са били налични данни за температурата на
помещението, където е пребивавал трупа, както и телесната температура на трупа
по време на огледа, експертизата не е била в състояние да определи по- точно
времето на настъпване на смъртта. По трупа на В. се установяват разкъсно- контузии рани на главата и лицето, ожулвания и
кръвонасядания по лицето, счупвания на лицеви и черепни кости, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, множество ожулвания,
кръвонасядания и рани по крайниците. Характеристиката им е на увреждания от
твърди тъпи предмети. Кръвонасяданията по
задно-страничната повърхност на лявата предмишница,
около десния лакът и по гръбната страна на китките са
от типа на т.н. защитни наранявания и говорят за предпазване от удари.
Всички описани увреждания, вкл. смъртоносните по главата, са резултат от
удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети. Характеристиката на
установените травми не дава възможност за по- детайлно конкретизиране на
травмиращата повърхност. Предвид счупванията на
костите в различни области на главата, нанесените удари са били със значителна
сила. Възможно е част от раните по главата да са получени и от ритници с обувки,
притежаващи изразен ръб.
Като смъртоносни се определят нараняванията по главата и лицето. Основно
всички увреждания са разположени по предно-страничните повърхности на главата и
тялото, което предполага, че пострадалият и нападателят са били в позиция лице
в лице. Такава позиция може да се получи, както в изправено, така и в
приведено, клекнало, а и в легнало положение на пострадалия.
Травмите са получени в много кратък период от време и трудно по тяхната
морфология би могло да се посочи точната им последователност. При всички
наранявания се установяват признаци на прижизненост.
Многобройните наранявания говорят за нанесени множество удари със
значителна сила. Наличието на т.н. „защитни рани" по предмишниците
на двете ръце сочи, че пострадалият е възприемал нанасяните му удари, изпитвал
е болка и активно се е стремял да се предпази. Характерът и тежестта на
черепно-мозъчната травма дава основание да се приеме, че смъртта не е настъпила
веднага, а в рамките на минути до няколко часа след нанасянето на ударите по
главата. В периода до изпадане в състояния със загуба на съзнание, пострадалият
е изпитвал мъчителни болки.
Завързването на китките е възможно да е с намерените при огледа на
местопроизшествието въженца и преди нанасянето на ударите. Предвид разположението
на кръвонасяданията по ръцете, пострадалият би могъл
да се е отбранявал и със завързани ръце.
Морфологията на образуваните бразди от притискане по кожата на китките
показва, че развързването е било след настъпване на смъртта, без да може да се
посочи приблизителен час.По време на аутопсията е взета кръв за допълнителни
изследвания.
Съгласно заключението на извършената по делото ДНК експертиза на
веществени доказателства №17/ ДНК- 23 / том 2, л. 223- 230/ е било установено
следното:
1.Кръвта по обекти с: №1 - черни дънки с
червена емблема „LEVI`S” на задния джоб и черна кожена емблема LEVI STRAUS на колана
зад задния десен джоб /част от дрехите на подсъдимия, намерени и иззети при
огледа в близост до ж.п. гара Житница/; № 2- синьо горнище с надпис „adidas" отпред вляво, с бял етикет в областта на врата „adidas", с бял хастар / част от дрехите на подсъдимия, намерени и иззети
при огледа в близост до ж.п. гара Житница/; № 3-шушляково яке с разкопчан цип-
черно с бели и червени ивици / намерено в чувала с други дрехи при огледа на
местност/ и № 6.1- завързано въже с пет свободни края, изходящи от възела /
намерено в чувала, заедно с дрехи при огледа на местност/, както и клетъчният
материал по дръжката на ножа / обект № 7- иззет от дома на Д. при извършения
оглед на местопроизшествие/ и от поднокътното
съдържимо от ръцете на Д. Г.В. / обекти с №№ 10 и 11/ има ДНК профил, който
напълно съвпада с ДНК профила на Д. Г.В.. Вероятността да се установи този ДНК
профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен Д. Г.В.
е 1 на 9 112 868 000 000 000
000 000 000.
Този резултат показва, че кръвта по дънките,
синьото горнище, шушляковото яке и въжето, изследвани
като обекти с №№ 1, 2,3, и 6.1, както и клетъчният материал по дръжката на нож /обект
№7/ и от поднокътното съдържимо от ръцете на Д. Г.В.
произхождат от Д. Г.В., като не се доказа наличието на клетъчен материал от
второ лице.
2.Клетъчният материал от поднокътното
съдържимо от ръцете на Г.Г.В. / обекти 8 и 9/ има ДНК
профил, който напълно съвпада с ДНК профила на Г.Г.В..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е
оставен от някой друг индивид, освен Г.Г.В. е 1 на 81
941 430 000 000 000 000 000.
Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният
материал по обекти 8 и 9 произхождат от Г.Г.В., като
не се доказа наличието на клетъчен материал от второ лице.
3. При изследване на обекти с номера: 4.1; 4.2 ; и 5.1, 5.2 и 6.2 /кръв
и обтривка от въже обект 3.8 и въже обект 12, и обтривка от въже обект 13/ не
се определи ДНК профил. Неопределянето на профил за обекти 4.1 и 4.2, и 6.2 се
дължи най- вероятно на настъпилите деструктивни процеси в ДНК веригата под
действието на физични, атмосферни и/ или микробиологични фактори.
Неопределянето на профил за обекти 5.1 и 5.2 се дължи най- вероятно на
настъпилите деструктивни процеси в ДНК веригата под действието на микробиологични
фактори/ по обекта се наблюдава развитието на плесен/.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза № III-
2/2017г. /л. 233, том 21 при изследване на кръвта на лицето Г.Г.В. се установило, че същият е носител на кръвна група А /бета/.
Съгласно заключението на изготвената комплексна съдебномедицинска,
биологична и трасологична експертиза № IV-20/2017г. /том2,
л. 236-240/, се установява следното:
При макроскопско и микроскопско изследване на представената дървена сопа
/кол/ с дължина 59см., ширина в единия край 4см., а в другия 5 см., се
установи, че същата е зацапана с фекални маси и покрита с плътен слой плесен.
Това състояние не позволява същата да бъде подложена на по- нататъшни
изследвания за идентификация на биологичен материал /кръв, епителни клетки,
тъкани и др. /. Наличието на плесен по вещественото доказателство води до
разрушаване на евентуална биологична тъкан., както и прави невъзможно последващи изследвания за установяване лицето от което
произхожда евентуална биологична тъкан.
При част от установените увреждания по трупа на Д. Г.В. се отриват
характеристики на действие на твърд тъп предмет с изразен ръб, какъвто притежава
в по- широкия си край представеното веществено доказателство. Особено добро
съвпадение на удрящата повърхност на сопата се проявява на рани разположени по подбедрицата и коляното на левия крак.
Възможно е друга част от травмите да е получена при удар с ритници,
юмруци и др. твърди тъпи повърхности.
Основно всички увреждания са разположени по предно- страничните
повърхности на главата и тялото, което предполага, че пострадалият и
нападателят са били в позиция лице в лице. Такава позиция може ад се получи,
както в изправено, така и приведено, клекнало, а и в легнало положение на
пострадалия. С оглед разнообразните по своята характеристика
увреждания-кръвонасядания, ожулвания и рани, може да се приеме, че са нанасяни
с различни части на сопата- както от краищата, така и с цилиндричната й
повърхност. Както е посочено по- горе, възможно е част от травмите да са
причинени и по друг начин- при удари с ритници, юмруци и др. подобни.
От заключението на съдебно-трасологическата
експертиза № 266 /том2, л. 243-246/ се установява, че трасологичните
следи, описани като обекти с № 2, № 3, № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9 и № 11,
фиксирани- фотографирани при огледа на местопроизшествие от 17.01.2017г., в
къща с двор и пространство около имота , находящи се
в с. Житница, обл. Варна, най- вероятно са оставени
от чифт зимни обувки, черни на цвят, с надпис на горната част „ТОРЯАСЕ",
иззети при претърсване и изземване от 17.01.2017г. на жилище в гр. Провадия,
ул. „**** *****".
От заключението на извършената по делото съдебно видео- техническа и
лицево-идентификационна експертиза № 104 /том 2, л. 250- 257/ е било установено
следното: Представеният като обект № 1-един брой CD-R диск, марка „ Verbatim" 700МВ,
52х80min е фабричен номер 6177 103RС28538 изписан около отвора за закрепване към
устройството за преглед-запис, с присвоено име „моите файлове" и съдържа
една папка с име „Г.-магазин". В папката са записани 47 файла- един файл „
рlауег.ехе"-програма за
преглед на видео файлове, 23 видеофайла във формат „mр4" и 23 текстови
файла във формат „txt”.
Съдържанието на видеофайловете се визуализира в приложената програма,, рlауег.ехе" като в кадрите
са вкопирани данни за дата, ден от седмицата, часово
време и наименование на камерата- „Маgazin" „Маgazin 2" „Маgazin Каsа". Видеофайловете
са от три камери, разположени високо в магазин и даващи изглед отляво /камера
„сh 01 и отдясно /камера „сh 02"/ към пространство след входната врата
между щандовете и над мястото на продавачката /камера „сh 03"/.Според
вкопираното в кадрите часово време, записите от камера „сh01" са за
периода от 17:28:04ч. до 18: 02.00ч., от камера„сh02" са за
периода от 17:28:05ч. до 17:47:46ч. и от камера „сh0З" са за
периода от 17:28:03ч. до 17:48:47ч. на 16.01.2017г. Във видеофайловете от
камера „сh0З" е записан и звук- частични разговори между продавачката и
клиентите на език, смесица о български и чужди думи. Видеофайловете са във
формат „mр4" и представляват цифров презапис на
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна
система във формат „МРЕG-РS" с резолюция 704x576 рiхеls. Изображението е цветно.При прегледа на видеофайловете не се установяват
следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Във видеофайловете е вкопирана информация за таим кода, които при запис не се
прекъсва.При прегледа на видеофайловете се установява, че в магазина влизат
няколко лица от видим мъжки пол, които пазаруват като едно от лицата носи
пазарска чанта отговаряща на описанието, дадено в задача 4- пазарска чанта от
изкуствена материя със синьо-бяло-червени шарки с дръжки.Лицето, носещо
описаната пазарска чанта влиза в магазина в 17:38:19ч. според вкопираното в
кадрите часово време, купува си пластмасова бутилка, тъмна на цвят с капачка и
с надпис на нея и шарен етикет- бяло, зелено и червено по него, пакетиран
колбас и друг пакетиран продукт с правоъгълна форма, поставя закупеното в
чантата, която носи и излиза от магазина в 17:39:54ч. според вкопираното часово
време. Лицето е с шапка на главата-черна плетена с бяла емблема отпред, тъмносиньо
зимно яке със по-светла емблема или джобче отляво на гърдите, тъмнокафяв панталон
и тъмни обувки. Лицето заснето на видеофайловете в периода от 17:38:19ч. до
17:39:54ч. според вкопираното време носи пазарска чанта с правоъгълна форма и
тънки дръжки, закрепени отстрани на широката част. Чантата е с хоризонтални
видимо сини, червени и бели ивици и вертикални тъмносини или черни ивици,
образуващи подобни на квадрати форми на шарките. При сравнителното изследване
се установява, че иззетата при претърсване и изземване от 17.01.2017г. от къща
в с.Житница пазарска чанта от изкуствена материя със синьо-бяло- червени шарки
и дръжки и размери 45х35см, е заснетата на видеофайловете чанта, с която
пазарува лицето от видим мъжки пол. В изложението на протокола са извлечени
кадри, документиращи извършените действия на лицето в магазина, както и максимално
точен образ, с оглед разпознаването му.
При сравнителното изследване на извлечени от видеофайловете изображения
на главата на лицето заснето с периода от 17:38:19ч. до 17:39:54ч. с
изображенията на ЕГН ********** от предоставения сравнителен материал.
Съответствието на вкопираното в кадрите часово време с реалното часово
време зависи от настройките на записващата система и не може да се установи по
видеозаписите.
От заключението на извършената съдебно психиатрична и психологична
експертиза /том 2, л.261-270/ е установено следното:
Освидетелстваният Г.Г.В. не страда от психично
заболяване. Няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието на 16-17.01.2017г., освидетелстваният
В. не е бил в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие, поради което е бил в
състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. Физическото и психичното състояние на освидетелствания Г.В. му
позволява да възприема правилно фактите имащи значение за наказателното
производство и да дава достоверни обяснения в качеството на
обвиняем.Интелектуалното ниво на Г.В. е в рамките на долно ниво в норма. Той е
човек, който е нестабилен като тип нервна система и интроверт
като насоченост. Израснал е в условията на депривация. Отгледан е от баба и
дядо си, той не е формирал стабилна идентификация. Цял живот се е възприемал
като слаб, беззащитен, като човек, който се страхува от живота, тъй като е имал
чувството, че „...няма да се справи". Като тип ВНД Г. е с приоритетни
черти и особености от т.н. меланхоличен темпераментов
тип личност, а именно: потиснат, лесно разстройващ се, песимистичен, сдържан,
необщителен, тих, резервиран. Хората в селото са го обиждали с епитети като
„глупак, идиот". Той е преживявал това отношение болезнено. Не е могъл да
им отговори, да се защити. Омаловажавал е тези обиди, правил се е „че не ги
забелязва". В този смисъл, в ситуация на фрустрации
се чувства безпомощен, омаловажава пречката или фрустраторите,
стига до отричане.Негативните емоции са се трупали, акумулирали са в него
раздразнение, яд, гняв.Не е създал семейство, живеел е изолирано, самотно.
Акумулирал е негативни емоции от обиди, от подценяване на личността. Задържал
ги е в себе си, не е смеел да ги отреагира адекватно-
към лицата, които са ги отправили. Страхувал се е от тяхното ответно
поведение.Оскъдицата и немотията в които е живял, самотността, която е
изпитвал, са го поставили в условията на сериозна фрустрация.
Отношенията с брат му също са му съдавали пречки и
бариери в живота.Той не е агресивна личност. Агресията може да бъде провокирана
от външни фактори, но отнесена към по-малко застрашаващи го субекти. Брат му за
него е бил този субект, който го е провокирал също /най- вероятно/, но е бил
този, към който Г. е отреагирал дълго акумулираната
негативна енергия и емоции.Към момента на психологичното изследване, Г. си
служи със защитни механизми /рационализация, омаловажаване, пренасяне/, чрез
които се стреми да тушира вътрешното безпокойство, тревожност, чувство за вина.
В този смисъл би могъл да прикрие известни факти и обстоятелства, както и
мотивите си за извършване на престъплението, за което е обвинен, но той по
принцип не е човек, който изцяло си фантазира, измисля и изнася напълно
недостоверни факти и обстоятелства относно извършеното престъпление. Мотивите
за него са подбудите, които са рационализирани /намиране на логични доводи-
брат му краде/, които му позволяват или дават възможност да отреагира
дълго акумулираната агресия от други субекти в социума и да тушират съответно
чувството му за вина.
Приобщено по делото е било Удостоверение за наследници на Д. Г.В. /том
2, л. 343/, видно от което, негови наследници по закон са живите му родители-
майка: свидетелката Р.Г.Й., ЕГН ********** и баща: свидетелят Г.В.М., ЕГН **********.
Съгласно приобщената към доказателствения материал по делото справка за
съдимост на подс.Г.В. /том 2, л.344/ се установява,
че същият не е бил осъждан към момента на извършване на деянието.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, като се позова на направените
самопризнания на подс.В. по реда на чл.371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията
на св.Й., Д., М., Д.Д., А. Д. ,Й. Д., Св.В., Пл.Х., С.
Г.,Ал.М., А. К., М. В., А. А., А. А., Пл.Н., С.М Експертиза, трасологическа експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие, ДНК експертизи, видео- техническа и
лицево-идентификационна експертиза, С.П експертиза, справка съдимост и др..
При преценката на събраните
доказателствени средства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите,
тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си и на
другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по
досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че подс.В. за времето от 21.00ч. на
16.01.2017г. до около 04.00ч. на 17.01.2017г., в с.Житница, обл.Варна,
умишлено умъртвил другиго - брат си Д. Г.В., ЕГН **********, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
С деянието си подс.Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК
Относно квалификацията по чл.116, ал.1,
т.6 НК.
Основните критерий за определяне на
тази квалификация на деянието са дадени от задължителната съдебна практика още
с Постановление №2/16.12.1957г., на Пленума на ВС/изм. и допълнено с
Тълкувателно постановление №7/06.07.1987г./. Съгласно задължителната съдебна
практика под особено мъчителен начин за убития
се разбира начин, който причинява изключителни страдания за жертвата, „
като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова,
която причинява особени страдания, с множество удари…“. В конкретния случай е
налице именно последната хипотеза изводима от заключенията по СМЕ. По отношение
на особената жестокост тя е налице, когато убиецът е проявил изключителна
ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм характеризиращи го като жесток човек.
Обстоятелството на лишаване от живот с множество удари характеризира
конкретното деяние едновременно по особено мъчителен начин за убития и с
особена жестокост.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкия живот, и без които личността не може да
съществува.
Престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, по особено мъчителен за жертвата начин. На убития са
нанесени множество удари, като настъпилите травми са прижизнени
и предсмъртните мъки са траели продължителен период от време. Подсъдимия е
проявил изключителна жестокост, като е вързал ръцете на жертвата и
систематично, в продължителен период от време и е нанасял удари с предмети,
крака и ръце по всички части от тялото до изпадане в безпомощно безсъзнателно
състояние.
По отношение
вида и размера на наложеното наказание:
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът съобрази
всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която
съдът определи наложеното наказание, при индивидуализацията на същото следва да
се вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние. В
тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на
извършеното деяние, което в конкретния случай е със завишена степен на
обществена опасност, определяща се както от непосредствения обект на засягане,
така и с престъпния резултат – причиняване смърт на пострадалия В..
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието
следва да се отчете и степента на обществената опасност на дееца, която се
определя при съвкупен анализ на данни свързани с личността на подсъдимия,
неговото съдебно минало, противообществени прояви, възраст, характеристични
данни, трудова заетост.
Предвид гореизложеното и с оглед конкретиката
на обстоятелства по настоящото дело, в случая не са налице многобройни или
изключителни по характера си смекчаващи вината обстоятелства, при отчитането на
които и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко спрямо извършеното, и които да обосноват прилагане на чл.55 от НК съотв. чл.58а, ал.4 от НК, каквото искане не е направила и защитата на
подсъдимия.
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, с
обстоятелството че производството по делото е по реда на глава ХХVII от НПК,
съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В. трябва
да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие обстоятелството, че жертвата е роден брат на
подсъдимия, което прави стореното особено укоримо,
без да е налице квалифициращ белег. Не без значение е и обстоятелство, че
убийството е извършено през тъмната част на денонощието, което препятства
възможността на жертвата да бъде указана помощ от други граждани. След
извършване на деянието В. е сторил усилие да прикрие постъпката си, като скрил
част от уликите и се помъчил да прикрие факта на посещението си в процесната
вечер.
По отношение на смекчаващите
отговорността обстоятелства- Касае се за неосъждано лице на зряла възраст, без
данни за каквито и да е противообществени прояви. Същия при възможност е
полагал обществено полезен труд съотносим към ограничените си интелектуални
способности. Полагал е грижи за болната си баба при продължителното и
боледуване. Пред съда същия изразява искрено разкаяние за стореното, а в хода
на досъдебното производство указвал съдействие на разследващите, като включително
показал къде укрил основните по делото доказателства/кървави дрехи, пръчката с
която нанасял удари и др./
Въз основа на горната установеност
състава на ВОС намери, че измежду предвидените алтернативи относимото
за подсъдимия наказание за стореното е Лишаване от свобода за срок от
осемнадесет години - към средния размер на наказанието предвидено в специалната
норма, което, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3,
или наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи е в размер на дванадесет години
„Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален Строг режим.
Настоящият съд счита, че наложеното
на подсъдимия наказание в максимална степен би изпълнило целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се осигурява възможност на подсъдимият
да не се изолира до живот естествената му социална среда. Спрямо обществото се
обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като наложеното на
подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на конкретната
тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на
обществото.
ВОС осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото и зачете времето през което е търпял
мярка „Задържане под стража“
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕН
СЪДИЯ: