РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА, след като разгледа докладваното
от съдия СТОИЦЕВ ВНЧХД № 4495/2018
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 23.01.2018г., постановена по НЧД 11521/2017г., СРС, НО,
102-и с-в подс. П.Х.Л. е признат за
невиновен в това, че на 06.04.2017г., в гр. София, в жалба вх.номер 812102-809/06.04.2017г. до министъра на
вътрешните работи, разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпления
(такива срещу правосъдието и по служба) на длъжностно лице (началник на 04 РУ –
СДВР) по повод на изпълнение на службата му, като клеветата е разпространена по
друг начин (с жалба до ръководството на МВР), с думите: „... получих наказание,
което според мен беше скалъпено (сътворено) от лицето Т. К., в отсъствието на
доказателства, но за да защити егото си въпросното лице посредством лъжи и
несъщестуващи факти успя да ме унизи и злепостави, използвайки цялата власт не
по предназначение...“; „... На фона на важните и сериозни проблеми, които
предстоят пред органите на МВР, учудващ е факта как на такъв отговорен пост
продължава да стои една корумпирана жена, която без необходимият авторитет пред
подчинението си...“; „... Тази жена Т. К. отдавна е забравила какви са нейните
функции. Такива като нея не само, че петнят имиджа и престижа на МВР, но и с
действията си причиняват доста беди на невинни граждани...“; „... Смея да
твърдя, че К., която най-безогледно лъже, скалъпва обвинение спрямо невинни
граждани, нещо повече – тази жена уплашена от фактите и това, че ползваше
служебен автомобил не по предназначение, а като такси всеки ден, и вместо да
получи санкции, то некадърни служители от СДВР положиха доста усилия, за да я
защитят – абсолютно некомпетентно, въпреки че бе отстранена близо четири месеа
от работа и отново бе върната...“; „... Смея да твърдя, че К. не се ползва с
необходимия авторитет всред служителите, не само защото е нечестен човек, тази
жена в никакъв случай не покрива онези важни критерии: чувство за дълг и доблест
към професията...“ – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2 и
т.3, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частния тъжител К. чрез повереника й, в които се излагат
съображения за това, че първоинстанционната присъда е неправилна, постановена е
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до явна
необоснованост на съдебния акт, както и в нарушение на материалния закон.
Излагат се доводи във връзка с неприемането за съвместно разглеждане на
предявения граждански иск, като макар определението относно горното да е
необжалваемо, мотивите към него са в разрез със законовите изисквания и
показват нежелание на съдебния състав да прилага правилно закона. Направено е
искане присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с
която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
алтернативно – в случай, че съдът приеме, че съществено са били нарушени
правата на частния тъжител, да върне делото за ново разглеждане.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти.
В открито съдебно заседание в хода по същество
повереника на частния тъжител – адв. Д. – поддържа съображенията, изложените
във въззивната жалба и допълнението към нея. Намира за неоснователни съжденията
на СРС, че деянието на подсъдимия е несъставомерно, тъй като лицето ,
депозирайки жалба, е изпълнило свой граждански дълг и не е имало за цел да
клевети тъжителката. Твърди, че оправдавайки подсъдимия, с присъдата си
контролираният съд ревиктимизира частната тъжителка. Излага подробно становище
относно неправилността на определението на съда, с което е отказал
разглеждането на гражданския иск. В заключение моли съдът да уважи въззивната
жалба, да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане или
да постанови нова присъда, с която да признае подс. Л. за виновен.
В правото си на лична защита и последна дума подс. Л.
моли съдът да потвърди атакуваната присъда. Твърди, че от действията на тъжителката К., той и цялото
му семейство са пострадали, като освен финансовите разноски, е трябвало да се
справя и с публичното си оклеветяване – имало
е излъчен репортаж по една от телевизиите. Намира присъдата на СРС за
правилна, тъй като счита, че с действията си по никакъв начин не е уронил
престижа на тъжителката. Посочва извършените проверки, от които красноречиво се
установявал какъв е авторитетът на тъжителката К.. По отношение на жалбата,
която е отправил на Министъра на МВР твърди, че в нея е изложил неща, които не
засягат точно тъжителката, а генерално системата. В заключение иска от съда справедливост, като
може да получи същата, като съдът потвърди проверяваната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и
тези изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при еднозначно изяснена
фактическа обстановка, като районният съд е изложил мотиви в подкрепа на своите
фактически и правни изводи. При
изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. Правилно с оглед разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК и
липсата на противоречия в събрания доказателствен материал, не е било необходимо
СРС да прави задълбочен анализ на същия.
След извършен собствен анализ на доказателствената
съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която по същество не се различава от
приетата от първата инстанция:
Подсъдимият П.Х.Л. е роден на ***г***,
с ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със
средно образование, пенсионер с постоянен адрес:***.
На
06.04.2017г. подсъдимият П.Д.Л. подал жалба до министъра на вътрешните работи в
която изложил гражданската си позиция и отношение към тъжителката Т.К. и
ръководеното от нея 04 РПУ-СДВР по пово инцидент, станал на 27.05.2016г. и
последвалите след това събития, в които главни участници са били подсъдимият Л.
и тъжителката К.. Във връзка с инцидента на 27.05.2016г. е било образувано
бързо производство № 1074/2016г. по описа на 04 РПУ-СДВР. На основание чл.14 от НПК за осигуряване на обективно, всестранно и пълно разследване по делото от
независим разследващ орган, наблюдаващият прокурор е иззел делото от
разследващия орган при 04 РПУ-СДВР, пр.пр.№19688/2016г. и го е възложил на
разследващ орган от 01 РПУ-СДВР. На 03.06.2016г. в СРС е внесен обвинителен акт
по бързото производство № 225-ЗМК-1320/2016г. по описа на 01 РПУ- СДВР, прок.
преп. № 19688/2016г. по описа на СРП срещу подс. П.Х.Л. за престъпление по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК. В приключилото на 05.10.2016г. съдебно заседание,
по делото за престъпление по чл.325,ал.2 вр.ал.1 от НК, гледано от СРС-НО,
95-ти състав подсъдимият П.Х.Л. бил признат за виновен за престъпление по
чл.325, ал.1 от НК и е бил оправдан за това да е извършил деянието при
квалифициращия признак на чл.325, ал.2 от НК, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1 500.00 лв.
Възмутен
от факта, че е осъден, въпреки че е „абсолютно невинен” и считайки, че
тъжителката Т.К. е използвала властта, с която разполага по служба не по
предназначение и твърдо убеден в твърденията си, подсъдимият Л. е депозирал
жалба до министъра на вътрешните работи, в която е поискал да бъде разширен
обсега на проверките относно лицето К., като е посочил наличието на множество
сигнали срещу К., които са били обект на проверки.
По
постъпилия в МВР Дирекция „Инспекторат” сигнал от подс. П.Х.Л. с вх.№
812102-809/06.04.2017г„ е било изготвено становище до министъра на вътрешните
работи per. № 4575р-958/24.04.2017г. и копие от него е било изпратено
на директора на СДВР за извършване на проверка. На 26.06.2017г. в Дирекция
„Инспекторат” е постъпила и справка за извършената проверка в 04 РПУ-СДВР,
разпоредена с министерска заповед № 8121з-730/26.05.2017г. по постъпили сигнали
(освен този на Л. и на други лица) за тъжителката Т.Д.К.. В хода на проверката
са били установени данни за различни по характер нарушения в дейността на
служителите от 04 РПУ-СДВР, пропуски и слабости при изпълнение на вътрешните
правила за организация на работата в МВР, неправомерни действия на ръководни и
други служители от 04 РПУ-СДВР, дисциплинарни нарушения от служители на 04
РПУ-СДВР.
От МВР
- Дирекция „Инспекторат” на 25.08.2017г. постъпила справка до министъра на
вътрешните работи за извършената проверка в 04 РПУ на СДВР, разпоредена със
заповед на министъра № 8121з-964/21.07.2017г. по сигнал на
инспектор М.П., служител от 04 РПУ-СДВР за неправомерни действия от ръководни
служители от 04 РПУ-СДВР. Във връзка с установените констатации комисията,
която е извършила проверката по изнесените данни в сигнал от инспектор М.П., е
установила неправомерна промяна на размера на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности, въз основа на което служителят не е
получавал възнаграждение от този вид.
На
20.11.2017г. е била изискана и постъпила справка от МВР Дирекция „Вътрешна
сигурност” с peг. № 785500-4182 за постъпили
сигнали на интернет страницата на МВР срещу началника на 04 РПУ-СДВР Т. К., за
периода 01.01.2016г. до 30.10.2017г„ касаещи неправомерни действия, извършвани
от служители на 04 РПУ-СДВР; опорочена процедура по назначаване на вакантна
длъжност в 04 РПУ- СДВР; за упражнен натиск върху оперативните работници в 04
РПУ-СДВР да пускат фалшиви СУИП за повишаване на разкриваемостта ; за
поддържани от страна на комисар К.нерегламентирани контакти с А.П., А.П.„Хамстера”,
А.Д.„К.”, Н.Б.и други лица, развиващи бизнес на територията на 04-РПУ-СДВР,
които дори били заплащали месечни такси в определени размери срещу
предоставянето на информация и осигуряване на закрила.
На
22.12.2017г. е постъпила справка от МВР - Дирекция „Човешки ресурси” с per. № 812100-25961, от която е видно,
че през 2001г. на тъжителката Т. К.е било наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца”. Дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца”, в сила от 02.11.2017г. било
наложено на комисар К. и по извършена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за
допуснато нарушение на служебната дисциплина.
След
като подсъдимият Л. подал жалбата до министъра на вътрешните работи с дата от
06.04.2017г. и е била разпоредена проверка по нея, която още не била
приключила, жалбата „по неизвестни начини” станала известна на тъжителката Т.К.,
която от своя страна на 05.07.2017г. подала тъжба до CPC-НО срещу П.Х.Л. за извършено от
подсъдимия престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2, предл2 и т.З,
предл.2 вр. чл.147, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК с инкриминираните в тъжбата
думи и изрази.
С
разпореждане № 186785 по н. ч. х. дело № 11521/2017г. е даден ход на тъжбата.
Подсъдимият П.Л., считайки, че комисар К. неправомерно се е сдобила с
информацията, съдържаща се във въпросната жалба е депозирал в МВР сигнал с вх.
№ 489700-1652/12.09.2017г. относно извършени от началника на 04 РПУ-СДВР К.
нарушения. От МВР Дирекция „Координация и административно обслужване” са
изпратили писмо до подсъдимия Л. за извършената по негов сигнал от 12.09.2017г.
проверка, от която се установило, че комисар Т.К. е извършила нарушения на
вътрешноведомствени административни актове и материалите от проверката са били
изпратени на дисциплинарно наказващия орган за предприемане на действия за
реализиране на дисциплинарната й отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства, а именно: жалба до
министъра на вътрешните работи (л.3-7 от СП), становище от МВР, Дирекция
„Инспекторат“ (л.8-9), НП 16-4332-010493 (л.19), справка от МВР, Дирекция
„Вътрешна сигурност“ (л.34-35), справка от МВР, Дирекция „Инспекторат“
(л.36-69), справка от МВР, Дирекция „Инспекторат“ (л.86-99), становища от МВР,
Дирекция „Инспекторат“ (л.100-102 и л.103-105), справка от МВР Дирекция
„Вътрешна сигурност“ (л.295-296), справка от МВР Дирекция „Човешки ресурси“
(л.298), кадрова справка от СДРВ (л.305), справки от МВР Дирекция „Координация
и административно обслужване“ (л.306-307),
писмени материали от наказателното производстви по НОХД 9868/2016г. по
описа на СРС, НО, 95 с-в (л.107-288), както и всички други, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така
установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
От
съществено значение за настоящия предмет на доказване по делото имат
приобщените писмени доказателства, които имат ключово значение за правилното
изясняване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери
основание да изключи от доказателствената съвкупност събраните по реда на чл. 283 НПК,
т. к. при извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Това е така, защото
достатъчно ясно чрез тях се разкрива обективната истина във връзка с
отношенията между тъжителката К. и подсъдимия Л.; депозирания сигнал от
подсъдимия до Министъра на вътрешните работи, вкл. съдържанието на
инркиминираните изрази; назначените проверки и заключенията от същите – вкл.
констатирани нарушения и отговорни за тях лица.
Съдържанието на инкриминираните изрази, отправени от подс. Л. по адрес
на тъжителката, е видно от приложеното
по делото писмено доказателство -
писмената жалба от подсъдимия Л. до Министъра на вътрешните работи,
депозирана на 06.04.2017г..
Досежно релевираните в жалбата неправилност
и необоснованост на контролираната присъда поради съществуващи противоречия с
установената съдебна практика, настоящият въззивен състав счита за
неоснователно. Правилно първостепенният съд въз основа на приложените по делото
документи и съдържащата се в тях информация е постановил оправдателна присъда
спрямо подсъдимия Л.. Видно
е, че районният съд правилно е отразил съдържанието на събраните пред него
писмени доказателства. Безспорно в процесния скучай
фундаментален представлява въпросът дали използваната реторика в писмената
жалба до министъра на вътрешните работи от подс. Л. представляват лична оценка
и част от правото свободно да се изразява мнение, съответно - дали е в
допустимите предели на негативната критика с оглед на факта, че ЧТ К. заема
публична длъжност – началник на 04 РУ - СДВР. Съгласно практиката на ЕСПЧ недопустимо
е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към
публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или
касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Инкриминираните
изрази по разглежданото дело („... получих
наказание, което според мен беше скалъпено (сътворено) от лицето Т. К., в
отсъствието на доказателства, но за да защити егото си въпросното лице
посредством лъжи и несъщестуващи факти успя да ме унизи и злепостави, използвайки
цялата власт не по предназначение...“; „... На фона на важните и сериозни
проблеми, които предстоят пред органите на МВР, учудващ е факта как на такъв
отговорен пост продължава да стои една корумпирана жена, която без необходимият
авторитет пред подчинението си...“; „... Тази жена Т. К. отдавна е забравила
какви са нейните функции. Такива като нея не само, че петнят имиджа и престижа
на МВР, но и с действията си причиняват доста беди на невинни граждани...“;
„... Смея да твърдя, че К., която най-безогледно лъже, скалъпва обвинение
спрямо невинни граждани, нещо повече – тази жена уплашена от фактите и това, че
ползваше служебен автомобил не по предназначение, а като такси всеки ден, и
вместо да получи санкции, то некадърни служители от СДВР положиха доста усилия,
за да я защитят – абсолютно некомпетентно, въпреки че бе отстранена близо
четири месеа от работа и отново бе върната...“; „... Смея да твърдя, че К. не
се ползва с необходимия авторитет всред служителите, не само защото е нечестен
човек, тази жена в никакъв случай не покрива онези важни критерии: чувство за
дълг и доблест към професията...“) по своето естество представляват част
от свободната обществена дискусия, необходима за оптимизиране на работата в
съответната област, в случая – на структура от Министерство на вътрешните
работи. Законосъобразно районният съд е разгледал изложените в тъжбата
изказвания от страна на подс. Л., като е съобразил цялостния контекст и начин
на оповестяване на инркиминираните изрази, а не ги е разгледал фрагментарно
поради опасност за изопачаване на смисъла им.
Законосъобразно СРС е заключил, че така изнесеното пред
Министъра на вътрешните работи от страна на Л. не може да се квалифицира като
клевета, тъй като подсъдимият няма намерение да засяга честта и доброто име на
тъжителката К., а единствено да даде гласност на личните си впечателния от
работата на МВР и състоянието, в което последното се намира. Индиция за това му
намерение е началото на сигнала, който започва с „Полицейското насилие от страна
на органите на МВР често остава безнаказано.“ Действително писменият сигнал от
подсъдимия до Министъра съдържа коментар на уменията за работа на тъжителката К.
като ръководител на районно управление, но не отразява информацията, така че да
се засегнат личната и/или професионална сфера на пострадалата К. по един
язвитилен и/или унизителен начин. Заявеното от подс. Л. може да се тълкува в светлината на един
приемлив обзор при обсъждането на качеството на работа на публични институции,
каквото безспортно е и всяко районно полицейско управление. Възражението на
повереника, че заявеното от подс. Л. по своето съдържание е клевета и далеч
надхвърля разумните предели на свободата на словото не се споделя от настоящия
съдебен състав. Изказванията на Л. представляват чисто оценъчни съждения от
страна на последния, част от необходимата обратна връзка, отразяваща
отношенията между гражданин при сблъсъка му с конкретна институция. Обстоятелството, че подс. Л. е вече осъждан с
влязла сила присъда по друго наказателно производство a priori не определя
по-различни параметри по отношение на възможността му свободно да се изказва по
различни теми в обществото и да изразява
субективните си оценки и възприятия, дори последните да са заредени с негативен
и критикуващ заряд.
Субективното усещане на тъжителката за начина, по който е
възприела думите на подс. Л., а именно – като позорящи я както в личен, така и
в професионален аспект, въззивният съд счита за неоснователно, поради
обстоятелството, че при клеветата изреченото трябва да се възприема като
позорящо и неотговарящо на обществените разбирания за морал от обществото, а не
да почива на чисто субективен прочит. В този смисъл, и след като се отчетат
особеностите на казуса – време, начин, подбор на изразни средства на изказванията
от страна на подсъдимия Л., настоящият състав също счита, че заявеното от подс.
Л. по адрес на ЧТ К. представлява умерена хиперболизация на личното усещане на
недоволство на подсъдимия от начина и качество на работа и управление на РПУ,
която хиперболизация обаче не попада в приложното поле на разпоредбата на
чл.148 от НК.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав намира, че първият съд е достигнал до обосновани правни изводи,
като е признал подсъдимия Л. за невиновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.2
вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
Преди навлизане в конкретиката на случая следва да се
направи известно уточнение, свързано с провъзгласените в Конституцията на
Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС) основни права и свободи на гражданите. Преди
всичко, изхождайки от обекта на защита, охраняван от наказателноправните норми
при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно - правото на лична чест и
достойнство, на същия пряко противостои свободата на словото, правото на
мнение, разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл. 10) и конституционно
гарантирано (чл. 39-41 от Конституцията на РБ). Практиката е еднопосочна, че
свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на
"информация" или "идеи", които се възприемат благоприятно
или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления,
които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или
от част от обществото". Многократно ЕСПЧ е имал възможност да се
произнесе, че ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват
стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество. Именно поради
тази причина и като е взел под внимание установените европейски стандарти,
касаещи правото на свободно изразяване и гаранциите за свобода на словото в
едно плуралистично общество, правилно и законосъобразно контролираният съд е
оправдал подс. Л. по така повдигнатото му обвинение. Критичните изказвания,
които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не
бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен характер от гледище на
своята насоченост и предназначение, и да бъдат третирани различно, като
несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители
и длъжностни лица при упражняването на техните правомощия могат при определени
обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Обосновано
съставът на СРС е стигнал до извода, че подс. Л. е действал със съзнанието, че изпълнява
граждански дълг, отправяйки критика към работата на публична институция. Действията на държавните служители,
каквато безспорно е тъжителката К., трябва да бъдат непрекъснато обект на
внимателно наблюдение и дебат и да бъдат открити за критика (устна и писмена),
вкл. от граждани.
Правилно СРС се е позовал и на практиката на Европейския съд по правата на човека, според
която подаването на жалба срещу длъжностно лице не съставлява престъпление. Твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като "разгласяване" на клеветнически твърдения, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се
отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на компетентните власти,
като не без значение са естеството и
точния начин на комуникиране на твърденията, контекста, в който са направени,
степента, в която засягат съответните длъжностни лица. ЕСПЧ застъпва становището, че по принцип проверка по
отношение на длъжностно лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде
разглеждана като неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице,
доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено и
упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли твърдението на
жалбоподателя,
точно както е и в процесния случай.
В светлината на горното настоящият
съдебен състав споделя изложените от контролираната съдебна инстанция изводи,
че в процесната хипотеза в депозиранита жалба-сигнал се съдържа описание на настъпили според автора
събития,
както и лични впечатления досежно работата на органите на МВР, в частност – на
тъжителката К.. Използваната лексика способства за онагледяване
на дадената от лицето оценка, като в молбата му до министъра се съдържа молба за неотложна проверка и реакция – „Обръщайки се към Вас, се
надявам след като се запознаете с изнесеното да разширите обсега на проверките
относно лицето Т. К. и когато се убедите във верността на фактите да потърсите
обяснения защо се прикриват проверките относно това лице без да се взимат
мерки.“. В текста на сигнала неизменно присъства и твърдението, че „основна
цел на служителят на МВР е да пази, охранява и осигурява сигурността и
спокойствито на гражданите…“. Ето защо
въззивният съд намира за правилни направените от първата инстанция правни
изводи за липса на престъпление „клевета", доколкото от формулировката на изразите се установява като водещо
намерението на подателя да сигнализира компетентните държавни институции във връзка с възприетите от него като
неправомерни
и неприемливи действия и качество на работа от
страна на служителите на МВР.
За съставомерността на престъплението клевета по смисъла на
чл. 147, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна да бъде безспорно установено
проявление в обективната действителност на съзнателен и целенасочен волеви акт
от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до знанието на поне едно лице,
което би могло да възприеме значението на извършеното, на неистинско позорно
обстоятелство относно конкретно лице или да му припише извършването на
конкретно престъпление. Позорно обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия, което е от естество да
накърни неговото добро име в обществото от гледна точка на морала - необходимо
е да посочва извършено от конкретно посочено лице действие, проявено поведение
или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на
лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка
за него. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти и не
е израз на лична оценка за другиго. Конкретиката на употребените изрази от
подс. Л. както от гледна точка на самостоятелното им проявление в
действителността, така и в контекста на мястото и начина на обективирането им
от гледна точка на важната и насърчавана фунцкия на гражданските сигнали, не
установяват излагане на твърдение за съществуването на определен факт, свързан
с личността на К., който е от естество да накърни нейното добро име в
обществото. За да е налице клевета в случая, трябва фактите и съпровождащите ги
обстоятелства да са обективно позорни, а нито един от инкриминираните изрази и
изявления не е позорящ.
Както правилно е отбелязал решаващият съд, с което становище
въззивният се солидаризира, употребените изрази са отражение на личната оценка
на подс. Л. относно качествата на тъжителката като началник на районно
управление на територията на град София и са проекция на гражданското му недоволство.
Личните възприятия на частния тъжител досежно такъв факт са ирелевантни,
доколкото нужно е той да е позорен от гледна точка на обществения морал, а не
от гледна точка на дадено субективното мнение. Именно поради това обстоятелство,
заявеното от подс. Л. не е позорящ тъжителката факт, а форма на оценъчно
съждение и по никакъв начин не злепоставя личността на К. от гледна точка на господстващия морал.
Инкриминирните изявления от страна на подсъдимия Л. единствено
създават внушение за личността на тъжителката К. и то пред нейн висшестоящ.
Използването на изрази и думи, чрез които може само да се създава внушение,
респ. на база, на които могат да се правят различни изводи - различни в
зависимост от лицето, което ги възприема, а не се твърдят конкретни неверни и
едновременно с това позорящи факти и обстоятелства, не могат да бъдат
клеветнически по своето естество, тъй като чрез тях не се разгласяват позорящи
неверни твърдения, а са единствено израз на лично мнение. Тази оценка не би
могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите,
защото е плод на вътрешни преживявания и възприятия на засегнатите лица. Налице
са съждения - функция от правото на свободно изразяване на гражданите. За
разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в
действителността, мнението, оценката и анализът на фактите и обстоятелствата не
подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат
средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клеветата и не са елемент
от престъплението.
Съотнасянето на посочените критерии по тълкуването и
прилагането на закона към установените по делото фактически положения формира
убеждението на въззивния съдебен състав, че инкриминираните с тъжбата фрази,
използвани в сигнала на подс. Л. по адрес на тъжителката К., не инкорпорират
твърдения за позорящи честта и достойнството на човека обстоятелства,а
представляват обобщени констатации с оценъчен характер на подсъдимия в ролята
му на активен гражданин и са мисловно отражение на личната му позиция и критика
в обсега на прогласените в чл. 10 от ЕКЗПЧОС и чл. 39 - чл. 41 от Конституцията. Изложеното от подс. Л. негативно изявление оспорва публично компетентността или добросъвестността на длъжностно лице – тъжителката К.,
но целта му е да се привлече внимание по обществен въпрос, а не да се
накърни честта и достойнството на
критикуваното лице. Подаването на жалба – сигнал срещу началника на 04 РУ –
СДВР настоящата инстанция приема за форма и израз на граждански контрол от
страна на подсъдимия. Извършената проверка срещу посоченото лице (тъжителката К.)
се явява последица именно от такъв упражнен контрол и наличието на на
установени нарушения и пропуски е довела до образуване на дисциплинарно
производство. При свободата на словото съществуват граници на допустима критика
срещу лица, заемащи публични държавни длъжности - такава обществена позиция е
заемал и тъжителя К., и като служител на МВР - началник, същата е следвало да
бъде наясно, че съвместява изпълнението на публични функции и че може да бъде обект на подобна критика.
Настоящата инстанция приема, че границите на допустимата критика срещу К. от страна
на подсъдимия Л. не са надвишени по никакъв начин, а по-скоро са послужили като
основание за ръководните органи на МВР да предприемат извършването на проверка
по случая.
В
инкриминираните в частната тъжба изрази липсват твърдения за факти и
обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на К., а има
оценки за нейната работа, която
подсъдимият е възприел като непрофесионална и необективна. Тази оценка не би
могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите,
защото е плод на вътрешни преживявания и възприятия на подало сигнала лице.
По изложения
начин настоящата инстанция изведе липсата на осъществено от обективна страна
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1,
т.2, пр.2 и т.3, пр.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, поради което
се явява безпредметно и недължимо обсъждането на субективната му страна.
Единствено с цел пълнота на изложението съдът намира, че по делото действително
не може да се установи умисъл за клевета, било то пряк или евентуален. По
делото беше установено, че действително има пропуски в работата на частната
тъжителка К. и други служители на оглавяваното от нея полицейско управление,
както и безспорно се установи, че тъжителката К. се е сдобила с молбата на
подс. Л. не по предвидения в нормативната уредба ред. Подсъдимият Л. е бил
убеден, че така изнесената в писмения сигнал до министъра информация
представляват достоверни твърдения, които не са имали за цел да злепоставят и
наклеветят частната тъжителка К., а единствено представляват фактически изводи
и лични оценки от страна на подс. Л., до които той е достигнал след личния си
сблъсък с работата на правоохранителните органи. Отделно от това, така
заявеното от подс. Л. в своя фундамент е част от правото му като гражданин да
подава сигнали до компетентните органи за неща/събития/кадри, които намира за
обезпокоителни и нуждаещи се от подобрение. Безспорно използваната реторика от
страна на подсъдимия не е най- добрият пример за балансиран и уважителен език,
какъвто следва да е този между гражданин и дадена институция. Ярката лексика сама по себе си не може да
обуслови извод за желанието на ползващия я да урони честта и доброто име на някого
в частност.
Доколкото
се установява несъставомерност на инкриминираните деяния от обективна и
субективна страна по основния състав на престъплението „клевета", анализът
на квалифициращите му признаци се явява също безпредметен. Но с оглед
цялостната проверка на постановената присъда и пълнота на изложението,
въззиният съд за разлика
от контролирания, намира, че е налице квалифициращият признак унизителните за
честта и достойнството думи и изрази да са били насочени към длъжностно лице,
по повод изпълнение на службата му, доколкото безспорно е установено, че към
момента на деянието тъжителката К. е заемала длъжност „Началник на 04 РУ – СДВР
и като такъв представлява длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. "а" НК. Именно по повод качеството на изпълнение на служебните й задължения, подс. Л. е депозирал писмения
сигнал до Министъра на вътрешните работи. Аргумент в тази насока са и
разпоредбите на чл.57, ал.1 във вр. с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, от които се
установява, че „ „Служителите на МВР са:1. държавни служители - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението“, както и „Полицейски органи са органите на
Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция",
областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна
сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество",
Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска
полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8.“.
На следващо място касателно
релевираните съображения по непрития за рагзлеждане граждански иск, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи някои принципни постановки относно
гражданския иск в наказателното производство. Не подлежи на обжалване и
съответно на никаква проверка определението, с което се оставя без уважение
искането за конституиране на граждански ищец. Изхожда се от разбирането, че
гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото (чл. 88, ал. 2 НПК), а за правоимащото лице съществува и друг ред за защита – в отделно
производство по гражданско-процесуален ред.
В този ред на мисли за настоящия съдебен състав не съществува възможност
да ревизира определението на СРС в тази му част, но действително използваният
от съда аргумент за неприемане на гражданския иск поради наложена във времето
практика на състава и законодателна непрецизност, въззивният съд намира за
неприемлив. В действителност за съда съществува възможност да прецени дали така
предявения граждански иск няма да стане причина за забавяне на цялото
наказателно производство и с този аргумент да постанови своя отказ. Но така
както е формулирано определението на СРС и изложените в него доводи
противоречат на буквата и духа на закона за възможността на всяко пострадало
лице да има възможност да защити нарушените си права и интереси посредством
предявяването на граждански иск, вкл. в наказателния процес.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба
- оставена без уважение като
неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.01.2018 г. по НЧХД № 11521/2017 г. по описа
на СРС, НО, 102-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.