№ 61
гр. Търговище, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 245 от 31.05. 2021 г., по гр.д. № 53/
2020 г. на РС – Търговище, с което съдът е намалил, на основание чл. 30, ал. 1
от ЗН по предявен иск от М. В. СТ., ЕГН ********** от гр. Търговище,
дарението, извършено от наследодателите В. Г. Ц., б.ж. на гр. Търговище,
поч. на 20.03. 2018 г. и Б.П.Х., б.ж. на гр.Търговище, починала на 23.09. 2018
година, с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 198, том IV,
дело № 950/ 2006 година в полза на сина си Г.В. Ц., б.ж. на гр. Търговище,
починал на 03.10. 2010 г., на недвижим имот, находящ се в гр.Търговище,
ул.“В.Л.“, № **, вх. А, ет. 2, ап. 8, със застроена площ 61,15 кв.м., със сумата
от 15 958,33 лв., като е възстановил запазената част на М. В. СТ., ЕГН
**********, от наследството на В. Г. Ц., б.ж. на гр. Търговище, поч. на 20.03.
2018 г. и Б.П.Х., б.ж. на гр. Търговище, поч. на 23.09.2018 г., в размер на
15 958,33 лв., от това наследство, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН. Допуснал е делба
между М. В. СТ., В. Г. Ц. и БР. Г. Б. на АПАРТАМЕНТ, находящ се в
гр.Търговище, ул.“В.Л.“, № **, вх. А, ет. 2, ап. 8, със застроена площ 61,15
кв.м., при следните квоти: за М. В. СТ. - 15 958,33/ 59 000 ид.ч.; за В. Г. Ц. -
21 520,84/59 000 ид.ч; за БР. Г. Б. ЕГН ********** – 21 520,84/ 59000 ид.ч.
Присъдени са и разноски в полза на ищцата М. В. СТ., в размер на 1 219,54
1
лв.
Недоволен от това решение е останал ответникът В.Ц., който го обжалва
по съображения за необоснованост и неправилност, чрез пълномощника си
адв. К. от гр. Търговище. Една част от доводите касаят мотивите на съда, че
имотът не е придобит по давност от него. Другата част са свързани с това
дали наследството е следвало да се приеме по опис от ищцата и как следва да
се формира запазената и разполагаемата част от наследството, а оттам
квотите в делбата. Не е посочено точно какво се иска от съда и кой довод е
основен, кой евентуален. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, по същество. В последствие беше уточнено, че на първо място се иска
отхвърляне на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН и отхвърляне на иска за делба.
Евентуално, ако това не се уважи, делбата да бъде допусната при квоти от
13 833,33/ 53 000 за М.С. и по 19 583,34/ 53 000 за ответниците. В съд.зас.
жалбата беше поддържана от адв. К..
От адв. Р.М., пълномощник на ищцата М.С., е постъпил отговор на
жалбата в законния срок. В него се развиват доводи, които са в подкрепа на
изводите на съда. Посочва се, че решението е правилно и се иска то да бъде
потвърдено. Да се присъдят и направените разноски. В съд.зас. отговорът се
поддържаше от адв. М..
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е отчасти неправилно. Една част от доводите, изложени
в жалбата, са неоснователни и това касае въпроса дали наследството е
следвало да се приеме по опис от страна на ищцата, както и това дали имотът
е придобит по давност от страна на ответника В.Ц..
Правилни са изводите на съда в тази насока и на основание чл. 272 от
ГПК, в тази част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния.
В допълнение се излага следното: Съдът е сезиран с иск по чл. 30, ал. 1
от ЗН, съединен с иск за делба на имота, който представлява апартамент в гр.
Търговище, с площ от около 61 кв.м. Ищцата иска намаляване на дарението,
направено от нейните родители, в полза на брат й Георги Ц., починал през
2010 г., наследен от своите деца В. и Б., ответниците по делото.
2
Общите наследодатели са починали през 2018 г., с разлика от няколко
месеца, като първо е починал бащата В.Ц., а след това майката Б.Х..
Дарението е направено през 2006 г.
Не се оспорва от страните приетата от районния съд фактическа
обстановка относно това кой и как е живял в процесното жилище. То е било
собственост на родителите на ищцата и в него те са живели заедно със сина
си, който умира през 2010 г., а след това там продължава да живее ответникът
В.Г. със семейството си, грижи се за баба си и дядо си и живеят всички
заедно. Няколко години след смъртта на баща си и приживе на баба си и дядо
си, той прави ремонт на жилището, като сменя дограмата, ел.инсталация,
поставя изолация, ремонтира банята, тоалетната, кухнята. Ремонтът на
практика обхваща цялото жилище. Според един от свидетелите ремонтите са
правени, за да може В. и семейството му, както бабата и дядото, да живеят в
нормални условия. Сестра му отдавна е напуснала гр. Търговище и живее в
гр. Бургас.
Стойността на ремонтните дейности по заключението на назначената
експертиза е 10 276,37 лв., а те самите повишават стойността на имота с 6000
лв. Към момента на откриване на наследството стойността на апартамента е в
размер на 59 000 лв., оценен в състоянието, което е бил към момента на
дарението.
Този имот е бил съпружеска общност, собствен на родителите на
ищцата. Баща й освен това е имал в наследство и останали все още
неподелени две ниви в землището на с. Угледно, на обща стойност от 9000
лв. Те са възстановени на името на наследниците на баща му и от тях той
притежава половината.
Видно от отговора на исковата молба, в нея няма направено възражение
за придобиване на имота по давност от страна на ответника В.Г.. В тази
връзка подобно възражение, направено след настъпване на съответната
преклузия, не следва да се обсъжда. А спрямо ищцата то няма и как да бъде
обсъждано, защото ответникът е придобил идеална част от имота по силата
на наследяването, от страна на баща си./Придобиването на това основание
изключва придобиването по давност/. Подобни възражения могат да бъдат
правени по отношение на останалите наследници на баща му.
3
По отношение на възражението, че наследството следвало да се приеме
по опис от страна на ищцата. Възраженията и оплакванията в жалбата по този
въпрос са неоснователни. Цитираното ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК на ВКС не
разглежда повдигнатия в жалбата правен въпрос – кои са призованите към
наследяване наследници и дали това включва наследниците, които са
призовани към наследяване по право на заместване. В тълкувателното
решение се засягат въпросите за това следва ли да се приеме наследството по
опис, когато правото по чл. 30, ал. 1 се упражнява спрямо лица, които в
конкретния случай не са призовани към наследяване. Затова и в своето
решение съдът не е нарушил задължителната съдебна практика. Цитираното
от него Р № 81 разрешава друг правен въпрос и затова е невярно твърдението,
че то е част от противоречивата съдебна практика, дала повод за
постановяване на ТР № 3/ 2013 г. на ОСГК.
Съдът следва да прецени дали ответниците, спрямо които е предявен
искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН, са наследници по закон на общите наследодатели,
които са направили и дарението, т.е. дали са призовани към наследяване.
Отговорът на този въпрос е положителен. Дарителите Б.Х. и В.Ц. са
прехвърлили имота на сина си Георги Ц. през 2006 г. Той умира преди тях,
през 2010 г. и оставя за свои наследници двете си деца В. и Б.. След смъртта
на дядо си и баба си през 2018 г. те са призованите към наследяване,
съобразно правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗН, заедно с ищцата.
Тези правни норми и тяхното прилагане не са били спорни, те са ясни и
съответно няма съдебна практика по въпроса. Призованите към наследяване
се определят към момента на откриване на наследството на всеки от двамата
дарители. Именно ответниците и ищцата са наследниците по закон.
Цитираната от РС съдебна практика също не е относима към този въпрос, а
към това спрямо кого следва да бъде предявен искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН.
С оглед на това съдът следва да се занимае с въпросите, които са
свързани с формиране на масата на наследството, по правилата на чл. 31 от
ЗН, за да определи каква е запазената част на ищцата от наследството на
всеки един от прехвърлителите.
Първо е открито наследството на баща й В.. Към момента на смъртта
4
му това наследство е включвало само земеделските имоти, на стойност 4500
лв. – ½ от 9000 лв. Не са установени задължения. От тази стойност следва да
се извади увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Този въпрос
също е спорен и е повдигнат в жалбата. Следва ли сумата от 6000 лв., с която
се увеличава стойността на имота, да се приспадне от наследствената маса по
чл. 31 от ЗН.
В чл. 12, ал. 2 от ЗН е предвидено, че „наследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.“.
Тази норма е задължителна и независимо от това дали има направено
искане или не, съдът е длъжен да я съобрази. В случая трябва да се прецени
дали ответникът В.Г. е бил възнаграден по друг начин и какъв е бил този
начин.
Видно от доказателствата по делото, единствен той от тримата
наследници на общите наследодатели е живял в имота и от него се е ползвало
цялото му семейство. Както посочва и един от свидетелите, направеният
ремонт е бил, за да се създадат добри условия за живот за всички, като бабата
и дядото са ползвали най-вече кухнята, където е имало и легла за тях. Другата
част от жилището е ползвана от ответника. Това е било в продължение на
много години. По тази причина съдът приема, че няма основания сумата от
6000 лв., с която се увеличава стойността на наследството, да бъде
приспадната от наследствената маса. В този смисъл Р № 68 от 15.04. 2014 г.,
по гр.д. № 5825/ 2013 г. на първо ГО на ВКС.
Към сумата от 4500 лв. следва да се прибави и сумата от 29 500 лв. –
половината от стойността на апартамента към момента на откриване на
наследството. Това прави 34 000 лв.
Запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. А
когато наследодателят остави съпруг и двама низходящи, то разполагаемата
част от наследството му е в размер на ¼. Останалото е запазената част, като
всяко коляно има равна част. Тук останалите ¾ от наследството се разделят на
3 и следователно ищцата има ¼ запазена част от наследството на баща си. Тя
5
се равнява на 8500 лв. Толкова е и разполагаемата част. Ищцата не би могла
да се удовлетвори от останалото имущество, което е стойността на нивите –
4500 лв. Нужни са още 4000 лв. за попълване на запазената част. Тази част
няма как да се отдели от дареното имущество – чл. 36 от ЗН. С оглед на това
следва да се намали дарението и да се попълни запазената част на ищцата.
Тук следва да се прецени с колко дарението надвишава разполагаемата част.
Дарението е на стойност 29 500 лв., разполагаемата част е 8500 лв. Т.е. три
пъти е надвишен размерът на разполагаемата част. В този случай, след като
превишението е с повече от ¼, то имотът следва да се върне изцяло в
наследството, а ищцата трябва да бъде осъдена да заплати на всеки от
ответниците стойността на разполагаемата част. Тя е общо 8500 лв. и
следователно за наследството на бащата на ищцата тя следва да заплати на
всеки от ответниците парична сума за разполагаемата част, по цени към
момента на намаляването. Сумата от 8500 лв. се разделя на стойността на
апартамента към момента на откриване на наследството/59 000 лв./ и се
получава каква идеална част е тя от цялата стойност. В случая това прави
0,144 и този коефициент се умножава по стойността на имота към момента на
намаляване или по 63 000 лв. Получената сума е 9076,27 лв. Тя се разделя на 2
за всеки от ответниците или това прави 4538,13 лв.
Аналогични са доводите на съда и при преценката на обстоятелствата,
свързани с наследството на Б.Х..
Към момента на откриване на наследството й тя е притежавала само
наследената част от земеделските земи на съпруга си. Тази част е 1/3, защото
тя наследява заедно с дъщеря си и внуците си, като стойността на това
имущество е 1500 лв. Към него се прибавят 29 500 лв. или стойността на
имотите е 31 000 лв. Отново и тук съдът препраща към изложеното по
отношение приспадането на увеличението по чл. 12, ал. 2 от ЗН, за което вече
се каза, че ответникът няма право на него, защото може да се приеме, че е
възнаграден с това, че е живял в жилището и се е ползвал от него.
Запазената част от наследството на майката е 1/3 и това прави сумата от
10 333 лв. Разполагаемата част също е толкова. Направеното дарение за
29 500 лв. също надвишава с повече от ¼ разполагаемата част и затова имотът
следва да остане изцяло в наследството. Имотът, от който ищцата е можела да
6
се удовлетвори, е на стойност 1500 лв. Необходими са още 8833 лв. за
попълване на запазената част от наследството. Тази част също не е удобно да
бъде отделена от апартамента и затова именно, след като имотът се връща
изцяло в наследството, то ищцата следва да заплати разполагаемата част на
ответниците. По аналогичен начин като вече описания, се изчислява
идеалната част за стойността на разполагаемата част от наследството/10 333
се разделя на 59 000/, като се получава 0,175 и този коефициент се умножава
по 63 000 лв./стойността на имота към момента/. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати общо 11 033,54 лв., а на всеки от ответниците по 5516,77
лв.
При така изложените доводи, въззивният съд намира, че дарението,
което е направено в полза на бащата на ответниците, следва да се намали с
12 833/ 59 000 ид.части./4000+8833, което се разделя на стойността на
апартамента/. С тази стойност да се попълни запазената част на ищцата.
На всеки от ответниците ищцата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 10 054,90 лв., което представлява разполагаемата част от
наследството, която наследодателите общо са можели да дарят на сина
си./4538,13 лв.+5516,77 лв./ В случая не е нужно да има каквото и да било
искане от страна на наследниците за изплащане на сумите, защото това е
законова последица и начин на удовлетворяване на искането за
възстановяване на запазената част.
Делбата следва да бъде допусната при законните квоти за страните: ½
за ищцата и по ¼ за всеки от двамата ответници.
В подкрепа на изводите си съдът се позовава и на Р № 66 от 20.04. 2015
г., по гр.д. № 5654/ 2014 г., на първо ГО на ВКС.
Районният съд е достигнал до по-различни изводи по отношение на
идеалната част, с която следва да се попълни запазената част от наследството.
В тази част решението следва да се отмени. Също и по отношение на квотите,
при които е допусната делбата.
Правилно е преценено от съда, че и двете дарения превишават с повече
от ¼ стойността на разполагаемата част и имотът следва да се върне изцяло в
наследството. Съдът обаче не е съобразил, че изцяло връщане в наследството
7
означава буквално точно това – имотът става изцяло наследствен и следва да
се дели при законните квоти така, както ако не беше подаряван. Няма как да
бъде по друг начин, защото иначе би се обезсмислила разпоредбата на чл. 36
от ЗН, в частта, в която се предвижда изплащане на разполагаемата част.
Затова и в частта, в която са определени квотите, решението следва да бъде
отменено и да се постанови ново, с което делбата да бъде допусната при
законните квоти, а ищцата да бъде осъдена да заплати на всеки от
ответниците стойността на разполагаемата част.
По разноските. С оглед основателността на исковете, разноските пред
първоинстанционния съд следва да останат както са присъдени от съда. По
отношение на обжалването с оглед основателността на една част от жалбата,
а на друга не, направените пред втората инстанция разноски следва да останат
за страните така, както са направени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 245 от 31.05. 2021 г., по гр.д. № 53/ 2020 г. на РС
– Търговище, в ЧАСТТА, в която са определени идеалните части, с които се
намалява направеното дарение, извършено от В. Г. Ц., б.ж. на гр.Търговище,
поч. на 20.03. 2018 г. и Б.П.Х., б.ж. на гр.Търговище, починала на 23.09. 2018
година, с нотариален акт № 198, том IV, дело № 950/2006 година в полза на
сина им Г.В. Ц., б.ж. на гр. Търговище, починал на 03.10. 2010 г., с който се
прехвърля недвижим имот – апартамент, в гр.Търговище, ул.“В.Л.“, № **, вх.
А, ет. 2, ап. 8, със застроена площ 61,15 кв.м. ведно с избено помещение № 9,
с площ от 8.12 кв.м. и 5,883% ид.ч. от общите части на сградата и съответното
право на строеж върху терена, в ЧАСТТА, в която е определена идеалната
част, с която се възстановява запазената част от наследството на
прехвърлителите и в ЧАСТТА, в която са определени идеалните части, при
които се допуска делбата на посочения по-горе апартамент, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА дарението, извършено от В. Г. Ц., б.ж. на гр. Търговище,
поч. на 20.03. 2018 г. и Б.П.Х., б.ж. на гр. Търговище, починала на 23.09. 2018
8
г., извършено с нот. акт № 198, том IV, дело № 950/2006 година, в полза на
сина им Г.В. Ц. , б.ж. на гр.Търговище, починал на 03.10. 2010 г., с което
прехвърлят собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Търговище,
ул.“В.Л.“, № **, вх. А, ет. 2, ап. 8, със застроена площ 61,15 кв.м. с
идентификатор 73626.507.10.3.6, ведно с избено помещение № 9, с площ от
8,12 кв.м. и 5,883% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на
строеж върху терена, с 12 833/59 000 ид.части, като със същите части
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. В. СТ., ЕГН ********** от
наследството на В. Г. Ц., б.ж. на гр. Търговище, поч. на 20.03. 2018 г. и
Б.П.Х., б.ж. на гр.Търговище, поч. на 23.09. 2018 г.
ДОПУСКА делбата между М. В. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище,
съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“, № 1- партер, кантора
Моллови, В. Г. Ц. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“В.Л.“, № **, ет. 2,
ап. 8 и БР. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.“Копривщица“, № 96, ет. 4,
ап. 11 на описания по-горе апартамент в гр. Търговище, да бъде извършена
при следните квоти:
за М. В. СТ. ½ ид. част,
за В. Г. Ц. ¼ ид.част,
за БР. Г. Б. ¼ ид.част.
ОСЪЖДА М. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Търговище, съдебен адрес
гр. Търговище, ул.“Цар Иван Асен“, № 1- партер, кантора Моллови, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Ц. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“В.Л.“, № **, ет.
2, ап. 8, представляван от адв. Ю.К. от гр. Търговище и БР. Г. Б. ЕГН
********** от гр. Бургас, ул. “Копривщица“, № 96, ет. 4, ап. 11, НА ВСЕКИ
сумата от по 10 054,90 лв., представляваща общо стойността на
разполагаемите части от наследствата на В. Г. Ц. и Б.П.Х..
В останалата обжалвана част, ПОТВЪРЖДАВА решението като
правилно и законосъобразно.
Компенсира изцяло направените от страните разноски пред втората
инстанция.
9
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
10