№ 770
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110123347 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е № ……….
гр. София,
17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СЪДИЯ КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдията Константин
Кунчев гражданско дело № 23347 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба, с вх. №87973/03.05.2022 г. по описа на Софийския районен
съд /СРС/ от С. В. Г., с ЕГН **********, срещу "С.В.Б. АСОРТИ" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област: София (столица), Столична община, гр. София,
п.к. 1799, р-н „Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 231, вх. 2, ет. 7, ап. 34, представлявано от
управителите Валентин Симеонов Богданов и Румен Симеонов Богданов, с която е предявен
иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ/ за сумата от 40 350,28
лева /четиридесет хиляди триста и петдесет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 11.03.2015 г. –
14.05.2021 г./месец март 2015 г. – месец май 2021 г./, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от предявяването на исковата молба – 03.05.2022 г. до
окончателното изплащане. Претенцията на ищеца Г., разпределена по периоди, е както
следва:
1. За 2015 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4310,04 лв. или по 431 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
2. За 2016 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 5556 лв. или по 463 лв. месечно, ведно със законната
1
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
3. За 2017 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 5556 лв. или по 463 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
4. За 2018 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 6240 лв. или по 520 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
5. За 2019 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 7200 лв. или по 600 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
6. За 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 8400 лв. или по 700 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
7. За 2021 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер на 3088,24 лв. или по 700 лв. месечно, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното ѝ заплащане;
Ищецът С. Г. чрез процесуалните си представители адв. Г. Й. и адв. В. П. твърди, че
е бил в трудово правоотношение с „С.В.Б. АСОРТИ“ ЕООД /преобразувано в „С.В.Б.
АСОРТИ“ ООД/, в периода от 11.03.2015 г. до 14.05.2021 г., на длъжността „шофьор-
международен транспорт“. Заявява, че първоначално месечното му възнаграждение било в
размер на 463 лева, което по силата на допълнителни споразумения между страните се е
увеличавало в посочения период. В исковата молба са изложени твърдения, че за целия
период, през който е съществувало трудовото правоотношение между страните, работникът
не е получавал уговореното трудово възнаграждение. Ищецът посочва, че ответното
дружество единствено му е предоставяло служебни средства под формата на
командировъчни такива, дължими при извършване на превоз на стоки във връзка с
трудовото правоотношение и длъжностната характеристика на работника. Твърди, че поради
неизпълнението на клаузите по трудовия договор, ищецът е прекратил същия, считано от
14.05.2021 г. Приложени са към исковата молба писмени доказателства, които са приети по
делото от съда.
Ответникът "С.В.Б. АСОРТИ" ООД чрез процесуалния си преставител адв. Е. Е. е
подал в срок Отговор на искова молба, с вх. №122821/15.06.2022 г. по описа на СРС. В
отговора ответното дружество оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.
Твърди, че ищецът Г. е получавал редовно и срок уговореното трудово възнаграждение в
процесния период. Оспорва ищецът да е напуснал поради неплащане на трудовото му
възнаграждение, като навежда доводи, че настоящото производство е инициирано във
връзка с гр. дело № 56830/2021 г. по описа на СРС, 159 състав. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Приложени са към отговора на исковата молба писмени доказателства,
които са приети по делото от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между
работника С. Г. и работодателя „С.В.Б. АСОРТИ“ ЕООД /преобразувано в С.В.Б. Асорти“
ООД/, възникнало по силата на Трудов договор № 45/11.03.2015 г., като С. Г. е заемал
длъжността шофьор-КИД4941, НКПД 83322006 при условията на осемчасово работно
време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 414,00 лв. и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както следва в размер на
0,6% за всяка година трудов стаж. Работникът Г. постъпва на работа на 11.03.2015 г., а
трудовото правоотношение е прекратено на 14.05.2021 г.
Събраните данни от представените от страните писмени доказателства са проверени
посредством допуснатата и назначена съдебно счетоводна експертиза.
По делото е изслушано заключение на вещото лице В. С. по съдебно счетоводната
експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото писмени документи,
приети като доказателства от съда и представените и проверени ведомости за работни
заплати за начислени трудови възнаграждения на С. В. Г. за периода 11.03.2015 г. –
14.05.2021 г., както и заповеди за командировка и отчети на С. В. Г. за 2019 г. и 2020 г.
Заключението по експертизата е прието по делото, като обективно и компетентно дадено от
2
експерта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По правната квалификация: предявени са осъдителни искове с правно основание чл.
128, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими. Налице са активно и пасивно
легитимирани страни. Ищецът има правен интерес за предявяване на иска. Ищецът
претендира заплащане на дължимото трудово възнаграждение, при твърдение за наличие на
валидно трудово правоотношение между страните и неизпълнение на насрещното
задължение на работодателя – ответник по делото за възмездяване на положения труд в
договорения размер, при твърдение за изправност на ищеца по двустранното
правоотношение, както и при приетия за безспорен между страните факт по делото –
прекратяване на трудовото правоотношение на 14.05.2021 г.
По същество искът по чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е частично основателен.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ – отношенията по предоставянето на работна сила са уреждат
само като трудови правоотношения. Трудовото правоотношение възниква по силата на
предвидено в закона юридическо основание (юридически факт), като основанията са
уредени изчерпателно в КТ. В случая ищецът изрично основава претенциите си на
възникнало, считано от 11.03.2015 г., между страните трудово правоотношение и то на
основание валидно сключен трудов договор, който факт не се оспорва от двете страни.
Следователно в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период по
наличното валидно трудово правоотношение е престирал/предоставял работната си сила на
ответното дружество на длъжността „шофьор-международен транспорт“, както и размера на
дължимото му се трудово възнаграждение за всеки един от индивидуализираните в исковата
молба периоди по месеци. С представянето на писмения трудов договор ищецът се
легитимира и като страна по спорното материално правоотношение – работник, заемащ
посочената длъжност и в този смисъл и кредитор на претендираното главно и акцесорно
вземане. При установеното от фактическа страна, не се събраха доказателства и липсват
данни, които да индицират, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по трудовия
договор за процесния период. Ответникът също не твърди, че работникът не е изпълнявал
задължението си по трудовото правоотношение да предоставя на работодателя си работната
си сила.
Съществена характеристика на трудовото правоотношение е неговата възмездност, която е
определяща до такава степен, че липсата дисквалифицира връзката между страните като
трудовоправна. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение,
съгласно чл. 128 от КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа. Спорен по делото въпрос е изплатено
ли е възнаграждението за процесния период на ищеца, респективно погасено ли е по
давност.
За процесния период 11.03.2015 г. до 14.05.2021 г. страните по трудово правоотношение,
породено от сключения между тях безсрочен трудов договор, не спорят и досежно вида на
заеманата от ищеца длъжност през периода на действие на договора, а също и по размера на
уговореното основно месечно трудово възнаграждение.
За ответното дружество в качеството му на работодател е възникнало задължение за
заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила /чл. 128 във връзка с чл. 242 от КТ/.
Заплащането на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа е
основно задължение на работодателя, посочено в чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест –
изплащането на възнаграждението следва да бъде установено от ответника. Начините за
надлежното му изплащане са регламентирани в разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ –
„трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
3
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.
По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка.”.
По изложените съображения и установените факти по делото – наличие на престиране на
работната сила на ищеца и недоказаност от страна на ответника на изпълнението на
корелативното му задължение да плати уговорения размер на трудовото възнаграждение –
предявеният иск за заплащане на трудовото възнаграждение за периода – от месец август
2020 до 14.05.2021 г. и законна лихва за забава върху сумите е основателен.
Ответникът не представя доказателства за извършване на плащания на трудовите
възнаграждения през този период. Освен това, вещото лице, извършило проверката на
ведомостите за работните заплати, не установява да има положени подписи от служителя Г.
на ведомостите за работна заплата, които ответникът е представил при изготвяне на
експертизата. Видно от заключението на вещото лице чистата сума за получаване за периода
месец август 2020 – 14.05.2021 г. възлиза на 3356,88 лева /три хиляди триста петдесет и
шест лева и осемдесет и осем стотинки/, дължими трудови възнаграждения съгласно
изчисленията на съдебно счетоводната експертиза. Съгласно практиката на ВКС
(обективирана в Решение №166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. дело №220/2009 г., Трето
ГО).
Искът за дължимата законна лихва върху сумата от 3356,88 лева /три хиляди триста петдесет
и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ се явява основателен – дължима е законна лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2022 г. до
окончателното ѝ заплащане.
Искът за заплащане на трудово възнаграждение за периода от месец март 2015 г. до
месец март 2019 г. включително, предвид основателното възражение на ответната страна, е
погасено по давност по следните съображения. От разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ
и чл. 358, ал. 2, т. 2 следва, че исковете по трудовите спорове по повод неизплатени трудови
възнаграждения са предявяват в 3-годишен срок, който започва да тече от деня, в който
правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред. Видно от трудовия договор работодателят е длъжен да заплаща
трудовото възнаграждение до 15-то число на следващия месец. Предвид това следва, че
тригодишната погасителна давност за трудовото възнаграждение за периода месец март
2015 г. – месец март 2019 г. е изтекла към датата на предявяване на исковата молба –
03.05.2022 г. За тези периоди исковата претенция за заплащане на трудовите
възнаграждения се явява неоснователна.
По отношение на претендираното трудово възнаграждение за периода месец януари
2019 г. до месец юли 2020 г. искът е неоснователен. По делото са представени и приети от
съда писмени доказателства – заповеди за командироване на работника Г. (с изключение на
представената по делото Заповед №188/15.11.2019 г. за командироване на друг служител –
Йордан Трендафилов (л.55) и отчети за получени суми/отчетени разходи. Ищецът не е
оспорил истинността на документите, нито твърди, че подписът на отчетите не е автентичен
(тоест не е негов). Видно от заключението на вещото лице за посочения период месец
януари 2019 г. до месец юли 2020 г. – има данни за получени от работника Г. суми за
заплати и командировки/командировъчни средства (виж сравнителна таблица №3). На
вещото лице са представени в оригинал отчетите, като на всички отчети има положен
подпис на сумата за получаване.
Съгласно заключението - за периода месец януари 2019 г. до месец юли 2020 г. работникът
е следвало да получи нетни трудови възнаграждения по ведомост за работна заплата в общ
размер на 6301,38 лева /шест хиляди триста и един лева и тридесет и осем стотинки/.
Вещото лице дава заключение, че на работника е изплатена за този период сумата от 11 028
лв. /единадесет хиляди и двадесет и осем лева/ – обща сума за получаване, представляваща
заплатени от работодателя трудово възнаграждение и командировъчни средства, след
приспадане на дължимите суми за разходи. Предвид това несъстоятелно е твърдението на
4
ищеца, че не е получавал заплата през този период, след като получените от него суми
изрично са били давани като работна заплата по трудовото правоотношение, заедно с
командировъчните средства, за което обстоятелство работникът е полагал подпис при
получаване на сумите.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 83, ал.
1, т.1 от ГПК в тежест на ответника, съразмерно с уважената част на иска, е и заплащането
на дължимия депозит за вещо лице по съдебно счетоводната експертиза и държавната такса
общо в размер на 47,30 лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на Софийския
районен съд.
Ищецът представя по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който включва сумата
от 2380 лв. – „платени като адвокатско възнаграждение” и 300 лв. – „депозит за вещо лице
по допуснатата ССчЕ”. По делото липсва представен документ за платено адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца, а също така липсва и представен договор за правна
помощ, макар същия да се твърди, че е приложен към исковата молба. Предвид което на
ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира направени
разноски в размер на 300 лв. – депозит за вещото лице, като такъв разход не е извършил и
не е представил документ за внасяне на депозита. Депозитът за изготвяне на заключението в
размер на 300 лв. е внесен първоначално от бюджета на съда. Предвид което искането за
присъждане на тези разноски е изцяло неоснователно.
Съразмерно с отхвърлителната част на иска, в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски, като същите се възложат в тежест на ищеца. Ответникът
представя списък от чл. 80, в който претендира възнаграждение за адвокат в размер на 1710
лв., като представя извлечение от банкова сметка за заплатено възнаграждение. От страна на
ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца,
което е неоснователно. При този изход на спора в полза на ответника е дължима от ищеца
сумата от 1539 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "С.В.Б. АСОРТИ" ООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: област: София (столица), Столична община, гр. София, п.к. 1799, р-н
„Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 231, вх. 2, ет. 7, ап. 34, представлявано от управителите
Валентин Симеонов Богданов и Румен Симеонов Богданов да заплати на основание чл. 128,
т. 2 от КТ, на С. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, жк. Дружба,бл. 16
вх.Д, ет. 2, ап.77 сумата от 4326 лева, представляваща брутния размер на неизплатените
трудови възнаграждения за периода месец 01.08. 2020 – 14.05.2021 г., ведно със законна
лихва за забава върху сума от 4326 лева, считано от 03.05.2022 г. до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, жк. Дружба,бл. 16 вх.Д, ет. 2, ап.77 срещу "С.В.Б. АСОРТИ" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област: София (столица), Столична
община, гр. София, п.к. 1799, р-н „Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 231, вх. 2, ет. 7, ап. 34, с
правно основание чл.128, т.2. КТ за сумата над горницата от 4326 лева до претендирания
размер от 40 350,28 лева.
ОСЪЖДА "С.В.Б. АСОРТИ" ООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: област: София (столица), Столична община, гр. София, п.к. 1799, р-н
„Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 231, вх. 2, ет. 7, ап. 34 да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 47,30 лева, представляваща дължимият депозит за
5
вещо лице по съдебно счетоводната експертиза и държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска на основание чл. 78,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, жк. Дружба,бл.
16 вх.Д, ет. 2, ап.77 да заплати на "С.В.Б. АСОРТИ" ООД, с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: област: София (столица), Столична община, гр. София, п.к.
1799, р-н „Младост”, ж.к. „Младост 2”, бл. 231, вх. 2, ет. 7, ап. 34 сумата от 1539 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6