РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. гр. Хасково, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102847 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.49 ал.1 от СК, образувано е по подадената
искова молба от Н. ЕНЧ. Н. с ЕГН:********** от гр.Велинград, ********************, със
съдебен адрес *************, адв.И. В. С., против ХР. П. Н. с ЕГН:********** от
*********.
Ищецът твърди, че на 07.11.1980г. в гр.Пловдив с ответницата сключили граждански
брак, от който имали родени две дъщери, които вече били пълнолетни. След сключване на
гражданския брак съпрузите заживели в гр.Пловдив, в различни жилища под наем.
Постепенно с течение на годините, недоразуменията и несъответствията в характерите
помежду им все повече се задълбочили, което довело до окончателната им раздяла през
1998г. Ответницата останала да живее в гр.Пловдив заедно с дъщерите им, а ищецът се
преместил да живее в гр.Велинград, където работил. Така вече повече от 22 години страните
били във фактическа раздяла, като съществено се били отдалечили един от друг, не
поддържали никакъв физически или духовен контакт, както и не правили каквито и да били
опити да заздравят отношенията си. Ищецът счита бракът им за дълбоко и непоправимо
разстроен, на първо място предвид дългогодишната им раздяла, вследствие на което
семейната общност между съпрузите била напълно и окончателно разрушена и липсвало
изискуемото от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка. Тя
съществувала само формално, била напълно изпразнена от необходимото според закона и
морала съдържание, което да попълни смисъла на семейството като основна градивна
единица на обществото. По време на брака си, страните нямали придобити движими вещи и
недвижими имоти, поради което не следвало да уреждат помежду си въпроси от вещно -
правен характер. Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
същия, без произнасяне по въпроса за вината, като постанови и промяна на фамилното име
на ответницата, която след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си такова - Г..
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който
заявява, че намира предявения иск за частично основателен, а именно - в частта на
изложените обстоятелства за прекратяване на брака. Твърди, че от брака си имали две деца,
които ответницата сама отгледала и изучила, защото ищеца ги напуснал още през 1997г.
когато децата им били непълнолетни, без да плаща издръжки за тях, въпреки че работел и
получавал доходи. От този момент били във фактическа раздяла и не поддържали никакви
връзки, тъй като ищецът заживял в друг град с друга жена и вече 25 години бил
дезинтересиран от семейството си. Поради изложеното, ответницата също била съгласна на
развод, като исковата молба в тази част следвало да бъде уважена. Възразява срещу
претендираното от ищеца присъждане на направените по делото разноски, тъй като всяка от
страните следвало да поеме собствените си разноски. От своя страна също претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание страните лично и чрез своите процесуални представители
заявяват, че са постигнали споразумение по чл.51 от СК и желаят бракът им да бъде
прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК и със съдебното решение да се
утвърди споразумението, с което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду
си. И двамата заявяват изрично, че са постигнали сериозно и непоколебимо по смисъла на
чл.50 от СК взаимно съгласие за прекратяване на брака, при което подробно са обсъдили
последиците от това и са стигнали до извода, че не е налице никаква възможност за
заздравяването му.
С оглед изявленията на страните, съдът допусна изменение на правното основание на
предявения иск и производството премина на основание чл.321 ал.5 от ГПК към развод по
взаимно съгласие.
При тези данни по делото съдът счита, че запазването на този брак не е в интерес
нито на страните и родените от брака деца, нито на обществото, поради което същият следва
да бъде прекратен, без да се издирват мотивите на страните за това. Съдът като взе предвид,
че постигнатото споразумение по чл.51 от СК урежда личните отношения между съпрузите
и не противоречи на закона счита, че следва да бъде утвърдено.
Страните дължат окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на
40лв., т.е. всеки от тях по 20лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 07.11.1980г. в гр.Пловдив граждански брак между Н.
ЕНЧ. Н. с ЕГН:********** и ХР. П. Н. с ЕГН:**********, поради постигнато сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
ДОПУСКА след прекратяване на брака ответницата ХР. П. Н. с ЕГН:********** да
носи предбрачното си фамилно име – Г..
Страните не си дължат издръжка помежду си след прекратяване на брака.
Страните заявяват, че към датата на подписване на споразумението /07.06.2022г./ не
съществуват задължения, поети от един или от двамата съпрузи или възникнали на името на
един или на двамата съпрузи на договорно или друго основание и представляващи
задължения за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на чл.32 ал.2 от СК.
Изрично заявяват и се съгласяват, че всяко друго задължение, различно от горепосочените
задължения, възникнало на договорно или друго основание с титуляр единия от съпрузите,
което не е погасено към датата на подписване на споразумението /07.06.2022г./, се поема
изцяло и напълно до окончателното му плащане от същия съпруг – титуляр.
2
Разноските остават за страните, както са направени.
ОСЪЖДА Н. ЕНЧ. Н. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд -
Хасково държавна такса в размер на 20лв.
ОСЪЖДА ХР. П. Н. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд -
Хасково държавна такса в размер на 20лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
3