Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280 22.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2063 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на Н.В.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Заповед № 20-0299-000106
от 13.09.2020 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Малко
Търново, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви.
Оспорват се съдържащите се в заповедта констатации на административния орган. По
същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателката не се явява и
не изпраща представител, редовно уведомена. Ангажира доказателства. С писмена
молба заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Ответникът се явява лично в съдебното заседание и
заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната
преписка и допълнителни писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателката Н.В.П. принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 84 80 МС, за
срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта се сочи, че на 13.09.2020
г. около 10.55 часа на ПП І-9, КПП Босна, в посока към гр. Малко Търново, описаният
лек автомобил е управляван от неправоспособен водач- Николай Кънчев Христов с
ЕГН **********, лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения
акт за установяване на административно нарушение № 250040 от 13.09.2020 г., са
изцяло възприети от административния орган и е прието, че са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 20-0299-000106 от 13.09.2020 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Малко
Търново, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на
ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на
посочените дата и място автомобилът е управляван от неправоспособен водач, като
тези констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката писмени
доказателства и от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства.
В показанията си пред съда свид. Я.А. сочи, че водачът
на автомобила Николай Кънчев Христов е разменил мястото си с пътуващата на
предната дясна седалка Н.П., като за целта спрял автомобила на около 40 метра преди
контролния пункт. Свидетелят непосредствено възприел описаните обстоятелства и
след като автомобилът потеглил към контролния пункт, повторно подал сигнал за
спиране и извършил проверката. Разпитан в качеството на свидетел, Николай Христов заявява
пред съда, че П. е управлявала автомобила на посочените в заповедта дата и час.
Преди контролния пункт спряла, за да „намести“ превозваните в багажника дини с
негова помощ, след което се качили в автомобила и продължили движението си. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А., като последователни, логични,
непротиворечиви, безпристрастни и в кореспонденция с останалите доказателствени
източници, в т.ч. със съставения акт за установяване на административно
нарушение, съставляващ основен източник на информация относно релевантните
факти. Съдът не приема за достоверни и убедителни показанията на свид. Христов
относно причината за спиране на автомобила преди контролния пункт. С оглед данните
за „много добри отношения“ на същия с жалбоподателката, която му „осигурява
работа“, показанията му не могат да се възприемат безкритично и доколкото не
съответстват на останалите доказателства по делото, съдът не им дава вяра.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай е налице последната от горните хипотези. От данните по делото
е видно, че лицето Николай Кънчев Христов е неправоспособен водач. Не е спорно
между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, в т.ч.
АУАН № 250040, че на 13.09.2020 г. около 10.55 часа същият е управлявал
автомобила на ПП І-9, КПП Босна, в посока към гр. Малко Търново. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта
за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства,
които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема,
че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Недоказани са твърденията на жалбоподателката, че
лично е управлявала автомобила. Ето защо съдът приема, че са налице
законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка, като в случая административният орган е определил минималния предвиден в
закона срок за прилагане на същата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват
наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.П. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, против Заповед № 20-0299-000106 от 13.09.2020 г., издадена
от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Малко Търново, за налагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: