№ 770
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200415 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
З. Д. Н. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 433а-
555/16.12.2020г. на Началника на І РУ при ОД на МВР-Варна, с което й е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл. 257
ал.1 от ЗМВР.
В жалбата декларативно се твърди, че издаденото постановление е
незаконосъобразно , необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска отмяната му.
В съдебното заседание въз. Н., редовно призована, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв. Б.Р. пледира за цялостна отмяна на
постановлението, като счита че неправилно е приложен материалния закон, както и че
вмененото във вина на въз.Н. нарушение не е доказано по безспорен и категоричен
начин.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява .Постъпили са
писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се оспорва
жалбата , изложено у становище, че постановлението е правилно и обосновано и при
неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се иска да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална прекомерност
на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2020г. около 15,20ч. служители на І РУ-Варна, един от които св. Н.П.,
1
в изпълнение на служебните си задължения , извършили проверка в магазин за
хранителни стоки „Фреш“, който се намирал в гр.Варна, ул.“М. Колони“ № 17 и чийто
управител била въз.Н..Към него момент в страната били въведени противоепидемични
мерки, една от които предвиждала „ зелен коридор“ за времето от 13,30ч. до 16,30ч. за
извършване на покупки в магазини за хранителни стоки само на лица над 65 годишна
възраст. Тази мярка била въведена със Заповед № 655/ 13.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, като с нея било предвидено задължение да бъде създадена и
необходимата организация за недопускане на лица под 65 години в посоченото
време.Когато влезли в магазина полицейските служители установили, че вътре има
млада жена, която видимо била на възраст под 65 години. В този момент на работа
била св.Ж.П., която първоначално зареждала стоки. Полицейските служители
разпоредили на друга служителка в обекта да обслужи клиентката, след което поискали
да се срещнат с управителя на магазина.Св.П. им казала, че е в офиса , сама отишла до
там, отворила вратата и казала на въз.Н. , че я търсят.След това св.П. продължила
работата си.Въз.Н. обаче не излязла, поради което и полицейските служители
помолили св.П. втори път да извика въззивницата.Те също отишли до офиса и св.П.
видял, че жената говори по телефона.Полицейските служители я изчакали да приключи
разговора, като през това време тя влизала и излизала от помещението.След това й се
представили и й разпоредили да представи лична си карта и обяснили, че ще й бъде
съставен акт за допуснато нарушение на Закона за здравето.Въз.Н. обаче не изпълнила
даденото й разпореждане, продължила да говори по телефона, не предоставила нито
документ за самоличност, нито личните си данни на полицейските служители. Поради
това и те я задържали и отвели в І РУ-Варна. Там въз.Н. представила личната си карта и
самоличността й била установена. Св.П. изготвил докладна записка, в която описал
случилото се по време на проверката и предприетите от полицейските служители
действия.
Св.П. съставил против въз.Н. акт за установяване на административно нарушение
за това, че на 23.11.2020г., около 15,45 ч. , в гр.Варна, на ул.“М.Колони“ № 17, в
хранителен магазин „Фреш“ не изпълнила ясно дадено законово полицейско
разпореждане : да представи документ за самоличност, като категорично отказала да
предостави такъв. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.64 ал.1 от
ЗМВР.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление № 433а-555/16.12.2020г., с което административно-
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната
квалификация на нарушението по чл.64 ал.1 от ЗМВР.За него, на основание чл.257 ал.1
от ЗМВР на въз. Н. било наложено наказание „Глоба” в размер на 100лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. Н.П. –актосъставител и
очевидец на нарушението, чиито показания съдът кредитира и от които се установи
описаната фактическа обстановка.Като свидетел бе разпитана и св.Ж.П.-работник в
магазина, чиито показания съдът също кредитира, но отчасти.
Съдът служебно изиска и приобщи към доказателствата по делото справка от І
РУ-Варна за издадени на 16.12.2020г. наказателни постановления, която също
кредитира като относима към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
2
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 433а-555/ 16.12.2020г. е издадено от
компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. Това се установява както от
вписаната в него дата, така и от служебно изисканата справка за издадени наказателни
постановления. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и
конкретика съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При предявяване на
акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи
се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
нарушението, в извършването на което въз. Н. е обвинена, се състои в отказ да
изпълни полицейско разпореждане – да представи документ за
самоличност.Неизпълнението на това разпореждане съдът намира за безспорно
доказано с оглед цялата доказателствена съвкупност, а именно от показанията на
св.Н., приложената по преписката докладна записка и отчасти от показанията на
св.П..Св.Н. в показанията си, които са логични, последователни и непротиворечиви,
подробно описва действията на въз.Н. , която след като й е било разяснено, че ще й
бъде съставен акт за нарушение по Закона за здравето, не е предоставила поискания й
документ за самоличност или лични данни, а е разговаряла по телефона, ходейки из
различни помещения в магазина. Тези обстоятелства са били описани в докладната
записка и отчасти се потвърждават от показанията на св.П., която с оглед
извършваните от нея действия по зареждане на стока в търговската част на обекта, не е
била пряк очевидец на действията на въз.Н. през цялото време. Макар тази
свидетелката в хода на съдебното следствие първоначално да твърди, че въз.Н. е
предоставила на полицейските служители личната си карта, в последствие сочи, че е
видяла , че въззивницата е отишла до чантата си , но не е видяла дали я е дала, тъй като
всички тези действия са се развивали в офиса.Поради това съдът не кредитира
първоначално заявеното от св.П., а само показанията й в останалата им част и приема,
съобразявайки и всички останали събрани по делото доказателства, че действително
въз.Н. не е изпълнила даденото й разпореждане от полицейски служители в
изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че
няма никаква друга логична причина въззивницата да бъде отведена в І РУ-Варна за
установяване на нейната самоличност, ако същата в хода на проверката бе изпълнила
даденото й разпореждане да представи документ за самоличност.Поради това съдът
намира, че действително въз.Н. не е изпълнила ясно даденото й полицейско
разпореждане.
3
Тези фактически констатации при съставяне на акта и при издаване на
постановлението са били съотнесени към хипотезата на чл.64 ал.1 от ЗМВР.Тази норма
сочи, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. При
невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават устно или
чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, съгласно чл.64
ал.2 от ЗМВР. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото на въз.Н. е било
издадено устно разпореждане.Разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР пък е тази, която
сочи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Тя
действително не е посочена като нарушена в акта и в постановлението, но пък
наказанието на въз.Н. е било наложено на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР.В тази
норма е предвидено наказание за този, който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите, ако извършеното не съставлява
престъпление.В този смисъл следва да се приеме, че в чл.257 ал.1 от ЗМВР е визирано
и задължението за дължимо поведение , и санкция при неговото неизпълнение.Поради
това , като съобрази фактическото описание на нарушението, направено в
обстоятелствената част на акта и постановлението и като взе предвид, че нарушителят
се защитава срещу описаните факти, а не срещу правната квалификация на
нарушението, съдът намира, че от една страна правото на защита на наказаното лице не
е било накърнено по никакъв начин, а от друга, че е налице правна възможност за
прилагане на правилната материално-правна норма. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в което е посочено, че в
производството по реда на ЗАНН , районния съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради това и съдът намира, че
атакуваното постановление следва да бъде изменено в частта, в която нарушението на
въз.Н. е квалифицирано като такова по чл.64 ал.1 от ЗМВР , като същото следва да
бъде квалифицирано като нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР.
Правилно е била приложена и санкционната норма на чл.257 ал.1 от ЗМВР, както
бе посочено по-горе.Правилно, при отчитане на всички обстоятелства, визирани в
чл.27 от ЗАНН, на въз.Н. е била наложена „Глоба“ в минималния предвиден от закона
размер от 100лв.Същата е съответна на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни
целите на ЗАНН.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
незначителна.
С оглед изхода на делото и направените искания , съдът намира, че искането на
процесуалният представител на ОД-МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Неговият размер следва да
бъде определен съобразно разпоредбата на чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, която предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това ,
като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че
следва да определи на ОД-МВР-Варна , юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.4 вр. ал.7 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 433а-555/16.12.2020г. на Началника на
І РУ при ОД на МВР-Варна, с което на З. Д. Н. е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 100 лева на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР за
нарушение на чл.64 ал.1 от ЗМВР, като прилага закон за същото нарушение и
преквалифицира изпълнителното деяние като такова по чл.64 ал.4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА З. Д. Н. - ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна,
юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5