№ 183
гр. Стара Загора, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Т. Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело
№ 20245530203520 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-004290 от 22.10.2024
година издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” -
Стара Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
МВР/, с което на основание чл.175а ал.1 предложение трето от Закона за движението по
пътищата, на М. Г. Г.а е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за
нарушение по чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в хода на съдебните прения, от страна на процесуалния
представител се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на
молбата, съдът да отмени НП. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание наказващият орган - Началник група в ОД на МВР –
Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител
взема становище, че така подадената жалба е неоснователна а обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Подробни съображения
излага в хода на съдебните прения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано лице,
което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори
административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 30.08.2024 година, в тъмната част на денонощието, около 01:25 часа, в град
Стара Загора, по булевард „****“ в посока запад - изток, жалбоподателя Г., управлявал
собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ *****. По същото време свидетеля/очевидец Т.
Х. Т., служител в ОД на МВР - Стара Загора /младши автоконтрольор/, се намирал в близост
на мястото на нарушението, като патрулирал със свидетеля Ж. И.. Свидетеля забелязал
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, който се движел по булевард „****“, и вече
са намирал в кръговото кръстовище на булеварда със улица „****“, че водачът Г. умишлено
подал газ, форсирайки двигателя на няколко пъти, като автомобилът се преплъзнал по
пътното платно. Действията на жалбоподателя са възприети непосредствено от свидетеля Т.
и неговия колега в екип – свидетеля И.. Свидетелите възприели тези действия на водача за
изключително опасни, тъй като по това време на денонощието имало трафикът, а с
поведението си водачът създал опасност за другите участници в движението. Двамата
служители на полицията спрели водача-нарушител с оглед съставяне на акт да установяване
на административно нарушение. На 30.08.2024 година на жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ от актосъставителя Т. Х. Т., на
длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Стара
Загора, в присъствието на свидетеля Ж. И. И. /и двамата очевидци на нарушението/, за това,
че на 30.08.2024 година, в 01:25 часа, в град Стара Загора, по булевард „****“ в посока
запад-изток, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ *****, като на
кръстовището с улица „****“, водачът използва пътя, отворен за обществено ползване за
други цели, не по неговото предназначение, извършва резки маневри вляво и вдясно по
платното за движение с цел извеждане на МПС-то извън контрол и загуба на сцепление на
задна ос. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен номер ARBB 0063, като уредът е отчел 0 промила алкохол.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя Г., който го е
подписал. В графата за възражения е записано „нямам”. Жалбоподателят е подал писмено
възражение срещу съставения акт по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Възражението е разгледано от
АНО и е прието за неоснователно. Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и
от компетентен орган е издадено обжалваното НП в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175А,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000
/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Горната фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен начин от събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства и свидетелските показания. В хода на
съдебното следствие е разпитан като свидетел актосъставителя Т. Х. Т., който установи, че
АУАН е съставен въз основа личните му възприятия, като очевидец на извършено
нарушение на ЗДвП. В тази насока са и показанията на свидетеля Ж. И., който също е бил
очевидец на нарушението. В тази връзка свидетелят Т. на 30.08.2024 година в присъствието
на другия свидетел - очевидец, съставил и връчил АУАН на жалбоподателя Стоянов.
2
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални
изисквания и процесуални правила и не се констатира нарушение правото на защита на
жалбоподателя. В случая не е спорно, че именно жалбоподателят на процесните време и
място е управлявал горепосоченото МПС, което се установява, както от свидетелските
показания, така и от приетите по делото писмени доказателства.
Отговорността на жалбоподателя Г. се основава на нарушение на законово
регламентираната в чл.104б т.2 от Законът за движение по пътищата, забрана водачът на
МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с
констатацията, че на 30.08.2024 година, в 1:25 часа, в град Стара Загора, по булевард „****“
в посока запад-изток, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ *****, като на
кръстовището с улица „****“, водачът използва пътя, отворен за обществено ползване за
други цели, не по неговото предназначение, извършва резки маневри вляво и вдясно по
платното за движение с цел извеждане на МПС-то извън контрол и загуба на сцепление на
задна ос. Несъмнено тези действия на жалбоподателя са възприети непосредствено от
свидетелите очевидци Т. и И.. Свидетелите възприели тези действия на водача и за
изключително опасни, тъй като по това време на денонощието трафикът бил натоварен, а с
поведението си водачът създал опасност за другите участници в движението.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно
наказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно поведение сочи на
"използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически
и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели /актосъставителят и свидетеля и двамата очевидци/ и описаната от
тях обстановка, установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал
автомобила по начина описан в наказателното постановление. Показанията на разпитаните
свидетели очевидци, по чийто сведения е съставен АУАН, потвърждава извършеното
нарушение от жалбоподателя. Не е налице процесуална пречка, описаното административно
нарушение да бъде доказано и с показанията на тези двама свидетели /в този смисъл
Решение № 279 от 23.11.2022 г. по а.н.д. № 264/2022 г. на Административен съд - Стара
Загора/. Всъщност техните показания не са оборени по никакъв начин в хода на съдебното
производство. Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано чрез
доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти.
В случая автомобилът се е намирал на място, който е част от път, отворен за обществено
ползване /арг. § 6, т. 1 ЗДвП/, и в посочения в наказателното постановление момент /18:45 ч./
не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна такава от
3
единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като
наказуемо по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движението по пътищата.
Визираната като нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следва да се уточни, че е
без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига
крайния резултат – дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със
съединител, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин.
В закона не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други
цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълване на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, както в АУАН,
така и в издаденото НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. С
тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при
управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за
целта места. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика – виж решение №
84 от 07.04.2022 г. по а.н.д. № 51/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, решение №
236 от 27.10.2022 г. по а.н.д. № 175/2022 г. на Административен съд - Стара Загора.
Настоящият съдебен състав, намира, че са безспорно установени всички съставомерни
елементи от фактическия състав на административното нарушение, не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната
отговорност на дееца, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
по чл.175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
Неприложим е чл.28 от ЗАНН, защото нарушението не е с по-ниска степен на
обществена опасност от други деяния от същия вид, поради което жалбоподателят
законосъобразно е санкциониран въз основа на посочената законова норма. Фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, а именно нарушението е извършено в трафик
по булеварда, не сочат на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има
предвид характера на този вид административно нарушение, станало част от ежедневието на
настоящето, без всякаква възприемчивост за последваща наказуемост. По посочените
съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, респективно, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в тази му
част.
Изтъкнатите доводи от страна на защитата съдът намира, за неоснователни и
по своята същност те не променят така възприетото от съда. Разпитаните свидетели – Д. Т. и
Ивайло И., с техните показания не променят възприетата по делото фактическа обстановка.
Нещо повече, те не отричат това което е било възприето от служителите но полицията, но
изтъкват съображения че техния приятел не бил сторил това умишлено. Несъмнено това не
е така, тъй като не са налице такива предпоставки по делото. Ето защо съдът не взе под
4
внимание показанията на тези двама свидетели. В тази насока, не се променя възприето от
съда и описано по горе при възпроизвеждане на записа на приложения по видеоносител.
Действително по индикацията на часовника на камерата заснела нарушение, се установява,
че часът на нарушението може да е друг, но по делото не се установи часовника на
заснемащата камера да е бил напълно точен и идентичен с часовника на реалното време, а и
съпоставено това на база прякото наблюдение от страна на служителите на полицията,
часовото време на записа не от значение за решаването на настоящия казус.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ОД на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-004290 от 22.10.2024
година издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” -
Стара Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на
МВР/, с което на основание чл.175а ал.1 предложение трето от Закона за движението по
пътищата, на М. Г. Г.а е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за
нарушение по чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара
Загора сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд – град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5