Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 29.11.2019 г. Град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесети
ноември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1373 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на З. АД против
решение № 855/12.06.2019г., постановено
по гр.д. № 449/2019г. по описа на Районен
съд – гр.С.З., с което е осъден З. АД С. да заплати на А.Г.К., малолетен,
действащ чрез законните си представители Г.Н.К. и М.Х.М., на основание чл.432
ал.1 от КЗ сумата от 3500,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 130,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 30.07.2018г. от П.М.М., при управление на МПС - лек автомобил марка
„Опел", модел „Зафира с ДКН ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” в З. АД С., №BG/30/118001830156, със срок на валидност от 00:00ч. на 24.06.2018 г. до
23:59 ч. на 23.06.2019 г., ведно със законната лихва от 21.11.2018 г. до
окончателното плащане и са присъдени разноските по
делото. Във въззивната
жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на въззиваемият
и да се постанови друго. В случай, че съдът намери исковете за основателни и
доказани се прави искане да се намали размера на присъденото обезщетение и да се присъдят разноските съобразно уважената
част на исковете във въззивната инстанция. Няма направени доказателствени
искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който
се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма
направени доказателствени искания. Моли съда да присъди разноски на
адвокатското дружество на основание чл.38 от ЗА пред настоящата инстанция, като
върху присъденото възнаграждение бъде начислено и ДДС. Представен е списък с
разноските и договор за процесуално представителство.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 във вр.
с чл.429 от КЗ, във връзка с чл.52, чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че на 30.07.2018 г.
около 17:40 ч. в гр.С.З., ул.З. №24 между лек автомобил марка „Опел",
модел „Зафира” с ДКН ***, собственост на Ж.М.Х., управляван от П.М.М. и лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Джета” с ДКН ***, собственост на Г.Н.К.,
управляван от Г.Н.К. е възникнало ПТП.
Не е спорно също, че в автомобила, управляван от Г.Н.К.
се е возел негови син – ищецът А.Г.К..
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на
настъпване на ПТП е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е възникнало на „V”-образно кръстовище между ул.З. и ул.Т. в кв.Ж.; ул.З. в
зоната на кръстовището образува ляв завой, променя посоката си от
северозапад-югоизток на североизток; улиците са за двупосочно движение, с по
една лента за посока; лек автомобил „Опел Зафира”, управляван
от М. *** в посока югоизток, в попътната му лента; на кръстовището водачът М. е
бил с намерение да продължи движението си по ул.З., като за целта било
необходимо да опише левия завой на улицата; по същото време, в срещуположната
посока също по ул.З. се движел лек автомобил „Фолксваген Джета”, управляван от Г.к.;
водачът К. имал намерение да завие по ул.Т. /наляво/ и спрял в зоната на кръстовището, в попътната лента, за да
осигури предимство на лек автомобил „Опел Зафира”; в този момент лек автомобил
„Опел Зафира” се отклонява наляво, навлиза в лентата за насрещно движение и се
удря в лек автомобил „Фолксваген Джета”; при удара контактували предните леви
части на двата автомобила; след удара автомобилите останали вклинени с
контактните си повърхности. Вещото лице дава
заключение, че причината за настъпване на произшествието е навлизането на лек автомобил „Опел Зафира” в лентата за насрещно движение; лек
автомобил „Фолксваген Джета” е бил в покой преди удара.
По делото не се спори и се установява от представената по делото Проверка
за сключена застраховка „ГО” на Г., че към 30.07.2018г. лек автомобил марка „Опел”,
модел „Зафира” с ДКН *** има активна
застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица №BG/30/118001830156, със срок на валидност от 00:00ч. на 24.06.2018г. до
23:59ч. на 23.06.2019г. със ЗАД „Д.” АД С..
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че ищеца А.Г.К. при ПТП на 30.07.2018 г. е получил
следните травматични увреждания: ивицесто бледосинкаво кръвонасядане с
ширина 2см и дължина 5см, с ход отгоре дясно към долу ляво, с множество дребни
охлузвания сред това кръвонасядане. Вещото лице сочи,
че тези травматични увреждания се преоценят по медикобиологичния
квалифициращ признак страдание; налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените от К. увреждания;
периодът на възстановяване от получените увреждания трае около 10-14
дни, като не настъпват трайни последици и усложнения.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което не е оспорено
от страните се установява, че при ищеца А.Г.К., на 7 години, в резултат на ПТП
на 30.07.2018г. е настъпила ОСТРА
СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ коморбидно съчетана с РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА. Острата стресова реакция е била изразена първите 7-10 дни след
случилото се, след което значителна част от симптомите претърпели обратно
развитие; адаптационните нарушения са възстановени за период от около пет
месеца. Вещото лице дава заключение, че към момента на изследването
/03.04.2019г./ детето не страда от Остра стресова реакция; налице е
възстановяване на емоционалното състояние и възможността за ефективна адаптация
в собствената възрастова и социална среда; налице са епизодични ситуативно обусловени симптоми свързани с повторно
преживяване на травмата, които са преходни, създават ситуативен
дискомфорт, не водят до поведенческо ограничаване и
не нарушава значимо личностовото и социално
функциониране. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че тези събития се запаметяват при децата, като споменът е
не само за ситуацията, съхранява се и спомен за емоционалното преживяване,
свързано с тази ситуация и онази детска интерпретация, която се прави към
момента на случващото се. При ситуации, които са свързани с по-интензивен
автомобилен трафик или свързани с мястото, където се е случило ПТП, е възможно
да се актуализират спомени заедно с емоционалното състояние, което по-скоро
кореспондира с емоционален дискомфорт; възможно е
леки негативни емоционални преживявания да се актуализират в сходни ситуации,
като не може да се каже с абсолютна категоричност дали ще заглъхнат съвсем.
Вещото лице заявява също, че по-сериозните емоционалните поведенчески промени,
които са настъпили в рамките на адаптацията, са заглъхнали около края на 2018 г.
и началото на
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението
на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя
изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение; деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на въззивника:
Според въззивния
съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано заключение
относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно обезщетение. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки при
възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании,
социално икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В резултат на ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане
– кръвонасядане с множество охлузвания, имащо
характера на лека телесна повреда. Процесното ПТП се е отразило и на психическо
и емоционално равновесие при ищеца, адаптационните нарушения са възстановени за
по продължителен период от около пет месеца. Към настоящия момент са налице
епизодични ситуативно обусловени симптоми свързани с
повторно преживяване на травмата. Или извода който се налага е, че ищецът се е
възстановил от физическите травми, но психологическата травма е продължила
много по - дълго и продължава и към настоящия момент. В случая следва да се има
предвид и крехката възраст на въззиваемия.
По отношение на
предявения иск за имуществени вреди в размер на 130 лв. съдът счита, че
правилно са присъдени на ищеца. По делото са представени
фактура №104/29.08.2018г. и платежно нареждане за сумата от 130 лв. за
проведено освидетелстване на ищеца във връзка с претърпяното ПТП.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на СтРС потвърдено.
По разноските: Пред настоящата инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие от 24.09.2019 г., в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
570,00 лв. по първия иск и 360,00 лв. по втория иск, съгласно чл.7 ал.2 т.1 и
т.2 във вр. с чл.2 ал.5 и §2а от ДР на Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
С оглед цената
на иска, настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 855/12.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 449/2019г. по описа на
Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА З. АД С., със
седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ЕИК ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К. И С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” С.З., със
седалище и адрес на управление гр.С.З., бул. ***, БУЛСТАТ ***, при условията на
чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 930,00 лв. с ДДС, адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв. П.Х.К. процесуално представителство на въззиваемия
А.Г.К., малолетен, действащ чрез неговите законни представители Г.Н.К. и М.Х.М..
Присъдената сума за адвокатско възнаграждение може да бъде заплатена по банкова
сметка *** ***, „П.” АД с титуляр „К. И
С. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” С.З.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.