№ 732
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100511956 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. ИВ. Б. срещу решението по гр.д. № 28700/2020
г. на СРС, 117 състав, което се обжалва изцяло, като неправилно и необосновано.
Изложила е подробни съображения за това. Обективирала е искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлена исковата претенция по чл.59, ал.9 СК за промяна на родителските права и
мерките относно тяхното упражняване и уважена насрещната й искова претенция за
изменение на режима на лични контакти на въззиваемия К. С. Р. с общото дете на страните
Х.К. Р. чрез неговото стесняване и увеличаване размера на присъдената в полза на детето
издръжка на 200 лева.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. С. Р. застъпва становище за неоснователност на въззиваната
жалба, като излага съображения за правилност на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
1
прие за установено следното:
С решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав, е
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, с което
последните са се споразумели родителските права по отношение на детето Х.К. Р., род. на
*******, да се упражняват от майката Г. ИВ. Б. при която е определено местоживеенето на
детето, като бащата К. С. Р. има право да вижда и взима детето, както следва :
всяка четна седмица от календарна година за времето от понеделник в 10.00 часа,
когато е неучебен ден, а ако е учебен ден след приключване на учебни занятия до
следващия понеделник в 10.00 часа, когато е неучебен ден, а когато е учебен до
началото на учебните занятия , като бащата взема детето от дома на майката , когато е
неучебен ден и го връща в дома на майката, а в учебен ден - го взема от училище и го
води на училище.
Като втората четна седмица описания режим се прилага за времето от петък до неделя
при същите условия, като бащата се задължава да връща детето в дома на майката в
16.00 в неделя.
Горепосочения режим не се прилага по време на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, когато бащата има право да вижда и взема детето при себе
си : През четните години за Коледните празници за времето от 10.00 часа на 24.12 до
16.00 часа на 27.12, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката и през
нечетни години за Великденските празници , считано от 10.00 часа на Разпети петък до
16.00 часа на Велики Понеделник и за Новогодишните празници , считано от 10.00
часа на 30.12 до 16.00 часа на 02.01, като бащата взема и връща детето от и в дома на
майката
Страните са се споразумели договорения режим на лични отношения да влезе в сила
веднага след подписване на споразумението, като бащата предаде детето на майката до 12.00
часа на 12.09.2019 г., а от 16.09.2019 г. се счита първата по отношение за 2019 г. четна
седмица и детето ще е с бащата , съгласно описания режим.
Бащата се е задължил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 140
лева.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение, постановено по гр.д.№
28700/2020 г., СРС, 117 състав, е променил родителските права и мерките относно тяхното
упражняване, определени с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на
СРС, 37 състав, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Х.К. Р. на бащата К. С. Р., при когото е определил местоживеенето на детето, с право
на майката Г. ИВ. Б. да вижда детето в присъствието на бащата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 до 19 часа (без преспиване); след три месеца от влизане на решението
в сила майката има право да взема детето с преспиване всяка първа и трета събота и неделя
от месеца в горните часове, както за по един месец през летата –наведнъж или на два пъти; в
четни години за Коледните празници, а в нечетни – за Великденските празници, като е
задължил бащата да уведомява майката поне една седмица предварително за празненството
2
за рождения ден на детето, на който тя има право да присъства. Със същото решение
майката е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лева месечно, считано от
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за забава.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето К.; че
родителите са разделени, като последните са уредили доброволно родителската си
отговорност по отношение на детето, постигайки споразумение по реда н чл.127, ал.1 СК,
утвърдено с решене, постановено по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав. Приел е, че
след постановяване на решението по чл.127, ал.1 СК отношенията между страните са се
влошили, родителите на детето са се водили съдебни производства по ЗЗДН, към момента
на разглеждане на първоинстанционното производство основните грижи за детето се
полагали от бащата, като и двамата родителите се били „вкопчил“ в съдебните актове и
процедури –бащата не отстъпвал от издадена заповед за незабавна защита срещу майката
(молбата за защита е отхвърлена), а майката не проявявала желание да се види с детето
освен чрез ЧСИ. Приел е, че детето било привързано към майката, но останало разочаровано
от нейното неглижиране на проблемите му и получило „уплах“ от нейните опити да го
задържи при себе си. Възприемайки заключението по допусната СПЕ е прел, че бащата
има по-висок родителски капацитет, отношението му към детето е по-адекватно, детето е
спокойно с баща си и сравнително отчуждено от майката, но не в резултат на бащиното
поведение.
Въззивният съд е изслушал двете страни, детето Х., приел е заключението на
допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото
социалните доклади на ДСП- Сердика и ДСП – Възраждане.
При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 15.11.2021 г.
по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивницата Г. ИВ. Б. е заявила, че бащата не се е съобразил с
постановеното по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав решение и от 2019 г. е задържал
детето при себе си, против волята й и въпреки противопоставянето й. Детето било
принуждавано да не контактува с нея. Майката смята, че бащата не упражнява нужния
родителски контрол върху детето. Заявява, че е жилищно и трудово обезпечена, като
работното й време позволява да полага адекватни грижи за детето.
Въззиваемата страна К. С. Р. е заявил по реда на чл.59, ал.6 СК, че детето не желае да
се среща с майка си, защото тя непрекъснато го отблъсквала, не го разбирала. Майката не
проявявала интерес към детето, не му звъняла, виждала го само когато той (бащата) й го
водил на работното място. Същевременно с това добавя, че майката звъняла на детето само
за да му вика, заплашва и да му се карала. Детето изразявало желание да живее при баща си,
защото било привързано към него, защото бащата му помагал като учил с него, двамата
ходели на плуване. Всъщност К. С. Р. споделя, че от самото раждане на детето само той се
грижил за него. Заявява, че в грижата за детето може да разчита на помощта на своята баба, с
която Х. се разбирал чудесно.
Изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДет детето Х.К. Р. споделя, че към момента живее с
3
баща си, с която се разбира добре, като с тях живеела и баба му В.. С баща си детето ходело
на фитнес, плуване, двамата се забавлявали заедно и баща му помагал за домашните.
Добавя, че когато баща му го нямало за него се грижила баба му В., с която се разбирал
добре. Добавя, че иска да се вижда с майка си, когато и тя иска това, но в присъствието на
баща си, защото го било страх, че майка му ще го вземе и ще го скрие от баща му, а той не
искал това. С баща си разбирал по –добре отколкото с майка си. През цялото време, през
което бил при баща си се бил виждал с майка си два или три пъти, без баща му да пречел за
това. Майка му понякога му звъняла по телефона. Изразява желание да се вижда с майка си
веднъж в седмицата или през седмица.
В социалния доклад на ДСП- Сердика от 02.11.2021 г. е посочено, че жилищните
условия на бащата са много добри (живее в апартамент, находящ се в гр.София, ул.*******
№******* състоящ се от две спални, едната от които била детска стая за Х., хол, трапезария
и сервизни помещения, като стаята на детето била обзаведена с всичко необходимо с оглед
потребностите му, а жилището като цяло е с отлични битово- хигиенни условия), отразено е,
че бащата полага преките и непосредствени грижи за детето, като адекватно задоволява
потребностите на сина си. Констатирана е силна емоционална връзка между малолетния Х.
и неговия баща, като последния предоставял възможност на детето да се чува по телефона с
майка си и да се вижда с нея, отразено е и желанието на детето да живее при баща си.
В социалния доклад на ДСП – Възраждане от 06.01.2022 г. е отразено, че майката
живее в тристаен апартамент, състоящ се от кухня, хол, спалня, детска стая и санитарен
възел, обзаведен с всички необходими електроуреди и мебели за обезпечаване на грижата за
детето и задоволяване на неговите потребности, като за детето има детска стая обзаведена
според потребностите му. Отразено е, че към момента бащата задоволява битови, здравни,
образователни и други потребности на детето, както и че последния осуетявал всячески
контактите й с детето, както и контактите на детето с роднините по майчина линия.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от
СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, като
експертното заключение не е оспорено от страните. Заключението се отнася до
емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, отношението на
детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние на детето, наличието при
детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския
капацитет на всеки един от родителите и наличието на родителско отчуждение при детето.
От кредитираното заключение на вещото лице А.А. по допусната от въззивнята
инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители нямат
ограничение в родителския капацитет в следните аспекти : базисни грижи ( включващи
физически нужди, медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена), безопасност
(способност да предпазват от опасности – съобразно възрастта на детето), емоционална
топлота (усещане, че детето е специално, позитивни чувства към детето, емоционални
взаимоотношения, отзоваване на нуждите на детето, подходящ физически контакт,
4
подкрепа, насърчаване, комфорт, утеха), стимулиране (учене, интелектуално развитие,
социални възможности, игра, образование), напътствия и граници (демонстриране на
подходящо поведение, контрол върху емоциите, взаимоотношения с другите, морални
ценности, подходящо социално поведение, решаване на социални проблеми, управление на
гнева, дисциплиниране, моделиране на поведението, без свръхпротекция) и стабилност
(сигурна привързаност, постоянство в отзоваването, последователност на поведението,
позволяване и осигуряванена контакти с разширеното семейство и значими други хора), с
изключение на установената трудност на бащата да осигури присъствието на майката в
живота на сина им по достатъчно пълноценен начин ( въпреки формалните твърдения на
бащата, че прави това), което според експерта може да се отчита като ограничение в неговия
родителски капацитет. Според вещото лице детето Х. е дете с изоставяне в развитието, с
гранично ниво на интелектуално развитие, затруднения в абстрактно –логическото мислене,
като съобразно нивото му на развитие разбирането на сложни социални ситуации е
ограничено. В отношенията си с другите и ориентацията си в социални ситуации детето
проявявало наивност и поведението и отношението му можели лесно да бъдат повлияни.
Експертът е категоричен, че малолетния Х. преживява силен конфликт на лоялност спрямо
бащата, като разрешава този конфликт чрез отхвърляне на майката, което водило до
родителско отчуждаване. На практика, привързаността между майката и детето
съществувала ( в проектната методика – когато детето не можело да манипулира съзнателно
резултатите поради естеството на тестовете и методиката – детето правило избори, свързани
с майката и привързаност се проявявала), но наблюдаваното поведение спрямо майката и
неговите твърдения за нея и пред нея били изцяло отхвърлящи – когато то се опитвало да
демонстрира определено поведение, което счита за правилно. Наред с това вещото лице е
категорично, че Х. с оглед специалните му потребности има нужда от адекватна подкрепа за
стимулиране на развитието му, като родителите му независимо от конфликтите по между си,
успявали да се обединят в различни ситуации, касаещи здравословното му състояние.
Между детето и бащата експертът е констатирал изградена силна емоционална връзка, като
бащата е авторитет и към момента основна фигура на привързаност. Спрямо майката детето
било отчуждено, без да съществували обективни причини за това. Според експерта
твърдения страх и стрес не се наблюдавало детето да преживява, а то само декларирало
такива. Вещото лице не е установило данни детето да преживява страх от майката или да
има основателна причина да отказва контактите с нея. Притесненията на детето всъщност
били свързани с реакцията на бащата при евентуален контакт с майката. Според експерта,
въпреки липсата на данни бащата съзнателно и целенасочено да отчуждава детето от
майката, очевидно неговото отношение (като изброяване пред детето на примери, които
бащата посочвал като демонстриращи липса на грижа и дезангажираност на майката от
детето) повлиявали Х. и отношението му към майката. В заключение експертът е
акцентирал върху поведението на бащата, което допринася за отчуждението на детето от
майката като сериозен проблем, който спешно трябвало да бъде адресиран и отправя като
необходима препоръка бащата да получи психологическа подкрепа и консултиране с цел да
подпомогне възстановяването на връзката между майката и детето. Установено е с
5
категоричност, че детето се намира в силен конфликт на лоялност и родителско отчуждение
( лоялно е спрямо бащата, отхвърля майката) , като бащата до известна степен не си давал
сметка за тези преживявания на детето, за тяхното естество и причина. Независимо от
отношението на отхвърляне майката останала способна да удържи на ситуацията, да остане
отзивчива и грижовна към детето, да не го притеснява и притиска по никакъв начин.
Акцентирано е и върху това, че връзката между майката и детето не била разрушена
напълно и в този смисъл тя можела относително лесно да бъде възстановена, като
несъмнено необходимо според експерта е детето да общува и контактува с двамата си
родители. Експертът е категоричен, че не са налице основателни причини за отчуждението,
свързани с поведението и отношението на детето към майката. Причините за отчуждението
можели да се открият в контекста на родителския спор и в поведението на бащата, което
той демонстрирал пред детето. Вещото лице подчертава още, че нежеланието на детето да се
вижда с майката е декларативно, опит да запази лоялността спрямо бащата, а не е реално
мотивирано нежелание от автентични преживявания на детето.
При изслушването от въззивния съд в откритото съдебно заседание на 21.02.2022 г.
експертът-психолог заявява, че всяка една драстична промяна във връзка с физическото
отглеждане на детето, която би провокирала у него проблеми между родителите или би
засилила тревожността у бащата и хипотетично би засегнала някаква форма на влияние
върху детето ще се отрази негативно на последното. Вещото лице е на мнение, че за детето
не би било проблем да се адаптира към някаква нова среда, но подчертава, че потенциалния
конфликт между родителите, който такава промяна може да доведе, ще се отрази негативно
на детето. В този смисъл според експерта вероятно достатъчно пълноценно и балансирано
равностойно относително присъствие в живота на детето и на двамата родители би било по
–подходящо от психологична гледна точка.
Според разпоредбата на чл.59, ал. 9 СК, вр. с чл.127, ал.2 и чл.127, ал.1 СК изменение
на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е
израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид
във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл
или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички
6
случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението
на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото.
В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че страните са родители на
детето Х., като упражняването на родителските права по отношение на него е предоставено
на майката, а на бащата е определен изключително разширен режим на лични контакти и
последният е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените
социални доклади в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на
страните, настоящият съдебен състав приема, че между родителите на детето Х. липсва
коректност и диалогичност, а системните им спорове и неразбирателства, са били
съпроводени с воденето на съдебни спорове по ЗЗДН.
Не е спорно, че от пролетта на 2019 г. преките и непосредствени грижи за детето се
полагат от бащата, който му осигурява храна, подслон, средства за издръжка, обезпечава
образователните му потребности, има добро социално обкръжение и битови условия, между
него и детето има изградена връзка на привързаност и доверие. При отглеждането и
възпитанието на детето той може и разчита на помощта на своята баба и майка, първата
непосредствено ангажирана с грижата за детето.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на
събраните по пред двете инстанции доказателства не е в състояние да мотивира извода, че
от влизането в сила на решението за родителските права досега е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от промяна в титулярството на
упражняване на родителските права по отношение на детето и интерес на последното от
това, въпреки формалната промяна на местоживеенето на детето при бащата. За да достигне
до този извод съдът съобрази следното:
Действително, по делото се установява, че след раздялата на страните и въпреки
обстоятелството, че родителските права по отношение на общото им дете Х. са
предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, то
последното, от повече от две години живее при своя баща, като за този продължителен
период от време е контактувало инцидентно с майка си и то в присъствието на бащата.
Няма спор, а и от събраните по делото доказателствата се установява, че детето отказва
всякакъв контакт насаме с майка си и я отхвърля като значим за него възрастен. От друга
страна обаче се установява, че майката на детето не се е дезинтересирала от него. Точно
обратното, последната всячески през тези години се е опитвала да осъществи правата си по
решението, с което са й предоставени за упражняване родителските права. Майката
разполага с необходимия капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за
да полагат адекватни на нуждите на детето грижи, като съдът не констатира наличие на
промени засягащи поведението на майката, нейните условия на живот, невъзможност да
упражнява родителските права и задължения. Настоящият съдебен състав намира, с оглед
фактите по делото, че не е налице новосъзданена обстановка, при която интереса на детето
да изисква ревизия на постановените мерки, защото загубеният авторитет на майката и
7
отричането й от детето не се установява да се дължи на нейно поведение, а на поведението
на бащата (проявено и при експертното изследване) насочено към отчуждаването на детето
от майката и препятстване на контактите им. Това негово поведение съдът намира, че е в
разрез с висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно и с двамата си родители,
което настоящият съдебен състав приема като израз на недобро родителстване и липса на
достатъчен родителски капацитет. От тук не може да се обоснове извод, че е налице интерес
на детето за допускане на исканата ревизия на постановените мерки. Това поведение на
бащата, въвличащо детето в конфликт на лоялност между родителите му, няма как да не
постави детето в риск по отношение на неговото психическо и емоционално развитие.
Именно установеното поведение на бащата според настоящия съдебен състав е довело на
практика до съсредоточаване на правомощията по осъществяване на действията,
образуващи нормалното съдържание на родителските функции по отношение личността и
имуществото на детето върху неговия баща, върху който при така създалото се фактическо
положение е лежало и задължението да упражнява прекия родителски надзор върху детето
при съвместното им живеене. Детето все още има привързаност и към майката и въпреки
наличното отчуждение към нея не е напълно разрушена връзката между двамата, респ.
последната относително лесно може да бъде възстановена, поради което и за да не се
допусне пълно отчуждаване на детето от неговата майка, настоящия съдебен състав намира,
че не следва да бъде постановена организацията на родителските функции в съответствие с
новосъздадената от бащата обстановка. Още повече, че според вещото лице А. на този етап
от развитието на детето, с оглед връзката му с двамата родители, последното лесно би могло
да се адаптира към семейната среда на неговата майка. Или, с оглед най-добра защита
интересите на детето е да не бъде променяно упражняването на родителските права и
местоживеенето му.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на чл.59, ал. 9 СК, вр. с чл.127, ал.2 и чл.127, ал.1 СК и не е в интерес на
малолетното дете родителските права спрямо него да се упражняват от бащата, поради което
и обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а исковата претенция на
бащата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед конкретните особености на настоящия казус и кредитираното заключение на
вещото лице А.А., според настоящият съдебен състав, най-добрата защита интересите на
малолетния Х. не изисква и ревизия на постановените мерките относно упражняването на
родителските права, като в тази връзка не следва да бъде променян определеният вече
режим на лични контакти на бащата с детето. Това е така, защото Х. е дете със специални
потребности, което има нужда от активна подкрепа за стимулиране на развитието от страна
и на двамата родители, от сътрудничество и диалог между тях, както и от пълноценен
контакт с двамата. Детето има изградена силна емоционална и доверителна връзка с баща
си, като към момента с оглед ситуацията, в която то живее бащата е основната фигура на
привързаност за него и всяка драстична промяна във връзка с физическото му отглеждане с
оглед наличия родителски спор би могла да му се отрази изключително негативно. В тази
8
връзка съдът възприемайки препоръката на вещото лице А., приема, че най-добрия интерес
на малолетния К., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с
оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящият казус, изисква и двамата
родители да имат пълноценно и балансирано равностойно присъствие в живота му, което
режима на лични контакти, определен с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. №
22703/2019 г. на СРС, 37 състав, би могъл да обезпечи. За целта обаче е необходимо
родителите да спазват и изпълняват съдебното решение, като от първостепенно значение е
последните да преустановят конфликтните помежду си и да не позволяват в тях да бъде
въвличано детето. Майката следва да прояви дължимите грижа и внимание към детето си, да
положи усилия за по –бързото преодоляване на създалата се дистанция между тях, а бащата
от своя страна следва да съдейства за преодоляване на отчуждението на детето от майката,
за да се предотвратят трайни психически нарушения и страдания при детето, които са
неизбежни при конфликт между родителите и липсата на каквато и да е диалогичност между
тях. В тази връзка, претенцията на майката за изменение на определения, с решение №
215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав, режим на лични отношения
на бащата с детето Кристиян се явява неоснователна. Неоснователна е и претенцията на
майката за увеличаване размера на присъдената в полза на детето издръжка, дължима от
бащата от 140 лева на 200 лева, считано от дата на подаване на насрещната искова молба
(03.09.2020 г.), тъй като по безспорен начин по делото се установи, че от пролетта на 2019 г.
до момента детето физически се отглежда от бащата, който задоволява изцяло базовите му
потребности, включващи средства за издръжка, за задоволяване на образователните нужди,
за медицински грижи, за храна, за подслон, за дрехи, за обувки и др.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено,
като бъде постановено друго, с което да се отхвърлят както исковата претенция на бащата за
промяна на родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на
детето К., така и насрещната искова претенция на майката за изменение на режима на лични
отношения на бащата с детето и увеличаване размера на присъдената в полза на последното
издръжка, дължима от бащата, като неоснователни.
Предвид характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да понесе
разноските, които е сторила в производството.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20156792/14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 28700/2020 г.
на СРС, 117 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Р., ЕГН **********, против Г. ИВ. Б., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.59, ал. 9 СК, вр. с чл.127, ал.2 и чл.127, ал.1 СК, за
промяна на родителските права и изменение на мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на общото дете на страните Х.К. Р., ЕГН **********,
9
определени с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на СРС, 37 състав,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ИВ. Б., ЕГН **********, против К. С. Р., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.59, ал. 9 СК, вр. с чл.127, ал.2 и чл.127, ал.1 СК, за
изменение на определения, с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр.д. № 22703/2019 г. на
СРС, 37 състав, режим на лични контакти на бащата с детето Х.К. Р., ЕГН **********, чрез
неговото стесняване и увеличаване размера на присъдената в полза на детето издръжка от
140 лева на 200 лева, считано от 03.09.2020 г., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. ИВ. Б. за присъждане на разноски по
делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10