РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Кърджали, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200796 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 25.07.2022г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на З. Х. Р. от гр. К. с ЕГН ********** за извършено
нарушение на 20.06.2022г. в гр. К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят З. Р., който
обжалва наказателното постановление като го счита за неправилно и противоречащо на
закона. Твърди, че процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагането
на административното наказание не е съобразена с изискванията на закона. Настоява, че в
наказателното постановление не са преценени всички обстоятелствата и конкретната
обстановка при налагане на административното наказание. Счита, че липсва описание на
нарушението с всички обективни съставомерни признаци, описаното нарушение е бланкетно
и обстоятелствата не са подкрепени с доказателства като не отговарят на обективната
действителност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
наказателното постановление като претендира присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се
явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество поддържа
съображенията относно незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда
да уважи подадената жалба като отмени атакуваното наказателно постановление с
присъждане на направените по делото разноски. Представя подробна писмена защита.
1
Административнонаказващият орган редовно призован не се явява, но се
представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. В ход по същество
моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- Кърджали, а при
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото. Излага
подробни съображения в писмена защита.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 20.06.2022г. около 15.18часа в гр.
К. по ул.„П. м.“ била извършена проверка на лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с peг.№
******* с водач З. Х. Р.. При нея се установило, че за автомобила не била сключена
застраховка „Г. о.“, както и че превозното средство е собственост на друго лице, а именно А.
З. Р.. По повод прекратена регистрация на това МПС срещу жалбоподателя Р. същия ден
бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, който бил подписан без възражения. На датата 27.06.2022г. била издадена
мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт
било прекратено. След това на 19.07.2022г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали
издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и препис от
него е изпратена на РУ- Кърджали за преценка за налагане на административно наказание.
По този повод на 25.07.2022г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. На жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този
текст административнонаказателната отговорност на З. Х. Р. е ангажирана на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По
делото не е безспорно, че на 20.06.2022г. в гр. К. на ул.„П. м.“ жалбоподателят Р. е
управлявал чужда собственост лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с peг.№ ******* след
като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път, тъй като доказателства в
тази посока не бяха събрани. Изложеното сочи, че в случая не са налице елементите от
2
обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно
нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят З. Х. Р. е управлявал
чужда собственост МПС, за което не е бил уведомен, че регистрацията на този автомобил е
служебно прекратена. Ето защо, без да са налице обективните и субективните признаци на
нарушението, поради недоказаност на нарушение, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на приемане на решението за решаване, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията,
3
съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до
1000лв., възнаграждението е 300лв., в какъвто размер е платено възнаграждение в
настоящия случай. Това означава, че заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на
оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по
чл.36 ал.2 от ЗА, поради което не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва
да понесе разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *******/ 25.07.2022г. издадено от
Началник сектор в РУ- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
на З. Х. Р. от гр. К. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 20.06.2022г. в гр. К. на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр. К. да заплати на З. Х. Р. с ЕГН
********** и адрес гр. К. ул.Д. А. № * сумата от 300лв. представляваща направените
разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4