Решение по дело №16047/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4085
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20185330116047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  4085     25.10.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16047  по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.327 ТЗ, чл.258 и чл.86 ЗЗД.

         В исковата молба от „Балканпак” ООД против „Ей Кей Фамили Бранд” ООД е направено  искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ***/ ***г. на ПРС, ***гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410  ГПК № *** от ***, суми, както следва: сумата от 728, 40 лева- главница по фактура № ***/ ***, представляваща цена по договор за изработка на щанца, печатни плаки и предпечат и сумата от 37, 49 лева- лихва за забава върху главницата за периода *** г.- *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- *** г. до окончателното погасяване, както и направените в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнала договореност за изработка на щанца, печатни плаки и предпечат, като на *** г. поръчката била изпълнена, за което се издала фактура № ***/ *** г. на стойност 728, 40 лева. Фактурата била изпратена по електронен път на управителя на ответника. Падежът на задължението бил датата на издаване на документа, като плащането следвало да се извърши по банков път. Фактурата била надлежно отразена в счетоводството на ищеца. Предвид забавата в плащането, се дължала и лихва в размер на 37, 49 лева за периода *** г.- *** г. За събирането на дължимите суми било подадено заявление по чл. 410 ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № ***/ *** г. на ПРС, *** гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес.  

         В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, в който се твърди, че действително между страните възникнала договорка за изработка на щанца и печатни плаки, по която била издадена процесната фактура, но се посочва, че не било възникнало задължението за заплащане на цената на услугата. Възложената за изработка работа не била получена и на ищеца бил изпратен имейл, в който изрично се посочвало, че заплащане щяло да настъпи след получаване на работата. В случая нямало приемане на работата по смисъла на чл. 266 ЗЗД, поради което и не се дължало плащане на възнаграждение, защото изработеното не било предадено. Липсвали и доказателства, че изработката била качествена и в срок. В тази връзка се прави възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 ЗЗД, като се иска осъждане на ищеца да изпълни едновременно с ответника. След като работата не била получена, тя не можело и да се прегледа, за да се направят евентуално възражения за изпълнението, поради което плащане не се следвало. В този смисъл се моли за отхвърляне на иска за главница, както и на акцесорния за лихва. При уважаване на възражението за неизпълнен договор, се моли за едновременно осъждане на страните да изпълнят. Претендират се и разноски.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено „Ей Кей Фамили Бранд” ООД да заплати на „Балканпак” ООД сумата от 728.40 лв. главница по договор – шанца, предпечатна плака, предпечат, 37.49 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното й погасяване, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 300 лв. хонорар на адвокат.

         По делото е представена фактура № ***/***, с доставчик „Балканпак” ООД и получател „Ей Кей Фамили Бранд” ООД на стойност 728.40 лв.

         Представена е кореспонденция в електронен вид между страните. Приложен е и дневник за продажбите за периода от *** до ***.

         Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което фактура № ***/*** е намерила счетоводното отражение по сметка 400-Доставчици-контрагент „Балканпак” ООД при ответното дружество. Същата е включена в дневник за покупките и справка – декларация по ЗДДС на „Ей Кей Фамили Бранд” ООД в месец ***, с данъчна основа 607 лв. и ДДС 121.40 лв., с обща стойност 728.40 лв. По процесната фактура няма извършено плащане от ответното дружество към ищеца, като кредитното салдо по сметка 400 – Доставчици – контрагент „Балканпак” ООД  е 728.40 лв., което показва задължение на ответника към ищеца в посочения размер. Размерът на лихвата за забава върху претендираната сума 728.40 лв. за периода от *** до *** – дата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК е 39.05 лв.

         При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

       Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че срещу издадената заповед за изпълнение № ***от *** в срок е постъпило възражение от длъжника, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

         По делото не се спори, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ белезите на договора за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет поемане на задължение от страна на ищеца, в качеството му на изпълнител, да изработи ***, *** и ***, съгласно поръчката на ответника, в качеството му на поръчващ, срещу поето от последния задължение да заплати възнаграждение в размер на 728.40 лв. с включен ДДС.

         В случая ответникът признава, че между двете дружества е възникнала договореност за изработка на посочените *** и ***, както и че на *** поръчката е изработена и е издадена фактура № ***/***, но оспорва обстоятелството, че е възникнало задължението за плащане на възнаграждението, тъй като не е получило възложената за изработка работа – *** и ***. Съобразно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за да възникне задължение у поръчващия за плащане на възнаграждение, то последният следва да е приел извършената работа. С доклада на съда на ищеца е указано, че следва да докаже, че по сключения между страните договор за изработка той е изпълнил качествено и в срок възложената му от ответника работа, която е предал и същата е приета от ответника, но доказателства, че изработеното е предадено на ответната страна, според настоящия съдебен състав не са ангажирани. В писмено становище от *** ищецът дори твърди, че ***, *** и *** са инструменти, които се изработват специално за нуждите на възложителя и се използват многократно за производство на ***, като те не се предават на възложителя, тъй като след изработването им, те се използват за последващи поръчки от същия възложител при производството на ***. Тези твърдения обаче не са доказани по никакъв начин, така че съдът да следва да преценява дали цената за тях се дължи при издаването на данъчна фактура, съответно получаването й, както намира ищецът. От друга страна, съставянето на фактура за дължимото възнаграждение не е елемент от договора за изработка, поради което обстоятелството дали фактурата е намерила счетоводно отражение в счетоводството на ответното дружество, няма съществено значение за настоящия спор. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на предявените от него искове, поради което същите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По настоящето дело са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., поради което разноски в посочения размер следва да бъдат присъдени на страната. По приложеното ч.гр.д. № ***/*** обаче не се съдържат доказателства да е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което и при липса на доказателства разноски в посочения размер да са действително направени, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

        

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАЛКАНПАК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 114, със *** С. Д. С. против „ЕЙ КЕЙ ФАМИЛИ БРАНД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Капитан Георги Цанев” № 17, ет.4, със *** А. В. К. искове за признаване за установено, че „ЕЙ КЕЙ ФАМИЛИ БРАНД” ООД дължи сумата от 728.40 лв. главница по договор за изработка на ***, *** и ***, за което е издадена фактура № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата от *** до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37.49 лв. лихва за забава от *** до ***, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.

ОСЪЖДА „БАЛКАНПАК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, бул. „23 Пехотен Шипченски полк” № 114, със *** С. Д. С. да заплати на „ЕЙ КЕЙ ФАМИЛИ БРАНД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Капитан Георги Цанев” № 17, ет.4, със *** А. В. К. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/н.Славчева

Вярно с оригинала.

М.К.