Р Е Ш
Е Н И
Е №342
гр.Пазарджик,
11.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Г. М.,
като разгледа докладваното от съдия ИЛИЕВ в.гр.д.№472 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №55/23.05.2019г., постановено по гр.д.№467/2017г. по описа на РС – П.,
е признато за установено, че между «Възраждане- Касис» ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.«България» №102-4, представлявано
от Ц.Г.и «Ло Вет» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стрелча, ул.«Велко Иванов» №9, представлявано от И.А. , съществуват
облигационни правоотношения, съгласно които „Ло Вет“ ЕООД дължи на «Възраждане-
Касис» ООД заплащането на сумата от 303,07лв., която сума представлява
задължение за заплащане на доставени стоки и материали, подробно индивидуализирани
по вид, количество и единична цена в данъчна фактура №35296/02.07.2015г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 04.07.2016г. до окончателно заплащане на вземането и ведно с
мораторна лихва в размер на 22,69лв. за периода 03.07.2015г. до 28.03.2016г.
Отхвърлен е иска, предявен от «Възраждане - Касис» ООД
срещу «Ло Вет» ЕООД в частта за заплащане на сума в размер на 647,18лв.,
дължима по данъчна фактура №24872/07.02.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума и ведно с мораторна лихва в размер на 140,33лв. за периода от
08.02.2014г. до 28.03.2016г., поради настъпило плащане след предявяване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Осъдено е «Ло Вет» ЕООД да заплати на «Възраждане-
Касис» ООД сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото гражданско дело в
размер на 127,47лв. - адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 187,39лв. - разноски по гр.д.№393/2016г. по описа на РС - П.-
съобразно с уважената част от иска, както и сумата от 123,49лв. - разноски по
ч.гр.д.№152/2016г. по описа на същия съд.
С Определение №146/23.09.2018г., Панагюрския
районен съд е оставил без уважение молбата на „Възраждане - Касис“ ООД за
изменение на решение №55/23.05.2018г. в частта за разноските.
В
срок решението се обжалва с въззивна жалба от „Ло Вет“ ЕООД чрез адв. Б. с
оплакване, че същото е незаконосъобразно в частта, в която е уважен предявения
иск. Изложени са подробни твърдения за неправилност, противоречие с материалния
и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че не било доказано, че
стоката е доставена с транспорт на фирмата. Липсвали гласни и писмени
доказателства за доставката на стоката от ищеца и получаването й от ответника. Основание за плащане било доставката
на стоката, ао фактурата само удостоверявала този факт. Цената по договора за
търговска продажба, сключен между страните, се дължала не защото е издадена
фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Формулирано е искане да се отмени
решението в обжалваната част с присъждане на дължимите разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Възраждане Касис“ ООД
чрез адв.С.Б., с който оспорва изцяло подадената въззивна жалба, с подробно
изложени съображения, че същата е неоснователна и недоказана. Правилно и в
съответствие с доказателствата по делото решаващият състав приел за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 303,07лв, представляваща неплатена цена
по данъчна фактура №35296/02.07.2015г., ведно с лихвата за забава върху тази
сума. Намира за неоснователни оплакванията на ответника, релевирани във
въззивната жалба, защото: договорът за покупко-продажба бил неформален и за
действителността на сделката за покупко-продажба не била задължителна писмена
форма. В случая този договор е обективиран в процесната данъчна фактура.
В
срок решението се обжалва с въззивна жалба и от ищеца „Възраждане касис“ ООД
отхвърлителната част се чрез адв.Б.. Твърди, че неправилно районният съд е приел,
че не се дължи законната лихва върху платената в хода на делото главница.
Такава се следвало за периода от датата на образуване на заповедното
производство до момента на нейното плащане.
Твърди
се, че по същия начин следвало районният съд да присъди мораторната лихва върху
платената в хода на делото главница по първата процесна фактура. Тази мораторна
лихва се дължала за периода на забава и преди завеждане на заповедното
производство. Фактът, че в хода на делото е платена главницата не водел до неоснователност
на акцесорния иск за заплащане на мораторната лихва. Последната не била
платена, поради което неправилно районния съд отхвърлил акцесорния иск за
заплащане на мораторната лихва за исковия период.
По
тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.
Постъпила
е молба от „Ло Вет“ЕООД гр.Стрелча,представлявано от у-ля Г.А. с която
заявява,че поддържа изцяло въззивната жалба против решението на
първоинстанционния съд.
По
делото е постъпила и частна жалба от „Възраждане Касис - ООД против определение
№146/29.03.2019г., постановено по гр.д.№467/2017г. на РС – П., с което е
оставено без уважение молбата им за изменение на решение №55/23.05.2018г. в
частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност, като същите са подробно отразени в частната жалба.
Формулира се искане да се отмени определението и се измени същото, като се
присъдят разноски в пълен размер, съобразно списъка по чл.80 ГПК.
Не
е постъпил отговор на частната жалба.
В
жалбите не се правят доказателствени искания.
В
съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
От
жалбоподателя „Възраждане Касис“ ООД е постъпила молба чрез адв. Б. с изразено
становище по въззивната жалба и по съществото на спора, като е представен
списък на разноските и направено възражение за прекомерност на разноските на
«Ло Вет» ЕООД.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно
и допустимо.
Въззивните
жалби са подадени в законоустановените срокове от страни с правен
интерес, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са
редовни и допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по съществото на
спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:
В исковата молба предявена от «Възраждане- Касис» ООД против «Ло Вет» ЕООД се твърди, че по
силата на неформални договори за покупко-продажба, обективирани във фактури с
номера №24872/07.02.2014г. на стойност 747,18лв. с вкл. ДДС и
№35296/02.07.2015г. на стойност 303,07лв. с вкл. ДДС, ищцовото дружество
доставило в срок на ответника стоките, подробно описани в двете фактури, но той
не заплатил дължимата цена по двете фактури. Твърди се, че 06.02.2014г. е
извършено частично плащане в размер на 100лв. по фактура №35296/02.07.2015г.,
след което общата дължима сума от ответното дружество възлизала на 950,25лв.
Процесните фактури били осчетоводени от ищеца като реализирани търговски
сделки, като бил внесен и полагаемия се за тях ДДС. Твърди се, че доставените
стоки били приети без забележки от ответника, като издадените фактури им били
надлежно изпратени и представени за плащане с куриерска пратка №*********/22.07.2015г.
Поради неплащане на дължимите суми подали заявление по чл.410 ГПК до РС - П.,
при което било образувано ч.гр.д.№152/2016г. и издадена заповед за изпълнение,
по силата на която дружеството-ответник следвало да им заплати сумата от
1 566,14лв., представляваща сбор от главница в размер на 950,25лв., ведно
с мораторна лихва в размер на 162,49лв. и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 428,40лв. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, ответникът
възразил писмено, при което на ищеца била указана за възможността да предяви
настоящия иск относно вземането си. Формулирано е искане да се постанови
решение, с което да признае за установено, че „Ло Вет“ ЕООД им дължи сума в общ
размер 1 112,74 лв., от които главница в размер на 950,25 лв., формирана
като сбор от сума, дължима по фактура №24872/07.02.2014г. за 647,18лв. и
фактура №35296/02.07.2015г. за сумата от 303,07лв., ведно с мораторна лихва за
забава в общ размер на 162,49лв. и ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 453,40лв. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен
отговор, в който твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи
се, че претенцията за неплащане на данъчна фактура №24872/07.02.2014г. е
частично основателна, тъй като дружеството-ответник е предплатило същата на
06.02.2014г. в размер на 100лв. за доставени от дружеството-ищец ветеринарни
лекарства. Твърди се, че поради финансови затруднения е забавено изплащането на
остатъчната сума, която била преведена на две вноски, а именно: на 08.06.2016г.
в размер на 100лв. и на 26.08.2016г. в размер на 347,18 лв., като е останала
неизплатена сума от 200лв., докато претенцията по фактура № 35296/02.07.2015г.
била изцяло неоснователна, тъй като не никога не са получавали описаните в тази
фактура стоки. Формулирано е искане предявения иск да се уважи единствено
досежно сумата от 200,00 лв. с вкл. ДДС, ведно с мораторната лихва върху тази
сума, която се дължала по фактура №24872/07.02.2014г., като бъде отхвърлен иска
в останалата му част като неоснователен и недоказан, а претендираното адвокатско
възнаграждение бъде намалено като прекомерно, ведно със сторените
съдебно-деловодни разноски.
За изясняване фактическата страна по делото са
разпитани свидетели и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
С решение
№4/13.01.2017г. по гр.д.№393/2016г. на РС – П., предявените искове са частично
уважени. След постъпила въззивна жалба срещу посоченото решение е образувано
в.гр.д.№266/2017г. по описа на ПзОС, производството по което е приключило с
постановяването на решение №238/02.06.2017г., с което е обезсилено обжалваното
решение и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав,
при което са постановени обжалваните в настоящето производство решение
№55/23.05.2019г. и определение №146/29.03.2019г. по гр.д.№467/2017г. на РС – П..
При повторното разглеждане на делото от първата
инстанция е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представените по делото два броя фактури
№024872/07.02.2014г. и фактура №035296/02.07.2015г. се констатира, че ищецът е
доставил на ответника лекарствени средства.
Установява се от приложената по делото операционна
бележка за вноска на каса на ищцовото дружество, че управителят на «Ло Вет»
ЕООД е внесъл сумата от 100лв. по фактура №24872, като вноската е осъществена
на 08.06.2016г.
Установява се от приложената по делото вносна бележка,
че управителя на ответното дружество е внесъл на ищцовото дружество сумата от
360лв. с основание плащане по фактура №24872/20.08.2016г.
Установява се от приложената по делото фактура
№44804/05.08.2016г., че «Ло вет» ЕООД са получили стоки на обща стойност от
103,69лв., с включен ДДС, а съгласно фактура №44701/03.08.2016г., ищците са
доставили на ответното дружество 10 броя международни паспорти и 10 броя от
препарата «Булмектин» – 100 грама, на обща стойност 73,94лв. с вкл. ДДС.
На 02.08.2016г. ищецът е доставил на
ответника препарати и лекарствени средства на обща стойност 136,12лв. с вкл.
ДДС, а на 04.08.2016г. ответниците са получили препарати и лекарства на обща
стойност 81,11лв. с вкл. ДДС, съгласно фактура №44771/04.08.2016г.
От процесната фактура № 24871/07.02.2014г. се
констатира, че ответното дружество е получило от ищците 5 броя „Нео“ Спрей КАФ
на обща стойност 70,90лв. с вкл.ДДС.
От депозираните по делото показания на свидетеля И.П.Г.,
се констатира, че той е приемал заявките на ответното дружество, в които са
били установявани предварително цените, качеството и вида на поръчваните
препарати и лекарствени средства. Свидетелят сочи, че заявките са правени по
телефона или писмено, след което се подавали в склада, където те се изготвяни,
а по-късно И.А.– управителят на дружеството - ответник, определяла дали
заявката следва да бъде изпратена по пощата с куриер или самата тя идвала да
получи заявените стоки на място. Свидетелят сочи, че той изготвял фактурите,
вкл. процесните такива, като плащанията по тях се извършвали само по банков
път, на посочена от дружеството- ищец банкова сметка. ***, че стоките за сумата
от 303,07лв. били доставени на място на ответното дружество с бус на
дружеството- ищец. Сочи, че стоките са били съпътствани от стокова разписка,
която се представяла за подпис на страните.
От депозираните по делото показания на свидетеля Р.А.А.се
установява, че управителят на ответното дружество е ***и е лекувал отглежданите
от свидетеля животни. Твърди, че ответницата му е заявявала, че е фирма от Л.й
е доставила лекарства, като той самият, с негов личен автомобил, е превозвал И.А.до
гр.П., за да получава лекарствени средства от офис на куриреска служба Еконт.
От депозираните по делото показания на свидетеля Н.Н.К.,
се установява, че тя е водела счетоводството на ответното дружество и от месец
януари 2016г., не можела да приключи месеците октомври и ноември на предходната
2015г., тъй като съществували неосчетоводени суми по фактури от предходната 2014г.,
както и от 2015г. Свидетелката установява с показанията си, че тези суми се
дължат за доставени лекарства, които ответното дружество получило, като
фактурите се представяли заедно с експедиторски бележки от „Еконт“. Сочи, че
стоката се плаща в момента на касата, но към ноември 2016г. свидетелката К.е
установила, че са внесени 200лв., като предположенията й са, че се дължат още
около 150лв. на ищцовото дружество.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно- счетоводната
експертиза при първоначалното разглеждане на делото, се установява, че
процесната фактура № 24872/07.02.2014г. е на обща стойност от 747,18лв., която
е осчетоводена в счетоводството на ищеца по партидата на „Ло Вет“ ЕООД. Същата
фактура е включена в дневника за продажбите и в справка декларация по ЗДДС за
м.февруари 2014г. По отношение на втората процесна фактура №35296/02.07.2015г.
вещото лице сочи, че същата е на стойност 303,07лв. Тази фактура е осчетоводена
по дебита на счетоводна сметка 411 – „Клиенти“ и по кредита на счетоводна
сметка приходи от продажби на стоки, като същата е включена в дневника за
продажбите и справка декларация по ЗЗДС за месец юли 2015г.
От направената проверка на документите на ответното
дружество вещото лице е констатирало, че процесната фактура № 24872 е
осчетоводена по партидата на „Възраждане- Касис“ ООД и по дебита на счетоводна
сметка 302 – материали, със сумата от 747,18лв., но дружеството- ответник не са
регистрирани по ЗДДС и не правят счетоводни записвания по сметка 453 – разчети
за ДДС. Съгласно заключението, по втората процесна фактура № 35296/02.07.2015г.
няма никакви счетоводни записвания и същата не е заведена в счетоводството на
дружеството- ответник. Вещото лице е констатирало, че по първата процесна
фактура от 07.02.2014г. ответното дружество са внесли сума в общ размер на
597,18лв., а по втората фактура от 02.07.2015г. няма плащания за сумата от
303,07лв. Общият размер на вземанията на дружеството- ищец по процесните
фактури, към датата на първоначалното заключение – 05.12.2016г., възлиза на
сумата от 453,07лв. съгласно счетоводните записвания на дружеството -ищец, като
законната лихва върху сумата от 647,18лв., изчислена за периода от 08.02.2014г.
до 28.03.2016г. възлиза на сумата от 140,33лв. От заключението се констатира,
че законната лихва върху неплатената сума от 303,07лв. за периода от
03.07.2015г. до 28.03.2016г. възлиза на сумата от 22,69лв.
Видно от приложената по делото операционна бележка от
12.12.2016г. управителката на ответното дружество – И.А.е внесла по сметка на
ищцовото дружество сумата от 150,00лв. с основание – „окончателно плащане по
фактура 24872“.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
съдебно- счетоводната експертиза се установява,
От представените по делото два броя фактури с № 024872/07.02.2014г. и
фактура № 035296/02.07.2015г. се констатира, че дружеството –ищец са доставили
на ответното дружество лекарствени средства като «Биовит» – 10% - 500 грама;
«Ветримоксин» – 100 мл.; «Еумазал» – 200 грама; Игла с кръгло сечение Круз;
«Лубросан» – 1 кг; Мултивитамин – 20 грама; «Песторин» – 20 д.; «Мултимастит»
ш.к.; «Ронидазол» – 100 грама; «Церения» – 20 мл. и други.
Видно от приложената по делото Операционна бележка за
вноска на каса на ищцовото дружество, управителят на «ЛО ВЕТ» ЕООД е внесъл
сумата от 100,00лв. по фактура № 24872, като вноската е осъществена на
08.06.2016г.
От приложената по делото вносна бележка от ,
управителя на ответното дружество е внесъл на ищцовото дружество сумата от
360,00лв. с основание плащане по фактура № 24872, на 20.08.2016г.
Съгласно приложената по делото фактура № 44804 от
05.08.2016г., «ЛО ВЕТ» ЕООД са получили стоки на обща стойност от 103,69лв., с
включен ДДС, а съгласно фактура № 44701/03.08.2016г., ищците са доставили на
ответното дружество 10 броя международни паспорти и 10 броя от препарата
«Булмектин» – 100 грама, на обща стойност 73,94лв., с включен ДДС. На
02.08.2016г. ищцовото дружество е доставило на ответниците препарати и
лекарствени средства на обща стойност 136,12лв., с внесен ДДС, а на
04.08.2016г. ответниците са получили препарати и лекарства на обща стойност
81,11лв., с включен ДДС, съгласно фактура № 44771/04.08.2016г.
От процесната фактура № 24871/07.02.2014г. се
констатира, че ответното дружество е получило от ищците 5 броя „Нео“ Спрей КАФ
на обща стойност 70,90лв., с включен ДДС.
Видно от приложената по делото операционна бележка от
12.12.2016г. управителката на ответното дружество – И.А.е внесла по сметка на
ищеца сумата от 150лв. с основание – „окончателно плащане по фактура 24872“.
От показанията на свидетеля И. Г., които съдът цени
изцяло, макар Г. да е в служебна подчиненост с ищцовото дружество, се
констатира, че именно той е приемал заявките на ответното дружество, като в
заявките са установявани предварително цените, качеството и вида на поръчваните
препарати и лекарствени средства. Свидетелят сочи, че заявките са правени по
телефона или писмено, като Г. изяснявал на управителя на ответното дружество
каква е цената на препаратите и заявката по телефона е изписвана от него
директно в базата данни на компютърната система на ищците. Сочи, че след като
се формирани заявките, Г. е подавал същите в склада, където те се изготвяни, а
по-късно И. А.– управителят на дружеството- ответник, е определяла дали
заявката следва да бъде изпратена по пощата с куриер или самата А.е идвала да
получи заявените стоки на място. Свидетелят сочи, че той е изготвял фактурите,
като плащанията по тях са извършвани само и единствено по банков път, на посочена
от дружеството- ищец банкова сметка. Г. установява в показанията си, че именно
той е издал процесните фактури, като фактура № 35296 от 02.07.2015г. е изцяло
неплатена, а фактура № 24872/07.02.2014г. е частично платена. Свидетелят
изяснява, че стоките за сумата от 303,07лв. са били доставени на място на
ответното дружество с бус на дружеството- ищец. Сочи, че стоките са били
съпътствани от стокова разписка, която се представя за подпис на страните.
От показанията на свидетеля Р.А. се установява, че
управителят на ответното дружество е ***и *****. Твърди, че ответницата му е
заявявала, че една фирма от Л.й е доставила лекарства, като той самият, с негов
личен автомобил, е превозвал И.А.до гр.П. за да получава лекарствени средства
от офис на куриерска служба Еконт.
От показанията на свидетелката Н.Н.К., които съдът
цени изцяло, се установява, че именно свидетелката води счетоводството на ответното
дружество и от месец януари 2016г. счетоводителката не може да приключи
месеците октомври и ноември на предходната 2015г. Сочи, че съществуват в
счетоводството на ответното дружество неосчетоводени суми по фактури от
предходната 2014г., както и от 2015г. Свидетелката установява с показанията си,
че тези суми се дължат за доставени лекарства, които ответното дружество е
получило, като фактурите се представят заедно с експедиторски бележки от
„Еконт“. Сочи, че стоката се плаща в момента на касата, но към ноември 2016г.
свидетелката К.е установила, че са внесени 200,00лв., като предположенията й
са, че се дължат още около 150,00лв. на ищцовото дружество.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно- счетоводната
експертиза при първоначалното разглеждане на делото, се установява, че
процесната фактура № 24872/07.02.2014г. е в общ размер на 747,18лв., която е
осчетоводена в дебита на счетоводна сметка 411 – клиенти по партидата на „Ло
Вет“ ЕООД в счетоводството на ищеца. Същата фактура е включена в дневника за
продажбите и в справка декларация по ЗДДС за м.февруари 2014г. По отношение на
втората процесна фактура №35296/02.07.2015г. е посочено, че е на стойност
303,07лв. и е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 411 – „Клиенти“ и по
кредита на счетоводна сметка приходи от продажби на стоки, като същата е
включена в дневника за продажбите и справка декларация по ЗЗДС за м.юли 2015г.
От направената проверка на документите на ответното дружество вещото лице е
констатирало, че процесната фактура №24872 е осчетоводена по партидата на
„Възраждане- Касис“ ООД и по дебита на счетоводна сметка 302 – материали, със
сумата от 747,18лв., но дружеството- ответник не са регистрирани по ЗДДС и не
правят счетоводни записвания по сметка 453 – разчети за ДДС. Съгласно
заключението, по втората процесна фактура № 35296/02.07.2015г. няма никакви
счетоводни записвания и същата не е заведена в счетоводството на дружеството-
ответник. Вещото лице е констатирало, че по първата процесна фактура от 07.02.2014г.
ответното дружество са внесли сума в общ размер на 597,18лв., а по втората
фактура от 02.07.2015г. няма плащания за сумата от 303,07лв. Общият размер на
вземанията на дружеството- ищец по процесните фактури, към датата на
първоначалното заключение – 05.12.2016г. възлиза на сумата от 453,07лв.
съгласно счетоводните записвания на дружеството -ищец, като законната лихва
върху сумата от 647,18лв., изчислена за периода от 08.02.2014г. до 28.03.2016г.
е 140,33лв. От заключението се констатира, че законната лихва върху неплатената
сума от 303,07лв. за периода от 03.07.2015г. до 28.03.2016г. е 22,69лв.
Видно от приложената по делото операционна бележка от
12.12.2016г. управителката на ответното дружество – И. А.е внесла по сметка на
ищцовото дружество сумата от 150,00лв. с основание – „окончателно плащане по
фактура 24872“.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно- счетоводната експертиза, изслушано при повторното разглеждане на
делото, се установява, че за погасяване на задължението по фактура
№24872/07.02.2014г. са внесени общо 747,18лв., като с направените плащания са
погасени изцяло вземанията на ищцовото дружество по тази фактура и този факт е
отразен както в счетоводството на дружеството –ищец, така и в ответното
дружество. Констатирано е, че за погасяване на задължения по фактура
№35296/02.07.2015г. на обща стойност с ДДС в размер на 303,07лв. не са правени
никакви плащания от страна на дружеството- ответник. Констатирано е, че
счетоводните регистри на дружеството- ищец вземането на „Ло Вет“ ЕООД по
фактура №35296/02.07.2015г. е отразено като дебитно салдо по счетоводна сметка
411 – „Клиенти“ и е в размер на 303,07лв. Вещото лице сочи, че общо заплатената
сума от страна на ответното дружество възлиза на 747,18лв.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира следното от правна
страна:
Предявения иск
с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е процесуално
допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК от
легитимирана страна- заявител в развилото се заповедно производство и след
своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането
предмет на заповедта за незабавно изпълнение, постановена по развило се преди
това заповедно производство. Уважаването на
иска по чл.422 ГПК предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и
да е изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация, в твърдения размер и вземането да е изискуемо. Не е
спорно , че между страните по делото са били налице търговски отношения по
повод сключени договори за покупко-продажба на стоки, по силата на които
ищцовото дружество е извършвало доставки на стоки, а ответникът се е задължавал
да заплати тяхната стойност. Това се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства и приетите по писмени доказателства – фактура №**********/ 07.02.2014г.,
фактура № **********/02.07.2015г., банково извлечение от „Банка ДСК“ от
06.02.2014г. на извършени платежи по
сметка а ищеца от страна на ответника в размер на 100лв., 2бр. фактури за преведени
суми по сметка на ищеца, съответно в размер на 150лв. по фактура №********** от
08.06.2016г. и 50лв. изплатени по същата на 26.08.2016г., стокова разписка №
********** от 29.06.2015г. съдържаща описание на доставени на ответника в
качеството му на купувач от страна на ищеца в качеството му на продавач стоки на обща стойност 303.07лв. Обратна
разписка по пратка № ********* на спедиторска фирма „ЕКОНТ“, удостоверяваща
приемането й лично от И.А.– управител на
„ЛО ВЕТ“ ЕООД на адр. Гр. Стрелча, ул.“ Велко Иванов“ № 9 с тел. **** , който факт се
удостоверява от положеният подпис лично от получателя. В
тази връзка неоснователни възраженията на жалбоподателя-ответник, че не е
получена от нея фактура № **********/02.07.2015г. за доставени и приети стоки-неизплатени при доставката,
което е наложило и издаването и изпращането на горепосочената фактура в
по-късен етап,респ.,че липсвали писмени и гласни доказатгелства че стоката е
доставена с транспорт на фирмата. От събраните по
делото гласни доказателства,чрез разпит на допуснатия св. Г. – служител в ищцовото дружество се
установява, че именно той с транспорт на „Възраждане – Касис“ООД ,като продавач
–консултант приемал и изготвял и
доставял заявки. С ответното дружество
работили от дълго време, като заявките се правили по телефона, след което се изписвали на компютър, разпечатвали на
хартиен носител и се доставяли на поръчителя – в случая отвтеника. Начините на
доставка били по пощата, с куриер или с личен транспорт на ищеца на място.
Фактурите се издавали при получаване на заявката или в последствие при
получаване на стоката. Плащането се
извършвало по банков път по посочена от ищеца сметка. Впоказанията си свидетеля
установяват, че в конкретният случай има две неизплатени фактури по които за
едната не е извършено никакво плащане - фактура № **********/02.07.2015г, а
другата била фактура
№**********/07.02.2014г., която била частично изплатена. Във връзка с
изцяло неизплатената фактура № **********/02.07.2015г, за сумата в размер на
303.07лв. свидетелят твърди, че стоката
била доставена на ответното дружество с транспорт на ищцовото дружество.
Плащане не било извършено при получаването. Фактура била издадена в последствие
на 02.07.2015г., която фактура била изпратена със спедиторска фирма „ЕКОНТ“-
тази фактура била на стойност 303.07лв. Свидетелят дава показания, че лично той
провел разговор с д-р. А.- управител на "ЛО ВЕТ" ЕООД след доставката
на стоката. В хода на разговора бил информиран, че същата е приета лично от А.,
която потвърдила получаването й. Доставката на стока по другата фактура
№**********/07.02.2014г. по желание на ответника била изпълнена чрез
спедиторска фирма "ЕКОНТ". Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел, които са хронологично
последователни и в подкрепа на останалите доказателства по делото. Ето защо
приема за безспорно установено, че на дружеството ответник са изпълнени две заявки за изпращане
на стока във връзка с които са издадени процесните две данъчни фактури, а
именно: фактура №**********/07.02.2014г. на стойност 747.18лв. и фактура №
**********/02.07.2015г. на стойност 303.07лв. Показанията
на св.Г. в частта отнасяща се до начина на доставка на някои от заявките за
стока изпращани от ищцовото дружество се подкрепят от показанията на св. А., който твърди, че по
молба на И.А.- управител на ответното дружество, лично той и със собственият си автомобил я
откарвал до гр. П. за получаване на пратки от нейна страна изпратени по
„ЕКОНТ“. Пратките съдържали лекарства за животни.При тези данни е видно, че
между двете дружества е съществувала една трайно установена практика на
поръчки, доставки на стока и съответното им заплащане. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. К., която от 2016г. е
счетоводител на "ЛО ВЕТ" ЕООД. Свидетелката установява,че след
извършена проверка на счетоводната документация се оказало, че са на лице
задължения към дружеството "Възраждане -Касис". Дължимата сума била в
размер на 647.18лв. за доставка на лекарства. На лице били осчетоводени фактури
за 2014г., но не и за 2015г. Осчетоводявани от нейна страна били фактури,
но не и стокови разписки, тъй като по
закон стоковите разписки не се осчетоводявали. Свидетелката потвърждава
показанията на св. Г., че фактурите са получавани чрез спедиторска фирма
"Еконт". Твърди, че в хода на съдебното производство са извършени
плащания от страна на ответника и по нейни данни оставала неизплатена по
фактури единствено сумата от 150лв.
Представените от ищеца писмени доказателства
Данъчна фактура № **********/07.02.2014г.; Извлечение от банковата сметка на
ищеца от 06.02.2014г. Справка за изчисление на мораторна лихва не са оспорени от ответника. Оспорени са Данъчна
фактура № **********/02.07.2015г.; Обратна разписка по пратка № ********* от
22.07.2015г. и стокова разписка №********** от 29.06.2015г., но същите са приложени като писмени
доказателства по делото и фактите, които установяват са подкрепени от
свидетелските показания и заключението на назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза, прието неоспорено от страните, поради което съдът приема
за установено по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка,
породена от правоотношение, носещо белези на договор за покупко-продажба, по
което ищецът е продавач, а ответното дружество – купувач. Ищцовото дружество е
доставило на ответника исканите стоки съобразно приложените две фактури,
издадени от ищеца, които са доказателства, освен установяващи облигационно отношение
между страните по делото, а и са доказателство за поръчка, доставка и приемането на стоките. Поради това
настоящият съдебен състав, счита, че ищецът е изправна страна по договора. При
това положение за ответника е възникнало задължение за заплащане на
договореното възнаграждение по процесните две фактури. След като не е изплатил
изцяло по двете фактури, поетото от него задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение (не е доказал в настоящото производство плащане, въпреки
разпределената доказателствена тежест), ответникът се явява неизправна страна
по договора и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение
на ищеца за сумите, претендирани с исковата молба.
Предвид на данните по делото, че в хода на производството са извършени частични
плащания от ответната страна в размер на 497.18лв по фактура №
**********/07.02.2014г.,като с плащанията са погасени
вземанията на ищеца по посочената по-горе фактура,,което е отразено в
счетоводството на дружеството ищец „Възраждане касис“ООД и на ответното
дружество .
По
ф-ра № **********/02.07.2015 г. не
съществуват записвания в счетоводството на дружеството - ответник, включително
записвания за задължения и плащания.
В
счетоводството на дружеството-ищец са отразени следните плащания по ф-ра №
000002487207.02.2014 г.: на 06.02.2014 г. - 100,00 лв. на 08.06.2016 г. -
100,00 лв. на 26.08.2016 г. - 347,18 лв. на 07.11.2016 г. - 50,00 лв. Общо
платени: 597,18 лв.т, а след завеждане на настоящото производство ответника е
погасил изцяло задълженията си по фактура №24872/07.02.2014г. на обща стойност
747,18лв.
По
ф-ра № **********/02.07.2015 г. салдото
по сметка 411 - Клиенти, партида "Ло BET" ЕООД е в размер на 303,07 лв., отразяващо
размера на вземането на дружеството - ищец по фактурата. .,поради което исковата претенция следва да бъде уважена до размера на
останалите неизплатени задължения
В тази насока от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи ,че с направените от ответника плащания е погасена
единствено първата фактура ,като липсват каквито и да са плащания за погасяване
на вземането по втората фактура №35296/02.07.2015г. на обща стойност от 303,07лв. с включен
ДДС.
Съгласно
чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът следва при преценка основателността на предявения
иск да съобрази всички факти настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В случая, с оглед изричната разпоредба на чл. 422,
ал.1 от ГПК, искът за установяване на вземането се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тази причина
извършеното плащане след това следва да се съобрази и искът да се отхвърли в
тази част, която според изложеното по-горе съдът приема за погасена в хода на
процеса, а именно частично за
главницата.
При
това положение и доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за плащане
на всички дължими суми по извършените му доставки на стоки от страна на ищеца
следва, че предявения иск за главница е доказан както по основание, така и по
размер, поради което съдът счита, че следва да го уважи до размера оставащ
след извършените в хода на процеса частични плащания, т.е за сумата в р-р
на 303,07лв.,представляваща задължение за плащане на доставени стоки и
материали индивидуализирани подробно в данъчна фактура №35296/02.07.2015г. ,ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и мораторни
лихви в р-р на 22,69лв., съгласно заключението на в.л. за периода 03.07.2015г.
до 25.03.2016г. ,като се отхвърли иска , за дължимост
на сума в размер на 647,18лв., дължима по данъчна фактура №24872/07.02.2014 г.,
поради настъпило плащане след предявяване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
решението в таези части следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.
Като
основателно съдът намира възражението на жалбоподателя „Възраждане Касис“ООД
гр.Л.,че ответника дължи мораторна лихва в р-р на 140,33лв. дължима по данъчна
фактура №24872/07.02.2014г. изчислена
върху сумата от 647,18лв.-остатък от
общо дължимата сума в р-р на 747,18лв. за периода от 08.02.2014г. –до 25.03.2016г.
и законна лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното и
изплащане. За начална дата за присъждане на обезщетението следва да се приеме
денят, следващ издаването на съответните фактури. Следователно не е необходима
изрична покана за заплащане на уговореното възнаграждение, а за такава се счита
издаването на всяка фактура поотделно. Поради това и претенциите на ищеца за
присъждане на обезщетения за забава върху задължението по фактура
№24872/07.02.2014г. е основателно до р-ра на сумата от 140,33лв. лв. за периода 03.07.2015г. до 25.03.2016г.
,както и следващата се законна лихва ,считано от предявяване на исковата молба
до окончателното и изплащане, доколкото се включват в размера, изчислен от
заключението на в.л.Ето защо в частта с която е отхвърлен иска за присъждане на
мораторна лихва за сумата 140,33лв. за периода 03.07.2015г-25.03.2016г. и
следващата се законна лихва първоинстанционното решение в посочената част следва
да се отмени ,като се приеме за установено по отношение на ответното
дружество,че съществува вземане в посочения по-горе размер на мораторна лихва,както
и следващата се законна лихва ,считано от предявянане на исковата молба до
окончателното и изплащане.
Като основателни съдът намира възраженията на частния
жалбоподател „Възраждане Касис“ООД гр.Л.
за незаконосъобразност на определението за присъждане в пълен размер на
направените от ищеца разноски за водене на заповедното производство ,както и на
производството по чл.422 от ГПК .От
доказателствата по делото се установи,че ищецът е направил разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№152/2016г.
по описа на РС П. в р-р на 453,40лв. В обжалваното определение
първоинстанционния съд е приел,че на частния жалбоподател следва да се присъдят
разноски в заповедното производство в редуциран р-р-123,49лв. Този извод на
съда е неправилен. Плащането на част от претендирана с исковата молба сума е
настъпило в хода на исковото производство и след издаване на заповедтта за
изпълнение на задължението по реда на чл.410 от ГПК ,поради което тези разноски
се дължат на „Възраждане Касис“ООД в пълен размер на сумата 453,40лв.Освен това
следва да се вземе в предвид факта,че с поведението си ответника е станал
причина за завеждане на делото и следва да а понесе отговорността за
направените от ищеца разноски,както в заповедното така и в исковото
производство. Погасяване на част от задължението в ,чрез плащане в хода на висящ процес е факт
който е ирелевантен за основателността
на иска и не би могъл да обуслови отхвърлянето му ,/ в т.см.
опред№428/10.07.2014г. на ВКС/ респ. не
води до отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на направени от него
разноски.Напротив ответника с поведението си е станал причина за извършване на разноски във всички
производства ,в това число и настоящото. Като не е уважил молбата за изменение
на решението в частта за разноските първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт , който следва да бъде отменен
изцяло,вместо което съобразявайки изхода на делото се присъди общо сумата в р-р на 940лв.-разноски в първоинстанционното
производство и въззивната инстанция и сумата в размер на 453,40лв.лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№152/2016г. по
описа на РС П.. Водим от горното, Пазарджишкият Окръжен съд
Р Е Ш И :
Отменя решение №55
от 23.05.2018г. постановено по гр.д.№467/ 2017г. По описа на РС П. в
частта с която е отхвърлен иска предявен от
„Възраждане Касис“ООД гр.Ловеч,представлявано от у-ля Ц.Г. против „Ло Вет“ЕООД
гр.Стрелча представлявано от у-ля И.А.за
приемане за
установено, че между «Възраждане- Касис» ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.«България» №102-4, представлявано
от Ц.Г.и «Ло Вет» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стрелча, ул.«Велко Иванов» №9, представлявано от И.А., съществуват
облигационни правоотношения, съгласно които „Ло Вет“ ЕООД дължи на «Възраждане-
Касис» ООД заплащането на мораторна лихва
в р-р на 140,33лв. дължима по данъчна фактура №24872/07.02.2014г. изчислена върху сумата от 647,18лв.-остатък
от общо дължимата сума в р-р на
747,18лв. за периода от 08.02.2014г. –до 25.03.2016г., която сума
представлява задължение за заплащане на доставени стоки и материали, подробно
индивидуализирани по вид, количество и единична цена в данъчна фактура
№24872/07.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 04.07.2016г. до окончателно и изплащане.
Приема
за установено, че между «Възраждане-Касис» ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.«България» №102-4, представлявано
от Ц.Г.и «Ло Вет» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стрелча, ул.«Велко Иванов» №9, представлявано от И.А., съществуват
облигационни правоотношения, съгласно които „Ло Вет“ ЕООД дължи на «Възраждане-
Касис» ООД заплащането на мораторна лихва
в р-р на 140,33лв. дължима по данъчна фактура №24872/07.02.2014г. изчислена върху сумата от 647,18лв.-остатък
от общо дължимата сума в р-р на
747,18лв. за периода от 08.02.2014г. –до 25.03.2016г. , която сума
представлява задължение за заплащане на доставени стоки и материали, подробно
индивидуализирани по вид, количество и единична цена в данъчна фактура
№24872/07.02.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 04.07.2016г. до окончателно и изплащане .
Отменя определение №146 от 29.03.2019г. постановено по
гр.д.№467/2017г. по описа на РС П. с което е оставена без уважение молбата на
„Възраждане Касис“ООД Л.за изменение на решението в частта за разноските дължими
на ищцовото дружество „Ло Вет „ЕООД гр.Стрелча,вместо което постановява: Осъжда «Ло Вет» ЕООД гр.Стрелча ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул.«Велко Иванов» №9,
представлявано от И.А., да заплати на «Възраждане- Касис» ООД гр.Л.ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.«България» №102-4,
представлявано от Ц.Г.сумата в р-р на 172,43лв. сторените съдебно-деловодни
разноски по гр.д.№393/2016г. по описа на
ПРС или общо с първоначално присъдените - сумата в р-р на 300лв. , както и сумата в р-р на 112,61лв. сторени съдебно-деловодни
разноски по гр.д.№393/2016г. по описа на РС - П.- или общо с първоначално
присъдените - сумата в р-р на 300лв. ,сумата в р-р на 340лв. сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство съобразно с уважената част от въззивната и частната жалба, както и сумата в р-р на
329,91лв. сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство или
общо с първоначално присъдените - сумата в р-р на 453,40лв.
В
останалата обжалваема част пътвърждава решението .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.