№ 4122
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100107521 по описа за 2022 година
В подадената от ищците „Е.“ ЕООД и „Е. 7“ ЕООД искова молба са
изложени твърдения, че по т.д. № 1204/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. е
постановено решение, като в производството по неговото постановяване са
допуснати нарушения на правото на ЕС и от това за дружествата са
произтекли имуществени и неимуществени вреди.
С разпореждане от 08.08.2022 г. съдът е констатирал нередовност на
подадената искова молба и е дал указания на ищците да заявят изрично дали
твърдят особено съществено нарушение на правото на ЕС и да посочат
конкретните правни норми, които са нарушени.
Отстраняване нередовностите на исковата молба не е надлежно
извършено и с ново разпореждане от 06.12.2022 г. съдът е дал подробни
указания да се индивидуализират онези действия на съдии от състава на ВКС,
с които са нарушени норми на Хартата на ЕС и в какво се изразяват
претърпените имуществени и неимуществени вреди от всяко от двете
дружества.
С молба от 23.02.2023 г. ищците са препратили към отделни части от
първоначалната си искова молба. Отказали са да изложат твърдения,
различни от тези по първоначалната искова молба; фокусирали са се върху
спазване принципа на случайния избор на съдиите докладчици по делото и
върху актове на докладчиците; поискан е отвод на всеки следващ съдия,
„който се прави, че не му е ясна исковата ни молба и решава да ни изнудва
със същите такива общи, неконкретни общи приказки, изрази и фрази да
поправяме пределно ясната и редовна искова молба“.
С определение от 27.02.2023 г. докладчикът на I-18 състав се е отвел от
разглеждане на делото.
Определения по чл. 22 от ГПК за отвод от разглеждане на делото е
постановено и от съдиите на I-7 състав и на I-4 състав, на които делото е
преразпределено.
1
Настоящият съдебен състав намира за декларативни и несъответни на
изложените в исковата молба твърдения за нарушение на правото на ЕС.
Посочването на правни норми от различни нормативни актове не е
достатъчно, за да се приеме за редовна искова молба, с която е предявена
претенция по чл. 2в от ЗОДОВ.
Настоящият докладчик намира, че дадените указания не са изпълнени.
Явно ищците желаят под формата на „ясни, точни и конкретни указания за
поправка на исковата молба“ да им „подскаже“ как да обосноват допустим и
редовен иск срещу ВКС, подлежащ на разглеждане по реда на ЗОДОВ. За
целта законодателят е предвидил фигурата на адвоката като защитник на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите
лица (чл. 2, ал. 1 от ЗАдв.) Под формата на подробни указания съдът не
дължи недопустимо, с оглед функциите му на безпристрастен арбитър,
съдействие за допускане по същество на претенция, като задължение на
ищеца е да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5
от ГПК.
На следващо място, в титулната част на исковата молба ищците са
оставили на съда да прецени дали претенцията им не намира правното си
основание в чл. 49 от ЗЗД.
Дори и да се приеме, че фактическите твърдения обосновават общата
гражданска отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, настоящият съдебен
състав намира исковете за недопустими. Действително, актуалната практика
на ВКС приема за допустима претенция за ангажиране на отговорността на
съдилищата от незаконосъобразни съдебни актове (определение №
50078/06.03.2023 г. по гр.д. № 3192/2022 г. на ВКС, II г.о. и цитираните в него
решения и определения, определение № 60354/04.11.2021 г. по ч.гр.д. №
1126/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
Допустимостта на иск по чл. 49 от ЗЗД, независимо от функционалния
имунитет на съдиите по чл. 132 от КРБ, предполага да се изследва наличие на
противоправни действия на съдии, в случая изразяващи се в: начина на
прилагане на принципа на случайно разпределение на делото, законност на
състава, постановил решението от 14.07.2017 г. и компетентността на
съдиите, служебното произнасяне на съда по нищожността на договор и
нарушаване на правото на защита на ищците в настоящото производство,
съставяне на официален документ с невярно съдържание – определението, с
което решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване,
зависимост и пристрастност на върховните съдии от „приватизаторския
противник на „Е.“ ЕООД.
Установяването на всички тези „нарушения“ излиза извън рамките на
онази проверка, която съдът е в правомощията си да извърши. Разглеждането
на иска по същество предполага извод относно законосъобразността на
решение № 44 от 14.07.2017 г. по т.д. № 1204/2011 г., което е недопустимо
като излизащо извън законоустановения инстанционен контрол на съдебните
2
актове. На практика ищците се домогват да обосноват вреди от окончателен
съдебен акт, който твърдят, че е незаконосъобразен, т.е. да преодолеят силата
на пресъдено нещо на решение № 44/14.07.2017 г. по т.д. № 1204/2011 г. на
ВКС, II т.о., отричащо им търсената от тях защита; и като последица – да
получат обезщетение от неизгодния за тях изход на спора.
На последно място, признаването на правото на лицата да търсят вреди
от незаконосъобразен окончателен съдебен акт отваря пътя към неограничена
по брой и неконтролируема по основания проверка, излизаща извън
правомощията на съдилищата.
По така изложените съображения, съдът намира, че подадената от
ищците искова молба е недопустима и подлежи на връщане, а производството
по гр.д. № 7521/2022 г. – на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща исковата молба и прекратява производството по гр.д. №
7521/2022 г. по описа на СГС.
Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3