Р Е Ш Е Н И Е
Номер 54 25. 06. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:ДРАГОМИР СЯРОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 40 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Д. Сп. И., в качеството му на управител
на „Автошкола Илиев” ЕООД гр. Омуртаг, против Решение №44 от 09.03.2020 г., постановено на НАХД №4/2020 г. по описа на ТРС и с
което е било потвърдено Наказателно постановление № 460359-F501346 от 29.08.2019 г. на Директор
офис за обслужване - Търговище при ТД на НАП - Варна, с което за извършено
нарушение и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО на „Автошкола Илиев” ЕООД гр.
Омуртаг, с БУЛСТАТ *********, представлявано от
Д. Сп. И., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500.00 лева, като законосъобразно. В касационната жалбата се сочи, че атакуваният акт е
незаконосъобразен. Сочи неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище, като поддържа жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Ответната
страна, взема становище, като счита
жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Търговище, дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на
въззивното решение.
След като обсъди законосъобразността
на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно
чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима-постъпила
е в срок, от надлежна страна и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните
доказателства съдът е приел
за установено, че „Автошкола Илиев” ЕООД гр. Омуртаг,
представлявано от Д. Сп. И., било данъчно задължено лице, което се облагало с
корпоративен данък. На
основание чл. 92, ал. 2 от ЗКПО
на 23.02.2019 г. за дейността на дружеството през 2018 г. била подадена годишна
данъчна декларация. В нея били декларирани общо приходи в размер на 15200,00
лв. и общо разходи в размер на 14230,01 лв. Била посочена данъчна печалба в
размер на 969,99 лв. и полагащ се корпоративния данък в размер на 97,00 лв.,
който бил внесен.
При
извършена проверка от данъчната администрация били установени допълнителни
приходи за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. от извършвана дейност по
обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС в размер на
13800.00 лв. Поради установеното несъответствие в декларирания данък за 2018 г.
до „Автошкола Илиев” ЕООД било изпратено съобщение на основание чл. 103 от ДОПК
с указание в двуседмичен срок от неговото получаване да се подадат коригираща
декларация. Тези указания били изпълнени, като на 30.05.2018 г. от страна на
дружеството била подадена коригираща декларация за 2018 г. В нея били декларирани
общо приходи в размер на 29000,00 лв. и общо разходи в размер на 14230,01 лв.,
и била посочена данъчна печалба в размер на 14769,99 лв. с полагащ се
корпоративния данък в размер на 1477,00 лв, който също бил внесен. Прието е от
АНО, че в първата декларация невярно са били декларирани данни, което е довело
до определяне на дължимия корпоративен данък в по -малък размер, а именно 97,00
лв., докато реалния размер е бил 1477,00 лв. Съставен бил акт за установяване
на нарушение за допуснато нарушение на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Последвало издаването на НП , в което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, тъй
като в ГДД за 2018 г. невярно е декларирало данни, довели до определяне на
дължимия данък в по-малък размер. Поради това административно-наказващият орган
на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО
наложил на дружеството административно наказание "Имуществена санкция
" в размер на 500 лв.
От правна страна е прието, че въззивната
жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директор на офис за
обслужване - Търговище при ТД на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР
-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Образуваното
административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като съставеният акт и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Посочена е датата на извършване на
нарушението, която е датата на подаване на декларацията за 2018 г. - 23.02.2019
г. Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. То е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът е
приел, че разпоредбата на чл. 261, ал.1 от ЗКПО предвижда наказание за данъчно
задължение лице, което в подадена декларация невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер. Подробни мотиви са изложени относно вида на
наказанието"имуществена санкция" и индивидуализиране на наказанието.
Изложени са
аргументите приложението на чл.28 ЗАНН.
Отчетено е, че дружеството е изпълнило задължението си да внесе дължимите от
него данъци в съответните срокове, но само
по себе си това не характеризира извършеното нарушение като маловажно.
Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Касационното производство е средство
за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на
материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена
съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на
деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия
от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Търговищкият
районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
При изложеното, оспореното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ препращащ към наредбата, в случая 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен
съд гр. Търговище,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №44 от 09.03.2020 г., постановено на НАХД №4/2020 г.
по описа на ТРС .
ОСЪЖДА Д. Сп. И. от гр.Омуртаг
с ЕГН:********** да заплати на ТД на НАП –
Варна разноски в размер на 100 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.