Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1080 07.08.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и втори
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм.
дело № 420 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба,
подадена от Н.Г.Г.- К., с адрес: ***,
против Заповед № 1110 от 05.12.2019г. на Кмета на Община Приморско, с която е
наредено да се премахне
незаконен строеж, представляващ „навес към тераса”, находящ се в самостоятелен
обект, с идентификатор 58356.506.1.10 по КККР на гр.Приморско, УПИ ХХ, кв.34 по
плана на населеното място.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, като издадена в нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие с норми на материалния закон. Сочи се, че в заповедта липсва
необходимото по обем съдържание, с оглед указаното в чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
тъй като липсвало каквото и да е описание на самия обект, като в случаят
липсвали и фактическите и правните основания за издаване на акта. Не се
конкретизирал процесния обект като местоположение, спрямо други опорни точки,
които биха го отграничили на това основание от другите идентични обекти. Било
недопустимо волята на органа да се извежда по тълкувателен път. При това
положение липсвали мотиви в заповедта, като липсата на достатъчна
индивидуализация на строежа би предпоставила и невъзможност за изпълнение на
акта в един последващ момент. Неправилно бил определен адресатът на заповедта, който
бил посочен като ползвател. Освен това не бил доказан и факта на ползването.
Липсата на доказателства за това кой е извършителят на обекта било отрицателна
материалноправна предпоставка за вмененото задължение на жалбоподателя да
премахне този обект.При издаване на адм.акт не била спазена и формата, съгласно
чл.59, ал.2, т.5 от АПК, доколкото в разпоредителната част липсвали ясно
очертани права и задължения, които се пораждат, във връзка с премахване на част
от незаконния строеж, а така също и по отношение органите на общината, в случай
на принудително изпълнение. Не било установено по категоричен начин, че обекта
е изграден без одобрени проекти и разрешение, както и дали някоя от хипотезите
на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, в сила от 26.11.2012г.
намират приложение. Същевременно, оспорващата страна сочи, че при така
съществувалата нормативна уредба към момента на изпълнението на процесния
обект, той е търпим строеж, съгласно § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като е бил
допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването на
строежа. Липсвали данни за годината на построяване на постройката. Органът не
посочил дали обектът е завършен след март 2001г., като посочените документи
изследвани в хода на проверката не били конкретизирани.Оспорва се наличието на
„строеж“ по смисъла на ЗУТ, тъй като „сградата,
която е обект на премахване не е такъв“. Посоченият обект „навес“ създавал
неяснота относно предмета на изпълнение на заповедта. Позовава се на чл.56,
ал.1 от ЗУТ относно поставяне на преместваеми обекти. Сочи се, че конструкцията
без да бъде загубена нейната индивидуализация може да бъде преместена на друго
място след отделянето й чрез разглобяване. Сочи се, че навесът е захванат с
метални планки и болтове, които могат да бъдат демонтирани, без да се наруши
тяхната цялост. Факта, че не е трайно свързан със сградата, може да се
демонтира и се постави на друго място, означавал, че не са налице техническите
изисквания за строеж, по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Този обект представлявал
слънцезащитно съоръжение по смисъла на чл.93, ал.1 от наредба № 7 от
22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, тъй като изпълнявал предпазна функция ва входа
на сградата от различни метеорологични фактори. Поради тези съображения,
обектът не бил строеж, а преместваем обект.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваният
административен акт. Ангажира доказателства посредством извършена СТЕ. Претендира
се присъждане на разноски, но само относно внесен депозит на вещото лице.
Ответникът – Кмет на Община Приморско, чрез
процесуалните си представители /адвокат и юрисконсулт/, оспорва жалбата и моли
да бъде отхвърлена, като неоснователна. Още в писмено становище по жалбата,
изпратено с преписката, се изтъква, че проверката на място и по документи била
инициирана по жалба на друго физическо лице. Именно в тази жалба се сочело, че
извършител на обекта е жалбоподателя. При посещението си на място, служителите
заварили навес, изграден на тераса, с приблизителни размери 11 метра х 1.80 метра и височина 2.65 метра. Същият
бил изпълнен от метални и дървени
елементи., с покритие от поликарбонат, а към момента на проверката бил завършен
изцяло. Изграден е без одобрени проекти и без разрешение за строеж, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Сочи се, че самостоятелният обект е собственост именно на
жалбоподателя. Липсата на разрешение за строеж и одобрени проекти определяли
строежа като незаконен, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Сочи се, че е
съставен констативен акт, по който е входирано възражение от жалбоподателя, но
това възражение не внасяло относими към преписката факти и обстоятелства,
поради което е издадена и процесната заповед.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че производството започнало със съставяне на
констативен акт № 59 от 20.09.2019г. /л.28-29 от делото/. В документът се сочи,
че при посещението си на място, а именно в УПИ ХХ, кв.34, по плана на
гр.Приморско, с идентификатор 58356.506.1.10 по КККР на гр.Приморско е
извършена проверка на „покрита тераса“. Сочи се, че на терасата е изграден
„навес“ с приблизителни размири 11.00 метра х 1.80 метра и височина 2.65 метра.
Същият бил изпълнен от метални и дървени
елементи., с покритие от поликарбонат, а към момента на проверката бил завършен
изцяло. Описано е, че повод за извършване на проверката е подаден сигнал от
18.07.2019г. Установено е, че обектът е изграден без одобрени проекти и
разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ. Сочи се, че собственик на обекта е Н.Г.Г.- К. и е монтиран от нея.
Приложени са скици.
Сред материалите по преписката е представено и
заверено копие на жалба от Николай Тодоров, с вх.№ 94-00-2908 от 18.07.2019г.,
подадена до кмета на общината относно процесната „покрита тераса“ на ет.3 от
жилищна кооперация на посочения административен адрес в гр.Приморско. В жалбата
е описано, че извършител на описания незаконен строеж е Н.Г.. Сочи се, че
липсвала панорамна гледка на жилището на сигналоподателя, което е над тази
покрита тераса.
Копие от констативния акт е изпратено на жалбоподателя
Г.- К., която в указания срок депозирала своите писмени възражения /л.26 от
делото/. Изтъква се, че навесът има слънцезащитен характер, във връзка с
наредба № 7, чл.93 от ЗУТ, поради което не се изисквало разрешение за строеж,
както и специфичен проект. Подпорните колони са стъпили на парапета на
терасата, а не на пода на терасата, което й придавал паянтов характер. В
случаят липсвало остъкляване или капитално променяне, а имало само
поликарбонатно покритие с нестабилен характер.
Със Заповед № 1110 от 05.12.2019г. на Кмета на Община
Приморско е заповядано на жалбоподателя Н.Г.- К. да бъде премахнат незаконно
изграденият обект, представляващ „навес
към тераса с приблизителни размери 11 метра
х 1.80 метра и височина 2.65 метра“, находящ се в самостоятелен
обект, с идентификатор 58356.506.1.10
по КККР на гр.Приморско, УПИ ХХ, кв.34 по плана на гр.Приморско, изграден без
одобрени проекти и разрешение за строеж като са дадени указания за доброволно изпълнение на заповедта,
в 7-дневен срок от влизане в сила на този административен акт. Уточнено е, че
указанията до г-жа Г.- К. се дават в качеството й на собственик на обекта, като
е указано и, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, заповедта ще
бъде изпълнена от общинската администрация, за сметка на собственика на обекта,
на основание чл.225а, ал.3 от ЗУТ, респективно са дадени указания за спиране на
ел.захранването на самостоятелния обект, както и водоподаването.
В хода на
съдебното производство от ответната страна бяха представени и заверени копия на
Разрешение за строеж № 11 от 05.02.2014г. относно сградата, в която се намира
самостоятелния обект, в който е изграден обектът- предмет на заповедта, както и
Удостоверение № 38 от 23.10.2015г. за въвеждане в експлоатация на УПИ ХХ, в
кв.34 по КККР на Приморско, представляващ имот с идентификатор 58356.506.66,
собственост на осем физически лица, сред които и жалбоподателя, както и две
юридически лица. Сочи се, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени
проекти на 05.02.2014г., а също и на разрешение за строеж от тази дата. В
документът се сочи, че строежът е заснет и нанесен в КК, съгласно удостоверение
№ 25-56236 от 15.09.2014г. от СГКК-гр.Бургас.
В хода на делото е назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх.В.Д.. Видно от
приетото и неоспорено от страните експертно заключение, вещото лице отговаря на
поставените задачи, както следва:
Извършеният оглед на място установи, че над
прилежащите към жилището представляващо самостоятелен обект, с идентификатор
58356.506.1.10 балкони /тераси/ е монтирана метална конструкция трайно
закрепена за фасадата на сградата, изпълняваща функцията на „козирка“. Изградената конструкция е
метална, закрепена с метални планки към фасадата на сградата, както и подпряна
посредством наклонени подпори също закрепени с планки към фасадата. Сочи се, че
е покрита с кафяв поликарбонат, който надстърча пред балкона между 30 и 70 см.
Формата е неправилна и почти по цялата дължина следва успоредно контура на
балконите. Дължината е приблизително 11.30 метра и широка средно 1.80 метра.
Конструкцията може да бъде демонтирана на части,
преместена и сглобена на ново, но предвид нестандартната си форма и размери, не
притежава универсално приложение.
След запознаване с материалите по одобрения
архитектурен проект на сградата, вещото лице сочи, че не е посочено изграждане
на т.нар. „навес“. Различно от изпълнената на място обща тераса, по
архитектурен проект средната част от нея се води цветарник и няма балконски
парапет.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, а издаденият административен акт е неблагоприятен по своя характер за подателя
на жалбата, постъпила в законния срок за обжалване доколкото липсват
доказателства за надлежното връчване на препис от заповедта на конкретна дата.
Представените по преписката известия за доставяне и заверено копие на пощенски
плик установяват, че заповедта не е била връчена на адресата, а само на
подателя на сигнала, поради което не би могло да се изведе извод във вреда на
оспорващата страна и следва да се приеме, че оспорването е направено в
преклузивния срок. Изхожда от активно
легитимиран субект, която има правен интерес от оспорването. Следователно,
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Относно
компетентността на издателя, формата на акта, спазване на
административнопроизводствените правила, изискванията на материалния закон и
съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:
Заповедта
изхожда от компетентен орган, доколкото обект на административния акт е
съоръжение, изградено в самостоятелен обект от жилищна сграда, съставляваща
четвърта категория строеж, т.е. в съответствие с указаното в нормата на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
В
конкретният случай, производството по издаване на оспорената заповед е
започнато със съставения Констативен акт от 20.09.2019г., съгласно описаното
по-горе в обстоятелствената част.
Този акт е бил надлежно връчен на адресата-
извършителя на строежа описан в този акт. Противно на изложеното в жалбата,
строежът в констативния акт и в издадената заповед е описан достатъчно ясно и е
индивидуализиран както по отношение на неговите размери и мястото, където се
намира, така и досежно материалите от които е изпълнен. Описано е и
обстоятелството, че същият е завършен. Вярно е, че не се съдържа посочване на
административния адрес и етажа на самостоятелния обект, но тъй като имотът е
индивидуализиран с конкретния идентификатор по плана на гр.Приморско, като е
посочен и неговият собственик Н.Г.Г.- К., поради което не би могло да предизвика
затруднение при евентуалното изпълнение на административния акт, противно на
изложеното в жалбата.
Констатацията, че строежът е незаконен по смисъла на приложимото
законодателство е направена въз основа на обоснована оценка на доказателствата,
защото за изграждане на така описания „навес“ в самостоятелния обект,
собственост на жалбоподателя не са налице одобрени проекти и съответно
разрешение. Този факт ясно се онагледява от приетото и неоспорено по делото
експертно заключение, изпълнено при оглед на място и проверка на одобрения
архитектурен проект на сградата в общинската администрация. Вещото лице изрично
сочи, че монтираната метална конструкция е трайно закрепена за фасадата на
сградата, и изпълнява функцията на „козирка“.
В този смисъл доводите на оспорващата страна за наличие само на
слънцезащитно съоръжение са несъстоятелни, доколкото изградената конструкция е
метална, закрепена с метални планки към фасадата, както и подпряна посредством
наклонени подпори също закрепени с планки към фасадата. Поликарбонатното
покритие „надстърча“ пред балкона между 30 и 70 см. Дори да се приеме, че извършеният
строеж да има и слънцезащитен характер, тази му функция не е тъждествена на
функцията на „козирка“, каквато всъщност е изградена в настоящият случай, тъй
като е ноторно известно, че функциите на козирката са значително
по-широкоспектърни от това на слънцезащитното съоръжение. Тезата на
жалбоподателя за наличието на преместваем обект също е неоснователна. Вярно е,
че според приетото заключение на вещото лице конструкцията би могла да се
демонтира на части, респективно преместена и сглобена отново. Обаче,
поради нестандартната си форма и размери, тази конструкция не притежава
универсално приложение и тези аспекти на характеристиките й водят до
неприложимост на дефиницията за „преместваем обект“. Това е така, защото без
наличието на „козирка“ би се
променила съществено субстанцията на обекта, върху който е поставена. Промяната
засяга не само самия обект, собственост на жалбоподателя, но и останалите
обекти в сградата, доколкото не е без значение дали ще съществува козирка,
която „надстърча“ пред балкона между
30 и 70 см., както е установило вещото лице.
В подкрепа на извода, че с изграждането на процесния
навес е осъществено преустройство е и
указаното в нормата на чл.86 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове зони и устройствени територии на
Министъра на МРРБ, според който „издатини“
са „Части от
сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите
на застрояване, и над
покривната плоскост на сградата, са
издатини (еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи, корнизи и други архитектурни елементи“. След като одобрения архитектурен проект не включва
подобна „ИЗДАТИНА“, като част от това пространство е отредена за открита
тераса, а останалата част за „цветарник“, без балконски парапет, очевидно е
налице промяна на фасадата, с изграждането на този архитектурен елемент. В този
смисъл, собственикът на обекта неоснователно се позовава и на дефиницията, съгласно
§ 5, т.80 от ЗУТ. В случаят, несъмнено е налице „строеж“, по смисъла на т.38
от същия параграф на закона, поради факта, че изградената козирка в
самостоятелния обект на жалбоподателя съставлява именно преустройство в тази сграда, каквото би могло да се извърши,
независимо дали се променя предназначението на самостоятелния обект в сградата
или не, предвид указаното в текста на §5, т.38.
Факт е, че
т.нар „навес“, съставляващ по функциите си „козирка“, не е предвиден в
одобрения архитектурен проект на сградата. Нещо повече, по начина на
изграждането му, това преустройство засяга и площ, отредена за цветарник, като
обхваща под покритието си и нея, а освен това по този начин се увеличава
фактически и площта на терасата, като реално включва и пространството за
обособения в проекта „цветарник“. При тези характеристики на осъщественото преустройство, с което изградената
„козирка“ или „навес“ се окачествява като строеж по смисъла на закона, е
следвало преди да бъде извършен да се осигури изискуемото разрешение, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ, а не се и твърди такива действия да са предприети. При
тези констатации, несъмнено е налице незаконен строеж, съгласно чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, което е и правното основание за постановяване на заповедта. Според
съществуващата задължителна съдебна практика, мотивите на органа за
постановяване на акта може да се съдържат и в други материали /актове/, намиращи
се в преписката и предшестващи издаването на оспорения административен акт, но
в случаят фактическите и правни основания са посочени както в оспореният
индивидуален административен акт, така и в констативния акт стартирал това
производство.
В отговор и на възражението на жалбоподателя, че функциите
на извършеното преустройство имат само „слънцезащитен
характер“ и в този смисъл следва да се приложи хипотезата на чл.93, ал.1 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. на МРРБ, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.93, ал.1 от този подзаконов нормативен акт
„Не се считат за
издатини по смисъла на тази наредба и се
поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и
слънчевите колектори по фасади и
покриви.“. Конкретното преустройство обаче не може да се
третира като такова, защото по своите размери и разположение обхваща не само
терасата и прозорците, но и част от друга площ- цветарник, която е отделен
елемент по архитектурния план и по проекта няма балконски парапет, респективно
с изграждането на навеса, който обединява площта на терасата и на цветарника,
се променя структурата на самостоятелния обект въобще. Липсата на балконски
парапет съществено отличава това пространство, обособено като такова с
одобрения архитектурен проект на сградата, предвид факта, че за балконите и
терасите задължително се предвижда наличието на парапети „…изпълнени от здрав материал, с
височина от вътрешната страна не по-малка от 1,05 м, а при високи сгради - не
по-малка от 1,20 м за
етажите над 20 м височина, и без
хоризонтално поставени ограждащи елементи при ажурните парапети“, съгласно
императивната норма на чл.89 от същата наредба. Обстоятелството, че „навесът“
обхваща не само терасата и прозорците, а и друга площ е отрицателна
предпоставка за позоваването на чл.93, ал.1 от наредбата и изчерпателно
посочените в нея изключения, според които се допуска монтиране на слънцезащитни
устройства без разрешение за строеж. Тази норма обективира изключенията от
принципното положение, според което за „издатините“ се изисква разрешение за
строеж и след като това е така, следва да се тълкува буквално, а не
разширително.
Неоснователни са възраженията на оспорващата страна,
че неправилно е определена като субект –адресат на процесната заповед. По
делото не са ангажирани доказателства, че преди постановяване на заповедта е
настъпила промяна в собствеността на самостоятелния обект, в който е извършено
процесното преустройство, с изграждане на т.нар. навес“ /с функции на козирка/,
а от приетите по делото доказателства се установява, че именно жалбоподателя Г.-
К. е негов собственик. Следователно, правилно е посочена и като адресат на
заповедта, с произтичащите от това правни последици.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи и че
не са налице предпоставките за прилагане институтите на търпимост, съгласно §
16 от ПР на ЗУТ, нито на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Строежът не е
изграден до 7 април 1987г., която е
първата задължителна предпоставка за прилагане института на §16 от ПР на ЗУТ.
Видно и от разрешението за строеж на сградата, в която е извършено
преустройството, респективно от удостоверението за въвеждане в експлоатация на
тази жилищна сграда, същата е изградена, въз основа на строителни книжа от 05.02.2014г.
/л.68-69 от делото/, а именно след 05.02.2014г., т.е. няма как строежът „навес“
да е изграден до 31 март 2001г.,
поради което обективно не би могъл да се приложи и другия институт на
търпимост, съгласно § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Обобщено, издадената заповед е постановена при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, въз основа на
приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона,
поради което е законосъобразен административен акт. Жалбата срещу този акт е
НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, в полза на ответната страна следва да се
присъдят направените по делото разноски, а именно платен адвокатски хонорар на един
адвокат, който видно от доказателствата по делото възлиза общо на сумата от 720
лева, т.е. възнаграждение в размер на 600 лева и начислен ДДС /20% върху тази
сума/ в размер на 120 лева. Освен това са внесени и 150 лева за възнаграждение
на вещо лице, поради което общият размер на направените разноски възлиза на
сумата от 870 лева, които жалбоподателят следва да плати на Община Приморско.
По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Г.- К., с адрес: ***, против Заповед № 1110 от
05.12.2019г. на Кмета на Община Приморско, с правно основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Н.Г.Г.- К., с адрес: ***, да
заплати на Община Приморско направените разноски по делото в размер на 870.00 /осемстотин
и седемдесет/ лева, общ размер на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на един адвокат и възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: