Решение по дело №72/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 395
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20221100900072
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900072 по описа за 2022 година
В исковата молба, допълнена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК се твърди, че на
15.03.2007г. между „Банка ДСК“АД и И.Т.М. е бил сключен Договор за ипотечен
кредит за сумата от 21 400 лв. със срок на издължаване от 300 месеца. Сочи се, че към
датата на сключване на договора дължимият по него базов лихвен процент възлизал на
3,69%, стандартната надбавка в размер на 3,6 процентни пункта или лихвеният
процент по кредита бил общо 7,29%, а съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят
дължал и такси, съгласно приложимата Тарифа. За обезпечаване на кредита била
вписана договорна ипотека върху следния недвижим имот – апартамент № 1, находящ
се в гр. Трявна, ул. ****. Сочи се, че кредитът бил погасяван на равни месечни вноски,
съгласно погасителния план до смъртта на кредитополучателя, настъпила на
30.06.2013г., когато плащанията били преустановени. Единственият наследник по
закон на починалия бил И.И.М., който е направил отказ от наследство, вписан в
особената книга при съда под № 5 от 05.07.2013г. По инициирано производство от
„Банка ДСК“АД по чл. 51 ЗН за приемане на наследството от останалите наследници, с
удостоверение по образуваното гр.д. № 350/2013г. по описа на РС – Трявна съдът е
приел, че липсват лица, които да наследят починалия И.М.. В резултат на последващо
проведено производство по молба по чл. 51 ЗН за призоваване на следващите по реда
за наследяване, бил вписан отказът от наследство на Ц.М. под № 19/12.10.2017г. и на
Т.М. под № 30/19.12.2018г. Ищецът излага доводи, че с оглед липсата на наследници
по закон, които да приемат останалото от кредитополучателя наследство, последното
се придобива от държавата по силата на закона, заедно и със задълженията в него,
1
включително и по процесния договор за кредит. Ищецът твърди, че по договора са
останали неизплатени ** броя погасителни вноски, включващи главница и лихва, като
последната погасена вноска е за м. 04.2013г., която била непълна и по нея останало да
се дължат 126.88 лв. Сочи се, че с оглед забава в плащанията повече от 90 дни, е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, съгласно т. 20.2. Претендира
ответникът – държавата, да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми – 19
778.67 лв. – главница; 15 886.75 лв. – договорна лихва за периода 16.04.2013г. –
10.01.2022 г.; 407.82 лв. – санкционираща лихва за периода 16.04.2013г. – 10.01.2022г.;
заемни такси в размер на 1 631.74 лв.; законна лихва върху главницата, считано от
11.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли исковата молба да бъде приета като
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените искове по основателност. В тази връзка
оспорва пасивната си легитимация, като счита насочените срещу държавата искове за
недоказани, като не се установява да е изчерпан кръгът на наследниците на починалото
лице, които да са призовани да приемат наследството. Оспорва предявените искове по
допустимост, като излага доводи, че допустимостта се обуславя от липсата на
наследници на починалото лице и фактическото преминаване в патримониума на
държавата на оставеното в наследство имущество, като счита твърденията на ищеца в
тази насока за недоказани. Излага твърдения, че държавата приема наследство само
под опис, като отговорността й за задълженията от наследеното по силата на закона се
ограничава до това. Оспорва да са настъпили предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, като твърди, че забавата в плащанията не се дължи на
поведението на кредитополучателя, а на липсата на субект на задълженията. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани
вземания, като излага, че към датата на депозиране на исковата молба е изтекъл
общият 5-годишен давностен срок, считано от датата на смъртта на кредитополучателя
– 30.06.2013 г. Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок,
в която ищцовото дружество оспорва доводите и възраженията в отговора на
ответника, като поддържа своите такива в подкрепа основателността на предявените
искове. В тази връзка излага, че придобиването на наследството от държавата е по
силата на закона – чл. 11 ЗН и не изисква приемане, като приемането в този случай има
декларативно, а не конститутивно значение. Приемането под опис би имало значение
за охраняване интересите на държавата относно придобиваното от нея, като не
променя качеството й на универсален правоприемник на починалия наследодател.
Постъпила е отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът
поддържа вече изложено от него в писмения отговор в срока по чл. 367 ГПК.
2
Предявени са от „Банка ДСК“АД срещу Държавата чрез Министъра на
финансите на РБългария при условията на обективно кумулативно съединение
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 11 ЗН.
В становище на ищеца Банка ДСК АД, депозирано в о.с.з. от 15.12.2022 г. е
изразено такова във връзка с възраженията на ответника, в което се сочи, че при
извършени справки в Отдел ГРАО към Община Трявна и към Община Балчик не се
откриват данни за лицето Г.Т.М., като това лице фигурира в удостоверенията за
наследници на Т.И. и Я.И., като липсата на последващи данни, включително и относно
ЕГН на лицето, се дължи вероятно на факта, че лицето е починало преди въвеждане на
Единната система за гражданската регистрация и административно обслужване в
България. Посочено е, че поради непосочване на адрес за призоваване на лицето Г.М.,
производството по чл. 51 ЗН по описа на РС – Трявна по отношение на същото е било
прекратено с разпореждане от 28.10.2021г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и от представения Договор за ипотечен кредит от
15.08.2007 г. се установява възникнало правоотношение между Банка ДСК ЕАД и
И.Т.М., по силата на което банката се е задължила да отпусне на кредитополучателя
кредит в размер на 21 400 лв., като е договорен срок на издължаване на кредита от 300
месеца, считано от датата неговото усвояване. Установен е размерът на лихвения
процент по кредита – от 7,29 %. В договора е вписано обезпечаването на кредита с
договорна ипотека върху следния недвижим имот – Апартамент № 1, ет. 1 от жилищна
сграда, находяща се гр. Трявна, ул. **** – собственост на кредитополучателя.
Приложен е Погасителен план и ГПР. Приложени са Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити, които Банка ДСК ЕАД предоставя на физическите лица.
Видно от представеното по делото Извлечение от счетоводни книги на Банка
ДСК ЕАД за сметка № 14391875 към 11.01.2022 г., отпуснатият в полза на
кредитополучателя И.Т.М. кредит е обявен за предсрочно изискуем, като броят на
непогасените месечни вноски главница и лихва е **; размерът на непогасената
главница възлиза на 19 778.67 лв.; размерът на непогасената договорна
/възнаградителна/ лихва възлиза на 15 886.75 лв., начислена за периода 16.04.2013 г. –
10.01.2022 г.; размерът на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава 3%/,
начислена за периода 16.04.2013 г. – 10.01.2022 г., възлиза на 407.82 лв., като общият
размер на сумата по кредита възлиза на 36 073.24 лв.; дължимите такси и разноски
възлизат на 1 631.74 лв.
Представено е Удостоверение за наследници изх. № 351 от 02.07.2013г.,
издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община – Трявна, от
което е видно, че починалият на 30.06.2013г. И.Т.М. е оставил наследник по закон –
3
И.И.М. – син.
Приложено е и Удостоверение от 05.07.2013 г., издадено по ч.гр.д.№ 180/2013 г.
по описа на РС – Трявна, в което се сочи, че съгласно определение на съда от
05.07.2013 г. е вписан в особената книга при съда отказът от наследство на И.И.М.,
останало след смъртта на И.Т.М..
Приложено е и Удостоверение за родствени връзки изх. № 12 от 08.01.2014г.,
издадено от длъжностно лице по гражданството състояние при Община – Трявна, от
което е видно, че живи роднини на починалия И.М. са - И.М. - син и М.М. – брат.
Приложено е и Удостоверение изх. № 260 от 04.09.2017 г. за родствени връзки на
лицето М.Т.М., издадено от длъжностно лице при Община – Мирково, както и
Удостоверение изх. № 260 от 04.09.2017 г. за родствени връзки на лицето И.Т.М.,
издадено от длъжностно лице при Община – Трявна.
Прието като доказателство по делото е и Удостоверение, издадено по ч.гр.д.№
350/2013 г. по описа на РС – Трявна, в което се сочи, че по проведено производство по
реда на чл. 51 ЗН е установено, че част от наследниците на починалия И.М. са
направили отказ от наследство, което е вписано в особената книга за това, като по
отношение на останалата част, а именно Р.Е.М., Е.Е.Т., Т.Е.Т., не са представили
доказателства за приемане или отказ от наследството, поради което са загубили
правото да приемат наследството на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, като не се установява
да са налице лица, които да наследят И.М..
По делото е представено Писмо с изходящ номер от 10.02.2022 г. от Община –
Трявна до Министерството на финансите, в което се сочи, че Общината не е приела по
опис наследство, останало от И.Т.М., включващо права и задължения за апартамент №
1, ет. 1 в гр. Трявна, ул. ****. Волеизявление в този смисъл се съдържа и в отговор на
указанията на съда, дадени с определение от 07.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 137/2014 г. по
описа на РС -Трявна в приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, а именно да заяви
писмено дали желае да приеме по опис наследството, останало от И.М..
По заявление на Държавата, представлявана от Министъра на финансите за
приемане на опис на наследство, останало от И.Т.М. – бивш жител на Община Трявна,
е било образувано гр.д.№ 111/2022 г. по описа на РС – Трявна, което е било прекратено
с разпореждане от 12.08.2022 г. на основание чл. 129, ал. 4 и ал. 3 ГПК, във вр. чл. 540
ГПК – поради неотстраняване на констатираните нередовности на заявлението според
указанията на съда.
От приложените удостоверения за родствени връзки – 2бр., издадени от
03.06.2022 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община – Балчик е
видно, че Т.М.И. и Я.И. М. имат живи родственици – М.Т.М. – син и Г.Т. М. – дъщеря.
Представено е Удостоверение за родствени връзки от 10.05.2022г., издадено от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община Трявна, от което е видно, че
4
лицето И.Т.М. има следните родствени връзки – И.И.М. – син; Р.Е.М. – съпруга на
Е.М. /починал брат/; Е.Е.Т. – син на Е.М. /починал брат/; Т.Е.Т. – дъщеря на Е.М.;
М.Т.М. – брат; Т.Р.Т. и С.Р.Т. – дъщеря и син на М.Е. /починала сестра/.
С протоколно определение от 16.11.2022 г. по гр.д.№ 195/2022 г. по описа на РС
– Трявна е постановено вписване в особената книга при съда приемане по опис от
Държавата, чрез министъра на финансите, на наследството на И.Т.М., без извършване
на опис и оценка – поради липса на имущество в наследствената маса, което да бъде
получено от Държавата, на основание чл. 61, ал. 2, във вр. ал. 1 ЗН. За извършеното
вписване в особената книга при РС – Трявна е издадено Удостоверение изх. №
508/18.11.2022 г., на която дата е било извършено вписването.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява, че разрешеният кредит по процесния договор в размер на сумата
от 21 400 лв. е бил усвоен на 16.08.2007 г. по разплащателна сметка с титуляр
кредитополучателят – И.Т.М.. В заключението се сочи, че постъпилите суми от
кредитополучателя по кредита са в общ размер на 12 374.03 лв., като с тях са погасени
главница в размер на 1 621.33 лв.; възнаградителна лихва в размер на 10 450.34 лв.;
санкционираща лихва в размер на 3.28 лв.; застраховка в размер на 174.95 лв.; такса
управление в размер на 124.13 лв. Сочи се, че от 16.05.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба кредитополучателят е допуснал забава в плащанията повече от 90 дни,
което е условие за настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно чл. 20.2 от Общите
условия по процесния договор, като забавата към датата на предявяване на исковете е
3161 дни. Според експертизата дължимите суми към банката по процесния кредит са в
размер на 37 705.31 лв., от които 19 778.67 лв. – главница; 15 886.82 лв. –
възнаградителна лихва; 408.08 лв. – санкционираща лихва и 1 631.74 лв. – заемни
такси. Непогасените падежирали месечни вноски към датата на подаване на исковата
молба са общо 105 броя в размер на 19 040.30 лв., от които 3 155.15 лв. – главница и 15
885.15 лв. – възнаградителна лихва.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за кредит № 1291 от 26.02.2014г.,
„БАНКА ДСК“ЕАД – в качеството й на кредитор, се е задължила да отпусне паричен
заем в полза на И.Т.М., който от своя страна, в качеството си на кредитополучател, се е
задължил да върне сумата по отпуснатия му заем, ведно с начислената върху нея
възнаградителна лихва, с оглед характера на договора на двустранен възмезден такъв,
като по обслужването на кредита са начислени такси, които съобразно договора се
дължат също от кредитополучателя. При забава в плащането се дължи и лихва в размер
на законната такава, както и санкционна лихва, с които се цели обезщетяване на
банката за вредите при забавеното изпълнение. В договора е предвиден срок за
5
издължаването на кредита, а именно 300 месеца от датата на усвояването му, като
размерът на дължимите месечни такси е договорен в приложен към договора
погасителен план, като падежът на последното плащане по него е на 16.08.2031 г.
По делото са безспорните фактите, че последното плащане по договора е
извършено през м. 04.2013 г., както и че кредитополучателят И.М. е починал на
30.06.2013г., което се установява и от доказателствата в тяхната съвкупност.
Спорен е въпросът относно пасивната материална легитимация на ответника –
Държавата чрез министъра на финансите да отговаря по предявените искове за
неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя да плати остатъка от
сумата по договора, в това число главници, лихви и такси.
В чл. 5 и сл. от ЗН е предвиден редът за наследяване при наследство по закон,
като в чл. 11 ЗН е предвидено, че когато няма лица, които могат да наследяват по
закон, или когато на всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите,
предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на
общината, на чиято територия се намират. Наследството представлява съвкупност от
всички права и задължения на наследодателя. В доказателствена тежест на ищеца е
възложено установяване, че материалното право предмет на спора е преминало в
патримониума на държавата като универсален правоприемник на починали
кредитополучател.
От приложените по делото писмени доказателства се установи изчерпване кръга
на наследяване преди отправяне на претенцията към държавата, в качеството й на
наследник по закон. В този смисъл установи се, че наследникът на починалия от първи
ред по смисъла на чл. 5 ЗН – И.И.М. – негов син, е заявил отказ от наследство, вписан
на 05.07.2013 г., видно от удостоверението за това, издадено от РС – Трявна.
Наследникът от следващия ред по чл. 8 ЗН – М.Т.М. – брат на починалия също е
заявил отказа си от наследство, вписан в особената книга за това на РС – Трявна, което
се установява от приложеното удостоверение, издадено по ч.гр.д.№ 350/2013г. по
описа на РС – Трявна.
В приложение чл. 10 ЗН починалите преди наследодателя братя и сестри се
заместват само от своите деца или внуци.
По делото се установи, че децата на починалия М.Т.М. /брат на И.М./ - Т.М. М.
и Ц.М. М. са заявили своя отказ от наследство, вписан по ч.гр.д.№ 230/2017г. по описа
на РС – Трявна, за което е издадено удостоверение от 12.10.2017 г.
Децата на починалия Е.Т. М. /брат на И.М./ - Е.Т.Е. и Т.Е.Т. са изгубили
правото да наследяват в приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗН, доколкото в
определения им от съда срок по образуваното производство по ч.гр.д.№ 350/2013 г. по
6
описа на РС – Трявна, не са се явили да заявят приемането на наследството.
Децата на починалата М.Т.Е. /сестра на И.М./ - Т.Р.Т. и С.Р.Т. също са заявили
отказ от наследство, вписан по съответния за това ред от компетентния районен съд.
По отношение на лицето Г.Т. М. – посочена в удостоверението за родствени
връзки като дъщеря на родителите на починалия И.М., не се установява гражданското
състояние на същото, като е изложено становище от компетентния орган относно това,
че лицето е починало преди въвеждане на ЕГН като част от индивидуализиращите
данни на физическите лица. Поради това и доколкото не се съдържат данни в ГРАО
при съответната община относно гражданското състояние на лицето, същото не следва
да бъде възприето като съществуващ правен субект, годен да наследява. В този смисъл
съдът кредитира удостоверените данни в писмо от Община Балчик до Областния
управител – Габрово с изх. № 24-00-947-003/26.07.2022 г. /л. 165 от делото/.
С оглед всичко гореизложено и доколкото в производството по делото се доказа
изчерпване реда на наследяване на И.Т.М., то тогава приложима е разпоредбата на чл.
11 , ал. 2 ЗН, даваща право на държавата да наследи. Същевременно по отношение на
държавата приложимо е ограничението по чл. 61, ал. 2 ЗН, в която разпоредба е
предвидено, че държавата може да наследява само при приемане на наследството по
опис. Разпоредбата в този смисъл е въведена, за да охрани интереса на лицата,
поставени под особена закрила и да не бъде утежнявано тяхното материално
положение с придобиване на задълженията на починалия спрямо негови кредитори
като част от наследствената маса. Така, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН
държавата, недееспособните и обществени организации могат да придобиват
наследство само по опис и то само актива от същото.
В този смисъл е и постановеното протоколно определение от 16.11.2022 г. по
ч.гр.д.№ 195/2022 г. описа на РС – Трявна, с което по проведено производство по реда
на чл. 61, ал. 2 ЗН е постановено вписване в особената книга по чл. 49 ЗН приемането
по опис на наследството И.Т.М. от държавата без извършване на опис и оценка,
поради липса на имущество /актив/ от наследствената маса, което да бъде получено.
Държавата отговоря за задълженията на починалия до размера на придобитото от нея
имущество по опис. В случая, в хода на производството не се установи държавата да е
приела по опис имущество, което да послужи за погасяване задълженията на
починалото лице. При това положение държавата не се явява пасивно легитимирана да
отговаря по предявените срещу нея искове за задълженията – част от наследствената
маса на починалия кредитополучател.
С оглед всичко гореизложено, предявените в обективно съединение осъдителни
искове следва да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни.

7
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в общ
размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****“№ 19, против Държавата чрез министъра на
финансите, с адрес: гр. София, ул. „****“№**, искове с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 11 ЗН - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми – 19 778.67 лв. – главница; 15 886.75 лв. – договорна лихва за периода
16.04.2013г. – 10.01.2022 г.; 407.82 лв. – санкционираща лихва за периода 16.04.2013г.
– 10.01.2022г.; заемни такси в размер на 1 631.74 лв.; законна лихва върху главницата,
считано от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане, дължими по Договор за
ипотечен кредит от 15.08.2007 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и И.Т.М..
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****“№ ****, да заплати на Държавата чрез министъра на финансите, с
адрес: гр. София, ул. „****“№**, сумата от 300 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страните.





Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8