Решение по дело №337/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 62
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700337
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 01.03.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                          МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад 337  по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М.Б.М., подадена чрез пълномощник, срещу Решение №80/05.11.2021 г., постановено по анд.№150/2021 г. по описа на РС – Момчилград. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание, лично и чрез адв.Б., поддържа подадената жалба. Излага съображения, че не е съпричастен към извършване на престъпление по чл.167, ал.3 от НК, както и че липсват каквито и да било доказателства за това. Твърди, че  предприетите срещу него действия са необосновани, демонстративни  и репресивни. Счита, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност, поради липсата на данни, от които може да се направи обосновано предложение, че задържаното лице е извършило престъпление, както и че има опасност да се укрие, да извърши ново престъпление или да осуети наказателното преследване. Претендират се и направените деловодни разноски и за двете инстанции.  

Ответникът – полицейски орган в РУ- Кирково към ОД на МВР Кърджали- А. А. М., чрез процесуалния си представител,  намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В представено от пълномощник писмено становище са изложени подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на приложената принудителна административна мярка.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност  на обжалваното решение.  Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, както и доказателства по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.        

Разгледана по същество  жалбата е основателна.

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил жалбата на М.Б.М., против Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-23/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган в РУ- Кирково към ОД на МВР Кърджали- А. А. М., с която е наредено задържането на лицето за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. с ЗМ-***/*** г. на РУ-Кирково, за извършено престъпление по чл. 167, ал.3, вр. с ал.5 от Наказателния кодекс. С последното решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ОД на МВР - Кърджали и деловодни разноски в размер на 100 лв., както и д.т. в размер на 10 лв. по сметка на РС-Момчилград.  За да постанови решението си, районният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Приел е също, че в заповедта са посочени правните и фактическите основания за задържането, като последните са свързани с данни за извършено престъпление по чл. 167, ал.3 от НК, отразено в заповедта. Намерил за установено  от данните в Автоматизираната информационна система на РУ-Кирково, че е налице ЗМ-***/*** г., поради което доводите на жалбоподателя за липсата на такива данни на хартиен носител били приети за неоснователни.  Въз основа на горното е направен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Необосновани са изводите на съда, за наличие на предпоставките на чл.71, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно последната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, основано на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, издателят е посочил наличието на ЗМ-***/*** г. по описа на РУ-Кирково, като фактическо основание за налагане на мярката, като е визирал и текста на чл.167, ал.3 от НК. Посоченият в заповедта заявителски материал обаче, не е приложен нито към административната  преписка, нито по делото, което опровергава извода на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане е издадена при наличие на посоченото в нея фактическо основание, респективно, че същата е мотивирана. По делото не е представена и докладната записка, отразена в АИС, която се твърди да е свързана с този заявителски материал. Следва да се отбележи, че посоченото фактическо основание за издаване на заповедта не обвързва съда, който е длъжен да извърши проверка първо на съществуващите факти, а след това и за правилното приложение на материалния закон. Дори да се приеме, че е налице заявителски материал с посочения номер, от приложените данни от Автоматизираната информационна система на РУ-Кирково не може да се направи извод за това, дали същия материал действително касае данни за извършено престъпление и каква е връзката на задържаното лице с тези данни. При тези факти, не се установява и наличието на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, посочена като правно основание за издаването на заповедта, тъй като приложената административна преписка не съдържа каквито да е било данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. Изложеното обосновава извод за несъответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и за нейната незаконосъобразност, по смисъла на чл.146, т.4 АПК и като не е съобразил горното, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.

В случая не са представени и никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Също така, няма данни да са предприети действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието на лицето в престъпление по чл.167, ал.3 от НК. При това положение заповедта за налагане на ПАМ превишава и целта на закона, поради обстоятелството, че липсват данни за извършено от жалбоподателя престъпление, което да налага задържането му за срок от 24 часа. С приложената мярка, правото на лицето на свободно придвижване е неоснователно ограничено, поради което задържането противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

По горните съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Спорът следва да се  реши по същество, като се отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-23/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган в РУ- Кирково към ОД на МВР Кърджали, като незаконосъобразна.

При този изход на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, общо в размер на 870 лв., от които: 70 лв. за д.т. в касационното производство и 800 лв. за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, договорено и изплатено, съгласно ДПЗС №№***/*** г. и №***/*** г.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Решение №80/05.11.2021 г., постановено по анд №150/2021 г. по описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:

Отменя Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-23/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган в РУ- Кирково към ОД на МВР - Кърджали.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на М.Б.М. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски за двете съдебни инстанции, общо в размер на 870 лв.

        Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

   

                                                                                     2.