МОТИВИ на присъда по НОХД № 313/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

            Срещу подсъдимия С.М.С. е повдигнато обвинение за това, че „на 22.07.2017 г., около 23,20 часа, в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по ул. „*****”, до „Анона Трейд”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза № 1030/27.07.2017 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК”.

            В съдебно заседание на 07.08.2017 г., по решение на съда, при спазване на реда и при наличието на условията на чл. 371, т. 2 и чл. 372 от НПК, е проведено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият С.С., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

            В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъде определено наказание една година „Лишаване от свобода”, което следвало да се редуцира с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК. Счита, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради което предлага същото да бъде отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. По размера на наказанието глоба, прокурорът сочи като съответен в случая предвидения в закона минимален размер от 200 лв., а относно наказанието по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК счита, за съответно налагането му в размер на една година и четири месеца.

            Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна. Моли, на подзащитния му да бъдат определени наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба” в минималните, предвидени в закона размери, вкл. с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Относно наказанието лишаване от право излага съображения, обосноваващи налагането му в минимален размер.

            Подсъдимият се присъединява към становището на защитника, като моли да му бъдат наложени наказания в минималните, предвидени в закона размери.

            След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:

            ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

            Подсъдимият С.М.С. живее в кв. ***** на гр. Велики Преслав, обл. Шумен. На 22.07.2017 г., в бензиностанция в гр. Велики Преслав, подсъдимият употребил алкохол. Независимо от това, няколко минути преди 23,20 часа, С. привел в движение и управлявал в посока към дома си в кв. ***** (на около 2 км от гр. Велики Преслав) собствения си лек автомобил с транзитна регистрация, марка „*****” с рег. № ***. В индустриалната зона на гр. Велики Преслав, на ул. „*****”, до адреса на дейност на „Анона Трейд”, бил спрян от служители на РУ гр. В. Преслав при ОДМВР - Шумен, които извършили проверка на С. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” фабр. № ARDN-0037 и установили наличие на алкохол в кръвта му в размер на 2,06 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, той се явил в ЦСМП гр. В. Преслав и предоставил кръвна проба за химическо изследване, при изследването на която била установена концентрация на алкохол в съотношение 1,98 на хиляда.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия С., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства:

            1. Гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите *****и *****, депозирани на досъдебното производство;

            2. 3аключения на експертизи: на съдебно-химическата експертиза № 1030/27.07.2017 г.;

            3. Писмени документи и други материали: разрешение за временно движение на МПС № *********/17.08.2015 г., изд. от МВР, Пътна полиция – Шумен, актове за установяване на административно нарушение Бл. №№ 248786/23.07.2017 г., 248787/23.07.2017 г., 248785/23.07.2017 г., разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” фабр. № ARDN-0037 на проба № 2393 от 22.07.2017 г., 23:26:06 ч,  протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство от 22.07.2017 г. 23,50 ч, съставен от лекар в ЦСМП гр. Шумен, филиал – Велики Преслав, талон за медицинско изследване № 0354989/22.07.2017 г., справка за нарушител/водач от 24.07.2017 г., заповед № 17-0323-000205/24.07.2017 г. на Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОДМВР – Шумен (за прилагане на ПАМ по ЗДвП), заповед на полицейски орган в РУ гр. В. Преслав при ОДМВР - Шумен за задържане на лице от 22.07.2017 г., 23,30 ч (на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 28.07.2017 г.; удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 90/18.07.2003 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав и справка за съдимост № 298/24.07.2017 г., издадена от Бюро съдимост при Великопреславски районен съд;

            ОТ  ПРАВНА  СТРАНА съдът намери за установено следното:

            По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. Същият, на 22.07.2017 г., около 23,20 часа, в гр. Велики Преслав, по ул. „*****”, до „Анона Трейд”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред;

            По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 343б, ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

            По чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било противоречия.

            По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той бил навършил 38-годишна възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

            От субективна страна е налице следното:

            Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. Към момента на извършване на деянието С. съзнавал, че управлява МПС, след употреба на алкохол.

            Ето защо, съдът счита, че С.М.С. следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.

            По чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ  ОПРЕДЕЛЯНЕ  НА  ВИДА И РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЯТА:

            При определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.

            Подсъдимият С.М.С. е роден на *** ***, към датата на извършване на престъплението – 38-годишен, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, неженен, със средно образование. С. е неосъждан. Живее при условията на фактическо съпружеско съжителство. Родител на едно непълнолетно дете. Правоспособен водач на МПС е, считано от 06.06.1996 г. (категория „ТЗ”) и от 11.07.20008 г. (категория „В”). Наказван за административни нарушения по ЗДвП с едно наказателно постановление от 23.11.2001 г. и с три фиша о 2015 и 2017 година.

            Съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от най-често извършваните в страната, често представляващо главна причина за осъществяване на други престъпления, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите, както и обстоятелството, че подсъдимият, през 2001 г. е наказван за административно нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда). Съдът обсъди като смекчаващи отговорността съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина още от момента на установяване на престъплението от контролните полицейски органи, чистото му съдебно минало, трудовата заетост и данните за родителското му качество на непълнолетно дете. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

            За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени кумулативно наказанията „Лишаване от свобода” от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

            При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подс. С. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъдат определени наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба”, чиито размери определи в минималните, предвидени в закона, а именно – една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения размер. Това са, според настоящия състав, справедливите размери на предвидените в закона наказания, които в пълна степен осигуряват осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. Съдът счита, че по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, обуславящи определяне на наказанието „Лишаване от свобода”, предвидено в чл. 343б, ал. 1 от НК, под най-ниския предел (на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК). В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на С. осем месеца „Лишаване от свобода”.

            Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на С..

            Съдът, на основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, приспадна от наложеното наказание „Лишаване от свобода” (в случай на привеждане на настоящата присъда в изпълнение) времето, през което подсъдимият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с престъплението по настоящата присъда, считано от 23,30 ч на 22.07.2017 г. г., до 07,15 ч на 23.07.2017 година.

            Съгласно разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, чийто размер, по изложените по-горе съображения, следва да бъде в размер близо до средния и по-ниско от него, предвиден в НК, а именно – за срок от една година, считано от влизането на присъдата в сила, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият, за същото деяние със заповед № 17-0323-000205/24.07.2017 г. на Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОДМВР - Шумен е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство, считано от 23.07.2017 г., до влизане на присъдата в сила.

            Съдът, на основание чл. 49, ал. 4 от НК, намали срока на наказанието „Лишаване от право на управляване на моторно превозно средство” с времето от 23,30 ч на 22.07.2017 г. г., до 07,15 ч на 23.07.2017 г. – съответно на намаляването на наказанието „Лишаване от свобода” на основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, представляващо задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението по настоящата присъда.

 

            Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия С.С. да заплати сума в размер на 25,00 лв., в полза на държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебното производство разноски, както и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

            По изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.

 

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

23.08.2017 г.

                                                                                              Районен съдия: