ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 2019 18.10.2018
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети въззивен граждански състав
На: осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1394 по описа за 2018 година
На основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М.П.Г.
***, подадена чрез пълномощник адв.И., и
въззивната жалба на М.А.П. и Г.Н.Ш., двете със съдебен адрес ***, подадена
чрез пълномощник адв.П., против решение
№ 1208/06.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 3879/2017 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на М.П.Г., предявени против М.А.П.
и Г.Н.Ш., за признаване за установено по отношение на ответниците на основание
чл.124, ал.1 ГПК, че те не са собственици на ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.607.388 по
КККР на гр.Бургас, който е идентичен с УПИ ІІІ-497 в кв.38 по плана на
гр.Бургас, на ¾ ид.ч. от
втория етаж на построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор
07079.607.388.2, и на недвижим имот с идентификатор 07079.618.32.1.11 по КККР
на гр.Бургас, както и за прогласяване
на основание чл.42, б.“б“ ЗН нищожността на завещанието от 27.06.2016 г.,
извършено от П. М. Г.-С. в полза на А. Д. Ш..
С решението съдът
е възстановил на основание чл.30, ал.1 ЗН, по иска М.П.Г. против М.А.П. и Г.Н.Ш.,
запазената част на М.П.Г. от наследството, оставено й от П. М. Г.-С., б.ж. на
гр.Бургас, починала на 24.09.2016 г., като е намалил с ½ ид.ч.
извършеното от последната в полза на А. Д. Ш., б.ж. на гр.Пловдив, починал на
14.03.2017 г., саморъчно завещание на цялото й движимо и недвижимо имущество,
обявено с протокол рег.№ 2934/16.12.2016 г. на нотариус с № 461 на НК.
С въззивната жалба на М.П.Г. постановеното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която са
отхвърлени предявените от нея искове за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на процесните недвижими имоти, както и за
прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 27.06.2016 г., извършено
от П. Г.-С.в полза на А. Ш., като в тези части решението се счита за неправилно
и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че
наследодателят на ответниците А. Ш. е приел оставеното му със завещанието
наследство, което според въззивницата това не е установено от доказателствата
по делото, тъй като самият Ш. е предоставил саморъчното завещание за съхранение
при нотариуса и е бил запознат със завещателното разпореждане, а обявяването на
завещанието е било извършено от него четири месеца след смъртта на
завещателката, като до този момент той е оказвал съдействие на наследницата по
закон М.Г. по извършване на действия, свързани с ползване на оставеното от
майка й имущество, т.е. с поведението си и с ясното съзнание за направеното в
негова полза завещателно разпореждане Ш. явно е демонстрирал нежеланието си да
приеме наследството по завещание. В тази връзка се посочва, че с оглед
оспорване наличието на воля за приемане на наследството по завещание, ищцата е
поискала своевременно събиране на гласни доказателства, които районният съд е
отказал да допусне, тъй като тези обстоятелства не попадали в предмета на
доказване. При това, въззивницата счита, че правото й на защита е било
нарушено, тъй като съдът е събирал доказателства само в подкрепа на ответниците
и е допуснал фактическа обстановка по делото да остане неизяснена, което е
довело до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение за отхвърляне
на иска по чл.124, ал.1 ГПК. По тази причина поддържа искането си за гласни доказателства
при условията на чл.266, ал.3 ГПК.
По отношение на другата обжалвана част
от решението се счита, че районният съд неправилно е отхвърлил предявения иск
за нищожност на саморъчното завещание на основание чл.42, б.“б“ ЗН, като е приел,
че от повторната експертиза е установено изпълнението на подписа върху
документа от завещателката. В тази връзка се излагат подробни съображения за
необоснованост на заключението на в.л.Н., като се посочва, че съдът въобще не е
изложил мотиви защо е кредитирал повторната експертиза, а не първоначалната
такава, при положение, че двете експертизи са с противоположни заключения
относно подписа върху завещанието, същите са оспорени по делото, но съдът не е
допуснал извършването на тройна графологична експертиза, въпреки направеното от
ищцовата страна искане за това. Според въззивницата, наличието на две
експертизи с противоположни изводи и липсата на мотиви от съда защо кредитира
второто, а не първото заключение, води до необоснованост на постановения
съдебен акт, а недопускането на поисканата от ищцата тройна графологична експертиза
представлява съществено процесуално нарушение, което е препятствало защитата й
и е довело до непълно изясняване на спорния въпрос относно автора на
саморъчното завещание. Поради това, с въззивната жалба е направено искане на
основание чл.266, ал.3 ГПК за допускане от настоящата инстанция изготвянето на
тройна съдебно-графологична експертиза, която да отговори на задачите,
поставени пред районния съд и която да използва всичкия графологичен материал,
ползван от двете единични експертизи, както и наличния сравнителен графологичен
материал в НОИ, в полицията и в банките.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени решението на БРС в обжалваните му части и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендират се направените в хода
на производството съдебно-деловодни разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивницата
М.П.Г. чрез процесуалния й представител адв.И. на 15.06.2018 г., като въззивната
й жалба е подадена на 29.06.2018 г. С оглед на това, съдът намира въззивната
жалба за допустима, тъй като е депозирана в законовия двуседмичен срок по
чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите М.А.П. и Г.Н.Ш.,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Посочва се, че съгласно константната практика на ВКС, действията по обявяване
на завещание са действия, изразяващи конклудентно приемане на наследството,
като такива са извършени от техния наследодател А. Ш. и те сочат на неговото
недвусмислено намерение и воля за приемане на наследството по завещание лично
от него, което е установено и от гласните доказателства по делото (св.Плачков).
Евентуално се поддържа от въззиваемите, че правото да се приеме наследството по
завещание се включва в наследството по закон на наследодателя им и те са
упражнили това свое право (чл.57 ЗН), за което по делото са представили доказателства. В тази връзка оспорват като
неоснователни доводите във въззивната жалба за демонстрирано от Ш. нежелание да
приеме наследството, тъй като събраните доказателства са в обратния смисъл, още
повече, че не е налице отказ от наследството от негова страна, който е формален
акт, поради което считат, че за установяване на тези обстоятелства районният
съд правилно не е допуснал исканите от ищцата гласни доказателства и не е
допуснал твърдяното в жалбата процесуално нарушение. Оспорват се като
неоснователни и изложените от въззивницата доводи за необоснованост на
повторната графологична експертиза, които не се подкрепят от писменото
заключение и от разпита на вещото лице в съдебно заседание. Считат също, че
дадените от ГПК възможности за назначаване на експертиза са изчерпани с
изслушване на втората графологична експертиза и затова с неназначаването на
тройна СГЕ съдът не е допуснал процесуално нарушение, поради което въззиваемите
възразяват срещу доказателствените искания в жалбата и считат, че същите не
следва да бъдат допускани от въззивния съд Молят съда да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС в
обжалваните му части. Не са направени доказателствени искания. Претендират
присъждане на направените във въззивното производство разноски.
С въззивната жалба на М.А.П. и Г.Н.Ш. постановеното решение се обжалва в
частта, с която е уважен иска по чл.30, ал.1 ЗН и е възстановена запазената
част на ищцата от наследството на П. Г.-С., като е намалено с ½ ид.ч.
извършеното от последната в полза на А.
Ш. саморъчното завещание от 27.06.2016 г. Изразява се недоволство от решението
в обжалваната му част, като същото се счита за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Според въззивниците, районният съд неправилно е
приел, че в случая се касае не за завет, а за завещание. Считат, че решението е
порочно и поради извършени от първата инстанция процесуални нарушения, в
резултат на които не са били уважени доказателствените искания на ответниците
във връзка с оспорването им, че ищцата е приела наследството. Посочва се също,
че въззивниците са оспорили пред районния съд датата на представения от ищцата
договор за наем, което също не е било взето предвид от БРС при постановяване на
решението. Във връзка с горното, в жалбата са направени следните
доказателствени искания – за допускане до разпит на един свидетел относно
обстоятелството, че ищцата е знаела за завещанието още преди вписването му; за задължаване
на ищцата на основание чл.176 ГПК да отговори на въпросите, подробно посочени в
т.2 от въззивната жалба; за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Община Бургас-МДТ за снабдяване с информация дали М.Г. е декларирала
имотите в периода от 24.09.2016 г. (смъртта на наследодателката) до 23.05.2017
г. (вписването на завещанието в СВп-Бургас); за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред СГКК Бургас за снабдяване с информация
дали М.Г. е регистрирала имотите в горепосочения период от 24.09.2016 г. до
23.05.2017 г.
В заключение, молят въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да реши спора по
същество, като отхвърли предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН. Претендират се
направените разноски във въззивното производство.
При проверката,
извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивниците М.А.П. и Г.Н.Ш. чрез процесуалния им представител адв.П. на 18.06.2018
г., като въззивната им жалба е подадена по пощата на 02.07.2018 г., видно от
пощенското клеймо на плика. С оглед на това, съдът намира въззивната жалба за
допустима, тъй като е депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и
от лица, които имат правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.П.Г.,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Оспорват се като неоснователни доводите на въззивниците, че в случая е
налице завет, като се споделя извода на районния съд, че процесното саморъчно
завещание носи всички белези на универсално завещание, придаващо качеството на
наследник на лицето, в полза на което е направено, за което се цитира и
практика на ВКС. Посочва се, че завещанието е било открито на 16.12.2016 г.,
като към този момент ищцата вече е приела наследството на своята майка с конклудентни действия,
сключвайки договор за наем от 15.10.2016 г., а доколкото с писмения отговор на
ответниците не е било въведено оспорване на факта на приемане на наследството,
районният съд е счел за излишно събирането на доказателства за безспорен между
страните факт. Поради това, въззиваемата възразява против направените от
въззивниците доказателствени искания, като счита че същите са просрочени и
неоснователни и не следва да бъдат допускани. При условията на евентуалност,
ако се уважат исканията във въззивната жалба, въззиваемата заявява, че поддържа
всички направени пред районния съд доказателствени искания за установяване, че
е приела наследството с конклудентни действия. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС в обжалваната
му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговорите към тях, намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане на въззивницата
М.П.Г. за назначаване
на тройна съдебно-графическа експертиза от въззивния съд следва да бъде уважено. Настоящият въззивен състав
счита, че в случая районният съд действително
е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на ищцата за назначаването на тройна
експертиза, която да отговори на поставения от нея въпрос относно авторството
на саморъчното завещание. От данните по
делото е видно, че пред първата инстанция е била извършена по искане на ищцата СГЕ,
като във връзка с оспорването й от ответниците и по тяхно искане е извършена
повторна експертиза, която е дала противоположно на първата СГЕ заключение.
Ищцата своевременно е оспорила втората експертиза, но искането й за назначаване
на нова графическа експертиза е оставено без уважение от районния съд, като е прието, че такава
не е необходима с оглед наличните по делото доказателства. Настоящата инстанция
намира, че след като изслушаните по делото две експертизи са дали
противоположни заключения по основния спорен въпрос относно авторството на
саморъчното завещание и повторната експертиза е оспорена от страната, не е
налице преклузия, като извършването на нова експертиза е било необходимо за
установяване на спорните обстоятелства. В този смисъл, като е оставил без
уважение искането на ищцата за допускане на тройна СГЕ, районният съд е
допуснал процесуално нарушение и неоснователно не е дал възможност на страната
да ангажира поисканите от нея доказателства в подкрепа на тезата си. Ето защо и
тъй като доказателственото искане на
въззивницата е своевременно направено и е относимо, същото следва да бъде допуснато от въззивния съд
на основание чл.266, ал.3 ГПК.
Направеното от
въззивницата Г. доказателственото искане за ангажиране на гласни доказателства
пред въззивната инстанция не следва да бъде уважавано, тъй като посочените
факти и обстоятелствата, които се иска да бъдат установени чрез разпит на
свидетели са неотносими към предмета на спора. В тази връзка, недопускането от
районния съд на исканите свидетели не съставлява процесуално нарушение по
смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, поради което това доказателствено искане следва да
бъде оставено без уважение.
Настоящата
инстанция намира, че не следва да се уважават и доказателствените искания на
въззивниците-ответници М.П. и Г.Ш. – за допускане до разпит на един свидетел
относно обстоятелството, че ищцата е знаела за завещанието още преди вписването
му; за задължаване на ищцата на основание чл.176 ГПК да отговори на въпросите,
подробно посочени в т.2 от въззивната жалба; за издаване на съдебни
удостоверения, които да послужи пред Община Бургас-МДТ и СГКК Бургас. Такива искания
не са били своевременно направени пред районния съд – пито в писмения отговор,
нито в първото по делото съдебно заседание, поради което същите са преклудирани
и правилно не са били допуснати от първата инстанция. Освен това не се твърдят
новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на БРС по смисъла на
чл.266, ал.3 ГПК, доказателствените искания във въззивната жалба на М.П. и Г.Ш. следва да бъдат оставени без
уважение.
С оглед горното и на осн. чл.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1394/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата М.П.Г. и въззивна жалба
от ответниците М.А.П. и Г.Н.Ш., както и постъпилите писмени отговори по тях от
двете страни.
ДОПУСКА извършването на тройна
съдебно-графическа /почеркова/ експертиза, която да отговори на въпросите относно
авторството на саморъчното завещание от 27.06.2016 г., поставени към
допуснатите пред районния съд единични експертизи. Вещите лица да използват графологичния материал, ползван от единичните
експертизи, както и наличния сравнителен материал в НОИ, полиция и банки.
ОПРЕДЕЛЯ състав на тройната
експертиза,
която да се извърши от вещите лица З.С., М.К. и Х.Д..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на тройната
съдебно-графическа експертиза в размер на 600
лв.(шестстотин лева), платим от въззивницата М.П.Г. по сметка на БОС в
ТРИДНЕВЕН срок от получаване на съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата М.П.Г.
за ангажиране на гласни доказателства през въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците М.А.П. и Г.Н.Ш. за
ангажиране на доказателства през въззивната инстанция – за допускане до
разпит на един свидетел; за отговор от ищцата на въпроси по реда на чл.176 ГПК;
за издаване на съдебни удостоверения, които да послужи пред Община Бургас-МДТ и
СГКК Бургас.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.