РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 15.06.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на единадесети юни , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 296 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение №2457/11.12.2019г.,постановено по гр.д.№
2842/2019г. Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. , ул. „Д.Х. “ №52-54, представлявано от А.Н.Д. и Н.Г.С. срещу Т.Я.Й. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 204,94 лв., от които: 151,45
лв. главница, сума в размер на 49,34
лв., представляващи обезщетение за забава за периода 25.10.2017 г. до
12.10.2018 г и сума в размер на 4,15 лв., договорна лихва за периода от
25.10.2017 г. до 25.11.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ТПК (25.10.2018 г.) до
окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Това решение е
съобщено на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, на 07.01.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за
неговото обжалване.
На 20.01.2020 г. по пощата е подадена
въззивна жалба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД , чрез пълномощника юрк.М.Н. срещу това решение на РС-Плевен.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото .
Срещу тази въззивна жалба не е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна .
С въззивната
жалба не са представени нови писмени доказателства и
не са направени искания за събиране на други доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269
от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което
същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-Плевен ,които са
подробни и засягат всички значими за решаване на делото спорни въпроси и
възражения.
Всъщност ключовото
за изхода на спора оплакване, развито във въззивната жалба е , че РС-Плевен е
извършил неправилно тълкуване на част от договорните разпоредби ,касаещи
начислената такса за оценка на риска в размер на 126, 87 лв. ,като е приел, че
тази сума всъщност представлява такса за усвояване на заема , а не представлява
възнаграждение за действията на кредитора по преценка на платежоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби. Поради това
тясно тълкуване РС-Плевен неправилно бил приел ,че тази сума представлява
прикрита такса за управление на кредита и като такава е нищожна.
Плевенски окръжен съд изцяло споделя извода на РС-Плевен ,че
клаузата на договора за банков кредит от 25.04.2017г. предвиждаща еднократна
такса за оценка на риска в размер на
126,87 лв. ,която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължими месечни вноски съгласно погасителния план е нищожна ,поради
противоречие с чл. 10а , ал. 2 от Закона за потребителския кредит ,която
предвижда ,че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия , свързани с усвояване и
управление на кредита.Нормата на чл. 10а ,ал. 2 от ЗПК е тясно свързана с
чл.10а , ал.1 от ЗПК,която дава възможност на кредитора да събира от
потребителя такси и комисиони ,но само за допълнителни услуги ,свързани с
договора за потребителски кредит . Съвместното разглеждане на ал.1 и 2
на чл. 10 а от ЗПК дава възможност да се изясни същественият за делото въпрос
дали процесната еднократна такса от 126,87 лв. представлява такса за някаква допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а,ал.1 от ЗПК или пък представлява такса за действия
на кредитора по усвояване и управление
на кредита.За изясняване на съдържанието на понятието „ допълнителни услуги
,свързани с договора за кредит „ спомага § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК,където е даден един достатъчно ясен пример за такива допълнителни услуги
,без да е налице тяхното изчерпателно изброяване. Този пример са
застрахователните премии в случаите ,когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаването на кредита.Касае се за застрахователни
премии за сключване на съпровождащи договора за потребителски кредит ,договори за
застраховка,които представляват
допълнителни услуги ,осигурени на потребителя ,когато разбира се той изяви
желание да ги ползва. В настоящия случай няма спор ,че потребителят е пожелал
сключването на застраховка живот в размер на 56,07 лв.и застраховка безработица
в размер на 57,19 лв., съобразно предвидената в чл. 7.2.2 от договора за
потребителски кредит възможност ,в какъвто случай частта от средствата по
кредита ,представляваща дължимата за конкретната застраховка сума ,се превежда
от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател. Именно
за такива допълнителни услуги ,свързани със сключването на съпътстващи договора
за потребителски кредит застраховки ,има
основание по чл. 10а,ал. 1 от ЗПК да бъдат събирани от кредитора такси и комисиони
за тези услуги.
Дейността по оценка
на риска ,обаче , за която е предвидена в процесния договор еднократна такса в
размер на 126, 87 лв. няма характер на такава допълнителна услуга , а
представлява част от дейността на кредитора по отпускане ,/ респ. усвояване от
потребителя / на кредита .Неслучайно глава четвърта от ЗПК изрично урежда
оценката на кредитоспособността на потребителя ,която дейност макар и посочена
формално като предшестваща сключването на
договора за кредит, представлява неразривна
част от същинската дейност на Банката –кредитор по отпускането
,респ.усвояването на кредита ; тя е
проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при
извършване на неговата основна дейност –кредитиране.Неслучайно в чл. 18 от гл. четвърта на ЗПК е предвидено ,че когато въз основа на
извършена проверка в ЦКР или в друга база данни ,използвана в Република
България за оценка на кредитоспособността на потребителите , кредиторът откаже да предостави кредит ,
той е длъжен да уведоми незабавно и БЕЗВЪЗМЕЗДНО потребителя за резултата от извършената
проверка и за консултираната база данни.Това според съда подкрепя тезата ,че за
т.н. дейност на кредитора по оценка на риска / или оценка на т.н.
кредитоспособност на потребителя / не се
дължи никаква отделна такса или
комисиона от потребителя на кредитора и това е така ,защото се касае за част от
същинската дейност на банката-кредитор по отпускане на кредита при която е
обичайно да се извършва проверка и оценка на риска за всеки евентуален
кредитополучател , а не се касае за осигуряване на някаква допълнителна услуга ,излизаща извън
предмета на дейност на кредитора.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че правилно РС-Плевен е приел ,че клаузата
на договора за банков кредит от 25.04.2017г. предвиждаща еднократна такса за
оценка на риска в размер на 126,87 лв.
,която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължими
месечни вноски съгласно погасителния план, е нищожна ,поради противоречие с чл.
10а , ал. 2 от Закона за потребителския кредит. С оглед на това тази такса
следва да бъде извадена от общия размер на задължението по договора за
потребителски кредит , а в него да останат главницата в размер на 944 лв. и
застраховките ,които представляват допълнителна услуга .На тази база и като е
съобразил обясненията, дадени от в.л. Т.Илиева в с.з. на 12.11.2019г. според
които в такъв случай цялата дължима сума е платена от потребителя на кредитора
,дори е надплатено , ПлРС е направил правилен извод по съществото на спора ,че
цялото кредитно задължение е погасено от
потребителя чрез плащане. Поради тези съображения , обжалваното решение на ПлРС
следва да бъде потвърдено .
Водим от изложеното
, Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение №2457/11.12.2019г.,
постановено по гр.д.№ 2842/2019г. на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :