О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1284 Година,
2019 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На четвърти юли .….…....…………...……….. Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело № ……… 1623 ....…. по
описа за………. 2017 …………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Д.Г.И. *** чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, кантора № 26 против С.Х.Ч. ***
за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №156, том ХVІІ, рег. №15464, дело №3276 от
30.10.2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд
поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, заобикаляне на
закона, липса на форма и поради нищожност на нотариалното действие, както и
предявените със същата при условията на евентуалност искове за унищожаване на
посочената по-горе сделка поради измама, за разваляне на договора поради
неплащане на сумата или осъждането на ответника да му заплати стойността на
имота по пазарни цени към момента на сделката, ведно с дължимите мораторни
лихви от момента на сделката, за установяване нищожност на издадения нотариален
акт на кафе-еспресо, находящо се в град Несебър, ж. к. „Младост“ поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на съгласие при
узаконяване на имота, както и за отмяна на посочения нотариален акт и
възстановяване на собствеността на имотите, съобразно записа в самата нея. Към
същата не са представени писмени доказателства.
С определение № 951 от закрито заседание на 23.05.2019
година съдът е прекратил на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК производството по
настоящото дело. Против така постановения съдебен акт е постъпила от
ищеца-жалбоподател частна жалба, с която същият е отправил нарочно искане да
бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането във връзка с
нейното разглеждане на дължимата държавна такса. Направеното от него и с
исковата молба искане включва, освен горното и такова да бъде освободен от
заплащането на дължимите за цялото производство държавни такси и разноски
изцяло, включително и при вписване на исковата молба, съгласно представените
още с исковата молба доказателства. В подкрепа на същото не са представени от
него с депозираната частна жалба такива.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, изтъкнатите
от молителя доводи и представените от него писмени доказателства, намира
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, при произнасяне по молбата
за освобождаване, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства. На първо място следва да се посочи, съобразно
изрично изтъкнатото и поискано от ищеца, че искането му следва да бъде разгледано
на базата само на представените от него до настоящия момент писмени
доказателства. Такива са представената още с исковата молба декларация за
материално и гражданско състояние, в която той е декларирал, че не е семеен,
страда от висока кръвна захар, високо кръвно налягане, разширени вени,
дископатия и подагра; притежава единствено моторно-превозно средство марка
„Опел омега“, година 2000 и не притежава абсолютно никакви доходи, дивиденти,
недвижимо имущество, влогове. В нея молителят не е посочил какъвто и да е
източник на средства за издръжка. По делото са налични още една такава
декларация със същото съдържание /към частната жалба, по която е било
образувано частно гражданско дело №115/2018 година по описа на Бургаския
апелативен съд/ и още два документа, които са за резултатите от извършени му
кръвни изследвания на 11.09.2014 година, съответно на 16.05.2017 година.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира искането на ищеца-частен
жалбоподател за неоснователно. От представените в негова подкрепа писмени доказателства не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че същият няма достатъчно средства, за да заплати дължимата
за производството пред въззивния съд в размер на 15 лева държавна такса, поради
което именно не следва да бъде освободен от нейното заплащане. Тук е необходимо
само за пълнота на изложението да се посочи, че с оглед развитието на
производството пред настоящия съд, а именно постановено невлязло в сила
определение за неговото прекратяване, на този етап от него същият дължи
произнасяне единствено по искането за освобождаване от заплащането на
държавната такса за разглеждането на частната въззивна жалба. В тази връзка и
на първо място следва да се отбележи, че настоящият състав на съда намира, че
коментираната по-горе декларация не отразява достоверно и пълно имущественото
състояние на молителя, доколкото в нея той е задължен да посочи всички
източници на средства за издръжката си, независимо дали те съвпадат с някой от
примерно посочените в нея такива /заплата, наеми и други/. Тоталната липса на източници
за издръжката на молителя, независимо дали под формата на доходи от имущество
или личен труд, или на безвъзмездно предоставени суми от трети лица или по
линия на социалното подпомагане, е равнозначна на пълна липса на средства за
съществуването му, а оттам и за задоволяване на насъщни ежедневни потребности. Същевременно, от представения от
самия частен жалбоподател с исковата му молба договор за правна защита и
съдействие е видно, че същият е платил в брой на ангажирания от него един
адвокат за защита по настоящото производство сумата от 2500 лева, което не се
съвместява по какъвто и да е начин с декларираната от него пълна липса на
доходи и на източници за издръжката му, като наред с това липсват доказателства
за твърдението това плащане да е било направено за него от трето лице, на което
той дължи връщане на сумата във времето.
Не без значение е и обстоятелството, че по отношение на
жалбоподателя следва да се приеме липсата на данни за наличието на такива
причини, които препятстват полагането от негова страна на труд и реализирането
на доходи от трудова дейност, с оглед неговата възраст. Съдът намира за
необходимо да посочи и това, че от обсъдените по-горе доказателства не се
установява и наличието на такива заболявания, които от една страна да са пречка
в горната насока, а от друга страна тяхното лечение да изисква съответни средства
за лечение. В тази връзка от значение е обстоятелството, че и двата представени
от него документи не установяват декларираното от него като недобро
здравословно състояние. Това е така първо по причина, че и двата инкорпорират в
себе си резултати от кръвни изследвания , които не могат да служат за
установяване и в този смисъл да доказват наличие на едно, повече или всички
описани в декларацията му заболявания. Второ, това е така по причина, че същите
и особено единият от тях са от период изключително отдалечен от настоящия
момент /преди близо 5 години/, а преценката на съда следва да бъде извършвана
въз основа на данни към настоящия момент, когато се следва заплащането на държавната
такса. Всичко така казано, разгледано в неговата съвкупност обосновава
несъмненият извод, че ищецът-частен жалбоподател не е лице, на което липсват
достатъчно средства за заплащане на дължимата за разглеждане на частната му
въззивна жалба държавна такса.
Предвид обжалваемостта на настоящия съдебен акт, делото
следва да се докладва за извършване на следващите се по него процесуални
действия, които са сложени в зависимост от окончателното разрешаване на въпроса
за дължимостта на държавната такса след неговото влизане в сила.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Д.Г.И. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, кантора
№ 26 да бъде освободен от заплащането на дължимата по сметка на Бургаския апелативен
съд за разглеждане на подадената от него против определение № 951 от 23.05.2019
година частна жалба в размер на 15 /петнадесет лева/ лв. държавна
такса.
Настоящото определение подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на молителя-ищеца и частен жалбоподател по делото чрез
процесуалния му пълномощник пред Бургаския апелативен съд с частна жалба.
След влизането му в сила делото да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия, съобразно
посоченото по-горе.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: