№ 409
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201320 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. ИВ. С. срещу Наказателно постановление №
11-01-516/2020/11.03.2021г. на директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция-гр.София, с което на лицето било наложено
административно наказание глоба в размер на 10 000 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.256, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон, както и за необосновано. Твърди, че в наказателното
постановление не се съдържат всички фактически обстоятелства на
нарушението, както и че е допуснато противоречие между фактическите
твърдения на наказващия орган и правното основание за издаването на НП.
Сочи, че през процесния период е бил налице действащ договор за
изпълнение на дейностите по охрана на пристанището, при сключването на
който не е било налице задължение за провеждане на обществена поръчка.
1
Счита, че извършването на вмененото му нарушение не е установено по
несъмнен начин, както и че деянието не е нарушило действаща нормативна
разпоредба. Излага доводи за нищожност на наказателното постановление
поради накърняване на основни правни принципи. Поддържа и че е налице
неяснота в административнонаказателното обвинение, което нарушава
правото му на защита и затруднява определянето на предмета на доказване.
Оспорва и законосъобразността на размера на наложената санкция. Моли
съда да прогласи за нищожно наказателното постановление или
алтернативно- да отмени същото като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява
лично и с процесуален представител-адв.С.-В., която поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Излага подробни доводи за законосъобразност на наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Считано от 10.02.2015г. жалбоподателят изпълнявал длъжността
изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, като заема тази
длъжност и понастоящем. В това си качество същият представлявал
дружеството, което е с предмет на дейност: пристанищна дейност и
свързаните с нея агентийско и търговско обслужване, техническо обслужване,
спедиция, инвестиционна и инженерингова дейност, научно-развойна
дейност, подготовка и квалификация на кадри, вътрешна и външна търговия и
др. Едноличен собственик на капитала на дружеството е държавата. (Освен от
2
приложените писмени доказателства, изложените обстоятелства се
установяват и от справка в Търговския регистър).
На 14.04.2016г., в качеството си на изпълнителен директор,
жалбоподателят сключил Договор №Т-01-16, с който възложил на
Консорциум „Сириус“ да извършва срещу заплащане въоръжена охрана на
обекти на дружеството: „Пристанище Варна-изток“, „Пристанище Варна-
запад“ и Складова база Варна. Договорът бил сключен като търговска
поръчка, по реда на Вътрешни правила за управление и контрол на разходите
и паричните средства на дружеството и освен от жалбоподателя бил подписан
и от председателя на съвета на директорите Д. А.. Същият бил със срок на
действие от 12,00ч. на 01.05.2016г. до 12,00ч. на 30.04.2018г., респ. до датата
на сключване на договор за 2018г./2019г. В т.2, 2.3 от Раздел VII на договора
била включена клауза, предоставяща възможност на възложителя да прекрати
действието му, без да дължи неустойка или обезщетение, при промяна на
нормативната уредба на материята, касаеща предмета на договора или част от
него. Била уговорена месечна цена на услугата в размер на 72576 лв. без ДДС
и цена за кампанийните постове в размер на 10584 лв. без ДДС. С Анекс
№1/28.06.2016г. страните променили броя на охранителите за постоянните
постове, като месечната цена на услугата била намалена на 69552лв. без ДДС.
След изтичането на срока на договора същият продължил да действа
между страните, тъй като нов договор за 2018г./2019г. не бил сключен. За
плащанията били издавани фактури, в които било отразявано „Охрана по
договор Т-01-16/14.04.2016г.
С Решение №154/11.03.2019г. жалбоподателят открил процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: “Въоръжена и невъоръжена
охрана на обекти и имущество за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД. С
Решение №706/18.07.2019г. били обявени резултатите от проведената
процедура и бил определен изпълнител. Решението на възложителя било
обжалвано пред КЗК и ВАС, поради което договор за възлагане изпълнението
на обществената поръчка бил сключен на 24.01.2020г.
Със Заповед № ФК-10-29/07.01.2020г. на директора на АДФИ на М.
СТ. ЕНЧ.-държавен финансов инспектор от ИРМ, гр.Варна, било възложено
извършването на финансова инспекция на дружеството за периода 2018-
3
2019г., в хода на която изложените обстоятелства били установени.
Установено било също, че през отчетния период разходите за охрана на
дружеството са в общ размер на 1 602 720лв. без ДДС (1 923 264 лв. с ДДС),
отчетени по общо 20 фактури.
Междувременно, с писмо изх.№12.00-343/22.06.2017г. по повод
предходни проверки на дейността на дружеството, от АДФИ било изпратено
запитване до Агенцията по обществени поръчки по някои въпроси, свързани с
относимата нормативна уредба. В отговор на запитването било изпратено
становище с изх.№13-00-226/29.09.2017г., в което се приемало, че изразът
„осигуряване ползването на морски или вътрешни пристанища“ в чл.128, т.1
от ЗОП е с по-широк обхват от понятието „експлоатация на пристанище“,
използвано в отменения ЗОП. Приемало се също, че в понятието
„осигуряване ползването на морски или вътрешни пристанища“ следва да
бъдат включени всички пристанищни услуги, които се извършват на
територията на пристанището, във връзка с което за „Пристанище Варна“
ЕАД възниква задължение да възлага поръчките си по ЗОП, когато те са
свързани с всички видове дейности (строителство, доставки, услуги).
Във връзка с констатациите при проверката и при тълкуване на
указанията, дадени в посоченото становище на АОП, финансовият инспектор
счел, че в периода след изтичането на срока на договора с Консорциум
„Сириус“ жалбоподателят е имал качеството секторен възложител и е
следвало да приложи предвидения в ЗОП ред за възлагане на обществена
поръчка за услуга (охрана на Пристанище Варна). Приел, че определената
стойност на обществената поръчка е в праговете по чл. 20, ал. 1, т. 3, б.“в“ от
ЗОП и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОП при възлагането й е следвало да се
приложи реда по чл. 18, ал.1, т.1-11 от ЗОП. Поради това на 14.09.2020г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че към 01.06.2018г., в качеството си на секторен
възложител, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка за услуга (охрана на Пристанище Варна), съобразно
нейната стойност чрез процедурите по чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП, при наличие
на основания за това, в резултат на което за периода от 01.06.2018г. до
31.12.2019г. е възложил поръчката при по-облекчен ред от предвидения в
закона. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
4
подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз
основа на съставения акт на 11.03.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на санкционираното лице било наложено
административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за извършено
нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 3, б.“в“, вр. с чл.18, ал1,
вр. чл.21, ал.1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на свидетелката М. СТ. ЕНЧ., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
С решаващо значение за формирането на фактическите изводи на съда
са приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са
Договор №Т-01-16/14.04.2016г., Фактура №88/01.06.2018г. и др.), които са
последователни, непротиворечиви и позволяват изложената фактическа
обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да
бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Във връзка с доводите за нищожност на обжалваното наказателно
постановление, съдът намира за необходимо да отбележи, че възможността за
обявяване нищожност на административни актове е предвидена в чл.128,
ал.1, т.1 от АПК, но наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а има
правораздавателен характер. Същото подлежи на проверка от районния съд,
5
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните
постановления е предвиден специален ред, който изключва общия ред по
АПК. В законодателството не е предвидена друга възможност да се
установява самостоятелно и да се обявява нищожност на НП и АУАН извън
производството по ЗАНН, поради което и съдът не следва да се произнася по
това искане.
Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗОП задължава възложителите да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка,
когато са налице основанията за това. От своя страна нормата на чл.20, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗОП (в редакцията при извършване на деянието) установява
задължение за секторните възложители да прилагат процедурите по чл. 18, ал.
1, т. 1 – 1, когато възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-
голяма или равна на 1 000 000лв. за услуги по Приложение № 2 (включващо
охранителни услуги с код по CPV 79710000). Според чл. 21, ал.1 от ЗОП
прогнозната стойност на обществената поръчка включва всички плащания без
данък върху добавената стойност. По силата на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП
предоставянето на услуги е обект на обществена поръчка.
Според разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗОП възложителите отговарят
за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и
отчитане за резултатите от обществените поръчки. Възложителите са
публични и секторни. Съобразно ал. 4, т. 1 от същата норма секторни
възложители са представляващите публичните предприятия и техни
обединения, когато извършват една или няколко секторни дейности.
Понятието „публично предприятие“ е дефинирано в §2, т.42 от ДР на
ЗОП. Процесното дружество е ЕАД, поради което по силата на чл.219, ал.2 от
ТЗ въпросите от компетентността на Общото събрание се решават от
едноличния собственик на капитала, в случая -държавата, чрез министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Като обект на
доминиращо влияние от страна на публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от
Закон за обществените поръчки дружеството се явява „публично
предприятие“ по смисъла на цитираната норма, в каквато насока е и
установената съдебна практика (Решение № 1099 от 3.08.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1172/2020 г. и др.).
6
Представляващият процесното дружество обаче е секторен
възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП /ДВ бр. 13/ 16.02.2016 г. / и
прилага правилата на този закон, само когато извършва секторна дейност по
чл.123, т.5 от ЗОП- експлоатация на географска област, като по силата на
чл.128, т.1 от ЗОП такива са дейности, които имат за цел осигуряване
ползването на летища и морски или вътрешни пристанища. По силата на
чл.15, ал.1, т.2 от ЗОП секторен възложител не прилага закона, когато възлага
поръчки или конкурси за проект за цели, които не са свързани с
извършването на секторни дейности. Спорният въпрос по делото е попадала
ли е охраната на пристанището в понятието „секторна дейност“ към момента
на деянието и следвало ли е услугата да бъде възложена по реда на ЗОП.
В §1, т.4 от ЗОП (отм.) е било дефинирано понятието „експлоатация
на пристанища“. За разлика от дефиницията на понятието „експлоатация на
летища“ по т.3 от цитираната норма, включваща изрично охраната на
летището, понятието „експлоатация на пристанище“ не е включвало
дейността по неговата охрана. Доколкото процесният договор е сключен при
действието на отменения закон, няма спор, че към този момент възлагането на
охраната на пристанището с търговска поръчка е било законосъобразно.
На 15.03.2016г. е влязъл в сила действащият ЗОП. Нормата на чл.128,
т.1 от ЗОП посочва, че дейности, свързани с експлоатацията на географска
област, са дейности, които имат за цел осигуряване ползването на летища и
морски или вътрешни пристанища или други терминали от превозвачи по
въздушни, морски или вътрешни водни пътища. Първоначално законът не е
съдържал легална дефиниция на понятието „осигуряване ползването на
пристанища“. Такава е включена с приемането на §2, т.32б от ДР (в сила от
01.03.2019г.), който изрично включва охраната на пристанището като вид
дейност по осигуряване ползването на пристанища. Непосредствено след
влизането в сила на посочената норма, с Решение №154/11.03.2019г.
жалбоподателят открил процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Въоръжена и невъоръжена охрана на обекти и имущество за
нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД“.
Спорът между страните относно наличието или липсата на нарушение
се свежда до въпроса бил ли е задължен жалбоподателят, при изтичане срока
7
на договора (на 30.04.2018г.), да приложи предвидения в ЗОП ред за
възлагане на обществена поръчка за услуга (охрана на пристанището) или
при действащата нормативна уредба тази дейност не се е явявала дейност по
осигуряване ползването на пристанища и следователно не е попадала в
приложното поле на ЗОП. За да приеме, че е налице административно
нарушение, наказващият орган се е позовал на Писмо изх.№13-00-
226/29.09.2017г. на АОП, в което е изразено становище, че изразът
„осигуряване ползването на морски или вътрешни пристанища“ в чл.128, т.1
от ЗОП е с по-широк обхват от понятието „експлоатация на пристанище“ по
отменения ЗОП.
Понятието „пристанище“ е дефинирано в чл.92, ал.1 от Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на
Република България (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)като участък, който включва
акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав,
островите и каналите, разположено е на територията на една или повече
общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни
условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.
Според чл. 60а, ал.1 от посочения закон (Нов - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) корабите
и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и
безопасността на корабоплаването. По силата на втората алинея на
цитираната норма Министерският съвет по предложение на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба
условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл.
106а. В тази връзка е приета Наредба за условията и реда за постигане
сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони (обн., ДВ,
бр. 99 от 2.12.2014 г.). Чл.1, ал.1, т.7 от Наредбата посочва, че с нея се
уреждат условията и редът за постигане сигурността на морските кораби,
плаващи под българско знаме, морските пристанища и морските
пристанищни райони на Република България чрез техническа и физическа
охрана на пристанищата, пристанищните райони и корабите, плаващи под
българско знаме. Цитираните разпоредби са били в сила по времето на
отменения ЗОП, при действието на който дейността по охраната на
пристанищата не се е включвала в понятието „експлоатация на
пристанището“. След влизане в сила на действащия ЗОП посочените норми
8
не са били изменени. След като нормативната уредба, регламентираща
сигурността на морските пристанища, е била една и съща при действието
както на отменения, така и на действащия ЗОП, липсват основания да се
счете, че към момента на влизане в сила на ЗОП охраната на пристанищата
вече представлява дейност, свързана с експлоатацията на географска област
по смисъла на чл.128, т.1 от с.з. Основания за подобно тълкуване липсват и в
мотивите към законопроекта за ЗОП, в които се посочва, че: „в част трета от
законопроекта (включващ нормите на чл.123 и сл.) са развити онези въпроси,
които се явяват специфични за разглежданата група възложители, поради
което не се съдържат в общата част. Доколкото дейността на секторните
възложители е обект на разглеждане в отделна директива, е наложително
обособяване на правилата в отделна част от законопроекта и за да се
установи терминологично сходство с този източник на правото , макар в
логическо отношение редица разпоредби се явяват общи както за секторните,
така и за публичните възложители“. В обобщението на мотивите се посочва,
че в законопроекта са транспонирани изцяло всички изисквания на
приложимите европейски директиви в областта, както и че с приемането
на новия ЗОП се очаква съществено да се подобри и усъвършенства
функционирането на националната система за възлагане на обществени
поръчки, да се създадат гаранции за избягване на грешки и пропуски в
практиката по прилагане. След като волята на законодателя е била закона
да включва всички изисквания на приложимите европейски директиви, както
и да се създадат гаранции за избягване на грешки и пропуски, съдът намира,
че относимите към случая разпоредби следва да бъдат тълкувани стриктно, а
не разширително, както е подходил наказващият орган. След като в
процесния период охраната на пристанището не е била изрично дефинирана
като дейност по осигуряване ползването на пристанища, при положение, че в
отменения ЗОП тази дейност категорично е била извън понятието
„експлоатация на пристанища“ и като прецени, че изразите „осигуряване
ползването на пристанища“ и „експлоатация на пристанища“ са твърде близки
терминологично, съдът не намира основания да се съгласи със становището
на наказващия орган, че дейността по охраната на пристанището е
представлявала секторна такава и преди приемането на изричната норма на
§2, т.32б от ДР на ЗОП. Следва да се отбележи, че в депозираното от
жалбоподателя Становище от 23.01.2018г. по повод тълкуването, дадено с
9
посоченото писмо на АОП, основателно се изтъква пълната идентичност на
съответните текстове в Директива 2004/17/ЕО (изискванията на която са
транспонирани в националното законодателство с отменения ЗОП) и в
Директива 2014/25/ЕС, въведена с действащия ЗОП, която идентичност не
потвърждава становището на АОП, че изразът „осигуряване ползването на
морски или вътрешни пристанища“ в чл.128, т.1 от ЗОП е с по-широк обхват
от понятието „експлоатация на пристанище“ по отменения ЗОП. Предвид
всичко изложено съдът намира, че няма основания да се счете, че към датата
на деянието (01.06.2018г.) охраната на пристанището е представлявала
дейност, свързана с експлоатацията на географска област по смисъла на
чл.128, т.1 от с.з. и следователно същата не е представлявала секторна
дейност по смисъла на чл.123, т.5 от ЗОП. Към този момент по отношение
тази дейност жалбоподателят не се е явявал секторен възложител и
следователно не бил натоварен със задължението по чл.17, ал.1 от ЗОП, при
което съставът на процесното нарушение не е осъществен от субективна
страна.
Дори и да се приеме за правилно тълкуването на нормата на чл.128,
т.1 от ЗОП, предложено от наказващия орган, то би липсвала субективната
страна на нарушението. Както беше посочено, при влизането в сила на
действащия ЗОП буквалното тълкуване на нормите му не е налагало извод, че
процесната услуга следва да бъде възложена по реда на този закон.
Нормативната уредба не е била възприета еднозначно в подобен смисъл и от
наказващия орган, който по тази причина е поискал предоставянето на
становище от АОП. В мотивите към законопроекта за изменение на ЗОП не
са включени конкретни съображения за въвеждането на §2, т.32б. Посочени
са единствено общи съображения, че в законопроекта са предложени и
промени, с които се цели развитие на нормативната уредба, както и
нейното прецизиране за установяване на еднородна практика. В
обобщението на мотивите се изтъква също, че прецизирането на неточните и
неясни нормативни текстове ще доведе до намаляване на допусканите грешки
и нарушения. От изложеното е видно, че каквато и да е била волята на
законодателя по отношение статута на дейността по охрана на пристанища
при приемането на ЗОП, то тази воля не е била изразена в закона еднозначно,
ясно и прецизно, като правните субекти са били силно затруднени с
10
възприемането й (включително и от орган като АДФИ). При това положение
не може да се счете за доказано, че жалбоподателят е действал виновно, тъй
като не е установено същият да е съзнавал противоправността на поведението
си и наличието на твърдяното от наказващия орган задължение. Напротив,
същият обосновано е възразил срещу становището на АОП, като е изложил
пространни мотиви за неговата неправилност, включително позовавайки се на
липсата на констатирани нарушения от АДФИ до този момент. За умисъла
принципно се съди по външно проявеното поведение от съответния правен
субект, а в случая жалбоподателят е демонстрирал съответствие на
поведението си с нормативните изисквания, като незабавно след приемането
на §2, т.32б от ДР на ЗОП е открил съответна процедура за възлагане на
обществена поръчка.
За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че ако се
приеме, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, то
същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително,
касае се за разходи на много голяма стойност. Предвид твърде неясната и
непрецизна нормативна уредба в тази връзка обаче (призната за такава от
самия законодател в мотивите към законопроекта за изменение на ЗОП) се
формира извода, че нарушението се отличава значително от обичайните
нарушения от подобен вид, осъществявани поради незачитане на съответните
правни норми. Ако се приеме, че е налице твърдяното нарушение, то същото
би било извършено не поради съзнателно несъобразяване с нормативните
изисквания, а поради затрудненията на правните субекти да възприемат
волята на законодателя. Следователно деянието дотолкова би се отличавало
от типичните такива нарушения, че несъмнено би се явявало маловажно,
което би представлявало самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Предвид извода, че процесното нарушение не е осъществено нито от
обективна, нито от субективна страна, съдът не дължи произнасяне по
твърденията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила.
Все пак следва да се посочи, че датата, приета от наказващия орган като
такава на извършване на нарушението, не кореспондира на обстоятелствата
около извършването му, изложени в НП. В съдебно заседание самият
актосъставител заявява, че процесното задължение е възникнало със
11
задълженията по ЗОП, т.е.-считано от 15.04.2016г. В НП се приема обаче, че
нарушението е извършено на 01.06.2018г.-повече от две години по-късно.
При това положение съдът намира, че датата на вмененото на жалбоподателя
нарушение не е определена правилно. Датата на нарушението е съществен
елемент от неговото описание, като правилното й определяне е свързано и с
преценката за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН и др. под. последици. В
практиката си ВАдмС изтъква, че датата на нарушението е един от
съществените обективни признаци за индивидуализацията му, и е от
решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен
обем упражняване правото на защита на наказаното лице. Въпросът за
съставомерността и доказаността на осъществено такова нарушение на друга
дата е извън конкретния процес, при липса на предявено такова
административнонаказателно "обвинение" с АУАН и съответно произнасяне с
НП. (Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
983/2020 г.). По същите съображения не следва да се коментира евентуалното
наличие на друго нарушение на ЗОП, с оглед твърденията, че жалбоподателят
е имал възможност да прекрати действието на договора поради настъпила
законодателна промяна- във връзка с това поведение не е повдигнато
административнонаказателно обвинение и същото не следва да се коментира
в настоящото производство.
Предвид всичко изложено съдът приема, че искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление се явява основателно, като същото
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на П.С. следва да се присъдят направените по делото
разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 830 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е в размер на минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 11-01-
516/2020/11.03.2021г. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция-гр.София, с което на П. ИВ. С., ЕГН:**********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.256, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София да
заплати на П. ИВ. С., ЕГН:********** сумата от 830,00 /осемстотин и
тридесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13