Р Е Ш
Е Н И Е №
260083
гр. Пловдив,05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение, в публично заседание на пети
октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Силвия Алексова
при секретар
Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1582/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Образувано по въззивна жалба,подадена от А.Б.К.,ЕГН-********** *** против
решение № 1946/15.06.20г.,постановено по гр.д.№ 17897/19г.по описа на ПдРС,5-ти
гр.с.,с което са отхвърлени предявените от А.Б.К. обективно съединени искове за
осъждане на „Трафик Бул“ООД,ЕИК-********* да му заплати обща сума в размер на
15000лв.-вреди вследствие на неправомерни деяния,както следва: сумата от
2000лв.на осн.чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.32,ал.2 от КРБ,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди поради накърняване на правото му на
неприкосновен личен живот поради извършване на действия (фотографиране и
разпространяване на фотографии на автомобила на ищеца),въпреки изричното му
несъгласие; сумата от 5000лв.на осн.чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.39,ал.2 от
КРБ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени от разпространяването
на клеветнически твърдения „нарушил собствените си принципи“,“погази закона“и
„паркира в нарушение“,които представляват позорно обстоятелство,което не
отговаря на истината; сумата от
6000лв.на осн.чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.84 от ЗАНН вр.с чл.31,ал.3 от КРБ
и чл.16 от НПК,представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради
нарушаване на презумпцията за невиновност поради квалифицирането на определени
деяния като правонарушение („погази закона“ и „паркира неправомерно“) и поради
признаването му за виновен за тези деяния,за които няма влязъл в сила съдебен
акт и сумата от 2000лв.на осн.чл.25з от ЗЗЛД във вр.с чл.4,т.2 от Регламент
(ЕС) 2016/679,представляваща неимуществени вреди от незаконосъобразното
обработване на личните му данни-регистрационния номер на автомобила му.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно,незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по
пространно изложени в жалбата съображения.Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго,с което да се уважат изцяло предявените
искове,алтернативно,ако въззивната инстанция намери,че липсват мотиви и са
допуснати тежки процесуални нарушения,равностойни на липсата на мотиви,да се
върне делото на първоинстационния съд за решаване по същество.Претендират се
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна-„Трафик Бул“ООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление *********** чрез пълномощника си адв.Н.Г. изразява становище за
неоснователност на жалбата в писмен отговор.Не се претендират разноски.
ПдОС,след
проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
след като
обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в
обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Производството
е по искове на осн.чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД,предявени от А.Б.К. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди против „Трафик Бул“ООД
в общ размер на 15000лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел от фактическа страна,че на 21.10.19г.,на 22.10.19г.и на 23.10.2019г. са
разпространени три статии в медийното пространство-в информационната платформа https://trafficnews.bg/ ,а именно: 1.“Мерцедес,паркиран в нарушение до Колодрума се оказа…на
кандидат за ****“,публикувана на 21.10.19г. в посочената информационна
платформа; 2.“******* отново погази закона,паркира в кръстовище“,публикувана на
22.10.19г.в същата инф.платформа и 3.“Двойният аршин на адв.К. или трябва да
мълчим за нарушенията на кандидатите за власт преди избори?“,публикувана пак
там на 23.10.19г.,които са цитирани в исковата молба.Като доказателство по
делото са приети снимки и коментари от профил „*******“,публикувана на
06.12.18г.снимка в профила на бял
автомобил и велосипед,приети са като доказателство също статия,публикувана
в Plovdiv media на 12.12.19г.със заглавие „Кандидат за кмет паркира,както
му скимне,заплашват пусналия пост за това във Фейсбук“ и снимка на ищеца и
статия,публикувана в сайта на ответното дружество на 24.10.19г.със снимка на
ищеца и заглавие:“Адв.А.К. отговаря:Имам право на платено паркиране на
ул.“******“,целта е да се навреди на имиджа ми“.Като доказателство е приета и
справка от ОД на МВР-Пловдив,Отдел
„Охранителна полиция“,сектор „Пътна полиция“ за нарушител лицето А.К. за периода
от м.10.19г.до м.12.19г.,в която се съдържа 1 бр.АУАН от 23.10.19г.и 1
бр.наложена глоба с фиш за нарушения по чл.98,ал.1 от ЗДвП,като въз основа на
АУАН е издадено наказателно постановление от 15.11.19г.Съставеният фиш от
07.11.19г.е влязъл в сила и наложената с него глоба е платена.От Комисията за
защита на личните данни е постъпило писмо от 07.01.20г.,от което е видно,че
комисията е сезирана с жалба,подадена от А.К.,депозирана на 30.10.19г.срещу „Трафик Бул“ООД с твърдения
за нарушени права по ЗЗЛД и ОРЗД във връзка с публикуваните две статии на
21.10. и 22.10.19г.Прието е като доказателство и писмо от ЦИК от 07.01.20г.и
приложени към него решения досежно установено от комисията нарушение на
разпоредбата на 205,ал.1 от ЩК по отношение на
„Трафик Бул“ООД,което нарушение обаче не касае процесния случай.Представена е и снимка от
профила на „*********“с коментар за паркирането пред Колодрума на колата на
ищеца,която е направена на 23.10.19г.Ответникът е представил и статия от
24.10.19г.,публикувана в сайта на отв.дружество със заглавие „З. Д.:Благодаря
за сигнала на г-н К.,ще санкционирам водача“.Съдът е приел за безспорно,че в
предизборната платформа на ищеца същият е
изразил като своя позиция във връзка с паркирането-“Нулева толерантност
към този тип нарушения“.Разпитани са и двама свидетели:Д. П.,свидетел на ищеца,във фактическо
съжителство с него и П. Н.,свидетел на ответника,главен редактор на сайта на
отв.дружество,чиито показания районният съд е кредитирал с изключение
показанията на св.П. в частта,в която същата твърди,че тя е паркирала
автомобила във втория случай.
След подробен анализ на фактическата обстановка ПдРС е
стигнал до извод,че не се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства да е осъществено от страна на ответника нарушение на разпоредбата
на чл.32,ал.2 от КРБ Конституцията забранява
следенето,фотографирането,филмирането,записването или други подобни действия
без знанието или въпреки изричното несъгласие на лицето.Безспорно автомобилът
на ищеца е бил фотографиран,за което той не е давал съгласие,но неговите
твърдения са,че фотографиите са били разпространени от ответника,а за това по
делото не се събраха доказателства.Ответникът е публикувал фотографии на
автомобила на ищеца,но няма доказателства фотографирането да е било възложено
от ответника.Отделно от това не се установява кой изобщо е направил снимките.Както е отбелязал и
районният съд,сигнал и снимки за първата статия са предоставени на един от
управителите от неизвестно лице,а сигнал за втората статия и снимките към нея
са били дадени от Н. Б.Същата ,видно от материалите по делото,не е в добри
отношения с ищеца,но независимо от това не може да се приеме,че ответника
ѝ е възложил да снима автомобила на К.,нито че тенденциозно е публикувал
статията,за да урони авторитета на ищеца като кандидат за кмет,в каквато насока
са възраженията в жалбата.Това е така,защото след публикацията на ищеца е
дадено правото на отговор,което той е направил със статия,публикувана в
сайта на отв.дружество на 24.10.19г. с
негова снимка и заглавие „Адв.Ат.К. отговаря:Имам право на платено паркиране на
ул.“********“,целта е да се навреди на имиджа ми“.На същата дата и на същия
сайт е публикувана и друга статия със заглавие „З. Д.:Благодаря на г-н А. за
сигнала.Винаги съм твърдял,че законът е над всички и той не може да бъде
погазван.Ще санкционирам шофьора на колата,който вече е установен.“Не е предмет
на настоящото дело изследването на
изложеното в тази статия досежно това кой е карал автомобила на З. Д. и
дали с нея се правят твърдените от ищеца внушения.Предмет на делото е да се
установи налице ли са предпоставките на чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД вр.с
чл.32,ал.2 от КРБ във връзка с трите статии,посочени в исковата молба.В случая
не се установява следене,фотографиране или друго действие по см.на чл.32,ал.2
от КРБ да е било възложено от ответника на друго лице,поради което тази
претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв.на соченото
по-горе основание,е неоснователна и правилно ПдРС я е отхвърлил като такава.
Що се отнася до претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000лв. на осн.чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.39,ал.2 от КРБ,причинени от
разпространяването на клеветнически твърдения “нарушил собствените си
принципи“,“погази закона“и „паркира в нарушение“,които представляват позорно обстоятелство,неотговарящо
на истината,районният съд е приел,че не е налице противоправно
деяние-клевета,което е предпоставка за уважаване на иска.От една страна ищецът
не оспорва,че позицията му по отношение на паркирането,залегнала в
предизборната му платформа,се обобщава с
израза “Нулева толерантност към този вид нарушения“.От друга страна,по
отношение на паркирането на автомобила на К. пред Колодрума не се установява с
категоричност кой го е управлявал-самият ищец или св.П.Същата в показанията си
посочва,че именно тя е паркирала
превозното средство пред Колодрума,обаче била с детето и спирането било само за пет минути,но следва
да се отчете и заинтересоваността на свидетелката предвид отношенията ѝ с
ищеца.Нейните показания не се подкрепят досежно това кой е управлявал
автомобила от другите събрани по делото доказателства,но дори и да се приемат
за верни показанията ѝ,то следва да се отбележи,че в самата статия никъде
не се посочва автомобилът да е управляван от ищеца,а само че е негова
собственост.Настоящата инстанция напълно споделя изложените подробни мотиви на
първостепенния съд относно свободата за изразяване на мнения,включително
разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти,прокламирано в чл.10,т.1 от КЗПЧОС и рамките,до които следва да се
простира тази свобода.
В тази връзка съдът намира за напълно неоснователни възраженията на
жалбоподателя за липса на мотиви в атакувания съдебен
акт.Напротив,първостепенния съд е изложил подробни,аргументирани
мотиви,почиващи на точен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства,като е обсъдил всички доводи и възражения на страните.Правилно е
приел,че ищецът е публична личност,най-малкото като известен адвокат и политик,доколкото има
качеството на кандидат за кмет и като
такъв,следва да търпи известна журналистическа критика,която е в по-широк
диапазон и засяга и частноправната му
сфера.Тази критика не се отнася само до идеите,които ищецът застъпва като
публична личност,но и до моралния му
облик и поведението му като гражданин,тъй
като обществеността има право да бъде информирана за неговите постъпки като
личност,за да прецени доколко може да му се довери да представлява интересите
ѝ.
От друга страна журналистите не следва да злоупотребяват с правото на
свободно разпространение на информация,като не могат да обиждат или клеветят
конкретната публична личност.В случая правилно районният съд е приел,че изразът
„нарушил собствените си принципи“ не следва да се изважда от контекста на
статията,в която е записано,че „по неизвестна за нас причина е нарушил
собствените си принципи“,а няколко дни по-късно,на 24.10.19г.е дадена
възможност на ищеца и да посочи причината за това нарушение.Съдът не констатира
да е налице клевета по отношение на ищеца,тъй като с неговата кола действително
е извършено нарушение-неправилно паркиране в синята зона.Доказателство за това
е издадения на 23.10.19г.АУАН,с който той е глобен за паркиране в
кръстовище-нарушение на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП.Дали този АУАН и последвалото го
наказателно постановление са незаконосъобразни,не
е предмет на настоящото производство,а и е без значение,тъй като наказателното
постановление е влязло в сила.Не се споделят доводите на жалбоподателя,че
клевета е всяко деяние,което е насочено срещу доброто име на пострадалия към датата на извършването му,най–малкото
защото признаването на деянието като клевета се извършва по определен ред,който
изисква определено технологично време от сезирането на съответния компетентен
орган до неговото произнасяне.Предвид изложеното правилни са изводите на
районният съд,че изразите „нарушил собствените си принципи“,“погази закона“и
„паркира в нарушение“ представляват позорно обстоятелство,което обаче не е
клевета,поради което и не следва да се ангажира отговорността на ответника по
чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.39,ал.2 от КРБ досежно претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000лв.
По отношение на предявеният иск за обезщетение в размер на 6000лв.за
неимуществени вреди на осн.чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД,вр.чл.84 от ЗАНН,вр.чл.16
от НПК и чл.31,ал.3 от КРБ поради нарушаване на презумпцията за невиновност,тъй
като ответника е квалифицирал определени деяния като правонарушение („погази
закона“ и „паркира неправомерно“),без да има компетентност по закон да дава
такава квалификация, настоящата инстанция споделя изводите,до които е стигнал
първостепенния съд.От изложеното по-горе е видно,че по делото са събрани
достатъчно доказателства за нарушаването
на закона,извършено чрез спиране на автомобила на ищеца на кръстовище преди
знака за синя зона,а също и за неправилното паркиране на същия автомобил пред
зала Колодрума.Нито лицето,изготвило статията,нито ответното дружество,което я
е публикувало,са нарушили презумпцията за невиновност,която следва да се съблюдава от съответните
правораздавателни органи.
Последната претенция на ищеца касае нарушение на разпоредбата на чл.25з от
ЗЗЛД във вр.с чл.4,т.2 от
Регламент(ЕС)2016/679 и се изразява в
незаконосъобразно обработване на негови лични данни,а именно-снимане и
публикуване на регистрационния номер на
личния му автомобил.
Според разпоредбата на чл.25з от ЗЗЛД в действащата ѝ към датата на
нарушението редакция обработването на лични данни за журналистически цели…..е
законосъобразно,когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване
и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния
живот.Съгл.ал.5 от цитирания член при обработване на лични данни за целите на
създаване на фотографско или аудио-визуално произведение чрез заснемане на лице
в хода на обществената му дейност или на обществено място,не се прилагат
чл.6,чл.12-21,чл.30 и чл.34 от Регламент(ЕС)2016/679,като за нарушение на
цитираната разпоредба в ЗЗЛД-чл.85,ал.2 е предвидена глоба или имуществена
санкция.Районният съд в мотивите си пространно е коментирал понятията „лични
данни“ и „обработка на лични данни“по см.на чл.4(1) и (2) от Регламента,като е
приел,че на практика всички данни са потенциално лични и всяка дейност,свързана
с лични данни,представлява обработване на същите.Приел е,че правото на защита
на личните данни не е абсолютно право,а следва да бъде разглеждано във връзка с
неговата функция в обществото и да се прилага в равнопоставеност с другите
основни права съгл.принципа на пропорционалност.Ето защо чл.85 от Общия
регламент задължава държавите членки на ЕС до съгласуват в националното си
законодателство правото на защита на личните данни с правото на свобода на
изразяване и на информация,включително при обработването на лични данни за
журналистически цели.С тази цел се предвижда и възможността за въвеждане на изключения
и дерогации от изискванията на Регламента,свързани с правните основания за
обработване на личните данни.
Съдът е коментирал какво представлява по своята същност журналистическата
дейност,както и дадената с изменението и допълнението в ЗЗЛД,в сила от
02.03.19г.национална правна уредба,насочена към постигането на баланс между
основните права при обработването на личните данни за журналистически цели.Като
приема,че посочените в ЗЗЛД критерии са приложими към конкретния случай,ПдРС
счита,че разкриването на името на лицето,за което се отнася статията,попада в
хипотезата на т.5 от чл.25з,ал.3 от ЗЗЛД-общественото им оповестяване за
изясняване на въпрос от обществен интерес.Съдът приема,че макар ищецът да не
заема публична длъжност,той е кандидат за заемането на такава и съответно се
ползва с по-ниска степен на защита от обикновените граждани.Базирайки се на
тези аргументи,първостепенният съд стига до извод,че не се установява наличието
на противоправно поведение у ответника,изразяващо се в разкриването на лични
данни на ищеца чрез публикуване на регистрационния номер на автомобила
му.Приема също,че липсват и установени
неимуществени вреди,които да са в причинно-следствена връзка с това.От
показанията на св.П. става ясно,че ищецът е развил параноя,мислел е,че е следен
и се е променил след публикуването на статиите,но не става ясно дали тези
промени са в резултат именно от процесните статии,тъй като от писмените доказателства се установява,че
публикации,касаещи същите случаи,са били публикувани по същото време и в други
сайтове.Не се доказва от събраните гласни доказателства твърдението на ищеца,че
се е страхувал за живота и здравето си и това на семейството му.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд в тази им
част,като на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и намира,че правилно е
отхвърлена и претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв.на осн.чл.25з от ЗЗДЛ във
вр.с чл.4,т.2 от Регламент(ЕС)2016/679 за неимуществени вреди от
незаконосъобразното обработване на
личните му данни-регистрационния номер на автомобила му.
Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има право на
разноски,но не ги е претендирала с
отговора на жалбата,макар и да е представила договор за правна защита и
съдействие,поради което и не следва да ѝ се присъждат.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1946/15.06.20г.,постановено по гр.д.№ 17897/19г.по описа на ПдРС,5-ти
гр.с.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: