РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Благоевград, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200831 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Е*********, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Б******, ж.к.”Е*****, представлявано от С. К.- управител против
Наказателно постановление № 42-0005913/31.03.2023 година, на Директора на РД
"Автомобилна администрация" – София, с което на дружеството жалбоподател за
административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр, на основание чл. 104а от ЗАвПр е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00 лв.
С жалбата се оспорва издаденото НП, излагат се доводи за допуснати процесуални
нарушения при ангажиране на отговорност, иска се неговата отмяна. Алтернативно се
застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството жалбоподателят редовно призовани, се представлява от
адв. Бочукова, която излага доводи за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, излага доводи за липсата на нарушението. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В
придружително писмо към преписката се прави възражение за прекомерност на разноските.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 27.02.2023 година, длъжностно лице при РД "Автомобилна администрация" –
Благоевград -актосъставителят М., в присъствието на свидетеля С. е съставил на
дружеството жалбоподател акт за установяване на административно нарушение, за това, че
на 27.02.2023 г., около 17:00 часа в сградата на ОО "Автомобилна Админстрация"
Благоевград, на бул. "Св.Димитър Солунски" №77 А след проверка в информационната
1
система на ИА”Автомобилна администрация” и справка в ТР се установило, че дружеството
- жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на EO № 23723. за
товарни превози на 09.01.2023 г. е направил промяна на седалище и адрес на управление,
което е обстоятелство, вписано в лиценза на Общноста, като новия адрес е: гр.Б*****,
ж.к.”Е********. Превозвачът не e подал заявление за отразяване на това обстоятелство в ИA
"АА" в 30 дневен срок от настъпването му на 09.01.2023 г., т.е. до 08.02.2023 г.
Нарушението било установено именно във с подадено заявление за отразяване на промяна в
седалището на 27.02.2023г.. Актът е съставен в присъствие на управителя на дружеството
жалбоподател и подписан лично от него без възражения.
Въз основа на този акт, на 31.03.2023 г., Директора на РД "Автомобилна Администрация" –
София, упълномощен с нарочна заповед, е издал атакуваното постановление 42-0005913, с
което на дружеството жалбоподател за административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от
ЗАвПр, на основание чл. 104а от ЗАвПр е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1000.00 лв.
НП е връчено на 12.05.2023 година.
От разпита на свидетелите М. и С. се установява, че при направена проверка на дружеството
на процесната дата и място след справка в информационната система на ИА”АА” и в
търговския регистър е установено, че жалбоподателя в качеството му на превозвач с редовен
Лиценз за извършване на превози на 09.01.2023 г. е променил адреса и седалището си на
управление в ТР. Тази промяна според свидетелите подлежи на отразяване в 30-дневен срок
от направата й. Свидетелите констатирали този пропуск на жалбоподателя и за това му е
издаден процесният акт за нарушение, който е връчен на управителя. Според показанията им
това обстоятелство им станало известно след като били уведомени от служител на
администрацията във връзка с подадено заявление за административна услуга и след
извършена проверка.
По делото е представена извадка от ТР, според която действително се установява,
че е направена промяна на адреса на управление на дружеството.Не е спорно по делото, че
се касае за един и същи правен субект и търговец, който е променил седалището си. Тази
промяна не е спорно също така, че е направена към 09.01.2023 г.т.е. повече от 30 дни преди
процесната проверка по документи .
От страна на дружеството е представено решение, от което се установява, че на
14.12.2022г. едноличния собственик на капитала е променил адреса и седалище на
управление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели М. и С., както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
2
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество - основателна, по
следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган. Доводи и доказателства в обратна насока не се представиха по
делото. По безспорен начин се установи, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
НП от своя страна е издадено от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално
незаконосъобразен акт, като възраженията в обратна насока са неоснователни. Не се
споделят и възраженията, относно неяснота на обвинението и липсата на конкретизация на
датата на извършване на нарушение. При съставянето на АУАН нарушението е описано с
всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и доказателства,
които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената
в АУАН и НП правна квалификация. В конкретния случай отговорността на жалбоподателя
е ангажирана за нарушение, изразяващо се в бездействие и доколкото срокът за заявяване на
настъпилата промяна е нормативноустановен и моментът на извършване на нарушението
практически е първият ден след изтичане на този срок, непосочването в случая на конкретна
дата на извършването му, съдът счита за несъществено нарушение, което не е засегнало
правото на защита на лицето. Не могат да бъдат споделени и доводите, че неправилно е
определен и началният момент на срока. Действително по делото е представено решение, от
което се установява, че собственика на капитала е променил адреса на 14.12.2022г., но
промяната е отразена в ТР именно на 09.01.2023г. , от когато по аргумент от чл. 7 от ЗТР се
счита, че е станало известно и има сила спрямо трети лица, поради което и според съда
правилно наказващия орган е приел, че именно на 09.01.2023г. е настъпила промяна в адреса
на дружеството – жалбоподател. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно
е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е
извършено и не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за
допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения,
които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
За да достигне до тези изводи, съдът отчита, че жалбоподателят е превозвач, притежаваш
лицензи за международен превоз и регламентирания нормативно срок е бил известен на
същия във връзка с извършваната от него дейност
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение
административнонаказващия орсъстаган е приел, че дружеството жалбоподател от
3
обективна страна е реализирал състава на описаното в акта административно нарушение
по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр. Безспорно е установен нарушителя и нарушението.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава
заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
Превозвачът не e подал заявление за отразяване на това обстоятелство в 30 дневен срок от
настъпването му на 09.01.2023 г., т.е. до 08.02.2023 г.
В конкретния случай видно от доказателствата по делото се установява, че заявление е
подадено след законоустановения срок, поради което съдът намира, че нарушението е
осъществено от обективна страна, като причините за неизпълнение са без правно значение,
доколкото е санкционирано юридическо лице, а вътрешната организация на работа според
съда не изключва отговорност, поради което и доводите в обратна насока са неоснователни.
Съдът намира, че изложеното в жалбата досежно несъставомерност на противоправното
бездействие на жалбоподателя не може да бъде споделено. Както се посочи съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗАвтП, при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в
лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба, превозвачът подава
заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Нормата на чл. 104а
от ЗАвтП от друга страна предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на превозвачите за неизпълнение на визираното в чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП
задължение. За разлика от текста на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, разпоредбата на чл. 9, ал. 4 във
вр. с чл. 8 от Наредбата, за която се развиват съображения в жалбата указва, че при
настъпване на промяна в някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8,
лицето е длъжно в 30 дневен срок да подаде заявление. Тази разпоредба обаче касае само
обстоятелствата по чл. 8, а за придобиване на лиценз, дружеството следва да посочи и други
обстоятелства, които не са изрично описани в чл. 8. Така например адресът на управление,
какъвто е настоящият случай, е обстоятелство, което подлежи на отразяване. Поради това,
когато настъпи промяна в някое от обстоятелствата, отразени в Лиценза, по силата на чл.
10, ал. 1 от ЗАвтП – превозвачът следва да предприеме посочените по-горе действия в
определения срок. С други думи, законодателят прави разграничение на обстоятелствата,
подлежащи на заявяване при промяната им на такива по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП,
санкционирано с разпоредбата на чл. 104а, ал. 1 от ЗАвтП и такива по чл. 9, ал. 4 от
Наредбата, санкционирани с разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Както вече бе
посочено по-горе адресът на управление на превозвача е обстоятелство, което се вписва в
издадения му лиценз за международен превоз на товари, което е видно от нормативно
установения образец на лиценза – Приложение № 11 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/2002 г.
Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2
превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.
4
Адресът на управление както вече бе посочено, се вписва в лиценза за международен превоз
на товари, т. е. представлява обстоятелство, вписано в лиценза по смисъла на цитираната
норма на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, при което за промяната му превозвачът следва да
информира органа, издал лиценза. В хода на съдебното производство, въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства безспорно бе установен фактът, че по отношение
адреса на управление на дружеството на 09.01.2023 г. фигурира вписана промяна в
Търговския регистър. Предвиденият в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП законов срок е
изтекъл на 08.02.2023 г. и в неговите рамки дружеството е бездействало и не е подало
дължимото заявление. Поради изложеното с бездействието си дружеството е в нарушение
на визираното в чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП нормативно правило, поради което и твърдението, че
седалището на управление не е подлежащо на вписване обстоятелство се опровергава от
посоченото заявление, както и от нормативно регламентираното от ЗАвПр.
Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и подлежи на отмяна, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.
Правилата за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН намират
приложение към всички видове административните нарушения – формални и резултатни,
тъй като разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не прави подобно разграничение. Следователно
всеки случай подлежи на конкретна, самостоятелна преценка.
Наказващият орган е следвало да съобрази, че деянието на жалбоподателя разкрива
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Този си извод съдът прави въз основа установеното по делото от фактическа
страна, а именно нарушението е отстранено в кратък и разумен срок, а забавата при
изпълнението не е съществена. Промяната в обстоятелствата е настъпила на 09.01.2023 г., от
който момент за жалбоподателя е започнал да тече 30 дневният срок за нейното заявяване за
отразяване. Нарушението се счита за извършено едва след изтичането на този срок. В случая
последният ден от срока е 08.02.2023 г., поради което нарушението е извършено на
09.02.2023 г., а заявлението за деклариране на промяната е подадено на 27.02.2023 г.
Следователно нарушението е отстранено в срок, по-кратък от един месец. Нарушението е
отстранено доброволно от жалбоподателя преди съставянето на АУАН, а и преди
установяването му от контролния орган. От показанията на свид. М., както и приложеното
заявление се установява, че деянието е открито, когато жалбоподателят е подал заявление за
отразяване на настъпилата промяна в обстоятелства, вписани в издадения му лиценз на
Общността. Въз основа на това заявление е инициирана проверката, от която се е достигнало
до съставянето на АУАН. Следователно нарушението и последиците от него са отстранени
още преди да е образувано административнонаказателното производство, което е станало по
реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, и това жалбоподателят е сторил доброволно, по собствена
инициатива. По правило в съдебната практика се отдава важно значение на това
5
обстоятелство, защото то позволява да се оцени реалната обществената опасност на дееца-
нарушител. В случая фактите по делото, предвид и липсата на доказателства за други
нарушения, сочат на по-ниска обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. От друга страна несвоевременно заявеното
от жалбоподателя обстоятелство – промяната в седалището и адреса на управлението на
дружеството, е било публично оповестено и достъпно за всяко трето добросъвестно лице
през целия период от изтичането на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, тоест от
довършването на нарушението, до неговото отстраняване с подаването на заявление с вх. №
30-14-08-1565/17.02.2023 г. Промяната в седалището и адреса на управление на
„Евекто“ЕООД е вписана по партидата на дружеството в търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и регистърът на
юридическите лица с нестопанска цел са публични и всеки има право на свободен и
безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Вписаното обстоятелство се
смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването,
който в случая е 09.01.2023 г. При публичността на информацията, съчетано с краткия срок,
в който нарушението е отстранено, съдът приема, че независимо от незаявената в срок
промяна във вписаните в лиценза обстоятелства, то възможността за узнаване на
действителните седалище и адрес на управление на дружеството както за третите лица, така
и за контролните органи е засегната несъществено. /Решение №1126/12.06.2018г. по
кнахд№217/2018г. по описа на АС Благоевград; Решение №1740/16.11.2020, по
кнахд№296/20г., по описа на АС Благоевград/. В конкретния случай защитените с нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП обществени отношения не са увредени в такава степен,
оправдаваща реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя чрез налагането на имуществена санкция, като отправянето на
предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН в случая се явява достатъчно за постигането на
преследваните цели. Нарушението е първо по ред за жалбоподателя и от него не са
настъпили никакви вредни последици;
В заключение съдът приема, че обществената опасност както на деянието, така и
на дееца не са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид
нарушения. Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е
отправянето на предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е
необходимо налагането на имуществена санкция. По тези съображения наказателното
постановление трябва да бъде отменено, като вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще
му бъде наложена имуществена санкция.
При този изход на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. който
прави искане за присъждане на такива в размер на 400, 00 лева, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
6
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е
сключен на 17.05. 2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за
защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са
400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената
с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1000 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
400. 00 лева, каквото е и претендираното от жалбоподателя.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
РД“Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005913/31.03.2023 година, на
Директора на РД "Автомобилна администрация" – София, с което на „Е******** с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Б******, ж.к.”Е**********, представлявано от С. К.-
управител за административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр, на основание чл. 104а
от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1000.00 лв., като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
„Е*******, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Б****, ж.к.”Е******,
представлявано от С. К.- управител, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена
7
санкция.
ОСЪЖДА РД "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", София да заплати на
"„Е******, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б*******,
ж.к.”Е**********, представлявано от С. К.- управител сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща сторени от дружеството разноски за адвокат
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8