РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Враца 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.12.2022 г.
/шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 608 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.И.М. ***, чрез пълномощника му адв. П.И.,
против Решение № 244 от 18.07.2022 г., постановено по АНД № 536/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 20-0967-001426/05.08.2020
г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“. С цитираното НП на касатора, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение,
поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяването му. Твърди се липса на субективна
страна на соченото в санкционния акт нарушение, позовавайки се на конкретна
съдебна практика, както и че неправилно съдът е приел същото да е извършено по непредпазливост, което го
прави административно наказуемо. Сочи се, че съдът не е обсъдил неправилно
извършената процедура по образуване на административнонаказателното
производство, като не се доказва органът да е спазил процесуалните изисквания
да издаде АУАН, а при изпращане на преписката на прокуратурата да анулира същия
до произнасянето на прокурора, с оглед избягването на висящност на две
производства, което накърнява правата на касатора. Иска се отмяна на решението
и постановяване на друго, с което НП да бъде изцяло отменено.
В с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от адв. П.И., която
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Не се претендират
разноски.
Ответникът, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, редовно призован
не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост,
а от гледна точка приложението на материалния закон за неоснователност на
касационната жалба, а решението намира за правилно. Алтернативно, ако се
приеме, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, отправя
искане решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
От данните по делото
се установява, че административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за това, че на 16.05.2020 г., около 00,50 ч., в гр. В., по бул. „Б.“,
до сградата на КАТ, управлява л.а. Опел Вектра с транзитен рег. № *** с изтекъл
срок на валидност на регистрационните табели, валидни до 18.03.2020 г. Прието
е, че е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /нерегистриран автомобил по
надлежния ред/, за което на М. е бил съставен АУАН сер. GA,
бл. № 227321/16.05.2020 г., видно от мотивирана резолюция, представляваща
становище на АНО /л. 14 от АНД 536/2022 г./. В последствие АУАН е прекратен в
частта му за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и изпратен в РП – Враца за
допълнителна проверка, с оглед евентуална съставомерност по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление изх. № 1035 от 08.07.2020 г. прокурор от РП е отказал да
образува наказателно производство, поради липса на субективна страна на престъпление
по чл. 345, ал. 1 от НК и незначителната степен на обществена опасност на
деянието, като преписката е прекратена и изпратена в сектор „ПП“ при ОД на МВР
– Враца по компетентност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Последвало издаване на НП № 20-0967-001426/05.08.2020 г. от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „ПП“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да потвърди НП районният съд е приел, че същото е издадено от материално
и териториално компетентен орган, в кръга на предоставените му в закона
правомощия, в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, при липса
на нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и
неотстранимите. Нарушението е надлежно индивидуализирано, с вярна правна
квалификация и правилно приложена санкционна разпоредба, с наложена глоба в
минимален размер и лишаване от правоуправление за минимално предвидения в
закона срок. Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и е
прието, че не са налице предпоставките за приложението му.
Решението е валидно и допустимо, постановено
в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон.
Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни.
Изводите на въззивния
съд относно компетентността на органа, липсата на съществени процесуални
нарушения и правилното приложение на материалния закон при издаването на
санкционния акт се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да
бъдат преповтаряни.
По отношение на
наведените в касационната жалба доводи за нарушения на процедурата по издаване
на НП, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното:
В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е установено, че
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. С АУАН се установява
наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение
и се повдига административнонаказателно обвинение за това нарушение.
Изключение от това правило е уредено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган.
За да се приложи това изключение, обаче не е достатъчно наличието на прекратено
наказателно производство, а е необходимо да има идентичност между субектите и
предмета на наказателното и административното производство. При липсата на
идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН.
В случая като основание за издаване на процесното НП е посочено
постановление на РП – Враца за отказ за образуване на наказателно производство
и прекратяване на преписката, образувана срещу същото лице, за същото деяние,
след като прокурора при извършената проверка е приел, че не е налице
престъпление по смисъла на НК, а евентуално административно нарушение и
преписката е изпратена на компетентния да наложи административно наказание орган.
Административнонаказателната отговорност на М. за извършено от него
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е реализирана след прекратяване на
наказателното производство, а не едновременно с наказателната и затова не е
нарушен принципа „non bis
in idem“. В случая е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
който допуска административнонаказателно производство да се образува и без
съставен акт, когато наказателното производство е било прекратено от прокурора
и е препратено на наказващия орган за реализиране на
административно-наказателната отговорност. Това е така, тъй като прокурорското
постановление съдържа фактите и обстоятелствата, очертаващи конкретното
извършено деяние и по този начин замества акта, ако такъв не е бил издаден и
дава възможност на обвиняемия да участва в производството и да защити правата
си, каквато впрочем е и функцията на съставения акт. Административнонаказателната
отговорност на касатора е била ангажирана с издаването на НП преди изтичането
на давностния 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Обстоятелството, дали образуваното с акта
административнонаказателно производство е било формално прекратено, след
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление не е от съществено
значение и не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, понеже не е засегнато
правото на защита на наказаното лице. В случая не е налице едновременно
наказване на лицето за едно и също деяние, а е реализирана само административнонаказателната
отговорност на М. и то преди изтичане на давностните срокове по ЗАНН, в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за липсата на субективна страна на нарушението под формата
на умисъл или непредпазливост, както и неоснователно е позоваването на
съдебната практика, тъй като цитираните и приложени решения на АдмС – Враца и
АдмС – Бургас, касаят различна хипотеза. Посочените казуси са за служебно
прекратена регистрация на МПС с постоянни регистрационни табели, за което
действие е съществувало законово задължение органът да уведоми собствениците за
прекратяването. В настоящият случай е налице разрешение за временно движение с
транзитни номера, в което ясно е отразена валидността на временната регистрация,
а именно от 17.02.2020 г. до 18.03.2020 г. Валидността на транзитните табели е
изписана и върху тях и е добре видима, поради което несъстоятелни са
аргументите, че М. не е знаел и не е имало как да узнае за изтеклия срок на
валидност на транзитните номера, което квалифицира управляваното от него МПС,
като нерегистрирано по съответния ред. В тази връзка правилни са изводите на
въззивния съд, че нарушението е извършено в 00:50 ч. на 16.05.2020 г., почти
два месеца след изтичане на срока, като от обясненията на касатора става ясно,
че всъщност тръгнал да го регистрира, с ясното съзнание, че нощем не се
извършват регистрации в КАТ.
Доколкото извършеното представлява
типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено
от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно въззивният съд е
приел, че не че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.
Наложеното наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, освен че е съответно на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е в
определения от законодателя минимален размер, поради което правилно районният
съд не е обсъдил въпроса за индивидуализацията му, тъй като не подлежи на
преразглеждане или редуциране от съда.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а
оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП,
като законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените
в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за
израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.
По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на
районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха
основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с
материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 18.07.2022 г., постановено по АНД № 536/2022 г. по описа
на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 20-0967-001426/05.08.2020 г
на Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.