Решение по дело №608/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 12
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700608
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 12

 

гр. Враца   11.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.12.2022 г. /шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора  година/ в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 608 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.И.М. ***, чрез пълномощника му адв. П.И., против Решение № 244 от 18.07.2022 г., постановено по АНД № 536/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 20-0967-001426/05.08.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“. С цитираното НП на касатора, на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Твърди се липса на субективна страна на соченото в санкционния акт нарушение, позовавайки се на конкретна съдебна практика, както и че неправилно съдът е приел същото да  е извършено по непредпазливост, което го прави административно наказуемо. Сочи се, че съдът не е обсъдил неправилно извършената процедура по образуване на административнонаказателното производство, като не се доказва органът да е спазил процесуалните изисквания да издаде АУАН, а при изпращане на преписката на прокуратурата да анулира същия до произнасянето на прокурора, с оглед избягването на висящност на две производства, което накърнява правата на касатора. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде изцяло отменено.

В с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от адв. П.И., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.

Ответникът, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост, а от гледна точка приложението на материалния закон за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за правилно. Алтернативно, ако се приеме, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, отправя искане решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 16.05.2020 г., около 00,50 ч., в гр. В., по бул. „Б.“, до сградата на КАТ, управлява л.а. Опел Вектра с транзитен рег. № *** с изтекъл срок на валидност на регистрационните табели, валидни до 18.03.2020 г. Прието е, че е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /нерегистриран автомобил по надлежния ред/, за което на М. е бил съставен АУАН сер. GA, бл. № 227321/16.05.2020 г., видно от мотивирана резолюция, представляваща становище на АНО /л. 14 от АНД 536/2022 г./. В последствие АУАН е прекратен в частта му за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и изпратен в РП – Враца за допълнителна проверка, с оглед евентуална съставомерност по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление изх. № 1035 от 08.07.2020 г. прокурор от РП е отказал да образува наказателно производство, поради липса на субективна страна на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК и незначителната степен на обществена опасност на деянието, като преписката е прекратена и изпратена в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Враца по компетентност за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Последвало издаване на НП № 20-0967-001426/05.08.2020 г. от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „ПП“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да потвърди НП районният съд е приел, че същото е издадено от материално и териториално компетентен орган, в кръга на предоставените му в закона правомощия, в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, при липса на нарушения на процесуалните правила, които да са  от категорията на съществените и неотстранимите. Нарушението е надлежно индивидуализирано, с вярна правна квалификация и правилно приложена санкционна разпоредба, с наложена глоба в минимален размер и лишаване от правоуправление за минимално предвидения в закона срок. Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и е прието, че не са налице предпоставките за приложението му.

 Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни.

Изводите на въззивния съд относно компетентността на органа, липсата на съществени процесуални нарушения и правилното приложение на материалния закон при издаването на санкционния акт се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

По отношение на наведените в касационната жалба доводи за нарушения на процедурата по издаване на НП, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното:

В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е установено, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. С АУАН се установява наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение и се повдига административнонаказателно обвинение за това нарушение.

Изключение от това правило е уредено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

За да се приложи това изключение, обаче не е достатъчно наличието на прекратено наказателно производство, а е необходимо да има идентичност между субектите и предмета на наказателното и административното производство. При липсата на идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН.

В случая като основание за издаване на процесното НП е посочено постановление на РП – Враца за отказ за образуване на наказателно производство и прекратяване на преписката, образувана срещу същото лице, за същото деяние, след като прокурора при извършената проверка е приел, че не е налице престъпление по смисъла на НК, а евентуално административно нарушение и преписката е изпратена на компетентния да наложи административно наказание орган.

                Административнонаказателната отговорност на М. за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е реализирана след прекратяване на наказателното производство, а не едновременно с наказателната и затова не е нарушен принципа „non bis in idem“. В случая е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, който допуска административнонаказателно производство да се образува и без съставен акт, когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган за реализиране на административно-наказателната отговорност. Това е така, тъй като прокурорското постановление съдържа фактите и обстоятелствата, очертаващи конкретното извършено деяние и по този начин замества акта, ако такъв не е бил издаден и дава възможност на обвиняемия да участва в производството и да защити правата си, каквато впрочем е и функцията на съставения акт. Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана с издаването на НП преди изтичането на давностния 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.  Обстоятелството, дали образуваното с акта административнонаказателно производство е било формално прекратено, след констатиране на признак/признаци на извършено престъпление не е от съществено значение и не се отразява на законосъобразността на издаденото НП, понеже не е засегнато правото на защита на наказаното лице. В случая не е налице едновременно наказване на лицето за едно и също деяние, а е реализирана само административнонаказателната отговорност на М. и то преди изтичане на давностните срокове по ЗАНН, в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

            Неоснователни са доводите в касационната жалба за липсата на субективна страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, както и неоснователно е позоваването на съдебната практика, тъй като цитираните и приложени решения на АдмС – Враца и АдмС – Бургас, касаят различна хипотеза. Посочените казуси са за служебно прекратена регистрация на МПС с постоянни регистрационни табели, за което действие е съществувало законово задължение органът да уведоми собствениците за прекратяването. В настоящият случай е налице разрешение за временно движение с транзитни номера, в което ясно е отразена валидността на временната регистрация, а именно от 17.02.2020 г. до 18.03.2020 г. Валидността на транзитните табели е изписана и върху тях и е добре видима, поради което несъстоятелни са аргументите, че М. не е знаел и не е имало как да узнае за изтеклия срок на валидност на транзитните номера, което квалифицира управляваното от него МПС, като нерегистрирано по съответния ред. В тази връзка правилни са изводите на въззивния съд, че нарушението е извършено в 00:50 ч. на 16.05.2020 г., почти два месеца след изтичане на срока, като от обясненията на касатора става ясно, че всъщност тръгнал да го регистрира, с ясното съзнание, че нощем не се извършват регистрации в КАТ.

            Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно въззивният съд е приел, че не че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.

            Наложеното наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, освен че е съответно на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е в определения от законодателя минимален размер, поради което правилно районният съд не е обсъдил въпроса за индивидуализацията му, тъй като не подлежи на преразглеждане или редуциране от съда.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 18.07.2022 г., постановено по АНД № 536/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 20-0967-001426/05.08.2020 г на Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.