№ 1353
гр. Русе, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20254520102063 по описа за 2025 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов против Д. К.
П., ЕГН **********, гр.Русе.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен с цедентите КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД,
вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
1165979 от 14.11.2018 год. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата. На тази дата КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД
са сключили договор за поръчителство. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Тъй като длъжникът не заплатила задълженията си по договора за кредит, била
ангажирана отговорността на поръчителя, който изпълнил задълженията за плащане.
Впоследствие поканил длъжника да заплати дължимите нему суми и тъй като плащане
1
не последвал, вземането било прехвърлено в полза на ищеца в качеството на цесионер.
За цесията ответникът бил уведомен, а в условията на евентуалност- да се счита
уведомен с връчването на исковата молба чрез връчване на приложеното към нея
уведомително писмо.
Поддържа, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1165979 от
14.11.2018 год., сключен между ответника и КРЕДИСИМО ЕАД, бил отпуснат кредит
в размер на 1300.00 лева при договорен лихвен процент 41.24 % и ГПР 50 %.
Кредитополучателят се задължил да погаси задължението на 15 вноски с краен срок
20.02.2020 год.
Длъжникът по договора за кредит сключил с АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство на същата дата- 14.11.2018 год., като се съгласил да
заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 1396.80 лева (15 вноски по 93.12
лева), платими на падежа на вноските по кредита.
На 14.11.2018 год. КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД са сключили договор
за поръчителство. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, това било
сторено от поръчителя, който заплатил цялата претендирана в настоящото
производство сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи посочената в заповедта по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 788/202 год. сума 2180.65 лева, формирана както следва: -
главница в размер на 1162.28 лева, -договорна лихва върху главницата в размер на
293.15 лева за периода от 14.11.2018 г. до 20.02.2020 г., -законна лихва за забава върху
главницата в размер на 725.22 лв. за периода от 14.11.2018 г. до 29.01.2025 г., както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 41 от
ГПК в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез процесуалния си представител
адв.Р.Х.. Навежда възражения за неоснователност на исковата претенция и моли съда
да отхвърли предявения иск като недоказан по основание и размер. Оспорва наличието
на валидно облигационно отношение между страните: сочи липса на изявление от
страна на ответника, представляващо искане за отпускане на кредит, както и че липсва
съгласие от страна на кредитополучателя и приемане на клаузи от договора, общите
условия и запознаване с преддоговорната информация. Отделно от изложеното,
оспорва предоставянето на сумата от 1300 лв. във владение на ответника – в брой или
чрез банков превод. Твърди настъпила в полза на ответника погасителна давност,
позовавайки се на ТР № 3/21.11.2024 г., касаеща вноските, по отношение на които е
изминал 5 годишен период считано от настъпване на изискуемостта им, до
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС-Русе.
2
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 391 от 11.02.2025 год. по ч. гр. д. № 788/2025 год. по
описа на РРС, с която е разпоредено на Д. К. П. да заплати сумата 1162.28 лева-
главница по предоставен кредит, сумата 293.15 лева- възнаградителна лихва за
периода от 14.11.2018 г. до 20.02.2020 г., сумата 725.22 лева- законна лихва за забава за
периода от 14.11.2018 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 10.02.2025 год. до изплащане на
задължението, както и 168.92 лева- разноски по делото, съобразно уважената част от
заявлението. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в
законоустановения едномесечен срок и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 14.11.2018г между „Кредисимо“АД – София и Д. К. П. е сключен договор за
потребителски кредит № 1165979, по силата на който „Кредисимо“АД е предоставило
на П. кредит в размер на 1300лв за срок от 15 месеца, която сума следва да се погаси
на петнадесет вноски от по 112.36лв. при 41.24% лихвен процент и 50% ГПР като
целият размер на плащанията е в размер на 1685.40лв.
На 14.11.2018г между Д. К. П. и „Ай тръст“ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят ще отговаря пред
„Кредисимо“АД като кредитополучател за изпълнение на задълженията по договор за
потребителски кредит за връщане на сумата от 1300лв, определената възнаградителна
лихва, плащането на всички дължими от потребителя разноски във връзка със
сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит, както и на лихва за
забава при забава на плащането на което и да е от изискуемите парични задължения на
потребителя. Съгласно чл.4 от договора за поръчителство поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията му по договора, както може да иска
възстановяване на заплатените от него на кредитора суми. Дължимото възнаграждение
на поръчителя, съгласно приложение 1 към договора е в размер на 93.12лв. на месец за
периода от действие на договора за кредит. Заплащането на това възнаграждение се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита.
На 14.11.2018г между „Кредисимо“АД и „Ай тръст“ЕООД е сключен договор за
поръчителство във връзка с описаните по-горе договори.
На 02.03.2021г между „Кредисимо“ЕАД в качеството на цедент 1, „Ай
тръст“ЕООД в качеството на цедент 2 и “АПС Бета България“ЕООД в качеството на
цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/, по силата
на който договор цедент 1 и цедент 2 прехвърлят вземанията си, които имат,
3
конкретизирани в приложение 1 към договора. Видно от представеното приложение 1,
предмет на цесията е и вземането към Д. К. П. е в общ размер 2947.09 лева /л.38-39 от
делото, под №4436/.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.
Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която ответника е възразил в
законоустановения едномесечен срок и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и
валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между
Д. К. П. и "Кредисимо" ЕАД договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва
за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3),
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ. С оглед
предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК/, чл. 6 от който
урежда формалния му характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на
представеният екземпляр от Договор за потребителски кредит № 1165979/14.11.2018г.
/лист 16-18 от делото/ и представените за относими Общи условия /лист 9 и сл. / е
видно, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно
за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние/.
За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно
правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. В
конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест,
не е предоставил никакви доказателства за приемане, респ. подписване на договора от
4
страна на ответника по електронен път /лог-файл, запис на телефонен разговор,
електронно съобщение, т. н. /.
Видно от доказателствената съвкупност, предоставени от ищеца са незаверени
копия от документи: Договор за потребителски кредит № 1165979/14.11.2018г., ведно с
приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към
договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ); Договор за
поръчителство; Договор за предоставяне на поръчителство; 2. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. 3. Уведомление за цесия. Ответникът
в срок е оспорил представените от ищеца преписи, а съдът е задължил "АПС Бета
България" ЕООД да представи данни относно платените от ответника суми по
договора за кредит, че е направена преценка за кредитоспособността на ответника.
Отделно, съдът е указал на ищеца необходимостта да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение. Договор, съдържащ съществените уговорки на
договор за потребителски кредит и подписан физически от страните при спазване на
ЗПК и ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, би породил целените правни
последици, дори същия да е бил предназначен за предоставяне на финансова услуга от
разстояние, ако е налице изпълнение на насрещните задължения на страните. Въпреки
указанията на съда, ищецът не представя оригинали, не взема становище по
оспорванията на ответника и не се явява в насроченото съдебно заседание. В
условията на пълно и главно доказване, "АПС Бета България" ЕООД не доказа по
несъмнен начин наличието на насрещно волеизявление на ответника, с което същия да
е изразил своето желание и респ. последващо съгласие за сключване на процесния
договор и приемане на клаузите му – нито чрез доказателство за електронно
потвърждаване, нито чрез представяне на оригинал на Договор за потребителски
кредит № 1165979 и разписка за предоставяне на заемната сума.
Недоказаните факти са неосъществени за съда, с оглед преценката на събраните
по делото писмени доказателства в цялост, съдът приема, че между страните не е
възникнало и понастоящем не съществува валидно облигационно правоотношение,
пораждащо исковата претенция.
С оглед твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови
принадлежности, е придобил по силата на договор за цесия с кредитора, е представен
и договор за цесия, ведно с Приложение № 1, съдържащо информация за всеки от
цедираните кредити към момента на прехвърлянето им. На ред 4436 от същото е
описан и процесния договор, което доказва наличието на правен интерес и
процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на кредитора. Ирелевантно
е дали договорът за цесия е съобщен на ответника, доколкото въпросният юридически
факт би имал правно значение при извършени плащания към първоначалния кредитор,
5
с оглед валидността на същите.
По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за което вземане в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се
заповедно производството.
С оглед гореизложеното, съдът не следва да обсъжда наличие, респ. липса на
неравноправни клаузи на процесния договор, валидността на акцесорните договори за
предоставяне на поръчителство и твърдяното плащане по тях от страна на поръчителя,
както и своевременно въведеното в процеса възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, препятстваща възможността за принудително
изпълнение спрямо ответника. Всички горепосочени обстоятелства и възражения биха
били релевантни при наличие на валидно облигационно отношение по
правопораждащия ги юридически факт, каквото в процесния случай не е установено
да е възникнало.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника се следват разноските за
производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл. София, бул.
"България" № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр
Валента, против Д. К. П., ЕГН **********, гр.Русе, ************, *********,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр с чл. 6 от ЗПФУР, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
вземания, за които е издадена Заповед № 391/11.02.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 788/2025 г. по описа на РС – Русе, за следните
суми: 1162.28 лева -главница, 293.15 лева -договорна лихва върху главницата за
периода от 14.11.2018 г. до 20.02.2020 г., 725.22 лв. -законна лихва за забава върху
главницата за периода от 14.11.2018 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.02.2025 г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл. София, бул.
6
"България" № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Христо Маринов и Петр
Валента, за присъждане на деловодни разноски по настоящото съдебно производство и
по ЧГД № 788/2025 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл. София, бул. "България"
№ 81 В, ап. 3,, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. П., ЕГН **********, гр.Русе, ************,
*********, сумата от 400,00 лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Русенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7