Решение по дело №2816/2018 на Окръжен съд - Варна

                        Р Е Ш Е Н И Е

                                     №

 

                               гр.***, 3.02.2020г.

                               в името на народа

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври  2019г

в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДЕСПИНА Г.

                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                          И. ДРИНГОВА

при секретаря Славея Янчева

като разгледа докладваното от съдия Г.

в.гр.д.№ 2816 по описа за 2018г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби

1/ в.ж. вх.№ 76925/22.11.2018г от ищците М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П.

2/ в.ж.вх.№ 5763/19.11.2018г от Р.П.Я. - трето лице помагач на страната на ищците,

и двете срещу Решението на ВРС-ХХХVс-в № 4327/ 31.10.2018г по гр.д.№ 2692/2017г, с което са отхвърлени предявените от ищците срещу П.Г.Г. и И.В.Я., при участието на трети лица помагачи на страната на ищците М.П.В. и РУМЯНА П.Я. и при участието на трето лице помагач на страната на ответниците „ДАРИНА ЯХТИНГ“ ЕООД, искове за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ № 10135.351.4.352 по КККР на район „Младост“, Община ***, одобрени със Заповед № РД–18-64/16.05.2008г на Изп.директор на АК с площ от 1012кв.м., находящ се в гр.***, урбанизирана територия, с номер по предходен план–1744, при граници–ПИ с идентиф. № 10135.351.4.351, № 10135.351.4.357, № 10135.351.4.353 и № 10135.351.4.355, при дялово участие на ищците в съсобствеността 1/2 ид.ч.за М.А.Б. въз основа правна сделка–покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г и по 1/4ид.ч. за З.М.В.–П. и И.С.П., въз основа правна сделка – покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г и наследствено правоприемство от ***П., поч.5.04.2013г, и евентуално наведено от ищците основание-добросъвестно владение, упражнявано в периода от 26.08.2005г до 28.02.2017г, а също и за осъждане на П.Г.Г. и И.В.Г. да предадат на М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П. владението върху гореописания имот-ПИ № 10135.351. 4.352, на осн.чл.108 ЗС, както и са осъдени ищците да заплатят на П.Г.Г. сумата 3000лв, а на И.В.Г. - 2426лв, представляващи сторените в производството пред ВРС съдебни разноски.

Въззивниците считат решението на ВРС за неправилно и необосновано поради допуснати процесуални нарушения. Оплакванията им за нарушение на процесуалния закон се свеждат до неправилното обсъждане на събрания доказателствен материал, в частност гласните доказателства, като не ги е съпоставил с писмените такива, заключението на в.лице по СТЕ, а ги е ценил избирателно и превратно. Освен това, РС е приел за обективно заключението на в.лице по съдебно-почерковата експертиза, дадено само въз основа на един образец от подпис, положен върху документ с авторство 20 години по-късно от изследвания документ, и същевременно е пренебрегнал заключението на същото вещо лице, дало становище в обратния смисъл, изготвено въз основа на многобройни неоспорени от страните образци от подпис, върху документи, издадени към момента на полагане на изследвания подпис. Всичко това е оказало вли***е върху крайния извод и правилността на решението. В резултат са опорочени както фактическите изводи, така и правните изводи на съда. Затова молят за неговата отмяна и вместо него да бъде постановено друго за уважаването на предявените от тях искове, като се постанови решение, с което :

- да се приеме за установено, че ищците са собственици на ПИ № 10135.351.4.352 с площ от 1012кв.м., находящ се в гр.***, урбанизирана територия, номер по предходен план - 1744, при граници:ПИ 10135.351.4.351, 10135.351.4.357, 10135. 351. 4.353 и 10135.351.4.355, при части: 1/2ид.ч. за М.А.Б. и по 1/4ид.ч. за З.М.В.-П. и за И.С.П., на основание договор за покупко-продажба, сключен с НА № 47/26.08.2005г, а за ищците З.М.В.-П. и И.С.П. и по наследяване от ***П., поч.5.04.2013г;  в евентуалност - по давност чрез добросъвестно владение върху имота в периода от 26.08.2005г от М.Б. и *** П., наследения от втория и третия ищец;

- да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху описания имот, на осн.чл. 108 ЗС;

- да бъде отменен КНА № 29 т.ІІ рег.№ 9678/6.12.2016г на н-с рег.№ 116, вписан вх.рег.№ 31755/7.12.2016г акт № 3 T.LXXXV на СлВп,

- да бъдат присъдени сторените от ищеца М.Б. разноски по представения списък, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

В жалбата си Р.П.Я. излага следните оплаквания:

1/ Счита решението за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви по направеното от отв.възражение П.Г.Г. за придобиване правото на собственост върху имота въз основа на изтекла придобивна давност в продължение на повече от 10 години.

Същият още с отговора на ИМ е навел това правоизключващото възражение и затова РС е следвало да се произнесе първо по него. За тази цел е било необходимо да бъдат анализирани както отношението на ищците, така и на ответника към имота, т.е. дали той го е държал за друг или го е владял за себе си без противопоставянето от страна на титуляра правото на собственост, както и да е отблъснал неговото владение.

В тази връзка съдът би следвало да съобрази противоречивите твърдения на ответника и третото лице-помагач „Дарина Яхтинг" ЕООД в отговора на ИМ относно периода на владение, в който е посочено, че П.Г. владеел имота от 1967г до 2016г, а „Дарина Яхтинг“ ЕООД сочи, че отв.П.Г. е упражнявал фактическа власт от 1986/87 до 12.05.2017г.

2/ Счита решението за необосновано, тъй като съдът не е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до необосновани изводи.Изводът на съда относно неавтентичността на подписа върху писмения договор от 21.03.1968г за „продавач" не е безспорно установен и затова е неоснователен и необоснован.

В мотивите си РС е приел, че предварителният договор от 21.03.1968 за продажба на имот не бил привиден, т.к. от съдържанието му по никакъв начин не се установявало наличие на воля между страните да прикрият продажбата със замяна. Извод за обратното не се формирал и от показанията на свид.***и свид.***, тъй като показанията им били противоречиви, неубедителни и недостатъчно информативни. Счита тези изводи за неправилни, тъй като съдът не е възприел правилно фактите по делото и избирателно е цитирал свидетелските показания.

По евентуално предявеното основание от ищците – за давностно владение. Счита за необоснован и неправилен извода на съда за липсата на доказателства, обосноваващи извод за осъществена от ищците фактическа власт върху имота през твърд***я период. РС е приел, че действията на ищците по изработване на проект на ПУП за имота, вписването му в КККР, касаят правни и адм.действия, но не е фактически действия, а гласните доказателства /свид.Борисова, свид.Б./ в частта относно упражнявана фактическа власт върху имота били противоречиви, пристрастни и затова не са кредитирани. Счита тези изводи за неправилни.

Съдът не е съобразил, че при добросъвестното владение самото правно основание годно да прехвърли собствеността се явява демонстриране на завладяването на вещта.Затова е достатъчно да упражнява фактическа власт в определения срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да противопоставя на действителния собственик.

Данните по делото установяват, че ищците са упражнявали действия, които сочат на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имота, изразяващи се в почистване, ограждане, а действията пред административните органи с цел застрояване на имота, деклариране на имота, заплащане на данъци и др. безспорно установяват, че ищците са демонстрирали поведение сочещо, че те упражняват собственически правомощия в пълен обем за себе си.

Поради изложеното моли за отмяна решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго за уважаването на предявените искове.

 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили отговори по 1-та въззивна жалба с вх.№ 76925/22.11.2018г от П.Г.Г., И.В.Г. и „ДАРИНА ЯХТИНГ“ ЕООД, в който я оспорват със становище за нейната неоснователност, както и писмен отговор по 2-та въззивна жалба с вх.№ 5763/19.11.2018г също със становище за неоснователността й.

Считат решението за правилно и законосъобразно и претендират потвърждаването му.

В исковата си молба вх.№ 11754/28.02.2017г М.А.Б., З.М.В.-П. и И.С.П. излагат, че по силата на правна сделка, обективирана в НА № 47/26.08.2005г ***П. и М.А.Б. са придобили правото на собственост върху процесния имот, към който момент и двамата купувачи не са били в брак.

След сключването на договора на купувачите било предадено владението върху имота, който бил разчистен от тях, деклариран пред съответните административни органи, ограден, трасиран, предприети били действия за изработване на ПУП – ПРЗ за имота, а през 2006г било извършено и геоложко проучване на имота.

Въз основа на договор от 12.01.2007г двамата съсобственици предоставили на П. М. П., П.Г.Г. и **** правото да преминават през парцела /пл.№ 1744/ до южната граница на имота – бряг на Варненско езеро. С допълнително споразумение било уговорено получилите право на преминаване да осигурят за своя сметка електроподаването и водоподаването до южната граница на имота, да изработят и монтират двукрила мрежеста врата на входа на парцела, да извършат ограждане на източната граница при доставяне на материали. Част от описаните дейности били извършени от посочените лица.

След смъртта на ***през 2013г правата му по отношение на имота преминали върху наследниците му З.М.В. – П. /съпруга/ и И.С.П. /син/.

С писмо от 12.01.2017г ищците узнали, че след допусната промяна в КР като собственик на имота, съгласно НА № 29/6.12.2016г като собственик на имота бил записан първият ответник.

Твърди се, че към настоящия момент имотът се владее от ответниците.

С допълнително становище от 16.10.2017г ищците навеждат твърдения за привидност на договор за замяна, обективиран в НА № 63/1968г като прикриващ действително съглашение между заменителите за продажба на имот от 1,500дка в м-ст„Ламбур пунар“, сключен между ***и ***, за сумата от 4800лв, при твърдения, че действителните отношения между страните са свързани с прехвърляне на собствеността на този имот от *** срещу цена, която е прехвърлена и оформена като замяна, с оглед нормативни ограничения, действали към 1963г. Твърди се, че действително страните не са изразявали воля и не са имали намерение за прехвърляне собствеността на имота в м-ст „Максуда“, тъй като същият бил включен в договора само с оглед оформянето му като замяна. Независимо от сключения договор, ***не бил предавал владението върху имота си.

Твърди се още, че с влязло в сила решение от 12.03.2004г по гр.д.№ 902/2004г била допусната делба на дворно място - ПИ № 1091 по плана на Западна промишлена зона, като конституираният в хода на делбата съделител М.В. била изключена от делбата. Със СПН било отречено правото на собственост на М.П.В., включително и на дарението в НА № 97/2002г.

Поради изложеното молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ № 10135.351.4.352 с площ от 1012кв.м., находящ се в гр.***, урбанизирана територия, с номер по предходен план – 1744, при граници: ПИ с идентиф.№№ 10135.351.4.351; 10135.351.4.357; 10135.351.4.353 и 10135.351.4.355, при дялово участие на ищците в съсобствеността 1/2ид.ч.– за М.А.Б. и по 1/4ид.ч. за З.М.В.–П. и И.С.П. въз основа правна сделка покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г и наследствено правоприемство от ***П., поч.5.04.2013г, а в условията на евентуалност–поради  добросъвестно владение за период повече от 5 години - от 26.08.2005г до настоящия момент. Молят ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху имота.

Отправено е и искане за отмяна на КНА № 29/7.12.2016г.

Претендират се извършените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът П.Г.Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК със становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки правата на праводателя на ищците – ***.

Твърди, че към момента на сделката същият не е притежавал права върху спорния имот предвид извършените разпоредителни сделки от 1967г и 2002г.

Оспорва факта на упражняване на фактическата власт върху имота от страна на *** в периода от 1967г до 1999г.

Навежда възражение за нищожност на делбата, приключила със спогодба, в рамките на гр.д.№ 902/2002г на ВРС поради липса на права върху имота-предмет на делба между съделителите.

Твърди още, че се явява собственик на имота по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1967г до настоящия момент. Поради това моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски.

Ответницата И.В.Г. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не се явява  ине изразява становище по спора.

В хода на производството са конституирани като трети лица помагачи 

1/ на страната на ищеца:

*** П.Я., която в писмено становище от 23.11.2017г изразява съображения за допустимост и основателност на предявените искове.Поддържа изложените от ищците основания на исковете, като оспорва твърденията на отв.П.Г., че се легитимира като собственик по силата на давностно владение от 1967г до 2016г. В тази връзка се оспорва изводът на нотариуса, обективиран в КНА № 29/6.12.2016г

М.П.В. в писмено становище, прието в с.з., се придържа към наведените от ищците основания, оспорва заявеното от ответника П.Г. придобивно основание давностно владение.

              2/ на страна на ответника

„Дарина Яхтинг“ ЕООД, което се позовава на правоприемство от ответника по силата на прехвърлителна сделка, обективирана в НА № 45/12.05.2017. Изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес, а в евентуалност - за неоснователност. Твърди, че праводателите на ищците не са притежавали права върху процесния имот и се оспорва предаването на владението през 2005г, когато била сключена прехвърлителната сделка, от която ищците черпели права.

СЪДЪТ, предвид твърденията в жалбата, становищата на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна:

За доказване на своите твърдения ищците представят следните доказателства, описани по-долу в хронологичен ред:

От у-е за наследници /л.19-І/ се установява, че законни такива на ***П.,***, поч.6.04.2013г, са З.М.В. – П. и И.С.П., участващи в настоящото производство като ищци.

Видно е от у-е за наследници на ***/Пейко/ ***, поч.15.06.2009г, /л.126-І/, че негови законни такива са дъщерите му М.П.В. и Румяна П.Я. – конституирани като ТЛП на страната на ищеца.

С НА № 108 т.ІХ н.д.№ 2046/25.11.1957г /л.77-І/ **** и **** са закупили от М. И** Я** и ***** ливада от 4дка в землището на гр.***** при граници: ****, И. ****, ж. п. линия и езерото.

С Определение от 16.08.1967г по гр.д.№ 336/1967 на ВНС-ІV р-н /л.78-І/ е била одобрена спогодба между ***и *** Пейков Митев, по силата на която ***получава в дял 2000кв.м. представляващи западната половина от имот в м-ст„Максуда“, целият с площ от 4дка, при граници: ***, И. ***, ж.п.линия и езерото, ведно с построената в него стая; ***е получил в дял останалите 2000кв.м., представляващи източната половина от имота заедно с построените в него жилищна и стопанска постройки.

С частен писмен договор от 21.03.1968г /л.117-І/ ***продава на ***лозе от 1,5дка в м-ст„Ламбур пунар“ в землището на гр.*** за сумата от 4800лв. В съдържанието на договора е посочено, че сумата от 3400лв е била броена на продавача в момента на подписването на договора, а остатъкът от 1400лв ще бъде изплатена от купувача в момента на „нотариалното му въвеждане във владение“.

С НА № 63 т.ІV н.д.№ 1665/13.05.1968г /л.80-І/ е била извършена замяна между ***като собственик на имот ЛОЗЕ с площ от 1500кв.м., в м-ст„Ламбур Пунар“ при граници – от две страни път, н-ци Казакови и ДЗС, и ***като собственик на имот ЛОЗЕ от 2000кв.м. в м-ст„Максуда“, Варн.землище, при граници: ***, И. ., ж.п.линия и езерото.

От съдържанието на служебна бележка /л.336-І/ е видно, че на 17.09.1972г ***се е изселил да живее в ***.

От АДС № 832/9.04.1987г /л.235-І/ е видно, че е бил съставен въз основа на Заповед № 16/6.02.1985г за актуване на имот пл.№ 5841 с площ от 2000кв.м., попадащ в р-н“Възраждане“ на гр.Врана, м-ст“Максуда“/край езерото/, с бивш собственик *** Пейков Митев. С Решение на Кмета на Община Врана № 717/21.10.1992г /л.230-І/ на осн.чл.4 от ЗВСНОИ е възстановена собствеността върху недвижими имот на наследниците на *** Пейков Митев. Впоследствие върху горепосочения АДС е извършено ръкописно отбелязване за деактуването на имота въз основа на посоченото решение.

С КНА № 116 т.3 рег.№ 1183 н.д.№ 530/1.03.1999г /л.18-І, идент.с л.231-І/ ***е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000кв.м., находящо се в гр.*** „Западна промишлена зона“ м-ст„Максуда“, съставляващо имот с пл.№ 822, при граници: І 821,54, Варненско езеро, ж.п.линия *** – София.

С НА № 97 т.ІІІ рег.№ 4797 н.д.№ 182/10.04.2002г /л.81-1/ ***е дарил на М.П.В. недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000кв.м., находящо се в гр.*** „Западна промишлена зона“, представляващо ПИ № 1091 при граници: ПИ № 1092, № 54, ж.п.линия и брегова ивица на Варненско езеро, при запазено пожизнено право на ползване на дарителя.

Впоследствие, въз основа на вписана искова молба вх.№ 11621/27.06.2002г /л.118-І/, подадена от Роза Игнатова П. срещу бившия й съпруг ***, е било образувано гр.д.№ 902/2002г за делба на описаното по-горе дворно място. Като съделител е била конституирана М.П.В.. С Решение от 12.03.2004г е допусната делба между съсобствениците Роза Игнатова П. и *** Пейков на описания по-горе недв.имот ДВОРНО МЯСТО в гр.*** „Западна промишлена зона“ с площ от 2000кв.м., съставляващо ПИ № 1091 по плана на ЗПЗ, при граници: ПИ № 1092, № 54, ж.п.линия и брегова ивица, при квоти от по 1/2ид.ч. за всяка от страните, като от делбата е била изключена М.П.В. /л.124 и сл.-І/. За да бъде изключена от делбата,в мотивите си съдът е приел за нищожен договорът за дарение, сключен в нейна полза между баща й и трето лице-адв.Р.Величков, действал без представителна власт. С протоколно определение от 22.07.2005г е била одобрена постигната между съделителите съдебна спогодба /л.11-І/, по силата на която в дял и собственост на ***е поставен ПИ № 1744 с площ от 1000кв.м.,образуван от част от имот № 1091 по плана на ЗПЗ, при граници: път пл.№ 9610, изток – дял ІІ-ри от имот № 1091, юг-брегова ивица на Варн.езеро, запад–ПИ № 54. В дял на Роза Игнатова е би поставен част от имот № 1091, обособен като пИ № 1745. Неразделна част от спогодбата е скицата към заключението на вещото лице Л.Вягова /л.13-15-І/. 

По силата на договор за покупко-продажба, обективирана в НА № 47 т.ІV н.д.№ 272/26.08.2005г /л.10-І/ ***, чрез пълномощ ника си М.П.В., продава на ***П. и М.А.Б. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.***, „Западна промишлена зона“ м-ст „Максуда“, съставляващо ПИ № 1744 по КП на ЗПЗ, идентичен с част от ПИ № 822 и част от ПИ № 1091, при граници по документ за собственост: път с пл.№ 9610, изток–дял втори от ПИ 1091, юг–брегова ивица на Варн.езеро, запад–ПИ № 54, а по скица–ПИ № 54, ПИ № 1745, път и Варн.езеро. Уговорено е, че владението на имота е предадено от продавача на купувачите на същата дата -  26.08.2005г.

От протокол от 3.09.2005г /л.30-І/ е видно, че по искане на ***П. и М.А.Б. на посочената дата е било извършено трасиране, означаване и координиране на граничните точки на имота ПИ № 10135.501.1744 по плана ЗПЗ на гр.***.

С Протокол № 42/08-09.11.2005г /л.31-34-І/ в т.38 е взето решение да се изготви предписание с отказ по молбата на ***П. по искането му за изработване на ПУП за ПИ № 1744 поради това, че имотът попада в територия без промяна в предназначението й до изработването на ОУП. По делото е приложено и копие от самото Предписание № 939/27.12.2005г /35-І/

С НА № 131 т.І рег.3361 н.д.№ 131/9.03.2006г /л.142-І/ **** е продала на ***място с площ от 1000кв.м., попадащо в „Западна промишлена зона“ с пл.№ 1745, при граници: ПИ №№ 1092, 1744, Варненско езеро. Същият следва да се цени като косвено доказателство досежно предмета на спора, доколкото в представената декларация с нот.заверка на подписите от 21.09.2006г, изходяща от М.А.Б. и ***П. /л.143-І/ в качеството им на собственици на съседния имот под № 1744 /фигуриращ и като граница на този под № 1745/ е изразено съгласието им съседът ***да строи на границата между двата имота.

На 12.01.2007г между лицата П. Митев Попов, П.Г.Г., ***от една страна и ***П. и М.А.Б. от друга, е бил сключен договор с предмет - правото на преминаване през парцел № 1744-собственост на С. П. и М.А. в полза на преминаващите П. П., П.Г. и ***до южната граница на имота- бряг на Варненското езеро /л.281-І/. Уговорено е било, че преминаващите се задължават да проявяват грижата на добър стопанин, да опазват парцела от незаконно нахлуване и замърсяване, и каквото и да е действие  без знанието и позволението на собствениците за времето на действие на договора. Собствениците на парцела са се задължили от своя страна да не препятстват свободното преминаване. Посочено е, че договорът е без срок, с право на отказ от всяка от страните с едномесечно предизвестие. Договорът е с нот.заверка на подписите на всички участници в него с дата от 15.01.2007г. С допълнително съглашение без дата /л.282-І/ е било уговорено между същите страни, че преминаващите поемат задължение за следното: 1/ осигуряване токоподаването и водоподаването до южната граница на парцел № 1744; 2/ изработване и монтиране на двукрила мрежеста врата на входа на парцела; 3/ извършване на подходящо засипване, осигуряващо 4бр места за паркиране на автомобили, 4/ при доставка на материали, да извършат ограждане на източната граница на парцела със свой труд.

 

По отношение фактическите твърдения на ответниците са представени следните доказателства :

С НА № 29 т.ІІ рег.№ 9678 н.д.№ 173/6.12.2016г /л.22-І/ П.Г.П. е признат за собственик по давностно владение на ПИ № 10135.3514.352 по КККР, одобрени със Заповед № РД–18–64/16.05.2008г, целия с площ от 1012кв.м., с адрес гр.*** район „Младост“ Западна промишлена зона, с номер по предходен план 1744, при съседи по скица: 10135.3514.351, 10135.3514.357, 10135.3514.353, 10135.3514.355.

Впоследствие, с НА № 45 т.ІІ рег.№ 3295 н.д.№ 222/ 12.05.2017г П.Г.Г. и И.В.Г. продават на „Дарина яхтинг“ ЕООД описания в НА № 29/2016г недвижим имот, като е учредено в полза на продавачите запазено право на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено.

 

По делото е прието заключението на в.л.инж.**** /л.155-163-І/ по допусната СТЕ, от което се установява:

за обследваната територия е съществувал кадастрален план /КП/, изработен между 1936-1946г, който е действал до изработването на новия КП от 1956г Същият не е запазен до наши дни; следващите картни основи са от 1956г, 1985г, 1998г, ПКП и действащата към момента Кадастрална карта на адм.р-н „****, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г на ИД на АГКК; действащ Регулационен план /РП/ за проучваната територия „ЗПЗ“ със Заповед № 1308/10.08.1963г на ДКСА, изработен върху кадастрална основа от 1956г.

В КП от 1956г на м-ст"Крайбрежието" процесният имот се индивидуализира с пл.№ 5841; в Разписния лист към плана е записан на наследници на ***** с площ от 5780кв.м., при граници на целия имот: жп.линия, езерото, имот пл.№ 5516-записан на **** и пл.№ 5842-****.

В плана от 1956г има отразяване на два имота-№ 5841 и 5841-б.

В КП от 1985г за процесната територия имотите са отразени с пл.№ 56, 57 и 58, като в разписния лист към плана няма записана собственост; налице е извършено отразяване на имоти № 821 и 822 без нарочна заповед, а в разписния лист - имот пл.№ 821 е записан на наследници на ****, а имот пл.№ 822-*****;

В КП от 1998г е отразена Заповед № Р-204/23.10.2000г, с която е извършено попълване на имоти: пл.№№ 1091, 1092 и 1093. След извършената делба имот № 1091 е разделен, а на основание Заповед № РМ-56/10.08.2005г са попълнени имоти с пл.№ 1744 и № 1745. В дял на ***е поставен имот с пл.№ 1744 /след попълването/ при граници: път-пл.№ 9610, дял втори от пл.№ 1091 /попълнен с пл.№ 1745/, брегова ивица и ПИ с пл.№ 54.

По действащата КК процесният имот се индивидуализира с идентификатор 10135.3514.352 с площ 1012кв.м /представляващ имот пл.№ 1744 по предходен план/.

ПИ с идентиф.10135.3514.352 се припокрива с имот № 1744 с малка разлика в източната граница.

В заключение имотът с идентиф.10135.3514.352 попада с цялата си площ както в имот № 5841, така и в имот № 1091 по предходните планове.

По повод направеното оспорване от ответната страна подписите на лицата ***и ******, положени под договор от 21.03.1968г/л.117-І/, съобразно разпределяне доказателст вената тежест, която е за ищците, в първата инстанция е прието заключението на в.лице ***по допусната еднолична съдебно-графологична експертиза /л.274-279-І/ Според същото, прието в с.з. на 13.02.2018г, се установява, че подписът за „Купувач“ под посочения договор от 21.03.1968г е бил положен от ***. Що се отнася до подписа на ***в.лице е посочило, че нямало предоставен сравнителен материал.  

По този повод ищцовата страна с молба от 26.03.2018г е представила писмени документи /л.327-340-І/, приети за сравнителен материал с протокол от о.с.з. на 27.03.2018 /л.349, гръб-І/ : НА № 155/197; молба от 5.02.1957г до Председателя на ГНС; молба–декларация до Предс.ИК на ГНС от 30.03.1957г; обявление за вноска на налични пари; Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя; Молба до Началника на Отдел финансов сектор „Държавни имоти“ от 1.09.1972г.

Не съставлява такъв сравнителен материал представеният КНА № 52/1964 /л.284-І/ за собственост на недвижим имот, тъй като не носи подписа на ******. С него е било признато правото му на собственост върху ЛОЗЕ с пространство от 1,5дка в м-ст“Ламбур пунар“ във Варн.землище, представляващо парцели 5 и 6 в блок 5, при граници: път, от две страни–наследници Казакови и ДЗС, дадено му от ТПС комисия в замяна срещу включеното в блока на ДЗС“Дим.Кондов“ негово лозе в същото землище, м-ст“Вл.Варненчик“ с площ от 1,5дка, на осн.чл.12 МП за ЗГЗО на ТКЗС

Според заключението, изготвено от същото в.л.***л.360-365-І/ въз основа на посочените по-горе документи, прието в с.з. на 22.05.2018г, подписът за „Продавач“ в договора от 21.03.1968г /л.117-І/ е бил положен от ******.

В същото с.з. заключението на в.лице е било оспорено от процесуалния представител на отв.П.Г., позовавайки се на допълнителен сравнителен материал, какъвто е представил и приет от ВРС в о.с.з. на 22.05.2018, а именно: декларация на с нот.заверка на подписа от 27.05.1992г /л.367-І/, изходяща от лицето ***от гр.***, ***, с която декларира, че лицето ***по паспорт и РАЛИ САЛИЕВ АЛИЕВ по НА № 63 Т.І. ОТ 1968г е едно и също лице; и декларация с дата 7.12.1967г /л.413-І/, без нот.зав., със съдържание: „Подписаният Рали Салиев Алиев от гр.*** предавам владението и дарявам на П.Г.Г. от гр.Врана собствения си недвижими имот, находящ се в гр.*** м-ст “Максуда“ с площ от 2000кв.м., представляващ лозе, да се разпорежда както намери за добре, тъй като заминавам за ***; дата 7.12.1967г“.

Въз основа на новопредставения сравнителен материал същото в.лице ***е изготвило ново заключение /л.407-409-І/, прието в с.з. на 25.09.2018г, в което поддържа, че подписът под обследвания документ не бил положен от ******.

По този повод въззивният съд е приел, че е било допуснато процесуално нарушение, тъй като са събрани от РС като доказателства заключения по две еднолични графологични експертизи, изготвени от едно и също вещо лице, дало два взаимно изключващи се отговора по един и същи въпрос - относно авторството на положения подпис за „продавач“ под частния писмен договор от 21.03.1968г от лицето ******, без съдът да разполага със специалните знания, за да аргументира на кое от двете заключения на вещото лице следва да даде вяра. На това основание във въззивната инстанция е допусната тричленна съдебно-почеркова експертиза, чиято задача е прецизирана с протоколно определение от 17.09.2019: вещите лица да дадат отговор подписът под писмен договор от 21.03.1968г на л.117-Іинст.д., дали е бил положен от лицето ******. Дадени са указания да бъде ползван сравнителният материал, предоставен вече по дело и приет в о.с.з. на 27.03.2018г, съдържащ се на л.л.329-337, включително и НА 155/1972г, както и 2бр.декларации: 1-та от които е с нот.зав.подпис от 27.05.1992г /л.367-І/, приета в с.з. на 22.05.2018г, а 2-рата е от 7.12.1967г /л.413-І/, като изготвят заключението в 2 варианта: I–ви на база само на документите, съдържащи подписи на кирилица; II–ри–въз основа документите, съдържащи подписи както на кирилица, така и изписаният на латиница върху 2-те декларации.

В о.с.з. на 29.10.2019 е прието заключението на тричленна СПЕ в състав от експертите В. Ник.В., Е. Анг.А., К. Хар.М., от което се установява, както в първия вариант на поставената задача, така и във втория /с включване на двете декларации с подписи, изписани с латински букви/, че подписът за „продавач“ под обследвания договор от 21.03.1968г е бил изпълнен от лицето ***От горното се налага извод за неуспешно проведено оспорване авторството на документа и затова коментираният договор не следва да бъде изключван от доказателствения материал.

По делото са събрани гласни доказателства в о.с.з. на 13.02.2018 /л.л.285-295-І/ чрез разпита на свидетелите, както следва:

-      ***, ***., сочени от ищцовата страна;

-      П.А. Т. – сочен от ТЛП Румяна Я.,

-      ***– сочен от ТЛП Румяна Я. 

-      И***– сочен от ТЛП М.В. .

-      ***, М. *****, сочени от отв. П.Г., 

-      ***, сочен от втората отв.Ив.Г.

 

Свидетелите, посочени от ищцовата страна

В показанията си свид. ***/л.286-287-І/ излага, че преди 10-12г като брокер в агенция за недвижими имоти е посредничила на ищеца Б. за покупката на имот в м-ст„Максуда“, до езерото. Посещавала няколко пъти имота, с продавачите и с купувачите. Много добре си спомня продавачите–мъж и жена, които живеели в чужбина–Холандия и че жената на име М. действала като пълномощник на родителите си. Описва точно местонахождението на имота – „като се тръгне по околовръстния път надолу към стария път за ***, надолу към езерото, води се м-ст“Максуда“. Имотът изглеждал изоставен – затревен, с храсти и бурени; част от друг имот, дълго и тясно парче, с площ около 1дка. Горната част, към ж.п.линията била оградена; ограда имало от три страни на имота от стари ръждясали мрежи. Доколко си спомня, имало нещо като граница между два имота, което било в резултат на делба – виждали се колчета. В имота нямало постройки. В съседство била построена голяма сграда на „Итонг“. След нотариалното оформяне на сделката продавачът М. и купувачите – М. и ***, и брокерът посетили имота за въвеждането във владение на купувачите. Между имота и езерото имало папрат, пясък, а също и една лодка, която била на скеле. Като попитала на кого е, отговорили й, че някой си строял лодка. След продажбата не е посещавала повече имота, но от ищеца й било известно, че новите собственици предприели действия по почистване на имота, направили постъпки за ПУП за извършване на строителство, но се разбрало, че докато не излезе Общият устройствен план на гр.Врана, нищо не можели да строят. Известно й било, че ищците посещавали имота, ходели там с приятели да го показват и да се развличат.

В показанията си свид.Ат.Б. /баща на ищеца, л.287, гръб-І/ излага, че му е известно, че през 2005г синът му закупил имота в Западна промишлена зона. Видял го след покупката – бил изоставен, буренясал, обрасъл; ограден от три страни с колове и мрежа; само от източната страна нямало ограда. За да можело да се направи почистване на място, трябвало да влезе трактор с гребло и затова се наложило да съборят старата порта. Това станало на следващото лято, през 2006г, когато направили нова ограда и врата откъм пътя, която позволявала да влезе превозно средство. Имотът е до самия бряг и затова откъм езерото имало вода, тръстики, папрат; лодки имало на брега. На брега имало лодка на стапел /стойка/, която била в процес на строителство – железният й корпус бил оформен, но нямала двигател. По-късно разбрал от М. и ***, че водили разговор със собственика на лодката, когото свидетелят не познава, да я махне оттам. Знае, че *** контактувал със собствениците на лодките, които били на кейчето. Единият от тях се казвал П., с когото свидетелят водел приятелски разговори, без да знае фамилията му. Впоследствие разбрал, че бил починал. Сочи, че лодкарите си имали барака и затова по-късно синът му М., *** и съпругата му сключили споразумение с лодкарите да могат да преминават през имота, понеже нямало откъде другаде да стигнат до лодките си и езерото. Освен това, така щели пък да наглеждат имота да не се изхвърляли боклуци с камиони /има се предвид да не се превръща в нерегламентирано сметище/. Твърди, че редовно са посещавали имота заедно със сина си и не са го били изоставили, както и че не бил чувал някой да е имал претенции за него. Затова през 2016г, минавайки да нагледа имота, видял, че от дясната страна имало багер. Обадил се на сина си и като отишли на място установили, че собствениците на съседния имот били направили бетонова основа за ограда, но били спазили напълно линията, по която минавала границата.

 

Сочените от ответната страна

В показанията си свид.К.К. /л.288-І/ излага, че познава отв. П.Г. от 1977. Признава, че преди година е бил разпитван пред нотариус за имота на П.. Знаел, че ответникът имал имот в Западна промишлена зона. От едната страна бил имотът на *****" с халета, от другата в момента бил имотът на М. М., и след него – бившият Морският клуб. От горната стана на имота са ж.п.линиите и откъм тази страна се влизало в имота през врата, а от долната бил мостът, който П.Г. си направил. Там имало лодка, която ответникът бил ремонтирал. Имотът бил ограден с телена ограда.

През 90-те години в горната част на имота имало дървени бунгала, 4 или 5 на брой, които били докарани от „Камчия“; не били на бетонова или каменна основа. В тези бунгала имало работилници на ответника със стругове в тях. Нямал точен спомен кога били поставени, но бил сигурен, че това станало по времето, когато П. /род.1934г, понастоящем над 80г/ работел в „АПК“-****. Към настоящия момент бунгалата ги нямало понеже били разпродадени; имало единствено метален фургон, в който живеел пазачът на имота.

Свидетелят бил член на Морския клуб, тъй като се занимавал с водомоторен спорт и имал моменти, когато се нуждаел от неговите /на П./ услуги, тъй като в тези работилници имало стругове. Освен П.Г., в имота бил виждал негови работници. Имотът бил снабден с ток и вода от предприятието, в което свидетелят работел като поддръжка /явно се има предвид Морския клуб/ и затова лично той засичал показанията за консумацията за ток и вода.

В имота имало и пристан за лодки. Към настоящия момент П.Г. бил пенсионер, ремонтирал си лодката на пристана. Не му било известно друго лице да оспорвало собствеността на ответника. Самият свидетел понастоящем имал лодка, която държал в хангар в Морския клуб в съседство.

В показанията си свид.**** /род.1951г, към момента на разпита 67год.; л.289-І/. Познавал ответника Г. от 1967г; когато бил 7-8 клас и тренирал гребане. С каяка се движел покрай брега и виждал П.Г. на мостчето на дървени колове, което стои и сега. Имотът бил от езерото до ж.п.линията и нямал означени граници. Мостчето било направено от дървени колове и свидетелят счита, че е било почти на същото място, където сега се намира железен мост, но „дори и от кадастъра не можели да кажат дали точно там е било“. Още като младеж му правело впечатление, че П.Г. „от нищо можел да направи лодки“. За времето, когато бил 16-годишен /т.е.1967г/, нямало никакви огради и лодката стояла там. По-късно, през 80-те години, свидетелят помагал на отв.П.Г. по вътрешното обзавеждане на яхтите, които строял, за около 5 години. Всичко, за което говори е било преди промените. Тогава имало и дървени бунгала - 4–5 на брой, а отделно имало работилници на ответника. Впоследствие бунгалата били премахнати.

Свидетелят излага, че около 6 години бил в **** и от 2 години си бил тук и „отново слязъл долу“,т.е. край езерото; там живеел и работел сега, само че в съседен имот. В близките няколко месеца не бил ходил, тъй като нямал път нататък, а и с 8-метровата си лодка не можел да стигне до брега. Същевременно, малко преди това споменава, че в имота е бил последно вчера /т.е. преди деня на с.з. за разпита му/. Посочва още, че някой бил купил съседния имот, където имало халета и на свидетеля вече не му било приятно да ходи там, а и не можел с лодката, но виждал всичко отдалеч, от съседната база /посочва, че сега лодката му домува в Яхтклуба на Циментов завод–****, който е в район на бившето ДОСО /т.е. Държавна организация за съдействие и отбрана/. Отдалече виждал, че в имота влизали П.Г. и някакъв друг човек.

По думите му имотът е ограден, в него се влиза откъм ж.п.линията. В съседния имот били построени халета. В мястото освен П.Г. и работниците му, виждал възрастен човек – дядо ***, който бил нощен пазач. Той имал двама синове, но тях не ги бил виждал често в имота. Имотът на дядо **** бил доста голям, но не бил към бившето ДОСО, а в обратна посока, на запад. Къщата му не била в имота на П.Г.. По-нататък в изложението си казва, че „къщата на *** не беше в същия имот, където е П.Г.; тя беше на границата с бившето ДОСО; даже той работел като нощен пазач там. „Тогава ние се занимавахме с /водомо/торен спорт“ и той ги подканвал вечерно време да се прибират.

Свидетелят не бил виждал роднини на дядо **** в имота. Това, което помни било, че единият от синовете му бил моряк. Не му е известно някой да е имал претенции за имота на Г.. Към настоящия момент П.Г. си държал лодката там на мостчето.

Свидетелят говори доста неясно и объркано за това, че след като се върнал от Норвегия три пъти ходил с една малка гребна лодчица „От П.Г. не мога да отида до там.Там има ограда. Оттам не мога да мина, не мога да мина отникъде, няма врата там; това е друг имот. Господинът, който купи някакъв имот, той си е пуснал оградата до самата вода и е забранил; на мен не ми е казал, но имаше скандали, не ми се ходи там изобщо“.   

В края на изложението си признава, че преди около година и половина бил викан при нотариус по повод обстоятелствената проверка в полза на П.Г.. По този повод излага, че тъкмо се прибрал от Норвегия и още „не бил в час“ и някаква жена му задавала въпроси, но не било толкова сериозно като сега.

В показанията си свид.Г.З. /л.290,гръб-І/ излага, че познавал отв.П.Г. от 2000г по повод изпълнение на служебните му задължения в ИА„Морска администрация“-***-от 1999г до 2013г бил старши инспектор в Отдел„Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабособственици". Познавал отв.Г. от 2000г по повод участието си в комисии за преглед на лодки и лодкостоянки, което се извършвали ежегодно през пролетта. Лодкостоянките се посещавали по график за проверка на състо***ето на лодките и на тяхното оборудване. В тази връзка свидетелят е бил и на лодкостоянката на Флотски арсенал, където е било и корабчето на П.Г. заедно с още няколко лодки. Уточнява, че както към лодките, така и към съоръженията и мостовете имало изисквания за якост, устойчивост и осигуряване на стабилно захващане на лодките. В този район имало общо 4 лодкостоянки, но най-лесният ориентир бил откъм халетата на „Туки-Цветков“, където имало една работилница; оттам се подхождало до лодкостоянката. Свидетелят бил с впечатление, че мостчето било на П.Г. понеже там винаги се извършвал прегледът на лодката му, но не знаел, че не е негово. Нямал представа дали е регистрирано в „МА“, но би следвало, тъй като всяко съоръжение, което граничи с акваторията, следва да отговаря на определени изисквания на ИА„МА“ за якост, гарантирано закрепване на лодките, вързани за него, за да не се окажат при щурмовреме във фарватера, където преминават корабите и други плавателни съдове. Същевременно, не му било известно да са били изисквани от П.Г. някакви документи от 2000г за освидетелстването на това мостче, а за претенции за него като към собственик не бил чувал.

По делото е приет като доказателства копие от Протокол от 6.12.2016г на н-с Л.Г. за извършена обстоятелствена проверка по нот.д.№ 173/2016г /л.325-І/, съдържащ разпита на свидетелите ***, ***и ***, като двама от тях - М.Т.и К.К. са разпитаните от РС.

Свидетелите на ТЛП на ищцовата страна

В показанията си свид.П.Т./л.291-І/ излага, че се познавал с ***от 1970г и били приятели. Ходили заедно на спорното място, там живеели родителите му в къща и отглеждали кокошки; имало и 2 сливи. Къщата била откъм бившето ДОСО, а сливите – в посока ***. По предложение на баща му ***, засадили лозе от 300 корена през 80те години на 20век. Бащата на *** /*** ***/ работел като охрана в ДОСО-то. Мястото било с площ около 2,5–3дка, намирало се е точно до лодките и до ж.п.прелеза. До 2005г, когато за последно ходил там заедно с ****, всяка година беряли сливи. През 2005г **** се разболял и затова свидетелят продължил да ходи сам, защото „сливата била едра, хубава, ставала за компоти“. През 2010г *** починал. Твърди, че докато са ходили заедно с *** и след това никой не ги е питал защо влизат, защо берат и никой не му бил оспорвал собствеността. В съседния имот към 1980г нямало нищо, било празно, „висяли едни железа, като да е спирал кораб“. Знае, че на терена на бившето ДОСО имало лодки и бащата на Пейчо бил пазач там.Към 2005г като ходили къщата била съборена, били само двете сливи, храсти и хвърлени отпадъци. Като ходил наскоро, видял, че мястото било разградено, към водата било изорано и изчистено и имало голяма постройка. Знае, че ***имал и място в района на Спорт палас, Златни пясъци, в което била изградена вилна постройка.

Свид.Р.*** /л.291-292-І/ излага, че ***е неин вуйчо, а *** /ТЛП/ - първа братовчедка. Баба й и дядо й били М. и ***, които имали 5 деца и внуците там израснали. *** и М.В. са две сестри и братовчедки на свидетелката. Дядо *** и баба М. имали място от 4дка общо, което се намирало край езерния път, между Яхтклуба и склада на „Итонг“. В имота имало жилищна постройка с 3 стаи, където живеели баба й и дядо й, както и стопанска постройка, обори, кокошарници, свинарници, краварници, голяма зеленчукова градина. Къщата била откъм Яхтклуба, т.е. към езерото, и прозорците гледали към яхтеното пристанище, а зеленчуковата градина била отпред, между къщата и ж.п.линията. По-нататък в изложението си свидетелката пояснява, че къщата била на самия бряг и затова когато на езерото се вдигнело нивото, ставало наводнение. В имота имало и кладенец.Впоследствие мястото било разделено, като 2дка останали за дядо й и 2дка – за вуйчо й, които го ползвали общо, без да го разделят. Частта от имота , която била на дядо й ***, откъм Яхтклуба, била отчуждена и по–късно възстановена на наследниците. На практика майка й и вуйчо й върнали парите понеже дядо й й прехвърлил 2дка на М.В.. След реституцията върху тези 2 дка се оказало, че имало построена метална работилница върху бетонова основа от отв.П. и за която 1 година го молили да я махне. Най-накрая го направил, но бетона „ние собственоръчно го разбихме“.След това направили огради, настилка, поставили врата и дори за известно време месец-два мястото било отдадено под наем. След реституцията това място останало на вуйчо й ***; майка й прехвърлила своята част от 0,6дка. Другата част от 2дка, откъм склада на „Итонг“, си останали на ***. Той често посещавал мястото, водел и семейството си, поддържал зеленчукова градина. За тези 2дка, за които е спорът, никой не е имал претенции. По думите на свидетелката Пейчо се развел със съпругата си ***, защото решил да прехвърли 2-та дка на братовчедка й М., но към имота предявила претенции и сестрата й **** и затова накрая мястото било поделено между *** и **** /има се предвид спогодбата по делбеното дело, описана по-горе/. Вуйчо й на приятелски начала пуснал някакъв възрастен мъж и сина му и те правили нещо там. Спомня си, че имало яхта, която стояла точно до брега и попадала, но не знае после какво се е случило. По думите й това бил отв.П., за когото казва, че сега е на около 80год. и го видяла отвън /има предвид съд.зала/, но се скрил; а бил и вътре в съд.зала. Като продавали своя част на М. Маринов /т.е. отчуждената и реституирана част от имота, получен по наследство от *** Митев/, в „неотчуждената част“ нещата за последно били такива - с градина и кладенец. След реституцията разделили имота и 1,2дка били оградени, а за останалата част от 0,8дка двамата й вуйчовци, вкл. и *** искали да станат точно по 2дка, но не знае със сигурност. Свидетелката говори и за фиктивната замяна между вуйчо й и човек с турски имена, както и че дядо й /*** Митев/ помогнал на сина си /***/  да заплати на този *** парцела на „Спортпалас“.

В показанията си свид.Ив.Я. /без родство,л.292-І/ излага, че с ***били приятели от деца, познава и баща му - дядо ***. Знаел, че са купили имот с площ от 4дка, граничещ с езерото и ж.п.линията. Бил закупен на името на баща му, но *** също бил дал пари. Това било някъде 1956-58г. В имота имало къща, овощна и зеленчукова градина, кокошки и други животни. Ходил бил там 4–5 пъти и за последно около 1965-1970г.

Впоследствие, през годините мястото било разделено на 2 части по 2дка, като едната останала за Пейчо, а другата – за баща му ***. Това място си го поддържали дълги години. По-нататък казва, че познавал и роднините на Пейчо – двете сестри и двамата му братя-близнаци; както и бившата му жена ***, с която се развел, а след това се съдили и поделили имота от 2дка на по 1дка за всеки. Свидетелят е категоричен, че докато Пейчо бил жив, а той починал преди 7-8 години, никога не е ставало реч някой друг да е имал претенции към имота му. Имали неприятности с някои от рибарите, които за по-напряко, за да стигнат до лодките, минавали през имота и затова на места имало „пробив“ на оградата. Сега научавал, че имало хора, които претендирали за имота, както и че някога в мястото имало бунгала. Знае, че семейството на Пейчо имал и друг имот под „Спортпалас“, който бил придобит чрез замени.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на  чл.108 ЗС. Съгласно същата собственикът може да иска вещта си от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че притежава правото на собственост върху недвижимия имот и че ответната страна упражнява фактическа власт върху него без наличието на годно правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като обуславят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установи, че владее имота на правно основание.

И двете страни по спора се легитимират с документи за собственост:

Ищците – с НА № 47 т.ІV н.д.№ 272/26.08.2005г /л.10-І/ за ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000кв.м., находящо се в гр.***, „Западна промишлена зона“ м-ст „Максуда“, съставляващо ПИ № 1744 по КП на ЗПЗ, идентичен с част от ПИ № 822 и част от ПИ № 1091.

Ответникът – с НА № 29 т.ІІ рег.№ 9678 н.д.№ 173/6.12.2016г /л.22-І/ за  имот ПИ № 10135.3514.352 по КККР, целият с площ от 1012кв.м., с адрес гр.*** район „Младост“ Западна промишлена зона, с номер по предходен план 1744

От заключението на в.л. инж.**** /л.155-163-І/ се установи идентичността на имота, описан в документите им за собственост - имотът с идентиф.10135.3514.352 попада с цялата си площ както в имот № 5841, така и в имот № 1091 по предходните планове, и в имот пл.№ 1744.

Съобразно дадените с ТР № 11/21.03.2013 по тълк.д.№ 11/2012 задължителни указания относно разпределяне доказателствената тежест, всяка от страните следва да установи фактите, от които черпи правата си да се легитимира като собственик на спорния имот.

 

І ПО ПРАВАТА НА ИЩЦИТЕ

1/ досежно първото въведено придобивно основание - по силата на правна сделка, обективирана в НА № 47/26.08.2005г

С посочения НА № 47/26.08.2005г М.А.Б. и ***П. /поч.6.04.2013г и наследен от съпругата му З.М.В.–П. и сина му И.С.П./ са закупили  от ***, процесния имот.

1.1. по възражението на отв.страна, че праводателят **** не се е легитимирал като собственик на продавани я имот, тъй като към момента на разпоредителната сделка през 2005г не е притежавал правото на собственост, с което се е бил разпоредил преди това по силата на сключения договор за замяна от 1968г, или чрез договора от 2002г, по силата на който се е разпоредил в полза на трето лице; затова и извършената впоследствие съдебна делба по гр.д.№ 902/2002г на ВРС била нищожна.

В тази връзка следва да бъдат анализирани събраните доказателства, касаещи валидното придобиване правото на собственост от прехвърлителя ***и че същият го е притежавал към момента на разпоредителната сделка.

Не е спорно между страните, че по силата на договор за покупко-продажба Пейко Пейчев е придобил в съсобственост с баща си ***4дка място в м-ст"Максуда" - НА № 108/1957г; /л.77-І/, както и че през 1967г е била извършена съдебна делба по гр.д.№ 336/1967г, по силата на която Пейко Пейчев е получил в дял място с площ от 2000кв.м в западната половина и построената в това място 1 стая. Тази част, по думите на свидетелите, сега се намира до фирма„Итонг" /бивше „ТУКИ-Цветков“/. Източната половина от дворното място е била поставена в дял на бащата на Пейко Пейчев-*** П.**** в която част са се намирали жилищна и стопанска постройки, отразена и на скицата на в.лице **** /л.160-І/. Тази част е граничела с ДОСО /Държавна организация за съдействие и отбрана/и Морския клуб. Къщата на *** Митев е имала ел.захранване и той е живял там до отчуждаването на имота, а впоследствие работел като пазач. Тази част била ползвала от П.Г., когато в имота имало построена работилница.

Свидетелите **** /племенница на **** и първа братовчедка на **** Я. и М.В./, свид.Я. и свид.Т имат лични и непостредствени впечатления за историята на целия имот от 4 дка. Същите дават подробни обяснения къде се е намирала къщата, къде е била зеленчуковата градина и че имотът на П.Пейчев, макар да не бил разграничен с вътрешна ограда от този на дядо ***, не бил обработван, а там били двете сливи. И тримата свидетели сочат, че никой друг не е ползвал имота до 1999г, а свид.Т. уточнява, че това е било и до 2005г.

По думите на свид.**** нейните баба /М. Я./ и дядо /*** ****/ имали общо с вуйчо й П. П. място край езерния път, точно до Яхтклуба, между него и сега „Итонг", израснала била там като дете. Баба й и дядо й живеели там и имали къща с три стаи, с обор, стопанска постройка, свинарници и голяма зеленчукова градина.Имотът бил общо 4 дка.Дядо й и вуйчо й Пейчо си разделили по 2дка за всеки, но продължили да го ползват общо. Отчуждената /1985г/ от дядо й част /ИЗТОЧНАТА/ била до Яхтклуба, впоследствие я възстановили след връщане на парите и дядо й прехвърлил своите два декара на наследниците. След като се възстановила собствеността /1992г/ върху тези 2дка, там имало метална стабилна работилница, с бетонова основа, която била на отв.П.П. /отв./. Сведения за тази работилница дават и ответната група свидетели. След като една година го молили, той махнал бараката, а бетонът го разбили те собственоръчно, после направили ограда, настилка, имало и врата. След връщането на това място, то останало собственост на вуйчо й Богомил Янев Пейков т.е. източната част от имота.

В този смисъл са и обясненията на свид.**** сочен от ответната страна.

Свид.Плачкова излага, че в другата част, тази на вуйчо й *** /ЗАПАДНАТА/ е до нейния имот. Пейчо го посещавал имота си, водел там семейството си и за тези 2дка никой не е имал претенции. След като се разделил с бившата си съпруга Роза вуйчо й решил да припише тези 2дка на дъщеря си М. /нейна братовчедка/. Впоследствие имотът бил разделен между родителите й ***. В края на показанията си пояснява, че описваната от нея къща била в частта на общия имот откъм Яхтклуба и прозорците гледали към яхтеното пристанище, а зеленчуковата градина била отпред, т.е. между къщата и жп линията. Цялото място не било разделено, в него имало и стопански постройки. В частта, която продали на г-н М. Маринов, нещата били непроменени, но нямало зеленчукова градина, а били треволяци.

И тримата свидетели установяват, че след 1967г П.Г. не е установил фактическа власт върху имота на П. Пейчев и целият заграден имот се е ползвал от дядо *** и съпругата му в източната му част, тъй като живеели там, и от П.Пейчев – в западната. В частта на дядо ***, отчуждена през 1985г и възстановена през 199, имало работилница на бетонова основа, за която свид.Плачкова говори, че неколкократно молили отв.П.Г. за премахването й.

От заключението на в.лице Ш.Х. по СТЕ се установи, че имотът от 2дка, получен от ***въз основа на протокола за делба от 15.08.1967г по гр.д.№ 336/1967г, представлява западната част на имота-предмет на делбата и описан в НА № 108/1957г, съответства на имот № 5841 след попълването с имоти № 5841 и № 5841б в КП от 1956г.  ПИ с ид.10135.3514.352 попада с цялата си площ в ПИ 5841. Имотът по НА № 63/68г с площ от 2дка съответства на имот пл.№ 5841. Имотът по НА № 97/2002г. попада с цялата си площ от 2дка в имот пл.№ 1091 след отразяването в КП от 1998г.

По силата на договора от 21.03.1968г /л.117-І/ страните по него са се договорили ***да продаде на ***лозе от 1,5дка в м-ст„Ламбур пунар“ в землището на гр.*** за сумата от 4800лв, като е уговорено, че остатъкът от продажната цена ще бъде изплатен в момента на „нотариалното му въвеждане във владение“, което следва да се разбира при сключването на окончателния договор в нотариална форма.

По повод направеното от ответната страна оспорване относно положените от двете страни по договора подписи се установи от първата еднолична СПЕ, прието от РС, че подписът за купувач е бил положен от лицето Пейко Я.Пейчев. От заключението на в.лица по тричленната СПЕ, приета от въззивния съд, на която кореспондира второто заключение на едноличната СПЕ, се установява и авторството от ******.

При това положение възражението на ответната страна се явява неоснователно и следва да се направи извод за възникнало облигационно отношение между двамата по предварителен договор за покупко-продажба.

Действително, впоследствие в НА № 63/13.05.1968г /л.80-І/ е обективирала замяна между ***като собственик на имот ЛОЗЕ с площ от 1500кв.м., в м-ст„Ламбур Пунар“ и ***като собственик на имот ЛОЗЕ от 2000кв.м. в м-ст„Максуда“.

В тази връзка съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна на нищожност на договора поради неговата привидност, като прикриващ действителното намерение на страните за покупко-продажба само на имота, притежаван Рами С.***, и намиращ се в м-ст“Ламбур пунар“, на осн.чл.26 ал.2 ЗЗД.

За да достигне до този извод съдът съобразява всички събрани писмени  и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност.

Частният писмен документ от 21.03.1968 има качеството на пълен обратен документ /вж.„Симулацията в гражданското право" Кр.Ц., изд.“София-Р, 2001г, стр.365 и сл./. Същият не е случаен, а е нарочно съставен и обективира двустранна сделка, която съдържа всички съществени елементи от съдържанието на договора за продажба – съвпадащи насрещни волеизявления за продажба между конкретни субекти, за конкретен имот и при определена цена, вкл. и допълнителни уговорки за начина на заплащане, отсрочване на част от паричната престация и снабдяването на купувача с нот.акт./.

Наличието на този документ прави допустимо събирането и на гласни доказателства за установяване действителната обща воля на страните. Така свид.**** /роднина на П.П./ имаща непосредствени впечатления, като казва, че навремето вуйчо й направил фиктивна замяна с човек с турски имена, че дядо й е помогнал Пейчо да заплати на този човек имота му на „Спортпалас“. Рами не бил живял в това място на крайезерния път в м-ст „Максуда" и доколкото разбрала бил заминал за ***. Никога не е имало коментари мястото да не е на вуйчо й, а на някакъв друг собственик. П., който преди имал работилница в тяхното място, нямал нищо общо със спорния имот.

За фиктивната замяна с лице от турски произход говори и свид.**** /без родство/.

В подкрепа на тези разсъждения са данните и от множеството писмени доказателства, указващи на предстоящото заминаване на Р.С.*** да се заживее там, вкл. и официални документи, установяващи снабдяването на лицето с паспорт за изселване и окончателното му напускане през 1972г. По тази причина житейски оправдано е да се мисли, че преди това лицето е имало намерение да се разпореди с всичките си недвижими имоти, за да получи тяхната парична равностойност. За продажбата на жилището са представени доказателства, вкл.преписката по цялата процедура по разрешаване на същата от ОНС-***. Логично е да се мисли, че така е постъпил и с имота в м-ст„Ламбур пунар"-гр.***. И за двете сделки са били необходими разрешения от ИК на ОНС-*** съгласно действащите тогава нормативни разпоредби. Такова разрешение е било издадено за жилищния имот. Що се отнася до дворното място в м-ст„Ламбур пунар", то, очевидно това е било направено с цел да се избегне сложната двуфазна административна процедура, установена със Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти /обн.ДВ бр.90/11.11.1958г, и отм. със ЗСГ от 1973г/. Разпоредбите на чл.1 и чл.2 в редакцията им, действала към него момент, визират, че разпореждането с правото на собственост чрез правна сделка - продажба следва да се извърши чрез Председателя на Изп.комитет на ОбщНС по предложение на собственика или притежателя на вещното право. Преценката кое лице от кандидатите за купувачи да придобие имота, както и при каква цена, също е подлежало на преценка от адм.орган. Извън обсега на тази усложнена административна процедура са оставали договорите за замяна и затова е била масова практиката в гражданския оборот сключването на подобни сделки.

В допълнение може да се посочи, че и ТЛП на отв.стр.“Дарина яхтинг“ ЕООД също се е позовала на факта на заминаването на Р.С.*** за *** с твърдение, че на дружеството П.Г. бил получил владението от Р.С.*** през 1986г /каквато година се сочи от ТЛП/. Никой от свидетелите, вкл.и тези на ответната страна, обаче, не установяват Рами С.*** да е влязъл във владение на имота в м-ст “Максуда“ след „замяната" или да го е ползвал до момента на напускане на страната, т.е. най-късно до 1972г, а още повече да е предавал владението на П.Г.

В обобщение, страните не са имали за цел двойната размяна на недвижими вещи, а само П.П. да придобие правото на собственост върху имота, притежаван от Р.С.***, срещу престирана парична сума. Затова и П.П. е продължил да владее имота си, без да го е предавал на Р.***.

Ето защо следва да се приеме за установено, че НА № 63/1968г обективира извършена симулативна замяна, прикриваща действително съглашение за продажба на имота на Р.С. ***, намиращ се в м-ст „Ламбур пунар" с площ от 1500кв.м. срещу определената продажна цена.

Доказателства за продължилото без прекъсване владение на ***се съдържат в показанията на свид….., Я. и Т., които изнасят подробни данни за общия имот на **** и баща му *** *** в дълъг период от време, както и обстоятелства във връзка с придобиването от Пейко и съпругата му Роза имот в района на „Спортпалас" – свидетелите имат предвид Спортен комплекс „Спортпалас“, на който е наименована и автобусна спирка по пътя ***-КК„Златни пясъци“ - общоизвестен факт; който комплекс се намира в м-ст “Ламбур пунар“ /“Липов кладенец“; пояснения от с-ята-докл./

Освен това, всички последващи фактически действия на П.Пейчев както към него момент /1967-1968г/, така и тези до 1999г /когато се е снабдил с КНА/, и след това до 2005г /когато е прехвърлил имота на ищците/, също са индиция за установена фактическа власт върху част от поделения през 1967г имот–ЗАПАДНАТА с площ от 2дка, която част не е била предмет на отчуждаването, каквото е било проведено по отношение на източната част през 1985г. За това се съди от АДС № 832/9.04.1987г. От скицата на в.лице Ш.Х. се вижда, че по КП от 1956г целият имот пл.№ 5841 е бил с площ от приблизително 6дка /очертан с лилав контур и цифри/, източно от него е този с пл.№ 5841-Б, а западно - пл.№ 5841-А. Предвид, че са били актувани само 2000кв.м. и е бил посочен за техен собственик *** Пейков Митев, а и в Заповедта за реституция и деактуване на имота е посочено пл.№ 5841/ч/, следва да се мисли, че се касае за част /ч/ от имот пл.№ 5841 и това е ИЗТОЧНАТА, която при делбата от 1967г се е паднала в дял на бащата на Пейко Пейчев - *** П.Митев и затова впоследствие е била реституирана на неговите наследници, един от които е П.Пейчев. Видно пак от скицата в имот 5841-б /източната част/ има нанесени постройки, каквито са упоменати при делбата, че попадат в дяла на *** Митев и за каквито говорят и свидетелите по делото.

Дори и да се разгледа хипотезата, че отчуждаването на част от имот 5841 е касаело западната част, т.е. притежаваната от Пейко Пейчев, то това отново не би довело до различни крайни правни изводи по сл.съображения : единствената индикация, въз основа на която може да се мисли, че става реч за западната част от имот 5841, е, че в АДС като граница на отнетия в полза на Държавата имот е посочен имот 5841-в, какъвто върху графичното изображение към заключението на в.лице Ш.Х. /л.160-І/ изобщо липсва, а фигурира такъв със сигнатура 5841-б; освен това, има нанесен и имот 5841-а. На имот 5841-б съответства източната част, в която има обозначения за постройки. Както се посочи по-горе, при делбата бащата на Пейко Пейчев – *** е получил източната част от имота с постройките. Дори да се разсъждава, че за периода от издаването на заповедта през 1985г до решението за възстановяване от 1992г, владението е било изгубено от П.Пейчев поради установената императивна забрана да се давности срещу Държавата съгласно чл.86 ЗС /както в редакцията до 1989г, така и в действалата към 1992г/, то с реституирането на недвижимата вещ, е било възстановено първоначалното фактическо положение – вещта е била върната на нейния собственик. Макар да е посочено, че това е станало в лицето на всички наследници на *** П.Митев, сред които е и ****, без значение за настоящия спор е дали същият е бил манифестирал намерение за своене на целия имот спрямо останалите сънаследници, доколкото липсват данни за възникнали спорове между тях, а и липсват такива възражения. Още повече, че последващите му действия отново обективират намерение за своене на целия имот и това е продължило през периода от 1992г /рестит.решение/ до извършената делба 2002г /образуваното дело за делба/. Изложеното в тази част, обаче, идва в противоречие с всички останали събрани доказателства, анализирани в тяхната съвкупност. Затова съдът приема, въпреки известните несъответствия, че одържавена е била източната част от имота.

Снабдяването с КНА през 1999г /л.18-І/, за признаване правото му на собственост по давност върху дворно място с площ от 2000кв.м., съставляващо имот пл.№ 822, преди изтичането на минималните 10 години, може да се разглежда единствено като действие, манифестиращо за пореден път намерението му да държи целия имот като свой предвид спорността на коментираните по-горе доказателства, създаващи привидност, различна от действителните правоотношения и така поставящи под съмнение правото му на собственост.

 

1.2. По възражението за липсата на легитимация на П.П. предвид дарственото разпореждане с НА № 97/2002г в полза на дъщеря му М.П.В., в резултат на което и извършената впоследствие съдебна делба по гр.д.№ 902/2002г на ВРС била нищожна.

Продавачът на ищците се е легитимирал като собственик по силата на съдебната спогодба от 22.07.2005г по гр.д.№ 902/2002г на ВРС-XXVс-в, вписана в СлВп на 3.08.2005г.

От данните по делото се установи, че по повод образуваното дело под № 902/2002г за делба по искане на бившата съпруга на П.П. – Р.Иг. П., с решението на РС от 12.03.2004г е бил допуснат до делба процесното ДВОРНО МЯСТО с площ от 2000кв.м., вече като ПИ № 1091 по плана на Западна промишлена зона, при равни квоти за бившите съпрузи-съделители. Със същото решение от делбата е била изключена като съделител М.П.В.. За да достигне до този извод, съдът е приел в мотивите си /ползващи се към него момент със задължителна сила/, че извършеното дарствено разпореждане от баща й в нейна полза е било нищожно поради липсата на валидно волеизявление от нейна страна, тъй като действащият като неин представител адв.Р.Величков е бил без представителна власт за това. Следователно, по отношение на участващата като ТЛП в процеса М.П.В. със СПН е било отречено правото й на собственост в делбения имот, идентичен с процесния. Нищожността на тази сделка е изначална и затова не е породила действие. При това положение извършената делба е валидна. Следва да се посочи, че делбата на чужда вещ не е нищожна, а само лишена от вещно-транслативен ефект. В случая, обаче, това не е така.

По силата на постигната между съделителите спогодба, одобрена от съда с протоколно определение от 22.07.2005г, по силата на която в дял и собственост на ***е поставен ПИ № 1744 с площ от 1000кв.м.,образуван от част от имот № 1091 по плана на ЗПЗ, при граници: път пл.№ 9610, изток–дял ІІ-ри от имот № 1091, юг-брегова ивица на Варн.езеро, запад–ПИ № 54.

Въз основа на всичко изложено по-горе следва, че и това възражение на ответната страна се явява неоснователно.

1.3. Горните изводи опровергават и следващото възражение на ответната страна за изгубване на владението върху имота през периода 1967г до 1999г, тъй като през това време фактическата власт била осъществявана от отв.П.Г.

 

Крайният извод е, че към датата на извършената прехвърлителна сделка, обективирана в НА № 47/26.08.2005г в полза на М.Б. и *** П., техният праводател ***се е легитимирал като собственик на имота и затова сделката е породила вещно-транлативен ефект.

 

2/ Дори изложеното по-горе да не бъде възприето, ищците се легитимират като собственици на процесния имот и на заявеното в евентуалност придобивно основание за осъществено от приобретателите по договора от 2005г М.Б. и Cm.Иванов давностно владение в краткия 5-годишен срок

Към датата на сключването на договора от 2005г приобретателите по него М.Б. и *** П. не са имали основание да се съмняват в правото на собственост на техния праводател Пейко Пейчев, т.е. по отношение на тях е приложима презумпцията по чл.70 ал.2 ЗС за добросъвестност на владелеца, изразяваща се в неговото незнание за недостатъка на правното основание към момента на неговото възникване. По делото не са навеждани твърдения за опровергаването й, нито има събрани доказателства за установяването на това. Затова самото правно основание, годно да прехвърли собствеността, се явява демонстриране на завладяването на вещта. За придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражни фактическа власт в определения срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да противопоставя на действителния собственик. В конкретния случая това се подкрепя от следните доказателства:

На първо място, в самия НА № 47/26.08.2005г е указано, че владението върху имота ще бъде предадено на купувачите в деня на подписването на договора, т.е. на същата дата. Следователно, фактическата власт е била установена от него момент – 26.08.2005г.

По делото е представен НА № 131/2006г /л.142-І/ от който е видно, че дъщерята на *** - ****П.Я. /също ТЛП в процеса/ е продала на **** място с площ от 1000кв.м., попадащо в „ЗПЗ“ с пл.№ 1745 при граници: ПИ №№ 1092, 1744, Варн.езеро. Същият се цени като косвено доказателство във връзка с представената декларация с нот. заверка на подписите от 21.09.2006г, изходяща от М.Б. и *** П., в която посочените лица в качеството им на собственици на съседния имот под № 1744 /посочен и като граница на имот № 1745, продаден от Р.В. на Венц.Цанков/ е изразено съгласието им съседът Венц.Ем.Цанков да строи на границата между двата имота. С други думи, двамата приобретатели по сделката са се заявил като собственици на своя имот, давайки съгласието си собственикът на съседния да извършва строителство на границата между двата имота.

На следващо място, ищците са представили и редица писмени доказателства, описани по-горе, сочещи на предприети от тях фактически действия спрямо имота - Протокол № 42/8.11.2005г, в който е била разгледана молбата им за допускане изработване на ПУП за ПИ пл.№ 1744, което искане е било отклонено с оглед предвижданията на СПНУЗ на гр.*** и предписание № 0938/27.12.2005г на Гл.архитект; Протокол от 10.03.2006г за проучване на „Геология, проектиране и проучване" АД ***; квитанции на община *** за заплатени местен данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 2006 до 2016г вкл.

В обобщение, извършени са били редица практически действия като ограждане и почистване на имота, по предотвратяване на нарушение на граница чрез изграждана ограда към съседен имот и др. предприети действия пред администрацията, насочени към бъдещо застрояване на имота като искане за изработване на ПУП, геоложко проучване, свързано с вземане на проби от различни части на имота, за която цел е било необходимо влизане в имота и извършване на изкопни работи, на което никой, вкл. и отв.П.Г. не се е противопоставил.

След сключването на договора купувачите са заплащали дължимите данъци, установено от множеството приходни квитанции за периода 2006-20016г. Макар декларирането на имота и заплащането на данъци сами по себе си да не обосновават извод за фактическо господство, в съвкупност с останалите действия се ценят като отношение на владелците към имота като свой.

Впоследствие, през 2007г същите лица М.А. и *** П. са предоставили в полза на ответника П.Г. и на други лица, поименно посочени в договора с нот.заверка от 15.01.2007, безсрочното право на преминаване през техния имот под № 1744 с цел да могат да достигат до южната граница на имота им, която се явява брегът на Варненското езеро. В договора е уговорено, че ползващите се лица ще полагат грижата на добър стопанин за имота, като с допълнителното споразумение същите са поели и по-конкретни задължения към собствениците на имот пл.№ 1744. От това следва, че М.Б. и *** П. са се заявили като собственици на имота. Същевременно, договорът обективира признанието от страна на отв.П.Г. правото им на собственост и съответно непротивопоставянето му.

Следва да се посочи, че с договора не е било учредено вещно право на ползване и/или преминаване, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма за валидност – нотариалната, съгл.чл.18 ЗЗД. Затова тълкувайки волята им, съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, се налага извода за възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за заем за послужване по чл.243-249 ЗЗД. Ето защо отв.П.Г. и останалите лица са държали имота за действителните собственици, а извършените от тях подобрения са били от името и за сметка на собствениците. При това положение въз основа на този договор ответникът не би могъл да се позове на квазивладение, т.е. като основание за придобиване по давност дори на ограниченото вещно право на ползване и/или преминаване. Това е така, защото извършваните от него действия спрямо имота на ищците представляват търпими действия. Това са такива действия, извършени от трето лице, със съгласието на владелец или на действителния собственик, които не могат да се считат за нарушаване на нечие владение, нито могат да служат като основание за владение /за разграничаването на търпимите действия от владението вж.“Владението“, В.Таджер, изд.1991г, стр.115./.

За да се преобърне държането във владение е необходимо да е било заявено намерението на отв.П.Г. за това, т.е. да е било манифестирано такова спрямо действителните собственици. Анализът на събраните доказателства, обаче, и по–конкретно гласните такива, не навеждат на подобен извод. А що се отнася до разпитаните свидетели, сочени от ищцовата страна /свид.М.Брисова, Ат.Б./, чиито показания са възпроизведени подробно по-горе, и които се възприемат от съда като обективни, конкретни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, също установяват 5-годишното несмущавано владение от ищеца М.Б. и *** П..

Неоснователни са възраженията на ответника и ТЛП „Дарина Яхтинг"ЕООД относно привидността на договора от 12.01.2007 г за предоставено право на преминаване на ответника, тъй като договорът прикривал действителната воля на страните по него и бил разписан с цел ответникът да се снабдял от Морска администрация *** с разрешително за изграждане на мостче-лодкостоянка. По преписката на нотариус Л.Гонова, приложена по делото се съдържа документ от Морска администрация *** до П.Г. и П.Попов от 2000г, с който им е разрешено да изградят лодкостоянка за 2 лодки, т.е. към 2007г такъв договор няма как да им е бил необходим. Това опровергава твърдението им за симулативност на договора

Налага се крайният извод за придобиване на собствеността от М.А.Б. и ***П. по силата на изтекла в тяхна полза кратката 5-годшна давност в резултат на осъществявано добросъвестно владение за период най-малко от пет години от 26.08.2005г до 26.08.2010, на осн.чл.70 ал.1 ЗС, продължило и след това до предявяването на исковата молба.

 

ПО ПРАВАТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ

В писмения си отговор по исковата молба отв.П.Г. се е заявил като собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1967г до настоящия момент.

Конституираната като ответник И.В.Г., съпруга на отв.П.Г., редовно призована, не се е явявала и не е изразявала становище по исковете първия.

Доколкото представеният КНА е от 2017г, то може да се приеме, че 10-годишният срок е започнал да тече най-късно от 2007г. За периода до 2007г всичко изложено по-горе досежно правата на ищците и техния праводател прави неоснователно правоизключващото му възражение за давностно владение за същия период, т.е. от 1967 до 2007г.  Затова не се налага отново подробно изложение, като може да се отбележи следното: макар показанията на ответната група свидетели Киров, Тодоров и Златанов да съвпадат, същите не установиха по убедителен начин нито границите на процесния имот, нито начина на ползване от двамата собственици в общо заградения 4дка имот както преди, така и след отчуждаването, нито местоположението на процесната част - предмет на делото. Установи се, че работилницата е попадала в отчуждената част от целия имот /тази на *** Митев/, където е имало и захранване с електричество, каквото е липсвало в имота на П.П. /там, където са били сливовите дървета/. Ответната група свидетели не опровергава показанията на тези, сочени от ищците. Макар и със сходно изложение, никой от свидетелите Киров, Тодоров и Златанов, не описват имота на Пейко Пейко Пейчев с белези, позволяващи идентифицирането му със спорния имот. Така напр. свид.Златанов имал впечатления за периода 2000-2013г, но описва пристан с лодкостоянка, но не и конкретен поземлен имот. От съпоставянето на изложенията им с останалите данни по делото, се налага извод, че същите говорят за съседния имот - източната част, принадлежала на *** Митев, тъй като там е имало жилищна сграда, в имота имало ел.ток, който се вземал от Морския клуб. Този имот е бил отчужден, но неизползван от Държавата и по тази причина - завзет от П.Г., който извършвал там ремонтни дейности по лодки и яхти. За тази цел бил направил работилница със стругове и поставил 4-5 бунгала, които впоследствие били премахнати, а работилницата след многократни молби от страна на реституираните наследници на *** ***  -по думите на свид.***.

Данни за застрояване в спорния имот-предмет на настоящото дело, няма, за което се съди от показанията на свид.***, които описват жилищната сграда, попадаща в дела на *** ****, т.е. източната част от имота с площ от 4дка по НА № 108/57г, а делът на **** в западната част описват като празен и зает от насаждения.

Що се отнася за периода след 2007г, от него момент датира представеният частен писмен диспозитивен документ-договорът с нот.зав.от 12.01.2007г, сключен между настоящия отв.П. Г.Г. заедно с още две лица, от една страна, с М.Б. и *** П., коментиран по-горе. Както свидетелите на ищцовата страна, така и тези на ответната говорят, че край морето били поправ*** лодки /има се предвид тази част от езерото, която чрез канал е свързана с морето, където е процесният имот/ се поправяли лодки, че рибари късали мрежата, за да преминават напряко през имота, като и че на брега имало лодка, която „някой строял“, поправял. Така напр. по думите на свид.Плачкова до имота / т.е. в неотчуждената част/ имало яхта понеже вуйчо й на приятелски начала бил пуснал един възрастен човек и сина му. Яхтата била до брега и те дълго правили там нещо. А свид.Янев казва, че са имали неприятности с някои от рибарите, които минавали през мястото като правили някъде пробив през оградата, за да преминат направо. Всички тези действия, обаче, не са такива, сочещи на анимус за владение като собственик от страна на П.Г., нито сочат на изгубване на владението от страна на П. Пейчев. Аргументите са същите като изложените по-горе относно волята на страните по договора от 2007г между ищците и отв.П.Г. за преминаването през имота на ищците  с пл.№ 1744. Дори и да се мисли за установено владение, то същото би могло да бъде само в обема на ограниченото вещно право на ползване и/или преминаване през имота. Но, както се изложи и по-горе, на такова няма позоваване, нито се доказва намерение за своене у ответника в този обем чрез отблъскването на владението на действителните собственици на имота.

Владението на собственика не е изгубено, нито застрашено, до момента, в който държателят не го уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си /в този см. Решение на ВКС №12/19.02.2014г по гр.д.№ 1840/2013г/. Щом като фактическата власт върху имота веднъж е била установена като държане, колкото и време да мине, вещта се държи за другиго, а не за себе си. Само ако държателят промени намерението си и го превърне в завладяване, в негова полза може да започне да тече придобивна давност. Отричането на правата на досегашния собственик следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата му. В тежест на лицето, което се позовава на придобивната давност , е да установи тези действия и те следва да са били явни, а не скрити.

Налага се крайният извод, че въведената с нормата на чл.69 ЗС презумпция, съгласно която намерението да се владее за себе си се предполага, докато не се установи, че е владял за другиго, е успешно оборена от ищцовата страна. По делото се установи, че ответникът е държал вещта за другиго. Самото снабдяване с КНА не е израз на своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на владяната вещ, а не спрямо трети лица, вкл. нотариуса /така в Решение на ВКС № 204/11.01.2013г по гр. д. № 272/2012г; и в TP №4/2012г на ОСГК на ВКС/.

 

Предвид изложеното фактическият състав на чл.108 ЗС е осъществен и обуславя за доказаност по основание на предявения ревандикационен иск. Ето защо следва да бъде уважен.

Основателността на главния иск предпоставя основателността на акцесорния за отмяна по реда на чл.537 ал.2 ГПК на КНА № 29 т.ІІ рег.№ 9678/6.12.2016г на нотариус Людмила Гонова, вписана под № 116 в регистъра на НК с район на действие – района на ВРС, който НА е вписан в СлВп вх.рег.№ 31755/7.12.2016г акт № 3 т.LXXXV и с който П.Г.Г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор 10135.351.4.352 с площ от 1012кв.м. в гр.*** „Западна промишлена зона", номер по предходен план 1744, при граници: ПИ с идентификатори 10135. 3514.351, 10135.3514.357, 10135. 3514. 353 и 10135. 3514. 355.

 

По разноските

С оглед изхода на спора в полза на въззивника М.Б. следва да бъдат присъдени разноските, сторени за двете инстанции предвид своевременно отправеното искане, представените доказателства /л.416-418-І/и липсата на наведено възражение за прекомерност, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, които за първата инстанция възлизат общо в размер на 3583лв ; за въззивната инстанция  /л.190-193/ общо в размер на 1844,75лв или общо 5427,75лв

Воден от горното, СЪДЪТ

 

                                 Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХХХVс-в № 4327/31.10.2018г по гр.д.№ 2692/2017г, с което са отхвърлени предявените от ищците срещу П.Г.Г. и И.В.Я., при участието на трети лица помагачи на страната на ищците -М.П.В. и РУМЯНА П.Я. и при участието на трето лице помагач на страната на ответниците - „ДАРИНА ЯХТИНГ“ ЕООД, искове за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ № 10135.351.4.352 по КККР на район „Младост“, Община ***, одобрени със Заповед № РД–18-64/16.05.2008г на Изп.директор на АК с площ от 1012кв.м., находящ се в гр.***, урбанизирана територия, с номер по предходен план–1744, при граници–ПИ с идентиф. № 10135.351.4.351, № 10135.351.4.357, № 10135.351.4.353 и № 10135.351.4.355, при дялово участие на ищците в съсобствеността 1/2 ид.ч.за М.А.Б. по силата на правна сделка–покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г и по 1/4ид.ч. за З.М.В.–П. и И.С.П., въз основа правна сделка – покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г и наследствено правоприемство от ***П., поч.5.04.2013г, и в евентуалност- на основание-добросъвестно владение, упражнявано в периода от 26.08.2005г до 28.02.2017г, а също и за осъждане на П.Г.Г. и И.В.Г. да предадат на М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П. владението върху гореописания имот-ПИ № 10135.351. 4.352, на осн.чл.108 ЗС, както и са осъдени ищците да заплатят на П.Г.Г. сумата 3000лв, а на И.В.Г.-2426лв, представляващи сторените в производството пред ВРС съдебни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П. и ответниците П.Г.Г. и И.В.Я., при участието на трети лица помагачи на страната на ищците М.П.В. и РУМЯНА П.Я. и при участието на трето лице помагач на страната на ответниците „ДАРИНА ЯХТИНГ“ ЕООД, искове за установяване в отношенията между страните, че ищците М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П. са собственици на ПИ № 10135.351.4.352 по КККР на район „Младост“, Община ***, одобрени със Заповед № РД–18-64/16.05.2008г на Изп.директор на АК с площ от 1012кв.м., находящ се в гр.***, урбанизирана територия, с номер по предходен план – 1744, при граници–ПИ с идентиф. № 10135.351.4.351, № 10135.351.4.357, № 10135.351.4.353 и № 10135.351.4.355, при дялово участие на ищците в съсобствеността 1/2 ид.ч.за М.А.Б. и по 1/4ид.ч. за З.М.В.–П. и И.С.П. въз основа правна сделка –покупко–продажба, обективирана в НА № 47/26.08.2005г, а за втория и третия ищец – и по силата на наследствено правоприемство от ***П., поч.5.04.2013г, или на основание добросъвестно владение, упражнявано в периода от 26.08.2005г до 28.02.2017г.

ОСЪЖДА ответниците П.Г.Г. и И.В.Г. да предадат на М.А.Б., З.М.В.-П., И.С.П. владението върху гореописания имот-ПИ № 10135.351. 4.352, на осн.чл.108 ЗС.

 

ОТМЕНЯ, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, КНА № 29 т.ІІ рег.№ 9678/ 6.12.2016г на нотариус Людмила Гонова, рег.№ 116 в регистъра на НК с район на действие – района на ВРС, който НА е вписан в СлВп вх.рег.№ 31755/7.12.2016г акт № 3 т.LXXXV и с който П.Г.Г. е признат за собственик на ПИ с идентификатор 10135.351.4.352 с площ от 1012кв.м. в гр.*** „Западна промишлена зона", номер по предходен план 1744, при граници: ПИ с идентификатори 10135.3514.351, 10135.3514.357, 10135.3514.353 и 10135.3514.355 на основание давностно владение.

 

ОСЪЖДА П.Г.Г. ЕГН ********** и И.В.Г. ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на М.А.Б. ЕГН ********** ***, сумата от 5427,75лв /пет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 75ст/, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок, считано от датата на уведомяването на страните

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: