Решение по дело №15503/2019 на Софийски градски съд

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

        В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

       №………………..  гр.София, 22.07.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „в” отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева                                                                                                    Мл.съдия Светлана Петкова

като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 15503 по  описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435- чл.438 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с жалба,  подадена от Й. Е.Г.  срещу Постановление за възлагане от 17.09.2019 г. по изп. дело № 20188440403208 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, с което на „Р.****“ ЕООД е възложен  следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1893.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-69/ 14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес : гр.София, район Витоша, вид собственост- частна, вид територия- горска, НТП Иглолистна гора с площ от 4 050 кв.м., стар № 000162, при съседи: 68134.1893.699; 68134.1893.796; 68134.1893.801 и 68134.1893.814 , / образуван от бивш имот № 162, представляващ иглолистна гора, находяща се в землището на Княжево, Столична община, район Витоша, ЕКАТТЕ 99173, с площ на целия имот от 14 826 кв.м., съставляващ имот № 000162 , при съседи: имот № 000160, имот № 000161, имот № 000129, имот № 000182 и имот № 000153, преобразуван в два нови поземлени имота /ПИ/ с идентификатори  68134.1893.810 и 68134.1893.699/ за сумата от  60 000,00лв.

        Жалбоподателят Й. Е.Г. – ипотекарен длъжник в изп.производство, оспорва    законосъобразността на  атакуваното постановление с твърдението, че  сделката, с която той е придобил горепосоения имот, сключена с длъжника в изпълнението С.К.Г. с нот.акт № 73, том І по нот.дело № 69/ 2016г., е противопоставима на взискателя по изпълнителното дело, доколкото учредената върху процесния имот ипотека не е в полза на последния. Поддържа, че с договора за цесия , сключен между ипотекарния кредитор и  взискателя, на последния  е прехвърлено само вземането- предмет на принудително събиране в изпълнителното производство, но взискателят не встъпва в правата на ипотекарния кредитор.  Заявява възражение за ненадлежно извършено наддаване на проведената публична продан в периода 29.07.2019г.- 29.08.2019г., като твърди, че от купувача, на който имотът е възложен, не е внесен задатък за участие в проданта, както и поради липсата на индивидуализация на недвижимия имот , изнесен на публична  продан. Твърди, че не е извършено и надлежно разгласяване на публичната продан, тъй като протоколът на ЧСИ , с който е удостоверено разгласяването е изготвен на дата, предхождаща самото обявление. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на атакуваното постановление за възлагане.

Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителното производство, П.Й.Т.оспорва същата, като недопустима- подадена след изтичане на законоустановения срок. Поддържа и евентуални възражения за неоснователност на жалбата.  Твърди, че ипотеката е противопоставима на жалбоподателя, тъй като от него е закупен част от имотът, върху който вече е била учредена ипотеката като обезпечение за придобитото от взискателя вземане.  Поддържа, че депозитът за участие в публичната продан е внесен в пълен размер от купувача , както и че недвижимият имот е надлежно индивидуализиран.  Счита, че са спазени всички правила за разгласяване на публичната продан. Намира, че жалбоподателят в качеството му на ипотекарен длъжник не може да се ползва от правата по чл.435,ал.4 от ГПК. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

            Насрещната страна по жалбата- длъжник в изпълнителното производство, С.К.Г. – не заявява становище по жалбата.

            Насрещната страна по жалбата- „Р.****“ ЕООД- купувач на публичната продан, на който процесният имот е възложен с обжалваното постановление - не заявява становище по жалбата.

По делото са представени мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК  от ЧСИ  С. Я., с които е заявено становище за недопустимост на жабата, с довода, че жалбоподателят се явява трето лице, на което ГПК не дава правото на жалба срещу постановлението за възлагане. Излага и евентуални мотиви за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото,  на основание чл.437 от ГПК, приема следното: 

 

По допустимостта на жалбата:

           Жалбата е подадена от легитимирана страна- длъжник  по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК- атакуваното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.09.2019г., а жалбата е подадена на 24.09.2019г.- в законоустановения 1 седмичен срок - по пощата, съгласно  заверено от ЧСИ копие от пощенски плик с посочената дата, адресиран до ЧСИ, представено с молбата на жалбоподателя от 21.02.2020г. 

         На следващо място, от момента на закупуване на ипотекирания имот с нот.акт № 73, том І по нот.дело № 69/2016г.  жалбоподателят по настоящото дело е придобил качеството на ипотекарен длъжник и в това му качество е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист, на основание изричната разпоредба на чл.429, ал.3 от ГПК. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т.2 на ТР 4/ 11.03.2019г. по т.дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, ипотекарният длъжник има идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения в хипотезата, при която принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот- както в настоящия случай. С ТР е прието, че  макар в материалното правоотношение отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, да не е длъжник,  в изпълнителния процес той се явява страна, тъй като е принуден да търпи изпълнението върху вещта, дадена в залог или ипотека. Поради това, с ТР е прието, че ипотекарният длъжник  разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение.  Изпълнителният лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг - чл. 429, ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу тях, нито заповедта за изпълнение да е издадена и срещу тях. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното изпълнение, може да бъде само неговата вещ.  Като последица от това, настоящият съдебен състав приема,че подадената от ипотекарния длъжник жалба се явява допустима, доколкото императивната норма на чл.435,ал.3 от ГПК дава правна възможност на длъжника да обжалва постановлението за възлагане. Цитираната императивна норма предоставя право на длъжника са атакува постановлението за възлагане само в два изрично и изчерпателно посочени случая: 1/ когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или 2/ имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В конкретната хипотеза, жалбоподателят се позовава  на  основанието по чл.435,ал.3 от ГПК – ненадлежно извършено наддаване, поради което съдът приема жалбата за ДОПУСТИМА.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество- съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.               

Изпълнителното производство е образувано по молба на П.Й.Т.срещу длъжника С.К.Г. - за принудително събиране на сумите по изп.лист от 02.05.2017г., издаден от СГС, І-4 състав по гр.дело № 492/2013г., с което С.К.Г. е осъдена да заплати на П.Й.Т.сумата от 160 000 евра, получена на неосъществено  основание /несбъдване на уговорените отлагателни условия в чл.1,ал.2 ,  във вр. с чл.4 от сключен предварителен договор от 11.07.2007г. с „Ф-Т.“ ООД , вземанията, по който са прехвърлени на П.Т.с договор за цесия от 07.10.2007г./, на основание чл.55,ал.1 , предл.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /11.01.2013г.-  до окончателното заплащане, както и сумата от 13 292,3лв. – разноски по делото за първата инстанция и сумата от 17 100,00лв.- разноски за въззивното производство.

Изпълнението върху недвижими вещи е регламентирано с разпоредбите на чл.483-чл.501 от ГПК, като правилата относно процедурата по наддаване са уредени  в чл.489-495 от ГПК.  Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от ЧСИ мотиви относно законосъобразността на процедурата по наддаване в рамките на процесната публична продан,  с начален момент  29.07.2019г. и краен момент-  29.08.2019г.,  приключила с обжалваното постановление за възлагане от 17.09.2019г.

         От доказателствата по изп.дело се установява, че наддаването в рамките на   процесната публична продан е извършено надлежно- при спазване на нормите на чл.489  и чл.492 от ГПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наддаването не е извършено надлежно, тъй като от купувача, на който имотът е възложен , не е заплатен дължимият задатък от 10% върху началната цена, съгласно изискването на чл.489,ал.1 от ГПК.  Видно от доказателствата по изпълнителното дело, началната цена, от която започва процесната публична продан е 50 578,40лв. От купувача „Р.****“ ЕООД е внесен задатъкът от 5 5057,84лв. , представляващ 10% върху началната цена по сметка на ЧСИ с платежно нареждане от 29.08.2019г. /последният ден на провеждане на публичната продан/ - л.221 от изп.дело. Т.е.- не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.489,ал.1 от ГП. Що се отнася до доводите, заявени от жалбоподателя – за ненадлежно разгласяване на публичната продан, съдът приема, че те не следва да бъдат обсъждани, като ирелевантни. Разгласяването на проданта подготвя наддаването, но не е част от самата процедура по наддаване, поради което и начинът на извършване на разгласяването е извън дължимата от съда проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Дължимата от съда проверка при обжалване на постановлението за възлагане е ограничена само до законосъобразното извършване на  „действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка“, както и проверка на обстоятелството дали  възлагането на имота е извършено на купувача, предложил най-високата цена, съгласно разрешението, задължително за съда, дадено с т.8 от ТР № 2/2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. По същите съображения съдът не обсъжда и доводите за липса на индивидуализация на изнесения на публична продан и  възложен с обжалваното постановление имот, още повече че такава подробна по действащия кадастър  и идентичността на имота по стария план е извършена.

На последно място, доводите на жалбоподателя за неправилно насочване на принудителното изпълнение върху процесния имот, основано на твърдението, че с договора за цесия взискателят е придобил само прехвърленото вземане от цедента, но не е встъпил в правата на последния в качеството му на  ипотекарен кредитор, също са ирелевантни, тъй като попадат извън предмета на дължимата от съда проверка, чиито рамки са очертани както вече бе посочено по-горе в мотивите, от нормата на чл.435,ал.3 от ГПК. Следва само да се посочи, че в конкретния случай кредиторът „Ф-Т.“ ООД е прехвърлил вземанията, част от които е и това- предмет на издадения изп.лист от 02.05.2017г.,  с договора за цесия от 07.10.2009г. в полза на взискателя П.Табаков, заедно с всички обезпечения, включващи и ипотеката, учредена върху процесния имот с нот.акт № 153, том І по нот.дело № 147/2007г., както на основание чл.99,ал.2 от ЗЗД , така и съгласно изричната клауза на договора за цесия по чл.1,ал.2.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление е законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без уважение, като  неоснователна. Съдът приема, че разноските, дължими на взискателя при този изход на делото, не следва да се присъждат, поради липсата на доказателства за извършването им- не е представен описаният в отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

                 Р    Е    Ш    И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ   УВАЖЕНИЕ  жалбата , подадена от подадена от Й. Е.Г.  срещу Постановление за възлагане от 17.09.2019 г. по изп. дело № 20188440403208 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, с което на „Р.****“ ЕООД е възложен  следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1893.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-69/ 14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес : гр.София, район Витоша, вид собственост- частна, вид територия- горска, НТП Иглолистна гора с площ от 4 050 кв.м., стар № 000162, при съседи: 68134.1893.699; 68134.1893.796; 68134.1893.801 и 68134.1893.814 , / образуван от бивш имот № 162, представляващ иглолистна гора, находяща се в землището на Княжево, Столична община, район Витоша, ЕКАТТЕ 99173, с площ на целия имот от 14 826 кв.м., съставляващ имот № 000162 , при съседи: имот № 000160, имот № 000161, имот № 000129, имот № 000182 и имот № 000153, преобразуван в два нови поземлени имота /ПИ/ с идентификатори  68134.1893.810 и 68134.1893.699/ за сумата от  60 000,00лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:   1.                                2.